Загадки от миналото на Габровски регион

Много събития, личности и обстоятелства в живота на човека и на регионите, където е живял, се загубват в историческото минало поради различни причини. Една от тях е отсъствието на здрави традиции за съхраняване на миналото и приемственост в настоящето. Устните и писмени предания често не достигат до отговорни и предприемчиви следовници и общественици. Така сред много хора се подклажда един “ненаситен вкус към загадъчното, необяснимото”, една идея че точно в тези загадки се крие чудната съдба на родния балкански край.

Габрово никога не е било бедно селище. Според данъчните регистри от ХVІ в. до първата половина на ХVІІ в. Габрово е най-голямото и най-богатото селище в Търновската “кааза”. Габровският, а също и Тревненският Балкан са гъсто населени. Като “хаз на великия везир”, габровци носят в хазната на везира стотици пъти по-голям доход от обикновените “тимари” в плодородните полета. Въпросът е – какви са източниците на тези доходи? Допуща се, че забогатяването на планинските райони и тяхното преминаване от “тимари” в “зиамети” и дори направо в хасове, почти винаги е свързано с откриването на залежи от руда. Ако рудата се изчерпи и районът вече не може да носи доход над сто хиляди “акчета”, районът престава да бъде хас. Знае се, че Чипровци престава да бъде хас на султана поради изчерпване на рудата. Може ли да се допусне, че и Габрово има същата съдба?

За железодобив в Габрово (и Трявна) не ми е известно да е писано. Загадъчни обаче са следите от “Римски пещи” и голямо количество шлака на много места в Габровския и Тревненския Балкан, около връх Бедек. Трудно приемливо е твърдението желязна руда да е докарвана от други региони.

В годините на моите скромни проучвания за нашия праотец Стоян Балабана случи се така, че попаднах на източник, обясняващ как от рудата сидерит (железен карбонат) без шахти, може да се добива твърда стомана. Тази руда е била доста търсена още от далечното минало. Поради богато съдържание на манган, от тази руда “веднага може да се получи твърда стомана” с точно необходимия процент въглерод. За местонаходища на рудата сидерит има сериозни предположения в местността Бедек между Габрово и Трявна (Бонева, Вакарелски, Георгиев, Константинов).

Според историци на Габрово (Петров, Врачев, Байкушева и др.): “като занаят железарството е създало Габрово”. Въпросът е дали е габровска рудата, от която се получава прочутото габровско желязо? Твърди се също, че “не са известни железорудни находища в габровския край” (Петров, Врачев, Байкушева и др.). Това твърдение се основава на факта, че липсват традиционните следи от рудници, шахти, тунели и др. Ако няма обаче руда, защо са намерени следи от “пещи-призраци”, строени по стръмните склонове, където няма руда, нито вода, която да задвижва мехове и духала? Бих искал да отговоря със свои дълго обмислени съображения.

Едно обичайно предположение за произхода на габровското желязо “без железорудни находища” (Петров, Врачев, Байкушева и др.) е рудата от Троянския Балкан (Петров, Врачев, Байкушева и др.). Оспорва се с това, че там желязната руда няма “хидротермален произход”, поради което не е изгодна за добив на желязо, дори и ако това става на самото място. Малко вероятно е тази руда да се превозва на конски самари по тогавашните лоши пътища до “Габровски пещи”. При съществуващите тогава технологии и транспорт, пренасянето на руда от големи разстояния не е ефективно. По-логично е рудата да се топи близо до нейните находища. От друга страна вносът на готово желязо, без да се изключва това, оставя без функции откритите от археолози и граждани “Затворени пещи” (видните) за топене на руда. Остатъци от такива пещи се срещат на няколко места в Габровско и Тревненско. Произходът на рудата, от което е направено прочутото габровско желязо обаче остава загадка.

1. Първи, според известния немски специалист по “богатствата на земните недра” (1981), обработват сидерит и получават от него стомана келтите, около 500 г. пр.н.е. в Каринтия (дн. Австрия). Те отрано разбират, че не може да се получи добра стомана непосредствено от железо-мангановите руди, без допълнителни нагрявания и изчуквания, за да се извлече шлаката (но едновременно с това и въглерода), от което зависи твърдостта на стоманата. Те откриват, че от железо-манганова руда може да се добива високо качество стомана “без шахти”. Именно поради наличието на манган от такава руда може непосредствено да се получи твърда стомана “с точно необходимия процент въглерод”. Устройствата за усилване притока на въздуха в пещите не се оказват толкова сложни. Мангановата стомана дава на келтите големи възможности във войните и в търговията. С тези предимства на келското стоманено оръжие те завоюват почти цяла Европа, стигайки и до нашите земи.

Според археоложката Ив. Бонева келтите създават държава със столица Тиле (около днешно Тулово). Трявна и Тулово са разположени от двете страни на прохода, а над тях е вр. Бедек. Независимо дали келтите идват в Тиле от към юг или откъм север, използвайки удобният воден път на Дунав (думата е от несъмнен келтски произход), те трябва да пресекат планината около Бедек. Там по-късно е построен Римският път.

След като основават в Тракия своя държава, естествено било келтите да потърсят в планината скъпоценната руда. Известно е, че “сидерит на Изток не се среща”. Оказва се обаче, че сидеритови находища от хидротермален произход, т.е. подходящи за добив на желязо, има освен в Чипровци и в Габровския Балкан (Балевски, Вакарелски, Константинов). Вероятно поради тази причина келтите избират Тиле за своя столица. Това древно селище от южната страна на връх Бедек е в близост до предполагаемо находище на сидерит в повърхностните пластове на околността.

Келтите навсякъде търсят “вълшебния” сидерит – източникът на тяхната сила и богатство. Възможно е първо да са открити залежите и след това да е основана столицата им близо до тях и на път към пазарите на Изтока. Допуща се, че името на Трявна може да произлиза от келската дума “тревень”, която означава “отдих, покой”. Преди да се тръгне на тежък път се отдъхва, а реките и ливадите на тревненско са удобни за хората и конете, преди да поемат по стръмния път. Може би келтите дават не само името на Трявна, но и оставят в наследство един занаят - рудодобива в келтските пещи за топене на рудата и железарството. Находищата на сидерит в Габровско вероятно са повърхностни и изкопаването на рудата става без шахти. Отсъствието на шахти и приликата на изветрелия сидерит с обикновената пръст са “затруднявали откриване” на следите от миньорска дейност. Дъждовете прочистват повърхностните слоеве от руда от вредните примеси. От такива естествено прочистени залежи, според К. Бакс, се е получава най-добрата стомана.

Ив. Бонева съобщава за шлак и 15 занаятчийски работилници, запазени ясни следи от 5 огнища, две пещи и един улей, открити при археологически разкопки в местността Калето. Шлакът в местността "Римските пещи" е в района на вр. Бедек. Тези “келтски пещи” са все още загадка за историческата наука. Учудващото е, че те са направени “по безводни високи места”, където няма нито руда, нито вода, която да задвижва меховете-духала. Предполага се, че духалата са движени ръчно, признава се, че “… липсват данни за най-старите начини за добиване на желязо”. К. Бакс твърди, че именно келтите откриват как меховете-духала могат да бъдат заменени с естествен приток на въздух и поради това започват да ги строят “на стръмни склонове или до скали, за да може силата на входящия поток въздух да раздухва огъня до температура 1100-1200 градуса”. Много вероятно е именно от келтите траките по нашите земи да са научили техния начин на строеж на пещи с естествено подаване на въздух. Много вероятно е и в пещите на местността Калето (близо до Трявна) траки и славяни да са прилагали технологията на келтите, да използват стръмнината и улеите за усилване притока на въздух.

Предимството на келтската технология за производство на желязо се дължи на особеностите на самата руда сидерит. От тази руда може да се получи направо висококачествена стомана с 06-08% въглерод, което не изисква “изчукване” на нажежения метал. Най-полезната съставка на сидерита е манганът. Той ускорява отделянето на шлака и по този начин запазва необходимия процент въглерод в желязото. Допуска се, че именно келти откриват сидерит около Бедек и изобретяват пещи и огнища чрез естествено подаване на въздух. Според П. Цончев техните останки покрай скалите и досега напомнят за “келтската оригиналност и изобретателност”. Тези техни умения са предадени и на местните жители.

Много по-късно пътешественикът Феликс Каниц (по Гандев) говори за тревненския “вроден талант за изобретения”, който не среща другаде. Майер (по Гандев) констатира, че желязото, което се работи в Габрово, е най-доброто в цяла България. Това най-добро желязо едва ли е само “габровски сидерит”, защото през ХVІІІ в. рудата вече е на изчерпване. Но остава майсторството на габровци и тревненци, да изковават и закаляват желязото. Възможно е славата на габровското желязо да се дължи предимно на остриетата на сечивата, изработени от сидеритова стомана, като тъпата страна да е изработвана от обикновено желязо. Този способ за пестене на манганова стомана е използван още от келтите. “Пестеливите габровци” не пропускат такава “възможност” за спестяване.

2. От ХІ в. саксонците стават най-прочути майстори на рудното дело и са канени в почти всички европейски страни: Англия, Франция, Италия, Испания, Скандинавските страни, Полша, Русия, а така също и в Югоизточна Европа. След келтите, саксонците преоткриват начините за производство на стомана от сидерит. Има определени доказателства, че находището “Бедек” е разработвано и доста по-късно във времето от саксонски рудари. Според предания те са част от ония рудари, напуснали Чипровци, поради изчерпване на сидеритовата руда там. Към 1640 г. там все още е имало 4 000 жители, но в 1653 г. П. Богдан (по Балевски, 1968) съобщава, че са останали само 1500 души католици. Залезът на рударството в Чипровци е последван от възход на железарството в Габровско, където се открива, макар и в малки количества, сидеритова руда. Нова махала (Априлово) и до сега наричат Немски дол, както една част от Чипровци някога са наричали “Саксонска махала”.

През ХVІІ в. много от саксонските рудари напускат изчерпаните находища в Чипровци и построяват по Янтра “видини” и “мадани (мадеми)” с мехове, но вече с водно задвижване на “меховете на видините” и на “чуковете на маданите”. Габрово заема мястото на Чипровци, като регионът става единствен производител на сидеритна стомана в Османската империя (Вакарелски 1977). Това увеличава производството на стомана, но довежда до бързо изчерпване на запасите от руда. От тази епоха остават наименованията на някои местности в Габровско като: Алеманите, Латините и др.

3. С находищата на високоценената руда сидерит могат да се обяснят някои от загадките в историята на Габровския регион. Габрово става “хас на великия везир”, каквито са били предимно полските райони с много високи доходи. Габровски регион е гъсто населен. Според нас именно наличието на желязно-мангановата руда (сидерит) обуславя динамичното развитие на региона десетки векове назад. Интересното в случая обаче е, че след като находището се изчерпва, населението остава в планината. В рударството и железарството се развиват технически и търговски умения, благодарение на които се пораждат нови занаяти, производства и пазари. П. Константинов отбелязва, че присъствието на саксите коренно променило мащабите на рудодобива и металургията в страната.

Долината при изворите на Янтра е близко до находището “Бедек”. Там саксонски и габровски рудари създават селището “Нова махала”, днес квартал “Априлово” на Габрово. Тук използват щедрите води на Янтра, за да задвижват мехове-духала на пещите и чуковете на маданите. Това довежда до разрастване добива на желязо.

Според П. Цончев към 60-те години на ХІХ в. Нова махала има 247 души мъжко население, като от тях 106 са ковачи. По ковашки дюкяни Нова махала се нарежда непосредствено след Габрово, който по това време има петнадесет пъти повече население. В Априлово и досега има потомствени железари и ножари. По свидетелство на Ф. Каниц през ХVІІ в. в Трявна се наброяват около стотина ковачи, а заедно с брадварите и ножарите са 152 железари. В колиби Нова махала ковачите са 106. Поради намаляване на рудодобива, железарите от Габровско и Тревненско започват да използват вносно желязо от Самоков или превозвано по Дунава.

Замогването на Габровския край се дължи не само на ценната руда, но и на водите на р. Янтра и горите от габър. Днес тук габърът расте поединично смесен с бук, но някога е образувал отделни габърови гори. Възможно е и името на Габрово да е свързано с тяхното изобилие в миналото. Тъй като габъровото дърво лесно загнива и се изкривява, е предпочитано като гориво. Въглищарите получават от габър т.нар. “твърди въглища”, с които може да се топи желязната руда.

Добивът на ценната руда, от която се развива железарството, става основен фактор за голямото увеличение на населението в Габровски регион. През ХVІІ-ХVІІІ в Габрово е най-голямото селище в Търновска кааза, въпреки своята “природа скъперница”. Според данъчни регистри, “градецът” е имал 4 000 жители, но пътешественици твърдят, че градът е имал 10-12 000. Пътешественикът Леве пише, че “Габрово, като голям български град преди много години бил богат и цветущ поради своята железария”. Разликата между броя на жителите, според данъчните регистри и според пътешествениците, навярно идва от това, че чужденците “виждат” Габрово в границите на някогашния хас, който обхваща освен Габрово, като “първи фискален участък, още два отделни участъци”. Център на втория фискален участък е Голямо село, днешния квартал Етър. В този участък влиза железарското селище Нова Махала, сега Априлово. То е съвсем близо до изворите на Янтра, където геологическите карти отбелязват рудното находище от железен карбонит (сидерит) в местността Бедек. Само това находище би могло да увеличи стотици пъти доходността на един неголям “тамар” като Габрово, за да го направи “хас” на везира. Хасове на султана и на великия везир са най-плодородните земи и най-доходоносните източници (като минните находища). Известно е, че “малкото” Чипровци е хас на султана поради минните находища. Карл Бакс обяснява много неща от историята на обществата навсякъде по света именно с добива на желязо.

Поради изчерпване на рудните находища, през ХVІІ в. се наблюдава определен упадък на железарството. Железарите са принудени да заработят и с вносно по Дунава желязо. Славата на габровското желязо обаче продължава да владее османските пазари и във Влашко. Защото габровските майстори прилагат наследените умения за закаляване на желязото и неговата обработка, съхраняват майсторството и находчивостта за предприемачество в други производства.

Намаляването на добива на желязо в Габровско довежда до намаляване и на данъчните приходи за хазната. С находища на високо ценената руда сидерит може да се обяснят някои от загадките в историята на Габровския регион. Например, защо Габрово е хас на великия везир, докато полски райони с много по-голям доход не са хасове.

Отговорът се свързва с находищата на скъпоценната желязно- манганова руда. Дори когато находището е изчерпано, населението остава в планината, тъй като чрез рударството и железарството много хора са придобили технически и търговски умения. Това им помага да развият нови занаяти, производства и пазари. Производството на желязо в новите пещи води до намаляване на цената му. Поевтинява и транспортът по р. Дунав. През ХVІІ-ХІХ в. габровските железари започват да използват вносно желязо. Те го обработват и закаляват благодарение на своите наследени от дедите професионални умения.

От времето, когато рударството в Габровски регион процъфтява, населението получава като духовно наследство разностранни умения, които му дават приоритети в много области. А също и изкуството да се общува, да се договаря и да се сътрудничи, да се самоуправлява. Пътешественици от ХVІІ и ХVІІІ в. отбелязват независимото положение и полуавтономност на селищата в Габровския регион. За това допринасят много фактори, между които приходите и доходите, идващи от унаследяваното майсторството на предците рудари и железари.

В края на ХVІІІ в., с упадъка на старите занаяти и поради произвола на кърджалиите в Габрово, Трявна и Дряново, габровската “полуавтономност” прераства в независимост, макар и за кратко време.

През 1795 г. габровци се обединяват във военен съюз с тревненци под водачеството на бюлюкбашията Стоян Балабана. Заможните габровци вероятно са поели финансовата страна на самозащитата. Така съюзените и с Дряново общини, затварят Балкана за всички: както за кърджалиите, така и за аяни и паши на официалната власт, дори и за чужди търговци. Когато силите на сдружените общини нарастват, официалната власт започва да ги привлича на своя страната. Уведомява ги за кърджалийските набези. Обединените усилия на “поробени” и “поробители”, “задружно един до друг” проличава при посещението на Търновския аянин в Трявна, Габрово и Дряново. Тръстениклиоглу е посрещнат тържествено в Трявна с народни хора и веселия (1795 г.). След преминаването на кърджалийската опасност и размирието вече стихва (1806 г.), въоръженото опълчение под командването на Стоян Балабана става “неудобно”, неприемливо за аяните на империята. Населението трябва да се разоръжи и чрез поръчкови убийства да бъдат премахнати противниците на султана.

След Тръстениклиоглу идва ред и на Стоян Балабана. При новото положение той е не само излишен, но и опасен – съюзените общини можели да вземат опасни решения: да последват примера на сърбите. Войводата и неговата дружина са подмамени и разгромени на Марно поле край Търново. За този трагичен край на съюзените балкански общини има специална народна песен. Драматичните събития се отразяват по различен начин на населението в балканскте общини. Задълбочават се различията в стопанската и духовната сфера на балканските селища, които са очевидни и до днес.

Заключение: Може да се приеме, че огромните количества шлака в районите около Бедек (Габровско и Тревненско) са неоспоримо доказателство, че сидеритът е с местен произход, но изчерпен много бързо и отдавна. Свидетелство за това, че е имало добив на рядката и ценна руда сидерит около вр. Бедек, е че там има местност наречена “Римски пещи”, около която са идентифицирани археологически големи количества шлака от топенето на сидеритовата руда.

Миньорите, които откриват рудата и обработват метала, правят от габровци майстори-железари. Хората в тази професия са известни със свободолюбив и напредничав дух. Чипровското въстание е ярък пример за “духа на железарите”. Когато по-късно Габровският регион се замогва от рударство и железарство, става хас на великия везир. Това не попречва на железарите обаче да се противопоставят на Османската империя. По време на Априлското въстание (1876 г.) железарското селище Нова махала е взело най-дейно участие от всички селища около Габрово и Трявна. За да ги накаже, Афуз ага запалва Нова махала, като оставя само една къща неизгорена.

Трифон Балабанов, проф. Милка Василева

Из сборника „Народните занаяти. Минало, настояще и бъдеще“, т. X, 2015 г.

* Снимка: вр. Бедек, източник - opoznai.bg