None

четвъртък, 4 януари 2024 г.

За някои досадни нелепици, тиражирани с години

Вчера изчетох десетки публикации за църквата на името на Св. Николай Чудотворец в габровското село Съботковци. Признавам си, че понеже не е упомената в множеството списъци с градежи на уста Генчо Кънев, с които разполагам, все забравям чия е. А защо отварям дума за това?!? Ами, защото се уморих да чета нелепици от сорта, че уста Генчо Кънев е ученик на уста Колю Фичето… Да не говорим, че и уста Генчо Новаков също „бил“ ученик на въпросния майстор. Дълбок поклон и Респект пред паметта и делото на големия възрожденски майстор, но категорично не понасям тиражирането на неистини, особено в наши дни, когато фактите са на един клик разстояние. Вярно, лъжата по-лесно си проправя път в наши дни. Но по никакъв начин не оправдавам нейното тиражиране, особено на принципа copy/paste. Същото важи и за „стенописите на Захарий Зограф“ в Скорченската църква /* църквата също е дело на уста Генчо Кънев /1876 г./, а Захарий Зограф е починал 23 години по-рано!/. Неистина, която все още се тиражира по сайтове и в разни публикации. Това, уви, важи и за много от колегите, журналисти. За останалите, няма и да отварям дума…

Черквата в Съботковци е построена през 1867 г. и е един от ранните градежи на уста Генчо Кънев. Била запусната и пред разруха, но благодарение на семейството на Петър Петров – млад фермер, с даренията, труда и усилията на десетки хора, сред които и зографи от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, била реставрирана...  

 

Галина Иванова


На снимката: църквата "Св. Николай Чудотворец" в с. Съботковци

Източник: agronovinite.com





Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

Един документ против Раковски (По случай откриването на паметника му в Котел)

В средата на миналото столетие панелизмът бил хвърлил дълбоки корени в Търново. Без преувеличение може да се каже, че тук елинската писменос...