Къде почиват костите на легендарния Богдан войвода?

Народната памет е съхранила редица предания за легендарните Цеперански войводи Бойчо и Богдан. Вече ви разказах някои от тях, затова няма да се спирам подробно на детайлите от житието на двамата юначни българи, а ще ви запозная с още една история около трагичния край на Богдан войвода, съхранена в народните предания от Беличанския край. Доколко тези сведения се припокриват с историческата истина, не можах да установя с категоричност. Но проследявайки фактите около смъртта и гроба на Кара Богдан, открих мястото, където, по спомени на стари хора от Белица, записани в средата на 60-те години на миналия век от краеведа Петър Г. Богданов, било препогребано обезглавеното тяло на войводата. Прегледах и други източници по темата, отново прелистих и ръкописа на Митьо Недялков Митев от к. Цеперани, посветен на Цеперанските хайдути, но и там не открих сведения за преместването на тялото на Богдан войвода от лобното му място на вр. „Бели бук“ /източно от Кръстец/, според записките на Петър Богданов, или от м. „Чучура“ край Иванковската пътека в Тревненския балкан /по сведения на Митьо Митев/…

Кара Богдан, както бил известен още Богдан Станчев Стойчев, бил роден през 1827 г., според Митьо Митев, а Петър Г. Богданов пише, че бил раждан около 1831 г. в колиби Цеперани. От малък останал сирак, а майка му се омъжила повторно за Куцар Катароша от к. Уруци /дн. Белица/. Според Беличенската хроника, той израснал в къщата на втория си баща, но по сведенията на неговия внук Белчо Станчев Богданов от Цепераните /1886-1965/, записани от краеведа Митьо Митев, той останал в родната си къща в Цепераните и бил отгледан от дядо си Стойчо. Богдан бил висок и левент юнак, с дългообразно лице, черноок с големи черни вежди и черни „красиви“ мустаци, засукани нагоре. Бил лек и подвижен, обичал да се шегува и да ходи на ръце. Веселял момчетата на хайдушката поляна. „Забивал ножа си на 50 крачки с острието към себе си, спускал в шишането си оловен дрем (куршум), премервал се в острието на ножа, гръмвал и разсичал дрема на две“ – споделя внука му дядо Белчо Ст. Богданов. Взел си за съпруга мома на име Гроздана и имал двама сина – Стоян и Станчо, които на свой ред създали потомство, което може да се проследи и до наши дни. Няма да се спирам на повече детайли от родословието и хайдушките подвизи на Кара Богдан, тъй като вече ви разказах пространно за тях, а и събитията и фактите от всички източници, които успях да открия до момента, се припокриват. Ще припомня само обстоятелствата около убийството на войводата, тъй като имат връзка с „новите“ факти, за които става дума днес.

Едва 20-годишен Кара Богдан се „отделил“ от Бойчо войвода и повел своя чета, с която хайдутувал в продължение на цели пет години из Тревненско, Новозагорско, Търновско, Еленско и Сливенско. Главното му „свърталище“ била къщата на втория му баща Куцар Катароша в едноименната местност край Белица.

През пролетта на 1856 г. Богдан „пуснал слух“, че събира момчета за румъня в Тракия, за да прикрие истинските си намерения, а именно -  сформирането на хайдушка чета. За целта всеки момък, трябвало да си намери сърп, който на тръгване да носи в ръка. В торбите за из път, скътали хайдушката премяна, храна и всичко необходимо за изпълнения с опасности хайдушки живот. Оръжието било предварително скрито в Балкана. За тази си последна чета, Богдан войвода успял да събере 8 момчета, които по сведения на Митьо Митев са: Хаджи Досьо от с. Самсии – байрактар; Тодор Коруто от с. Цеперани; Хайдут Бижо от с. Власатили; Добри Тодоров Солито (Друмчо) от с.Терзиевци; Иван /Кара Иван/ от Трявна /или от Бахреците/; Дроздена - братовчед на Хаджи Досьо; Кольо Добруджанлията и братята Димитър и Боньо Баеви от с. Бойчевци. От статията на учителя – краевед Христо Н. Даскалов – „Стари хайдушки типове из Тревненско“ /сп. „Български преглед“, 1895/, узнаваме и фамилията на т.н. Кара Иван, а именно – Иван Брънека от Трявна /баща на опълченеца Цаню Иванов Брънеков /1852-1927/… По всяка вероятност Петър Г. Богданов е използвал именно тази статия, като основа на своя труд „По хайдушките пътеки из Тревненския балкан“ /1983 г./, като през годините – от началото на 60-те, когато е започнал да записва спомените на стари хора от Беличенско по темата, е допълвал с още факти и предания историята от Хр. Даскалов, отпечатана през 1895 г. 

Но да се върнем на последната битка на легендарния тревненски войвода Кара Богдан. Събраната от него дружина, потеглила през Балкана на „румъня“ в Тракия. Когато стигнали до хайдушкото сборище на Кръстец, момците захвърлили сърповете, облекли хайдушката премяна, а Досю Дроздена развял зеления байрак. След полагането на хайдушката клетва, дружината отново поела на път. Обрали няколко махлебашии из тревненските колиби, а на път за Късовци, срещнали Дечо Махлебашията, от същите колиби, и му взели 300 гроша. Той решил да отмъсти на хайдутите, събрал колибари и заедно с Ибрахим Бюлюкбашията от Трявна, тръгнали по дирите на Кара Богдан. Когато стигнали Кръстец видели група „лопатари“ от Дъскарите, които сечели „големи буки, бичели ги на дъски“ и от тях правели дървени лопати за мятане на хляб в пещите. От дума на дума, разбрали, че войводата Богдан току що ходил при тях за хляб и заминал в гората. Така преследвачите му открили дирите на хайдутите и се захванала люта битка. Част от четниците се уплашили и избягали, а Кара Богдан, ранен в гърдите, се скрил зад една купа сено. Но охканията и предсмъртните му хрипове, го издали. Сам Ибрахим Бюлюкбашията му отрязал главата и я занесъл, побита на кол в Трявна.

Сведенията за последната битка на легендарния войвода, по спомени на внука му Белчо Ст. Богданов, допълват историята, разказана от Христо Н. Даскалов и Петър Г. Богданов, но на места, фактите се разминават. Според дядо Белчо, убиецът на Кара Богдан бил Станю Бичкиджията, хайдутин от четата на Бойчо войвода, родом от с. Пчелински рът. Именно той се наел да убие войводата, след уговорка с Ибрахим Бюлюкбашията, тъй като отлично познавал мястото, а и хайдутите. Улучил Кара Богдан в корема, а войводата познал „гласа“ на пушката му и заръчал на своите момчета да бягат и се спасяват, но жестоко да отмъстят на Станю. Турците открили Богдан все още жив и го повели надолу през гората към Иванковата пътека, но в местността „Чучура“, той издъхнал. Тогава Ибрахим Бюлюкбашията му отрязал главата и я сложил в една козинява торба. На път за Трявна, минали през с. Клъшка река, а оттам се отправили към Цепераните, където жестоко измъчвали жена му, да каже къде е скрито хайдушкото имане. Впоследствие, главата на войводата била погребана в неговата градина, на около 60 метра от къщата, а мястото било оградено с „прави, плочести камъни“. Внукът на войводата, дядо Белчо обаче, чувал и друго предание, а именно, че главата на Богдан войвода била донесена в Цеперани за назидание, но после била отнесена в Трявна. На път за града, минали през Белица, където я показали на дядо Куцар Катароша - вторият баща на Богдан войвода и верен ятак на хайдутите. Той с нищо не издал, че разпознава войводата. Когато я занесли в Трявна, я побили на кол, до долния каменен мост, и там стояла известно време за назидание на раята. После тя била погребана в двора на църквата „Св. Георги“. Според записките на Митьо Митев обаче, след известно време, „неговите другари“, взели главата от Трявна и я погребали „по християнски“ в Цепераните.

По времето, когато събирал сведения за хайдутите в Тревненско, Петър Богданов, разговарял и със свещеник Христо Кънчев /1903-1985/ от църквата „Св. Георги“ в Трявна, който споделил, че е „чувал за заровени такива глави“ в двора на храма, но нито знаел на кого са, нито къде са погребани /според Беличенската хроника, заедно с главата на Богдан войвода, на Долния мост, били побити на кол още две хайдушки глави, чии обаче, е неизвестно/.

Тялото на войводата било погребано от неговите другари – хайдути на мястото, където издъхнал /според М. Митев – в м. Чучура“ край Ивановската пътека, а според П. Богданов – на вр. Бели бук/. Оградили го с камъни, за да „не се заличава“ и да знаят минувачите по Иванковата пътека, къде е гроба на Богдан войвода.

След Освобождението, пише Петър Г. Богданов, по инициатива на Христо Иванов от к. Дръндари, чиято майка била дъщеря на дядо Куцар Катароша, тленните му останки били пренесени от м. „Бели бук“ в с. Белица и заровени в черковния двор на църквата „Преображение Господне“ /1863-1875/ - „откъм дола, между черковната килия и гроба на Колю Денев – един от инициаторите за построяването на църквата“, който, уви, не е запазен до днес. „На гроба му, в самия дувар, бил зазидан иконостас от бигор с пизулче и желязно кръстче, за палене на свещи, запазен и до сега“ – пише още Петър Г. Богданов и допълва, че сведенията за препогребването на тялото на легендарния войвода в черковния двор в Белица, са по спомени на Недю Попдимитров, син на един от най-дългогодишните свещеници в Беличенската църква - Димитър Попиванов /1876-1935/, родом от Фъревци, който започнал да служи в храма от 1897 г.

В записките на краеведа Митьо Н. Митев, не се споменава нищо за подобно препогребване, което предвид факта, че са писани основно по спомени на внука на легендарния Кара Богдан, звучи озадачаващо. Нищо по въпроса не споменава и Хр. Даскалов. Но понеже в сведенията на Петър Г. Богданов липсва точната година на евентуалното препогребване на обезглавеното тяло на войводата, а и не успях да открия кога е бил построен дуварът, ограждащ църковния двор, няма как да установя дали и до колко Беличенските предания се припокриват с някои от историческите факти и събития. Неоспорим факт, обаче, е „иконостасчето“ от бигор, зазидано в на места рухналия дувар на църквата в Белица, чието местонахождение и описание, съвпада напълно със сведенията, записани от Петър Г. Богданов. Липсва само „желязното“ кръстче, което със сигурност е погубено през годините… А аз си мисля, че колкото и трудно доказуемо да е това препогребване, предвид факта, че едва ли някой ще се наеме или позволи разкопки на това място, паметта на юначния балканджия Кара Богдан, чието тяло и глава били погребани отделно, на две различни места, заслужава едно свято място за поклонение, макар и само по предание, което да спомня на нас, днешните, че е имало и едни други времена, когато свободата е била скъп блян, заплатен с кръвта на стотици свидни жертви…

Вечна им памет!

 

 

Подготви

Галина Иванова

Богдан Войвода

Къщата на Богдан войвода, 2016 г.
Снимка: Делян Маджаров

Църквата "Преображение Господне" в Белица /1863-1875/

"Иконостасът" от бигор в църковния дувар, оцелял и до наши дни.
Липсва само "желязното кръстче"...

На това място, по предание от краеведа на Беличенския край -
Петър Г. Богданов,
били препогребани костите на Кара Богдан