None

неделя, 14 септември 2025 г.

170 години от рождението на изкусния майстор строител и резбар Никола Касев

Владишкият трон от Търговищката църква „Успение на Пресветия Богородица“, е сред най-добрите образци на тревненската резбарска школа

Вече е ставало дума за една от най-красивите възрожденски църкви у нас, дело на Архитектон Димитър Сергюв (1805-1864). Тя носи името „Св. Успение на Пресвета Богородица“ и е строена през периода 1849-1851 г., в Търговище, на мястото на по-стара дървена черква, която изгаря през 1848 г. Красивата й камбанария е дело на друг прочут тревненски майстор – уста Генчо Новаков – Малкия (1838-1913), родом от с. Генчовци. Строена е в началото на миналия век, по проект на италианския архитект Паоло Фурлани, „преработен“ от тревненския майстор - дюлгерин. Третият личен тревненец, който оставя името си в летописа на тази църква, е Никола Касев /Колю Касито/ (1855-1940), родом от Генчовци – строител и резбар по занятие. Тази година отбелязваме 170-та годишнина от рождението му. По сведения на проф. Асен Василиев, заедно с дебърлията Андон Станишев (1828-1904), той участва в направата на църковното темпло, поразено от големия пожар в храма през 1947 г.  Спасени са части от него, икони и резбени произведения, включително и Владишкия трон, дело на Колю Касито, който по думите на арх. Маргарита Коева, „може да се нареди между най-добрите постижения на тревненската резбарска школа“. За съжаление, отбелязва тя, възстановяването на иконостаса от 1874-1875 г., се оказва невъзможно, защото спасените части от него са складирани в емпорията, „като резбованите пана, които са били апликирани върху отделни части от композицията и са били много крехки, постепенно се разпадат“.

За изработването на нов иконостас е поканен опитният резбар Петър Кушлев /1909-2000/, родом от Широка лъка. „Спазвайки примера на своите предшественици, той запазва размерите на иконите от царския ред и включва в новия иконостас всички оцелели стари икони – пише още арх. Коева. - Изключение прави само иконата на Св. Спиридон, която е била в лошо състояние, и бива предадена в Художествената галерия на Търговище за реставрация и съхранение. В този вид паметникът прекарва половин век, като през това време оцелелите части са местени неколкократно и някои от тях изчезват, а други сериозно пострадват“.

През 60-те години на ХХ век църковната сграда е възстановена. В наоса й са върнати владишкия трон и двата проскинитария. През 2001 г., по повод 150-годишнината на храма ”Св. Успение на Пресвета Богородица”, емпорията на църквата е превърната в галерия на църковното изкуство. „Централен експонат в нея са оригиналните оцелели части от стария иконостас, експонирани по начин, подсказващ, но не повтарящ, неговия художествен образ“ – отбелязва арх. Коева. - Подобен подход позволява съхраняването на дърворезбите, иконите и утварите на естественото им място - в пространството на храма, за което са били предназначени“.

Известно е, че иконостаса от църквата „Св. Успение на Пресвета Богородица“ не е единствената съвместна работа на Никола Касев и Андон Станишев. Тяхно дело е и темплото на църквата „Св. Никола“ /1884/ във Враца. По сведения на проф. А. Василиев, именитият тревненски дюлгерин и резбар изработва иконостасите и на храмовете в Новозагорските села - Ковачово (1881) и Коньово (1895), Горно и Долно Ябълково, Бургаско (1893), с. Янкова, Шуменско (1912), където прави и троновете, Дряновските села - Геша (1927) и Маноя, Габровското село Яворец, Търновските села - Лесичери (1928), Асеново (и владишки трон), Сухиндол /дн. град/, Поликраище и Йовковци (1910) /За църквата „Св. Богоявление“ в потопеното село Йовковци, Н. Касев изработва, освен иконостаса, и една голяма икона на св. Василий, друга малка и един орехов светилник. Царските двери са изрисувани от зографа Симеон Цонюв от Трявна през 1871 г./.

Според проф. А. Василиев, Колю Касев строи църквите в с. Палици (1898), Търновско, Горно Ябълково (1893) и Долно Ябълково (1892), Бургаско /в Долно Ябълково работи съвместно с майстор Цаню Ганчев от с. Генчовци, племенник на уста Генчо Кънев/, в с. Дриново (1900) и с. Калзъллар /дн. Глогинка/ (1888-1890), Търговищко. Негово дело са и  камбанариите в Търновските села - Дрента, Буйновци и Яковци, както и купола на църквата „Св. Богородица“ в Елена.

Дълбок поклон пред усталъка и светлата му памет!

 

Подготви

Галина Иванова


Уста Колю Касев и Тодор Пенев - Девдула
Източник: СМРЗИ - Трявна



Църквата "Св. Успение на Пресвета Богородица"
в Търговище, строена от
Архитектон Димитър Сергюв

Източник: Фейсбук страница на църквата
"Св. Успение на Пресвета Богородица"



Камбанарията на църквата,
строена от уста Генчо Новаков - Малкия

Източник: Фейсбук страница на
църквата
"Св. Успение на Пресвета Богородица"



Владишкият трон,
дело на Никола Касев.

Източник:
Фейсбук страница
на църквата
"Св. Успение на Пресвета Богородица"



Фрагмент от резбата
на Владишкия трон.

Източник: Фейсбук страница
на църквата
"Св. Успение на Пресвета Богородица"



Фрагмент от резбата на Владишкия трон.
Източник: Фейсбук страница на
църквата "Св. Успение на Пресвета Богородица"



Табле от Владишкия трон.
Източник: Фейсбук страница
на църквата "Св. Успение на Пресвета Богородица"



Детайл от Владишкия трон.
Източник: Фейсбук страница на
църквата "Св. Успение на Пресвета Богородица"



Олтарните двери от
църквата "Св. Успение Богородично" в Търговище,
дело на Андон Станишев,
експонирани в галерията в храма.

Източник: Фейсбук страница на
църквата "Св. Успение на Пресвета Богородица"



Фрагмент от сегашния иконостас на църквата,
дело на резбаря Петър Кушлев.

Източник: Фейсбук страница на
църквата "Св. Успение на Пресвета Богородица"



Къщата на майстора в с. Генчовци



Фрагмент от счупения надгробен паметник на
Колю Касев в селското гробище на Генчовци

























Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

Един документ против Раковски (По случай откриването на паметника му в Котел)

В средата на миналото столетие панелизмът бил хвърлил дълбоки корени в Търново. Без преувеличение може да се каже, че тук елинската писменос...