Габровец с тревненски корен със значим принос за построяването на „желязната църква“ в Истанбул *

Никола (или Николай) Евтимов Сапунов бил роден в Трявна около 1815 г., но израснал в Габрово, където получил образование и станал майстор-абаджия. През 1840 г. отишъл в Цариград, като се заселил в квартал Едрине капия, където  отворил самостоятелен абаджийски дюкян. За малко повече от пет години той се издигнал до първомайстор на абаджийския еснаф в квартала. От август 1847 г. Сапунов станал пръв помощник на амбициозния старозагорец Александър Стоилов Бейоглу Екзарх, който започнал да действа пред Високата порта и Цариградската патриаршия за получаване на разрешение за построяването на българска църква в турската столица. Дори на13 февруари 1848 г. 24 цариградски български еснафа издали пълномощно писмо на Сапунов, че го упълномощават да действа самостоятелно от тяхно име. Благодарение на неуморната и упорита дейност на габровския майстор-абаджия, след редица перипетии и доста мъчнотии, най-сетне цариградските българи се сдобили със свой скромен храм, осветен на 9 октомври 1849 г. Всичко това Сапунов подробно е описал в своя „Дневник“, който издадох преди две години. Тук публикувам едно интересно негово писмо от 15 януари 1851 г., отправено до габровския първенец Петко хаджи Манафов, в което се съдържат много автобиографични сведения и данни за българската църква „Св. Стефан“. Писмото се съхранява в Държавен архив - Габрово, ф.746к, on.1,а.е.10, л.14. „Благодетелний ми господа г. Петко х. М. (1) радувати ся вся домовно и co почитаемий братия ваши, здравствуйте! Преминалата поща като предадох общото писмо с другите, що беха от брата ми (2) и като са вратих, известих са на пут, чи Ваши Благородие жилаете да са научите заради г. С[тефан] архимандрита Рилски (3) щото дойде от Росия. Тако и аз беззабавно достигнах г. Колчювите писма и Ви пратих една мала пусула, за да Ви известя, защо слугата Ви повечето си опразнявам в такива любопитни работи; когато желаете сека една работа готов съм да ва обнарадвавам, защото коликото работи са относят в ползата на нашего б[олгарскаго] народа, слугата Ви е известен за все. Затова Ви предлагам причината, следувателно за едно св. действието на архимандрита Кувачовичя. В лето 1844 като подействувахми с покойнаго Неофита (4) и х. Илариона (5) заради церкова и друга преднадлижяща полза на нашего болгарскаго народа и като са пратиха на сургюн (6) от Великата церква (7), и тако остана тая работа. После в лето 1847 пак са побуди слугата Ви и со единих народа болгарски щото е в Ц.г. (8) и ми дадуха полновласна книга (9) като дадействувам силно за церковата болгарска, т.е. като до В. церква, като до В. порта (10), като до пресветлаго княза Богориди (11). Тако и слугата Ви като почнах от 47 лято да следувам докато прелича и са премного сопрутивлявах на прежния патриарх; подобно и той като ми предлага много причини, но с помоща Божия на царско здравие сити ги олеснявах. Но когато ми предложи заради, чи бикерин (12) человек не може да са помесва в таквиз общи работи, сиреч дума: „Тая работа е голема, ти си бикярин. Утре ще са отесниш от некоя страна и ще се качиш в един вампор (13) и ще да побегнеш, а тая работа дека ще остане? Затова треба да намерите некой фамилист (14) человек, тогава ще са приемии В. порта и В. ц. (15) и ще да го опознай за первий председател“. Тогава аз и като ни можах да улесня тая причина; истина има доста наши болгари фамилиоти в Ц. г., обаче тая работа невозможна за тях. И тако са принудех да намеря едно болгарско момиче, слепо, хромо, току да исполня законат, за да са соверши общожилаемата ни работа. И тако по щастие наши намери са во Ц. г. едно момиче болгарско, добре воспитано и ази реших в три дена да са удомя, за да стана фамилит, според патриаршеско повеление. И така в 1848, мая 30 като реших да са обручя (16) и в ден брачний като са приготвихме спорет обичаят да отидими на баня, ето довтаса от патриархо едно тискере, (17) чи ма сака (18) беззабавно да отида при него. Но аз като немах благовремие, пратих бабалъкат (19) си вместо мени и да му обяви причината на моито неотивани (да ни са простирами много, защото немами времи, а то историята е се списувана) (20). Тако и патриарха като са извести, изпита от канцеларията дека са намеруват болгарски попови, за да ма венчеят по болгарски. И тогава са намериха тия рилски[монаси] -архимандрит Стефани х. Софрония (21) и ги одолжи патриарха да ма венчеят със сяко полновластие, и на мени прати една книга с молитви и благословения, които е гологлав написал. И така до тоя ден ни беши болгарско венчило в Ц. г.; подобно и мий приготвихми сите стари болгарски знакови на сватбата. И като са венчяхми с толиката  торжествена сватба, сите благословиха перва сватба болгарска в Ц.г.. Второ, кращение в новобългарска церква (22), мажки отроки да биде име ему Светослав. И така по прорицания на свещениците первата година дете не имах, но и церквата не беше устроена. Но на втората година церквата совершихми и Бог ми дади мажки отрок, и са красти перви в новата церква на первото название Светослав (23), а от народът са наречи первородний; за, дано от това име, защото по болгарский язик1-во венчяние и 1-во кращение у Ц. г., и церквата заведена от отца и слуга Вашего.

С г[осподин] архимандрита искреното нй приятелство от тая страна зависи и сега, като дойде от Росия с подарките, що са за полза народна. Яви са само на княз Богорида, подобно и слугата Ви. Като е уверен на княз Богорида, заедно с него докончявам работите и го отведох на патриарха, за да му бъда търджюминин (24) и сито намерение да са воздигни училище във всяко учение на Рила (25), за образованието на свещеният чини образованието на болгарските  младенци. И друго са види, чи ще да го направят архиерея и 1-ви надзирател на това заведение, а подарките на Русия и Влахия мало дойдоха, а другите още ни са, защото замръзнало морето на ония страни, чи не можат да плуват параходите, и следователно ще Ви писувам за сяка работа, според Вашето желание. Днес още пощата не пристигна, види са да закъсней, затова не можах да Ви приема некуе писмо, заради общата работа. Того ради са принудих да Ви пишя и да Ви следователно да билежа и заради общата работа, защото от сега нататък, каквато работа да са случи за общо и за единствено, само да ми пишите, длъжен съм да я посрещам; каквото и чюрбаджиите, що са дошли от казата, тие сега до нази допреха, за да ги ставя със С[тефанаки] бея, за да са положат работите в действие, и за айляк (26) на владиката, и за друго преднадлижещи. Следователно поздравлявам обществото, сите господари, щото им писах заради мютевелията (27), щото дири вакъфи (28), като са известихме, чи нема вакъфи. Той ако е направил некуе приступление, декато да бъди, треба да пристоите и да ми пишите, чи да Ви извадя откютука (29) и от Портата едно михтналсаме“, и да [ви го] изпратя, чи да не сабличат сюрмасите; каквото Ви писах в другото писмо, чи тоя мютевилия, каква власт има. И тако оставам. Ако пишите до нази с помощ Божия се си е живо и здраво, и са опразнявами още по церковните работи. [Със] св. князу в уповеление и с помощ Божия са надиме, заскоро времи да са положат работите черковни в действие, защото от майя (31) насам от неколку интересити человеци са побърка работата. Но да е жив княза, той ще да соверши сите, защото са много старюва и попичява (32) на жаркото здравие. Много награждение са касае заБолга-рия, само да са преготвят достойни и просветени челувеци, да приемат и исполняват действително царските благодеяния. И тако оставам благонадежден, скараю ответа Вашего.

1851 иунария 15, Ц.г . Николай Ев. Сапоновски. Болгарска церква [Р.s.] Поздравлявава нарочно г. Стефан. Архимандрит Рилиц, щото стана собор на патриканата за владиците, още ни са го решил, защото никак не им понася. А многолетния султан и драгоценният соотечественик княз Богорида чевръсто престояват и ги утесняват, както видите,чи са пиши във вестника (33), никой да ни даде беззаконно заплата на никого“.

 

Бележки:

(1) Петко Иванов х. Манафов  -виден габровски първенец, църковен и училищен епитроп; на младини се занимавал с книжовна дейност.

(2) Стефан Евтимов Сапунов.

(3) Архимандрит Стефан Ковачевич (Рилски), хиротонисан на 15 август 1851 г. за първи български епископ (Лаодикийски) и предстоятел на българската църква в Цариград.

(4) Архимандрит Неофит Хилендарски Бозвели.

(5) Йеромонах Иларион Стоянович (по-късно Макариополски епископ).

(6) Сюргюн - заточение, изгнание.

(7) Т.е. Великата църква -Вселенската цариградска патриаршия.

(8) Т. е. Цариград.

(9) Става дума за пълномощното, с което 24 цариградски български еснафа упълномощили на 13 февруари 1848 г. Сапунов дадейства от тяхно име пред Високата порта и Патриаршията за построяване на българска църква в Цариград.

(10) Т.е. Високата порта.

(11) Княз Стефан Богориди (1775 или 1780, Котел -1859, Цариград) -по бащина линия внук на св. Софроний епископ Врачански; висш турски сановник; дарил старата си къща в квартал Фенер за построяването на български храм.

(12) Т. е. бекяр - ерген, неженен мъж.

(13) Вампор (вапор) - параход.

(14) Фамилист, т. е. човек с фамилия, със семейство.

(15) Т. е. Великата църква.

(16) От обручен - сгоден, венчан.

(17) Тескере- паспорт, лична карта или пътен лист за свободно пътуване в Османската империя.

(18) Сака - иска.

(19) Бабалък - тъст.

(20) Има предвид своя дневник. Вж. го публикуван Н. Евт. Сапунов, Дневник по съграждането на първата българска църква в Цариград, В.Търново,1999.

(21) Йеромонах хаджи Софроний Рилски.

(22) Става дума за първата българска църква „Св. Стефан“ в Цариград, осветена на 9 октомври 1849 г.

(23) Светослав Николов Сапунов (известен повече Миларов) (24 април 1849, Цариград – 15 юли 1892, София) -първороден син на Н.Сапунов; известен книжовен и обществено-политически деец.

(24) Т.е.терджуманин - преводач при разговор.

(25) Т. е. в Рилския манастир.

(26) Т. е. айлак - незает, свободен от работа.

(27) Мютевелия - лице, определено да надзирава, управлява и да събира доходите от някакъв вакъф, а също така да ги изразходва съгласно волята на завещателя на имота.

(28) Вакъф - недвижим имот, чиито доходи били посветени за благотворителни цели, за поддържане на джамии, медресета, мостове, бани и пр.

(29) Т. е. китюк - регистратура при Високата порта, където се записват тапии (документи за владеене на нeдвижими имоти).

(30) Михтналсаме - вид документ.

(31) Т. е. от 14 май 1850 г., когато било сменено предишното църковно настоятелство, в което участвал Н. Сапунов.

(32) Т. е. попечява (от попечение) - грижа, покровителство.

(33) Става дума за „Цариградски вестник“.

 

Доц. д-р Христо Темелски

Сп. „Духовна култура“, год. 81, кн. 5/2001 г.

* Оригиналното заглавие на статията е „Интересно писмо от преди 150 години“

Църквата "Св. Стефан" в Истанбул, 1898 г.
Източник: ЦДА

Църквата "Св. Стефан" в кв. "Фенер" в Цариград.
Източник: НБКМ

Снимка от освещаването на църквата "Св. Стефан" в Истанбул, 1898 г.
Източник: ЦДА