Нов поглед към зографите от Венковската фамилия

В сбирката на НЦИАМ се съхраняват три икони, които представят творчеството на двама зографи от Венковската фамилия в Трявна (№3069, 3259 и 3260). Две от тях – „Св. 40 мъченици“ (Обр. 1) и „Рождество Христово“ (Обр. 2) са прибрани от църквата „Св. Архангел Михаил“ в Трявна през октомври 1938 г. заедно с още три произведения (№3257, 3258 и 3261). Иконите са с профилирани рамки, близки размери и вероятно са от един комплект. Те не са част от иконостаса на църквата „Св. Архангел Михаил“, който е изработен в периода между 1820 и 1821 г. Според непотвърдени източници около 1935 г. в църквата е имало 365 подвижни икони, за всеки ден от годината, а към 1985 г. техният брой е 204. На този етап не може да се установи дали двете икони са принадлежали на тревненската църква или са част от съхраняваните в своеобразния музей в притвора голямо количество икони, прибрани от църквите на няколко от тревненските села – Станчов хан, Белица, Фъревци, Нейковци, Плачковци, Енчовци и Скорците. Иконите са без подпис и датировка. В публикациите се срещат различни мнения относно датирането им, които варират от края на XVIII – началото на XIX в. и XIX в.

В експозицията на иконната сбирка на СМРЗИ – Трявна е изложена икона „Успение Богородично“ (Обр. 3), която е подписана от Кънчо Венкувич и произхожда от същата църква. Надписът в долната част на иконата е трудно четлив, но името на зографа Кънчо е добре запазено. Необходимо е да бъде коригирана годината, разчетена като 1823 в по-ранните публикации. Всъщност последните две букви в означението са Д и Е, което дава основание да приемем, че годината е 1845 и иконата е една от последните творби на зографа. Тя е с близки стилови белези и идентична профилирана рамка, но не е от един комплект с иконите в НЦИАМ.

Иконите „Рождество Христово“ и „Св. 40 мъченици“ не могат да се препишат на Кънчо Венков, но са работени от друг представител на фамилията през 20-те години на XIX в. Той запазва характерния типаж и маниер в рисуването на фигурите, но борави с по-богат колорит и орнаментика, като проявява и повече усърдие в разработването на детайлите.

Сведенията за зографите от Венковската фамилия са много оскъдни. От публикациите до момента е известно, че родоначалникът дядо Венко е роден около 1770-1780 г. и през 1814 г. заедно с Цаню Захариев, Генко Минюв и Бончо Димитров е работил в църквата „Св. Троица“ в с. Красен, Русенско. Второто поколение е представено от синовете на дядо Венко – Кънчо, Иван, Калчо и Димитър, за които се знае, че са рисували предимно триптиси, а единствените биографични данни се отнасят до Иван Венков, за когото е известно, че през 1852 г. е спомоществовател за „Смесна китка“ на П. Р. Славейков. От данъчните вписвания в няколко харачки тефтера от 1828-1830 (Обр. 4), 1845 (Обр. 5) и 1847 Г. (Обр. 6) откриваме неизвестни данни за фамилията. Обобщено изводите са следните – към 1828-1829 г. дядо Венко вероятно вече не е сред живите, а неговите синове, подредени по старшинство – Кънчо, Иван, Калчо и Димитър, живеят в Горната махала на Трявна, в непосредствена близост със семействата на Кънчо (Кръстю) и Цаню Захариеви. Към 1845 вероятно вече е починал и най-големият му син Кънчо Венков. Останалите двама – Иван (45 год.), Калчо (35 год.), вече имат наследници, а най-младият Димитър (30 год.) до 1847 г. няма вписани синове в данъчните тефтери.

През 1980 г. проф. Васил Пандурски публикува иконата на Св. Богородица Елеуса (№306, Обр. 7) като произведение на Къньо Венков. Иконата постъпва в Музея (НЦИАМ) през октомври 1921 г. от Преображенския манастир в тежко състояние. Дървената основа е била счупена на две парчета, които по-късно са съединени. От личното име в подписа на зографа: рука к.. венкув в тревна, е запазена само първата буква /Обр. 8/. Иконата е с профилирана релефна рамка, която в горните два ъгъла е украсена със златни барокови орнаменти. Представено е бюстовото изображение на Св. Богородица от типа Елеуса, която е увенчана с корона. Иконографията е традиционна. Божията майка е прегърнала Младенеца, а страниците им са опрени една в друга. Композицията е на фона на синьо небе с нежни облаци, озарени от розова светлина. Колоритът е в пастелни топли тонове, а ликовете са с фини черти. Моделирани са с нежни охрово-розови тонове върху светла маслинена подложка, а страниците са с деликатна руменина. Авторът на иконата не би могъл да бъде Кънчо Венков, чиято подписана икона е много по-близо до примитива. Може да приемем, че иконата в НЦИАМ е дело на неговия брат Калчо Венков и е изписана през 30-те години на XIX в. Вероятно е била поставена на проскинетарий, а създаването й е свързано с времето, по което отец Зотик е игумен на Преображенския манастир и активно работи по неговото обновяване.

За творчеството на Калчо Венков липсват данни. Неговото име като зограф се споменава единствено в писмо от 14 септември 1848 г. (Обр. 9), изпратено от наследниците на починалия зограф Досю до епитропите на църквата в село Пелишат, в което молят дължимата сума от 150 гроша за икона, изписана от Досю, да бъде изпратена по „зографина“ Калчо Венкув. Едва ли отиването на Калчо до плевенското село е било само по този повод. Вероятно той също е работил икони за църквата „Св. Арх. Михаил“, която днес не съществува.

Известно е, че църквата „Св. Арх. Михаил“ в плевенското село Пелишат е била възстановена около 1840-1841 г. и към нея е имало килийно училище. За нейната украса към 1848 г. работи и Георги Филипов, на когото е възложено да изпише патронната икона (Обр. 10). 

Единствените сведения за църквата се изчерпват с описание на нейния външен облик – „вкопана каменна постройка“, която към 1895 г. е почти разрушена. Иконите и църковните книги от нея са преместени в построения на друго място нов храм и през 1985 г. са прибрани в Окръжния исторически музей в Плевен. Иконите в НЦИАМ вероятно са постъпили преди или през 1938 г. заедно с писмото, изпратено до епитропите на църквата в село Пелишат от наследниците на зографа Досю, за което съдим по датировката на бележка към неговия препис (23.XI.1938 ), в която се съобщава, че документът се съхранява в старите архиви на Музея. Работата на зографите в този храм е обект на допълнително изследване.

От известните до момента данни и стиловите характеристики на иконите в НЦИАМ стигаме до извода, че Калчо Венков е зограф с добра професионална подготовка. Вероятно той е учил при своя баща Венко. В музея на църквата „Св. Арх. Михаил“ в Трявна са запазени четири царски икони – „Св. Богородица с младенеца на трон“ (Обр. 11), „Иисус Христос Вседържител“ (Обр. 12), „Архангелски събор“ (Обр. 13) и „Св. Йоан Кръстител“ (Обр. 14), които по стилови белези са много близки до иконата в НЦИАМ.

От този комплект е и иконата на Св. Георги в експозицията на СМРЗИ – Трявна (Обр. 15). Според сведения от Л. Цанева иконата е била подарена на църквата „Св. Георги“ от църквата „Св. Арх. Михаил“, откъдето по-късно постъпва в Музея. Тя е датирана 1819 г. и не може да бъде свързана с името на Калчо Венков, но е твърде вероятно да е дело на неговия баща Венко.

Иконите от този комплект са на високо професионално ниво. В тях, както и в образите на Калчо Венков се вижда влиянието на Витановската фамилия, но редица детайли в орнаментиката и декорацията на одеждите са заимствани от по-ранните представители на Захариевци и по-специално от Цаню Захариев, за когото знаем, че е работил с Венко зограф и в с. Красен и живеят в една махала. Проблемът с авторството на тези икони ще разреши въпроса, при кого е усвоил иконописното изкуство Калчо Венков, но независимо от това, кой е неговият учител, иконата му в НЦИАМ опровергава твърдението, че зографите от тази фамилия са рисували единствено триптиси. Другите две икони от Музея вероятно са изписани от Иван Венков, тъй като най-малкият им брат Димитър е роден около 1815 г. и най-ранните му произведения могат да се търсят едва през 40-те години на XIX в.

Тези икони обогатяват оскъдните данни за художественото наследство на Венковската фамилия. Различията в професионалните възможности на второто поколение зографи и появата на Калчо Венков като иконописец, чиито творби не отстъпват по качество на тези, създадени от неговите известия съвременници, поставя редица въпроси и необходимостта от по-задълбочено изследване и преосмисляне на творчеството им и мястото, което заемат сред останалите представители на Тревненската художествена школа.

 

Мариела Стойкова

НГ – София

 

Из сборника „Известия на Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна“, т. 8, 2024 г.

Обр. 1. Св. 40 мъченици, църквата „Св. Арх. Михаил“
в Трявна, 20-те години на XIX в.,
Иван Венков,
Тревненска школа. НЦИАМ.
Фотография Иван Ванев

Обр. 2. Рождество Христово,
църквата „Св. Архангел Михаил“ в Трявна,
20-те години на XIX в., Иван Венков,
Тревненска школа, НЦИАМ.
Фотография Иван Ванев

Обр. 3. Успение Богородично,
църквата „Св. Архангел Михаил“ в Трявна, 1823 г.,
Кънчо Венков,
Тревненска школа, СМРЗИ – Трявна.
Фотография Мариела Стойкова

Обр. 7. Св. Богородица Елеуса,
30-те години на XIX в.
Преображенски манастир,
Калчо Венков от Трявна.
НЦИАМ. Фотография Иван Ванев;
* * *
Обр. 8. Подпис на зографа върху иконата на
Св. Богородица Елеуса. Фотография Иван Ванев.

Обр. 9. Писмо от 14 септември 1848 г.
изпратено от наследниците на
починалия зограф Досю
до епитропите на
църквата в село Пелишат, ЦДА

Обр. 10. Св. Архангел Михаил,
40-те години на XIX в.,
църква „Св. Архангел Михаил“, Пелишат, Плевенско.
Георги Филипович от Габрово, НЦИАМ.
Фотография Иван Ванев.

Обр. 11. Св. Богородица с младенеца на трон.
Експозиция в църквата
„Св. Архангел Михаил“ в Трявна, 1819 г.
Зограф Венко ? Фотография Мариела Стойкова

Обр. 12. Иисус Христос Вседържител на трон.
Експозиция в църквата
„Св. Архангел Михаил“ в Трявна, 1819 г.
Зограф Венко?
Фотография Мариела Стойкова.

Обр. 13. Експозиция в
църквата „Св. Архангел Михаил“ в Трявна,
1819 г. Зограф Венко?
Фотография Мариела Стойкова

Обр. 14. Св. Йоан Предтеча.
Експозиция в църквата
„Св. Архангел Михаил“ в Трявна,
1819 г. Зограф Венко?
Фотография Мариела Стойкова

Обр. 15. Св. Георги.
Прибрана от църквата
„Св. Архангел Михаил“ в Трявна, 1819 г.
Зограф Венко?
Експозиция СМРЗИ – Трявна.
Фотография Мариела Стойкова