Тодор Иванчов – министър-председателят с печална слава, е родом от Трявна

В десетки публикации и сайтове на държавни институции четем, че Тодор Иванчов Попов, който през периода 1 октомври 1899 г. - 12 януари 1901 г., е министър-председател на България, е родом от Търново. Това не е вярно, както посочва Кънчо Пенчев в една своя кратка бележка във в. „Тревненска седмица“ още през 1996 г.

Тодор Иванчов /1858-1905/ е родом от Трявна и е внук чорбаджи Тодор Попиванов (р. 1789 г.). Дядо му, на когото е кръстен, е първият селски чорбаджия, избран от населението в Трявна през 1858 г., след влизането в сила на наредбата за чорбаджилъка в Търновския санджак. Личният тревненски чорбаджия е син на поп Иван Тодоров, свещеник в църквата „Св. Архангел Михаил“ (1800 г.) и брат на бунтовния тревненски свещеник поп Алекса Скевофилат. Съпруг на Ана х. Христова Даскалова – дъщеря на стария чорбаджи Христо Даскалов /1750-1830/, собственик на емблематичната Даскалова къща в Трявна. Неговият син Георги Тодоров Попов /1839-1885/ пък е сред пионерите на фабричната индустрия в Трявна, кмет на „градеца“ (1881-1882) и народен представител (1881 г.). А брат му хаджи Иванчо Казасов (р. 1810 г.) е баща на бъдещият министър – председател Тодор Иванчов. Майка му се казвала Йона, но за съжаление, не се знае нищо повече за нея. Тодор Иванчов се жени за сестрата на проф. П. Н. Райков – Деша /1854-1927/ и двамата имат три дъщери – Тота, Йона и Мария. Последната е съпруга на юриста д-р Петър Тотев Брънеков.

Тодор Иванчов получава началното си образование в Трявна при учителя Христо Даскалов. През 1875 г. завършва Роберт колеж в Цариград, след което три години следва медицина в Монпелие, Франция. В една своя публикация на сайта на в. „Сега“ /4 ноември 2023 г./, озаглавена „Премиерът Тодор Иванчов връща натуралния десятък в България“, д-р Александър Мирков от РИМ – София,     споделя интересни детайли от житейския и професионалния му път. Затова ще си позволя да я цитирам в пълен обем:

„След завръщането си в България, Тодор Иванчов е учител в Дряново и е първият директор на Педагогическото училище в Кюстендил (1880-1883), в което се приемат ученици от цяла Югозападна България. Иванчов полага усилия за модернизиране на учебното заведение. Към него се откриват пансион, ученическо дружество и библиотека.

През 1883 г. напуска педагогическото поприще и се установява в София. Отдава се на проблемите на статистиката. Иванчов е постоянен член на Международния статистически комитет в Санкт Петербург и участва в дейността на Парижкото статистическо дружество. Назначен е за директор на създаденото през 1881 г. Статистическото бюро на Княжество България. Заема тази длъжност от 23 декември 1893 г. до 18 януари 1899 г. Има големи заслуги за организирането на статистическата структура в страната. Плод на неговата теоретична дейност е издаването на основополагащия труд "Грамотност на населението в България".

Иванчов не остава встрани и от политическия живот. Той е сред активните дейци на Либералната (Радославистка) партия. Избиран е за народен представител в ІІІ Велико народно събрание и V и Х Обикновено народно събрание (1886-1889, 1899-1900). Заема поста министър на народното посвещение в правителствата на Петко Каравелов, на д-р Васил Радославов и на Димитър Греков (1886-1887, 1899). Като шеф на просветната институция през 1899 г. въвежда с наредба първия официален правопис на българския език, известен още като "Иванчевски правопис". Той остава в сила в продължение на две десетилетия. През 1921 г. е отменен от Стоян Омарчевски, но две години по-късно, с известни изменения, пак е възстановен и се прилага до правописната реформа през 1945 г. От 1 октомври 1899 г. до 12 януари 1901 г. Иванчов е начело на два Министерски съвета. Едновременно е министър на външните работи и изповеданията, и на финансите.         

След поемането на властта правителството на Тодор Иванчов се намира в трудна фискална ситуация. Причината е изплащането на стари държавни заеми и неплодородното лято на 1899 г. Ето защо се вземат нестандартни мерки. В сила влиза наредба за временни удръжки от заплатите на чиновниците.  Но за да осигури по-масивен източник на средства, кабинетът предприема и друг драстичен ход. Изготвен е законопроект за замяна на поземления данък с натурален, който през октомври 1899 г. е внесен в Народното събрание. По този начин се цели възстановяването на натуралния десятък от зърнени култури. За българите този данък е свързан с мрачните спомени от времето на османското владичество. Той е премахнат през 1881 г. от правителството на Петко Каравелов. Отново се въвежда в 1888 г., но 6 години по-късно е отменен при управлението на Стефан Стамболов. Поредният опит за връщане на десятъка засяга интересите най-вече на селяните от зърнопроизводителните райони на страната и дава тласък на селските вълнения. Организират се протестни събрания против законопроекта и се отправят призиви към правителството да го оттегли. Опозиционните партии публикуват пропагандни статии в своите периодични издания и изпращат агитатори по селата. Отправя се молба към княз Фердинанд І да се намеси, но той не взема отношение. Всичко това не възпира управляващите - на 15 януари 1900 г. мнозинството в парламента гласува законопроекта и той става реален факт.   

Ескалацията на напрежението още повече нараства. Протестната вълна през пролетта и лятото се разгръща и придобива широки мащаби. На събрания и митинги се вдигат 350 000 души от над 500 селища в Русенско, Варненско, Плевенско, Ловешко, Шуменско и в Беленската община. В отговор на извършените от властта арести и преследвания на активни дейци на селското движение през март - април 1900 г. избухват бунтове в русенските села Красен и Тръстеник, които са потушени от армейски и полицейски части. Като се основава на член 47 от конституцията правителството въвежда военно положение в определени райони. Уволнени или интернирани са десетки учители, които агитират против десятъка. На 1 юни същата година около 5000 селяни от селата Дуранкулак, Гьоре, Шабла и др. отказват да плащат данъка и влизат във въоръжена схватка с военни подразделения. Има случаи, когато войниците отказват да изпълняват заповедите за стрелба срещу протестиращите. Но въпреки това загиват няколко от тях, както и около 90 селяни. Други са ранени, арестувани и съдени за подбудителство и непокорство пред закона. След тези събития правителството разширява обхвата на военното положение върху цяла Североизточна България. Властите налагат със сила на местното население да декларира облагаемата си продукция. Широкото използване на армията в сблъсъците предизвиква силни критики в Народното събрание срещу кабинета на Иванчов. Стига се до конфликтна ситуация между министъра на вътрешните работи д-р Васил Радославов и военния министър полковник Стефан Паприков. Последният се обявява против репресиите. В резултат двамата напускат заеманите постове, а през ноември 1900 г. правителството подава оставка. Проблемът с десятъка е основна тема на парламентарните избори в началото на 1901 г. Те са спечелени от Демократическата и Прогресивнолибералната партия. Новият кабинет начело с генерал Рачо Петров отменя закона за поземления данък, а осъдените участници в бунтовете са амнистирани. С тези негативни изяви приключва политическата кариера на Тодор Иванчов. Но атаките срещу бившия премиер не спират дотук. По искане на депутати от ХІ Обикновено народно събрание през 1903 г. е свикан Първият държавен съд. Тази институция е създадена със Закона за съдене на министрите от 1880 г. Подсъдими са Иванчов и бившите министри от неговия кабинет на вътрешните работи и на външните работи и изповеданията - д-р Васил Радославов и Димитър Тончев. Държавен обвинител е Александър Малинов. Те са обвинени в злоупотреба с държавни средства и нарушения на член 43 от Търновската конституция. На 4 юни 1903 г. са осъдени на 8 месеца затвор и лишаване от граждански и политически права. Но присъдата не влиза в сила и те не лежат нито ден зад решетките. През декември същата година са помилвани и амнистирани. Това дава възможност на Иванчов да напусне България. Заминава за Франция и се установява в Париж. Там умира след кратко боледуване в началото на януари 1905 г. Не е известно къде е погребан“.

Любопитна подробност е, че в периода 1884-1905 г. Тодор Иванчов участва в редактирането на два вестника – „Търновска конституция“ и „Народни права“. А от „Енциклопедия на дарителството“ научаваме, че в качеството си на директор на Статистическото бюро, той е сред първите членове на основаното през 1895 г. Българско икономическо дружество. То цели да обедини най-видните представители на икономическата мисъл у нас и да обсъжда мерките, които правителството и обществото трябва да вземат за насърчаване на промишлеността. В него членуват стопански дейци, търговци, юристи, държавни служители, представители на академичните и деловите среди, както и много общественици и политици. Поради това дейността на Дружеството оказва влияние върху стопанския живот в България повече от половин век. Тодор Иванчов е и председател на дружеството в периода 1898-1900 г.

 

Подготви

Галина Иванова

Тодор Иванчов
Източник: МФ

Т. Иванчов като студент
Източник: РИМ – София

Тодор Иванчов като директор на
Педагогическото училище в Кюстендил.
Източник: РИМ – София

Т. Иванчов със служител на
турското дипломатическо представителство в София.
Източник: РИМ - София

Указ № 11 на княз Фердинанд за
назначаването на Тодор Иванчов за министър-председател.
Източник: ДА „Архиви“

Деша Райкова -
съпругата на Т. Иванчов
Източник:
"Пантеон на тревненския елит",
Лалю Метев, 2012 г.