В началото на миналия век Тревненската управа опитва да осакати емблематичната Даскалова къща

Едно писмо от архива на учителя – краевед Богомил Даскалов, който се съхранява в ОДА – Габрово, разказва за перипетиите му за опазване автентичния облик на емблематичната и до днес Даскалова къща с прочутите си резбени слънца – тавани. Не случайно, тя е обявена за „народна старина“ още през 1927 г. и до днес е перлата в короната на Възрожденска Трявна. Но може би малцина знаят, че в началото на 30-те години на миналия век, тогавашният й собственик – Богомил Даскалов води трудна битка за съхраняване и опазване не само на наследствения си имот, но и на стара Трявна. В писмото си от 23 февруари 1938 г., до директора на Археологическия музей в София, той пространно излага опасността, надвиснала над неговия имот и то не от вчера, а именно - въпросът за запазването на стария, висок зид, с трите бойници /мазгали/, който огражда прочутата тревненска къща, както и масивната й „порта“ със следи от куршуми, предвидени за събаряне, предвид тогавашния регулационен план на Трявна…     

С приемането на Закона за запазване на старините от 1936 г., пише той, „бях се успокоил“, че при прилагането на „плана на Трявна“, обявените за народни старини „постройки“ ще бъдат съхранени и „непокътнати“, ще бъдат оставени за „паметници на миналото ни“. Година по-късно обаче, Б. Даскалов е неприятно изненадан от решението на Тревненския градски общински съвет, начело с кмета Божил Михайлов. От Протокол № 24/12.08.1937 г., утвърден от министъра на вътрешните работи и народното здраве /№19258 от 1.10.1937 г./, обнародван в „Общински вестник „Трявна“ /52,53,54/ от 1937 г. е видно, че дейностите по „благоустрояването“ на Трявна, стартирало още през 1925 г. продължават с „поставяне на бордюри, павиране на улици и площади, прокарване на канали и водопроводи“. Съгласно решението на общинските власти, в раздел „Постилане на улици, булеварди и площади“, или „прокарване на улици и рушение на стари постройки“, както отбелязва Б. Даскалов, попада и улицата около емблематичната му къща: „5. Улицата, която почва от главната улица при кладеница, който е пред къщата на Богомил Даскалов, минава покрай двора на Минчо Недев, покрай двора на н-ците на Момчо Христов и спира срещу моста за „Чучура““. Решението на местната управа предизвиква сериозно възмущение и недоволство у Б. Даскалов, заради опитите да се събарят „обекти на народни старини - паметници“, което е не само „стремление да се уязви интереса“ му, но и този на „държавата“.

От писмото става ясно, че по първоначален план, местната управа  предвижда „продължение“ на въпросната улица, „трасирана по цялата си ширина в двора ми и паянтовата врата /порта/ се отсичаха и падаха вън“, допълва Б. Даскалов. При „една треска на благоустройство“, през 1920-1921 г., той веднага подава жалба до Археологическия музей. Институцията реагира светкавично и местната власт, по „административен ред“, получава нареждане да се спре „трасировката“ на улицата. Освен това, с цел запазване на облика на въпросния квартал, респективно и на Даскаловата къща, Музеят сезира Върховния инженерен съвет, който проучва „щателно“ квартала и „нанася“ в „Плана“ трасирането на въпросната улица. Съгласно предписанията на специалистите, при благоустройствените мероприятия, високият зид и масивната „порта“ следва да бъдат запазени, заради архитектурните и художествените си достойнства. „Тоя портал краси една страница от календара на Държавната печатница от 1937 г., като акварелна рисунка на нашия чутовен художник Щъркелов“, отбелязва в допълнение Б. Даскалов.

Оказва се обаче, че тревогите му не са били напразни и въпреки намесата и разпоредбите на компетентните институции, заплахата не е отминала. Няколко месеца по-късно в дома му, на оглед, пристига инж. Бончев и само след година, Б. Даскалов е изненадан от изготвения нов план, в който въпросната улица е „изместена“ и то така, че „целият зид се махва и става ос на улицата, като се разрушава и цялата порта“… Това е и причината, поради която той пише Молба до директора на Археологическия музей и настоятелно го моли да „стори нуждното“ да се предотврати „тая рушителна благоустройствена регулация“ на улицата пред неговата къща, „както и многото други отбелязани строежи из града“…

И все пак, какво провокира упорството на тогавашната Тревненска управа да осакати една от най-красивите и знакови тревненски къщи, става ясно едва в края на писмото. Разбира се, с уточнението, че това е субективната гледна точка на неговия автор и тогавашен собственик на имота. По думите му, всички перипетии и тревоги, свързани с опитите за посегателство върху Даскаловата къща, са провокирани от „лични интереси на влиятелни партизани съседи“, сред които Ст. Попов – по онова време народен представител и още един тревненец, чието име не се упоменава – „видния земеделец, дружбаш тогава“, който „току – що“ бил купил „къщичката с плевня“, която, според предписанията на Инженерния съвет, била предвидена за разрушаване.

В заключение Б. Даскалов настоява да се предприемат нужните мерки за предотвратяване на „тая рушителна благоустройствена регулация“ на улицата пред неговата къща, „както и многото други отбелязани строежи из града“… Вероятно битката му за опазване облика и целостта на Даскаловата къща е приключила успешно, тъй като въпросният имот, е спасен от надвисналата угроза. През 1960 г. къщата е изкупена от Градския народен съвет, а две години по-късно, на 27 май, Даскаловата къща е отворена за посещения. На 23 октомври 1963 г., именно там е открит Музея за резбарско и зографско изкуство с експозиция „Дърворезба и иконопис“.

За съжаление, къщичката с кладенеца, собственост на Деню Рачев Бояджиев /1833-1918/, бояджия по занятие, за която се споменава в писмото, била откупена от Общината и съборена за направата на парк на името на Пенчо Славейков, където трябвало да бъде поставен и негов бюст - паметник. В резултат на различните благоустройствени мероприятия през 20-те – 30-те години на миналия век, са разрушени и други емблематични сгради с историческа стойност, като например – Тревненският конак /съборен през 1925 г./, заради строителството на парка срещу Славейковото училище, красивата трикатна къща на чорбаджи Христо Кънчев Йончев /съборена през 1930 г./ и др.

 

 

 

Подготви

Галина Иванова 

Даскаловата къща в Трявна, 1960 г.
Източник: ОДА - Габрово

Даскаловата къща /1936 г./, графика, худ. Петър Морозов.
Източник: СМРЗИ - Трявна

Входната врата /портата/ на Даскаловата къща.
Копие на акварела на
худ. Константин Щъркелов от 1937 г.,
дело на худ. Димитър Тодоров

От чардака на емлбематичната тревненска къща се виждат
високият, каменен дувар с бойниците и масивната порта
Източник: sitnikol.com

Архивна снимка от откриването на музей "Даскалова къща",
27 май 1962 г., предоставена от Лилия Вълчева - Петкова

Къщата с кладенеца на Деню Рачев Бояджиев,
съборена заради направата на градски парк
пред Даскаловата къща
Източник: ОДА - Габрово

Сградата на Тревненския конак,
където по-късно се помещава Полицейското управление,
съборена през 1925 г.
Тук е избрана първата градска управа на Трявна след Освобождението.
Източник: Колекция на Павел Енчев

Къщата на чорбаджи Христо Кънчев Йончев, в която на 10 май 1876 г.,
отсяда Фазлъ паша, дошъл с „топовете си“ да „събаря Трявна“,
след разгрома на въстаниците на Дряновския манастир по време
на Априлското въстание. Къщата била съборена през 1930 г.
Източник: ОДА - Габрово