Хипотези за гроба на уста Генчо Кънев в Трявна

Настоящата статия представлява опит да бъдат събрани и анализирани документални и краеведски сведения за трагичния житейски финал на Уста Генчо Кънев – Големия. Известен по този начин сред неговите съвременници, не само заради физическия му облик, но и за да бъде разграничаван от най-добрия му ученик – уста Генчо Новаков-Малкия (1838 – 1913 г.), който по-късно сам става прочут и търсен майстор-дюлгерин. Голям е Генчо Кънев, най-вече заради усталъка и архитектурните, и строителни творения – около 80 църкви, като в това число, влизат и подновените такива, множество училища, фабрични сгради, няколко моста, много къщи, повечето от които – неуточнени, Часовникова кула в Търново (1872 г.), джамия и синагога в Русе, католическа църква в Свищовско и т.н. Обществените сгради, които той изгражда са над 120. Сред най-достолепните му църковни градежи се нареждат църквите – „Успение Богородично“ в Габрово (1866 г.), „Св. Св. Кирил и Методий“ в Свищов (1872 г.), „Св. Параскева“ в Плевен (1872 г.).

Уста Генчо е автор и на не малко дърворезбени творби, но те са малко известни и познати днес. Сведения за тях се откриват в единственото, правено досега изчерпателно изследване за делото на Първомайстора, творец на предела на две епохи – Възраждането и Новото време. Негови автори са архитектите Маргарита Коева и Николай Тулешков. Те резюмирано споменават за някои от тях, като например – амвона на тревненската църква „Св. Георги“ (1852 – 1855 г.), иконостаса на църквата „Св. Димитър“ (1857 г.) в с. Иречеково (Ямболско), който за съжаление не е запазен и др.

Богатото му архитектурно и строително наследство остава извън полезрението на настоящото дирене, а ще бъдат изложени някои хипотези за трагичната гибел на уста Генчо и гроба му в Трявна, макар, че едва ли някога ще узнаем със сигурност, къде почиват костите му днес…

Според родословната схема, изготвена от на резбаря-краевед Цаньо Антонов, началото на Устагенчовия род от тревненското селце Генчовци, е поставено от дядо Драган (края на XVIII в.) – дюлгерин, но „само в селото“, овчар и земеделец. В родословното дърво на Устагенчови, дело на проф. Асен Василиев, фигурира бащата на Генчо Кънев – уста Къню (Тревналията), който бил известен майстор – дюлгерин. И според родословната схема в книгата на архитектите М. Коева и Н. Тулешков, в началото на именития Генчовски род е поставен дядо Драган. В семейството на сина му Къню (1795 – 1871) и съпругата му Куна Енчева, родом от с. Боженци, Габровско се раждат седем деца: Ганчо (р. 1815 г.), Генчо (1828 – 1890), Цаню (1834 – 1912), Иван (р. 1836 г.), Мария, Куна и Рада. Сведения за още една негова дъщеря – Неда, се откриват в художествения очерк на учителката Кина Резачева, която е нейна правнучка. В записките си синът Дабко Устагенчов споменава за четирима синове и три дъщери – „всички без изключение едри и здрави хора“. Най-голяма известност от тях добива бъдещият Първомайстор Генчо Кънев, който от малък се отличава със своята любознателност и „стремеж да пътува на далеко“. Той изучава занаята при своя баща, като негов чирак в продължение на повече от десет години. Малкият Генчо е принуден „да бърка глина и вар, да пренася едно друго с корито, тарга и прочие“ по време на строителството на редица фортификационни обекти край Чаталджа, Цариград, Браила, Варна и Никопол, в чийто градеж, през 40-те години на XIX в., участва и уста Къню Тревненеца. За началото на калфенския му период липсват сведения, вероятно на част от упоменатите градежи, младият Генчо работи вече като калфа, а като млад майстор, без собствен капитал, участва в строителството на различни обекти в малки градове и села из Влашко. Смята се, че Генчо Кънев става самостоятелен майстор „преди тридесетата си година“, като калфа при Архитектон Димитър Сергюв (1805 – 1864 г.) от Трявна, родом от с. Бучуковци, Дряновско. Впоследствие, често работи заедно с него до смъртта му през 1864 г. Първият му самостоятелен градеж е църквата „Св. Димитър“ (1857 г.) в с. Иречеково, за която вече стана дума.

За съжаление, точната година на рождението му остава неуточнена. В ръкописа си, озаглавен „По-главните постройки на самоукия архитект Уста Генчо Кънев“, Дабко Устагенчов изтъква, че липсват сведения за датата на рождението му, тъй като по онова време те се пазели от енорийските свещеници и „изчезвали“ заедно с тяхната смърт. По думите му, според едни сведения, уста Генчо се ражда след Руско-турската война от 1828 – 1829 г., „когато казаци преминали през Трявна“, а според други – след Великден през 1832 г., когато баща му заминава „на печалба в Цариград, дето дори го запознал султана“. Повечето изследователи приемат тезата, че Първомайстор Генчо Кънев се ражда между 1828 г. и 1832 г. в тревненското село Генчовци.

Липсва информация и за неговата съпруга Злата Дабкова (р. 1838 г.), която произлиза от тревненското село Веленци и чийто баща се „родеел с едно видно семейство от Търново“. Най-вероятно става въпрос за сродника му по жена – Петър Дабков (ок. 1840 – 1884 г.) от Търново, който е с тревненски корен и се е занимавал с кундурджийство. Петър Дабков е „известен благодетел в областта на просветата по онова време“ и помага на уста Генчо в „предприятията му“. Някъде между 1855 г. и 1856 г., когато решава да се ожени, майсторът си строи къща в Долната махала на Трявна и след сватбата заживява там със съпругата си. Интересен е фактът, че къщата е съборена през 1945 г. по времето на тогавашния кмет на Трявна – Алекси Попов, който е внук на уста Генчо Кънев. В семейството се раждат три деца – Хуба (1862 – 02.04.1911 г.), Дабко (26.12.1865 – 24.07.1938 г.) и Неда (03.03.1870 – 28.04.1955 г.). Синът Дабко споменава за още един син, който вероятно умира малолетен. Още една семейна трагедия бележи семейството на уста Генчо. За нея разказва Цаньо Антонов в доклада си за Тревненската строителна школа, а именно, че баба Злата, съпругата на уста Генчо, намира смъртта си при удавяне в реката, когато минава по дървения мост на Драгошиновия вир, „срещу сегашното пазарище до новата баня в Трявна“. За съжаление, годината на този злощастен инцидент не е упомената, но фактът, че и именитият ѝ съпруг си отива от този свят след удавяне, при това насилствено, както ще стане ясно по-нататък, е поредното доказателство за драматичните събития, сполетели тази известна тревненска фамилия.

Темата за родословието и съдбата на наследниците на уста Генчо е твърде интересна, но тя е предмет на отделно изследване. И въпреки, че паметта за него е жива в родови хроники, научни изследвания и публикации за достолепните му архитектурни градежи, въпросът – къде почиват костите му днес, остава без отговор. Затова в следващите редове се опитваме, на базата на родовите и вестникарски хроники, краеведски сведения и документи, да представим хипотезите за смъртта на уста Генчо Кънев и местонахождението на гроба му в Трявна.

Известно е, че той умира през лятото на 1890 г., след края на строежа на църквата "Св. Рождество Богородично" в гр. Поморие. Синът му Дабко Устагенчов споменава този трагичен факт, отбелязвайки, че баща му „станал жертва на едно корабокрушение в Бургаския залив през лятото на 1890 г.“ и допълва: „По неговата трагическа кончина се писали загадъчни неща във вестниците, които излизали тогава в Пловдив. След аутопсия от съдебните власти, той бил погребан до самия морски бряг на пътя от Бургас за Анхиало. Няколко години по-сетне неговите наследници пренесли костите му в Трявна“. В ръкописния вариант на своеобразната биография на баща си, той отбелязва в скоби, че уста Генчо Кънев „починал скоропостижно през 1890 г. между Бургас и Анхиало“.

Неизвестно защо Дабко отделя твърде малко внимание на трагичните обстоятелства около гибелта на баща си и дори не споменава хипотезата за насилствената му смърт. А, че тя е насилствена, отбелязват и авторите на книгата „Първомайстор уста Генчо Кънев“, макар и в една единствена бележка под линия. Според проучванията на арх. Н. Тулешков и арх. М. Коева, на 5 май 1890 г., след като получава възнаграждението си за изграждането на църквата в Поморие, Първомайсторът наема една лодка, за да отиде в Бургас. И там, в морето, среща смъртта. Тялото му е изхвърлено на брега до някогашното село Сарафово, където, след аутопсия, е погребано. „Няколко години по-късно, между 1895 – 1900 г., близките на Генчо Кънев преместват тленните му останки в Трявна. Надгробният кръст в Сарафово продължавал да стои допреди 10–15 години, когато при едно от поредните свличания на брега, паднал в морето“. През 1978 г. Н. Тулешков и М. Коева разговарят с най-възрастния, по онова време, жител на Сарафово, 78-годишният дядо Лазар, който споделя, че преди години „чувал да се говори в Поморие, че... Генчо Кънев е съзнателно удавен от превозващите го лодкари, за да бъде ограбен“.

Подобни сведения се откриват и на страниците на в. „Балканска зора“ – първият български ежедневник, който излиза в Пловдив от 1890 г. до 1894 г. и за кратко през октомври 1900 г. В три броя на вестника, в рубриката „Вътрешен отдел“, са публикувани съобщения за гибелта на „две момчета“ и „един старец“, които се удавили между Бургас и Анхиало (дн. Поморие). Първото от тях, поместено в бр. 106 от 12.07.1890 г. гласи: „Съобщава ни се от Бургас, че на 5 того, при една силна буря, между този град и Анхиало е потънала в морето една мауна  удавили са се две петнадесетгодишни деца и един старец. Тримата матрози които са карали мауната са исплували“. В броя си от 16 юли с. г., вестникът допълва информацията си от предходния брой: „Завчера споменахме че из бургаските води са се удавили в морето, на 5 того, един старец и две момчета, които били тръгнали от Бургас да идат в Анхиало. Удавените са някой си калфа Генчо и две ренджуперчета. Понеже дядо Генчо е носил със себе си 200 наполеона, тримата матроси, които са карали мауната съ споменатите спътници се подозират да не са ги убили, за да им вземат парите, и после да са потопили мауната, за да се повярва на удавяне“. Безспорно тези съобщения се отнасят до трагичните обстоятелства около смъртта на уста Генчо Кънев, макар и принизен до калфа от списващите вестника, които и загатват за умишлено убийство.

Със сигурност новината предизвиква широк обществен отзвук в морския град, а и не само там, защото и в броя си от 18 юли с. г., в-к „Балканска зора“, отделя място на инцидента в новинарската си хроника: „От Бургас получихме една дописка върху случката с мауната между Бургас и Анхиело, гдето се удавили дядо Генчо и двете момчета. Дописника отдава това нещастие на невниманието на капитана на мауната, който бил един развален човек, и исказва мнение че трябва да се накаже, и, освен това, да му се запрети да пренася пътници. Никога не се е запомнювало, щото между Бургас и Анхиело да са се давили пътници в каквото и да било време. И сега кръстосвали свободно лодки и мауни без да им се случва нещо.

Удавените заедно с дяда Генча две момчета имало една майка която била много бедна и ги отхранила с големи мъки. Нещастната полудяла от известието за загубата на децата си и сега се намирала на лечение в бургаската болница. В Бургас се чудели как така матросите да се избавят, а от пътниците да няма никакви следи“.

В кратките сведения за Първомайстора, правнучка му Любка Зеленодръвска, също споменава, че по време на удавянето му с него са и двама младежи – ученици, които споделят трагичната му участ. А двамата лодкари – гърци, разказва още тя, след като разбират, че уста Генчо носи в себе си много пари, за да участва в търг за наемането на нов строеж, го удавят. По повод трагичната смърт на Първомайстора се води съдебен процес, на който съпругите на лодкарите, пристигат с децата си, плачат и умоляват Петър Попов (Попалексов), зет на уста Генчо (съпруг на дъщеря му Хуба) и той ги опрощава, вследствие на което, те са освободени. След години Любка Зеленодръвска среща две жени от „този край“ и те споделят, че „двамата рибари не свършили добре“ – живели в мизерия, а единият дори полудял.

Благодарение на записките на Цаньо Антонов са запазени и още сведения за смъртта на Първомайстора. По думите на един от най-добрите му ученици - Грозю Енчев Цанев-Маврото (1873 – 1961 г.), родом от с. Джуровци (дн. Престой) Тревненско, който работи с него на последния му градеж в Поморие, уста Генчо тръгва с „каика“ от Бургас за Анхиало. След 7 – 8 дни морето изхвърля тялото му на брега. Поясът му е пристегнат и „почти сух“. Намират у него само 3 лири. Друг именит майстор - Митю Цанев-Куманеца (1852 – ?), родом от с. Куманите, Дряновско, чиято съпруга е племенница на уста Генчо по майчина линия (б. а. сестрата на уста Генчо – Куна е омъжена за баща й – Деню), е съдружник на Първомайстора и присъства на погребението му.

Цаньо Антонов споделя и още сведения около трагичната кончина на уста Генчо в първата част на доклада си "Създаване и развитие на Тревненската строителна школа", изнесен на Третата музейна конференция за историческото развитие на Трявна през 1958 г. Там той цитира спомените на Митю Цанев-Куманеца, който споделя, че по онова време уста Генчо работи в Бургас, когато е обявен търг за строителството на „една църква в Анхиало“. Първомайсторът взема 300 златни наполеона за депозит в търга и наема двама гърци – лодкари, които да го закарат до днешно Поморие. Доверява им и по каква работа бърза за там. В лодката се качват и двама братя – студенти, които се връщат от Русия и също бързат за родния си град. Наблизо до Анхиало, „уж“ се извива буря, разказва майстор Митю, и двете момчета, и уста Генчо се давят, а лодкарите оцеляват. Когато тялото му е изхвърлено на брега, парите липсват. По думите му, по време на съдебното дело за смъртта на уста Генчо, „пълномощник“ е неговият син Дабко, а не зет му Петър Попов, което звучи по-правдоподобно. От състрадание към разплаканите деца на лодкарите и техните съпруги, той оттегля обвинението си.

Още един факт, в подкрепа на тезата за убийството на уста Генчо, цитира Цаньо Антонов в доклада си, а именно, че през 1927 г., когато на курорт в Трявна пристига възрастна жена от Бургаския край и узнава, че съпругата на Богомил Даскалов – Минка, е внучка на Първомайстора, споделя пред нея, че навремето мъжът й „наблюдавал“ от брега удавянето на уста Генчо от „убийците му – лодкари“.

Цаньо Антонов посочва и датата на смъртта му – 6 юли 1890 г., но според вестникарските хроники от онова време, както и от датата на надгробния му паметник край Сарафово, тя настъпва ден по-рано, т.е. на 5 юли 1890 г. 

На база на цитираните до момента сведения, обаче, не успяхме да открием официални документи за трагичната кончина на уста Генчо Кънев и истинската причина за смъртта му. За съжаление, голяма част от архива на тогавашния Окръжен съд в морския град, е унищожена при пожар през 1929 г. Единствените свидетелства за трагичния край на Първомайстора, стигат до нас чрез вестникарските хроники от онова време, както и чрез спомените на неговите наследници и съвременници, за които вече стана дума.

След умишленото му убийство, теза, която приемаме за правдоподобна, тялото му е погребано на морския бряг край Сарафово. Години по-късно тленните му останки са пренесени в Трявна от наследниците му. Арх. Тулешков и арх. Коева споменават, че това се случило между 1895 и 1900 г. Синът му Дабко не уточнява годината на преместването им. През 1937 г., 47 години след злощастната кончина на уста Генчо и година преди собствената си смърт, той „моли“ Църковното настоятелство при тревненската църква „Св. Георги“ за разрешение да откупи гробно място в двора на храма, за да бъдат положени там тленните останки на уста Генчо. В Протоколната книга на Църковното настоятелство за периода 8 юни 1934 г. – 10 ноември 1958 г., която се съхранява в Държавен архив – Габрово, фигурира Протокол №7 от 15.06.1937 г. от заседание на Настоятелството, на което е разгледана „устната молба“ от Дабко Устагенчов, който моли за отпускането на гробно място в двора на църквата, за да пренесе там костите на „отдавна починалия свой баща, погребан в градските гробища“ на Трявна. Предвид факта, че приживе уста Генчо е ктитор на храма, прави и дарява амвона в църквата, както и „парични пожертвования“ в нейна полза, има откупен трон, а синът му Дабко, воден от благородни намерения, в памет на своя баща, дава на църквата за гробното място и сумата от 5000 лева, Настоятелството „разрешава“ построяването на „гробница“, на указано от него място и определя размера й –  дълга 2 метра и широка 1.80. И вменява на Дабко Устагенчов задължението „гробът да бъде прилично украсен“.

За съжаление, синът на Първомайстора, не успява да реализира благородното си начинание, тъй като си отива от този свят година по-късно, на 24.07.1938 г. Откупеното от него гробно място е продадено от Църковното настоятелство близо година и половина след неговата смърт. Продажбата е документирана с Протокол №9 от 10.12.1939 г. От него става ясно, че определеният за уста Генчо гроб, е продаден на Неда Цанева Топалова, родом от с. Скорци, живуща в Трявна, срещу сумата от 10 000 лв., за да бъдат погребани там тленните останки на починалия й съпруг – Цаню Н. Топалов, който бил „сърдечно привързан към тревненската църква“, както и самата тя, след смъртта ѝ.

Озадачаващ е фактът, че в нито една от семейните хроники, които успяхме да издирим, не се споменава нищо за гроба на Първомайстора в Трявна. Напротив, този факт буди изненада и недоумение дори у днешните му потомци. Липсват и официални документи за пренасянето на тленните му останки в Трявна, както и за препогребването им в тревненското гробище. Опитите ни да бъдат открити документални доказателства за това в регистрите на Община Поморие, Община Трявна, Архиерейско наместничество на гр. Бургас, Сливенската митрополия, църквата "Св. Рождество Богородично" в Поморие, където вероятно се е състояло опелото на уста Генчо, не се увенчаха с успех. В най-старите регистри на звено „Гробищни паркове“ към Община Трявна, които датират от началото на миналия век, също не открихме информация за подобно препогребване. За съжаление, липсва и Кондиката на църквата „Св. Георги“ в Трявна, в която със сигурност би бил отбелязан този факт, тъй като уста Генчо е сред ктиторите на храма. Във фондовете на Историческия музей в Поморие, Регионалния исторически музей в гр. Бургас, Държавен архив – Бургас, Библиотеката при НЧ "Просвета 1888" – Поморие, също не бяха открити документални свидетелства по темата.

Първото сведение за местонахождението на гроба на уста Генчо Кънев в Трявна е споменато в доклада на Цаньо Антонов за създаването и развитието на Тревненската строителна школа. От него става ясно, че костите на уста Генчо са пренесени в Трявна през лятото на 1913 г., сложени в сандъче и заровени в „специален гроб“ в градското гробище. „В същия гроб, впоследствие е заровен Христо Богомилов Даскалов – син на Б. Даскалов. А в 1955 г. без да предупредят майката на заровения Христо, продават същия гроб на жената на Петър Балабана, където е заровен последния. При разкопаването тогава не са намерени цели кости, а парчета от тях“.

Правнукът на уста Генчо, Христо Б. Даскалов, син на внучка му Минка Даскалова и съпруга ѝ Богомил Даскалов, си отива от този свят през 1919 г., едва 20-годишен. Непрежалима е скръбта на майка му, която цял живот страда по изгубената си първородна рожба. Малко вероятно е, той да е погребан в гроба на дядо си, без този факт да е съхранен в семейната хроника и отбелязан върху надгробния паметник. Още по-малко вероятно звучи сведението, че през 1955 г., без знанието на майка му, в същия гроб, е погребан друг човек, без родствена връзка с Даскаловата фамилия. Минка Даскалова си отива от този свят през 1957 г. и е погребана при сина си Христо, както е видно и от надписа върху надгробния паметник, запазен и до днес.

Другото сведение за гроба на уста Генчо в Трявна е от Кънчо Пенчев, първи уредник на Тревненския музей и деен инициатор за създаването му. В една бележка, която се намира във фонда му в ОДА – Габрово, той е записал имената от надгробния паметник на Хуба Устагенчова, по мъж Петрова Попова (Поп Алексова), голямата дъщеря на уста Генчо Кънев, погребана в градските гробища на Трявна, и в добавка е отбелязал, че в същия гроб „сложили“ и костите на баща ѝ. По-късно там са погребани дъщеря ѝ Неда, по мъж – Бончева Генова (1892 – 1920 г.), съпругът й Петър Поп Алексов (Попов) (1857 – 1938 г.) и синът ѝ Алекси (1890 – 1959 г.), кмет на Трявна в периода 1945 – 1948 г. През 1969 г., поради факта, че гробът е запуснат и безстопанствен, е предоставен от Общината на наследниците на учителя Борис Александров Попов (Борис Попалександров), който също е погребан там. Поставен е и нов надгробен паметник, но старият е запазен. За съжаление, липсва надпис, че във въпросния гроб почиват костите на уста Генчо Кънев.

В друга своя бележка от 10 септември 1963 г., Кънчо Пенчев цитира сведения от правнучката на Първомайстора – Пенка Даскалова (1902 – 1972 г.), според която, костите му са пренесени в Трявна през 1911 г., когато умира дъщеря му Хуба, и са положени в нейния гроб . Незнайно защо този факт от родовите хроники на Устагенчови и Даскалови, не достига до днешните им потомци и паметта за последния му земен дом, потъва в забвение…

И въпреки, че богатото архитектурно наследство на уста Генчо Кънев, е най-достойният му паметник във вечността, все още сме в дълг пред нелеката му житейска и професионална съдба. Затова е от значение да бъдат продължени проучванията на родовата хроника и строителното му дело, защото усталъкът и родолюбието на един от най-ярките представители на прочутата Тревненска строителна школа, заслужават своето достойно място в архитектурната история на България.

А защо, всъщност, е важно да се знае - къде се намира гробът му? Според Пиер Нора, локалните места на паметта добиват не само местно, но и национално значение за почит към творците на материалното ни културно наследство. А гробът на Уста Генчо Кънев е част от това наследство, от историята и живата памет на поколенията.

 

Галина Иванова

Д-р Кремена Маркова

 

Из сборника „Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна“, т. 8, 2024 г.

Портрет на Първомайстор Генчо Кънев,
рисуван от проф. Асен Василиев
Източник: ОДА - Габрово

Родословна схема на Устагенчовия род
от Цаньо Антонов
Източник: ОДА – Габрово

Къщата на уста Генчо Кънев в Трявна, съборена през 1945 г.
Източник: ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев“

На снимката отляво-надясно /прави/: Петър Попов,
съпруг на Хуба Устагенчова,
......, Златю Ц. Златев, съпруг на сестра й Неда.
На преден план /седнали/: Хуба, дъщеря й Минка
и сестра й Неда
Източник: Мина Василева,
правнучка на Минка Даскалова

Дабко Устагенчов, син на уста Генчо Кънев
Източник: Мина Василева

Неда Устагенчова и синът й Стефан Даскалов
Източник: Мина Василева

Църквата "Св. Рождество Богородично" в Поморие
Източник: Исторически музей – Поморие

Едно от съобщенията във в. "Балканска зора"
/бр. 109 от 16 юли 1890/, в което се споменава
предположението за насилствената смърт на уста Генчо Кънев
Източник: НБКМ

Надгробният паметник на уста Генчо Кънев
в Сарафово, 1957 г.
Снимка - арх. Емил Момиров
Източник: СМРЗИ – Трявна

Протокол №7/15 юни 1937 г. от заседание
на Църковното настоятелство
при храм „Св. Георги“ в Трявна
Източник: ОДА – Габрово

Църквата "Св. Георги" в Трявна

Надгробните паметници на Даскалови в
централния гробищен парк в Трявна,
в дясно - гробът на Минка Даскалова
и синът й Христо

Бележката с имената от надгробния паметник
на Хуба Устагенчова в Трявна
с пояснения от Кънчо Пенчев
Източник: ОДА – Габрово

Надгробният паметник на Хуба Устагенчова в
централният гробищен парк в Трявна
/на заден план/, в чийто гроб,
по сведения на внучка й Пенка Даскалова,
са препогребани костите на уста Генчо Кънев