Вътрешна украса на българската къща

В началото на X в. арабинът Харун-ибн-Яхия, преминал през България на път към Венеция, казва, че българите имали дървени къщи. Огромни гори са расли в България и арабинът е пътувал цял месец из тях, за да стигне до Сплит. Какви са били тия дървени къщи, не е трудно да си представим. Достатъчно е да хвърлим пътьом поглед на Копривщица или на някое друго балканско градче. Дървените къщички изчезват бавно от нашия планински пейзаж, който е вече оголен. Ние сме изсекли горите, непроходимите някога гори, и сме сложили сами краят на дървената архитектура. И ето, къщите на тия великолепни балкански градчета стоят чужди на заобикалящия ги пейзаж. Те са обречени на смърт. Те ни гледат през своите прозорци, като през хлътнали очни орбити на мъртъвци. Когато големите греди, които подпират таваните им, изгният, ние няма отде да изсечем други, за да ги заменим. Такива дебели и хубави дървета не растат вече наоколо. Когато кръшните дървени решетки на долапите им се счупят под в ръцете на децата, които тършуват там из бурканите със сладко, ние няма да можем да ги поправим. Отиват си заедно с къщите не само живописните долапи, широките и сенчести чардаци, боядисаните сандъци и оцветените с цветя камини, а и пъстрите черги, бродираните и тъкани възглавници, малките трикраки столчета, кръшните и хладни стомни, бърдучета, писаните саксии, белите сахани и много, извънредно много други неща, които нашите деца ще гледат само по музеите.

Много преди дървената къща е започнала да изчезва къщата, градена от камък. Защото каменната къща е съществувала у нас също от много векове. Тя е нехигиенична, влажна и усойна. В несигурните времена на миналото, обаче, богатите българи от полските и особено от предпланинските неукрепени селища са я предпочитали пред дървената, защото тя е била истинска „кула“ и е могла да бъде защитавана от нападения. При честите пожари, които са избухвали в старите градове и, които са опустошавали в една нощ цели махали, улици, а често и цели селища, тя е била за предпочитане, защото е могла мъчно да бъде запалена. Тя е била и по-трайна. Животът на дървената къща е само два пъти по-дълъг от живота на човека. Тя живее най-много 100-150 години, докато каменната къща достига възрастта на библейските пророци. Ето защо, най-старите къщи, които са запазени y нас са каменни. Техните обитатели са давали на вековете поколения от едри и силни хора, защото никой слаб или недъгав не е можал да доживее възрастта, на която може да даде поколение. Тяхната влага и студенина са изпивали гърдите на немощните и слабите.  В тях са линеели бледи лица на девойки и млади булки с големи кафяви мечтателни очи. Слаби и сухи юноши са нарушавали тишината и мълчанието им с кашлицата си. Силните са изтрайвали. Tе са изсушавали влагата с кюпчета, пълни с пенливо червено вино. Яли са на един обед цели пити пшеничен хляб и цели грамадни гювечи. Техният апетит и желанието им да живеят са побеждавали смъртта, скрита в зидовете на къщите. Tе са се подигравали с тая смърт, когато са пресушавали на един път плоските пълни с ракия. И ето тия хора са градили старите каменни къщи в Арбанаси до Търново - най-старите къщи, които са запазени у нас. Те са били търговци на добитък, на кожи, произвеждали са пастърми и луканки, садили са лозя. Tе са обичали своите просторни къщи и са устройвали в тях под ред всички гуляи, които религията и обичаите са им предписвали да устройват - гуляли са на всички именни дни, на всички сватби, кръщения, яли са на Гергьовден агнета, на Никулден шарани, на Коледа прасета, заговявали са и са отговявали при всички пости, правили са годишно по няколко водосвета, при които виното се е ляло повече от водата. Общественият живот се е свеждал до живота на църквата. Обществен живот не е имало. Живота на човека, който е градил арбанашките къщи, е протичал в работата и в дома му. Ето защо, той е обичал своя дом - средището на неговия свят. В повечето случаи къщата е била за него целия свят. Тя е трябвало да бъде просторна и широка. Трябвало е да  бъде един свят сам за себе си. За световния ред тогава се е грижил Бог, за държавата - царя, за града - боляринът или по-късно – пашата, или беят. Отделният гражданин е трябвало да се грижи само за семейството си, за работата си, за къщата си. Още в каменната къща повечето от стените са били облепени с дърво, дървени са били стълбите, таваните, вратите, многобройните долапи, одърите. Малко по-късно, а може би едновременно, се е създала къщата със смесен градеж, на която долният етаж е от камък, а горният е дървен. Арбанашката къща побира всичко - в долния етаж са конюшнята, свинарника, курника, зимника, хамбаря. Горният е само за живеене. Но и в горния етаж има всичко. За приемната води отделна стълба. Тая гостна стая е отделена с коридори от собата, в която на топло зиме са дрямали бабите и са плели чорапи, и от двете спални - едната за домакините, другата за децата. Едната от тия две спални се нарича „стая на родилката“. Коя къща в Европа има специална стая за родилката? Не е ли ясно, че раждането на деца е било най-важно и най-радостно събитие в това отдалечено време? И ето, зад тия две спални се намира от едната страна друга голяма стая - това е „дневната“, „столовата“, „кабинета“ - трите събрани заедно. А от другата страна е кухнята с голяма камина, с пещ, с ракли, полици и пр.

Всичко е украсено в тия къщи. Навсякъде, дето е сложено дърво, сложено е с любов. Таваните, вратите, прозорците, долапите са скулптирани или украсени с дървени изрезки, с летви. Камините са шедьоври на декоративното изкуство. По горната част на стените вървят фризи от гипсови цветя.

Обръщат внимание преди всичко таваните. В най-старите къщи те са украсени с геометрични мотиви от гипс. В средата е направено слънце, което изпуща дълги лъчи. Защо е направено това слънце? Какво значение има? Отде иде то? Явно е, че иде от Изтока. Тъкмо то показва, че къщата е замислена като един отделен свят, който няма нужда от външния свят. „Твоят свят е твоята къща, казва то на домакина. В нея има всичко, от което ти се нуждаеш. Има и слънце. Твоите тавани са небето. По стените - фризите от цветя са градините ти. Тук живеят майка ти, баща ти и децата ти. Ти нямаш нужда от друг в свят, освен от света на къщата си. Ти нямаш нужда от други хора, освен от членовете на семейството си. Твоят дом е всичко за тебе“. Ето защо стоят тия слънца по таваните на арбанашките, тревненските, пловдивските, копривщенските къщи. Ние виждаме ясно сега, отде иде тая нужда у българина да съгради свой собствен дом. Виждаме, отде иде неговия семеен егоизъм. Тия две черти са остатък от Средновековието, в което не е имало обществен живот, в който всеки е живял само в своя дом и само със своето семейство. Символ на тоя дом, и на това семейство е слънцето по таваните на старите български къщи. Понякога то е направено като арабска розета с начупени ъгли. Понякога то прилича на слънчоглед. Друг път то е направено от тенеке и виси на тавана. Неговите ъгли са житни класове. Защото то кара да зрее житото. По него са изкачени понякога дървени или тенекиени боядисани плодове - защото то пълни плодовете със сладък сок. Така изкуствените слънца дават благодат на къщата. Тия изкуствени слънца пеят едновременно химна на къщата и химна на истинското слънце. Те са редица от поеми, посветени на слънцето от поетите на резбата, от старите резбари. Под лъчите на тия слънца са се раждали нашите прабаби и прадядовци, под тях водили своите невести и женихи, под тяхната мълчалива благословия са умирали. Може да се напише цяла книга за тях. Стиловете се менят, къщата се изменя - от каменна става дървена. На горния й етаж се отварят чардаци. По-късно, под влиянието на барока, централната зала в пловдивските и копривщенските къщи става елипсовидна. Очертанията на украсения с дърворезба таван се също изменя. Слънцата, обаче, си остават. Те светят на тавани в средата на хубави елипси. В Арбанаси те са в средата на хубава квадратна или правоъгълна композиция от ромбове, направени от щук. В Горна-Оряховица по ъглите на един разрушен сега таван се виждаха скулптирани змии, които се навеждат да пият вода от ниски и широки вази. Защото змиите са също символи на слънцето. Те се явяват само лете и то по горещините. Но символи на слънцето те са били и в много отдалечено време. В дървените тревненски тавани по краищата виждаме тънки фризи от големи маргаритки. Тия фризи образуват триъгълници по ъглите. В украсата на таваните влизат понякога и акантови листа. Има слънца, около които се вият фризи от акант. Около други са увити непрекъснати редове от особени дълги надебелени накрая листа. От какво растение са те? Не са ли създание на богатата фантазия на майсторите дърворезбари? Фантастични цветя има много по стените и таваните на старите наши къщи.

Направените от щук цветя също така плод на едно пищно въображение. На върха си те имат големи цветове от маргаритки, от страни цветовете на същото стъбло са от обички или ружи. Листата на едно и също стъбло са също различни. Тия майстори на щука или на дърворезбата са били добри градинари. Те са умеяли да  кръстосват всички възможни цветя. Те са умеяли и да създадат по своя воля нови неизвестни видове.

Нека да пристъпим към долапите. В старата българска къща те са многобройни. Цели стени са запълнени с долапи, както и половината на някои стаи са запълнени с одъри. Долапите са не само гардероби, не само бюфети, в тях се слагат и дюшеците, възглавниците, покривките на леглата. Юрганите се слагат в рамки. Защото американците не са измислили системата на потъващите в стените легла. У нас много преди американците леглата се раздигат сутрин и се събират в раклите и в долапите. Естествено е, че долапите, в които стоят булчинските рокли, които крият най-интимните тайни на семейството, са украсени. Паната на вратите им са съставени от отделни профилирани дъски, които образуват свастики или меандри. По ъглите им стоят розети, а често и кринове. В балканските градчета често целите врати са от решетки, направени с тънки равномерно издялани дъсчици. Има птици по фронтоните им, околовръст често се вият клонки. За да имаме истинска представа за работата на резбаря във вътрешната украса на къщата, ние трябва да видим на самото място великолепните осмостранни дървени колонки на чардаците на еленските къщи с папратовидни листа или с акант, със скулптрираните им основи. Би трябвало да видим и малките домашни скулптрирани иконостаси на самоковските къщи, които са цели бижута. 

Но ето, покрай стените, стари писани сандъци с рози, лалета, с висящи алени градини по тях. Те се откриват на зелен или тъмносин фон. Често по тях са изписани големи букети от ярки цветя - пищни сватбени букети. Защото в тия парфюмирани със старо гюлово масло сандъци се пазят булчинските премени.

Би трябвало да говорим и за вратите. Защото вратите са винаги украсени. Огромни двойни акантови палмети красят вратата в къщата на Чамуров в Арбанаси. Украсата на други врати се състои само от гвоздеи и геометрично наредени, изрязани дървени плакети. Тия врати са великолепни. Те са тежки, но тяхната украса ги олекчава. Някои имитират рогозки. Около други стоят кринове или ружи. От някогашното благополучие на стопаните им е останало много малко нещо. Ние нямаме сега представа за техните свилени завеси, за тежките им черги, за пищно тъканите им възглавници, за килимите, които са заглушавали стъпките на стопаните, които са донасяли от гурбет пълни кемери със злато. Майсторът на тия изчезнали вече чудеса е била българката. Нека затворим очите си и си представим мислено старите, изпълнени с тъкани и бродерии стаи. На тъмен фон се очертават весели, пеещи цветове. Кармин, ултрамарин, смарагдово зелено и светло-жълта охра, се съчетават в богати и ярки съчетания. Тия бои вървят заедно по къси, полегати ивици една след друга, или се редуват - червена със синя или червена със зелена. Те блесват чисти, или са затворени поотделно в ромбове или са отделени на ивици. Образуват понякога образи с очертания, които напомнят човешки образи или четирикраки животни и пеят някаква радостна песен на младо цветно момиче с алени бузи и весел поглед. Има и пищни тъкани - диаграма на богатство и наивна, хубава гордост. Украсени са с концентрични кръгове, които изрязват сегменти от други концентрични кръгове, наредени около тях, ту като големи градински божури, които пзлизат от многоцветни ъгли, ту като концентрични наръбени кръгове и стилизация на пищни цветя, които нямат мирис, но създават празници за очите. Можем ли да си представим и блясъка на атлаза, по който светлината се плъзга тихо и, който шуми при допиране като малка раковина?

Но ето и цветята в саксиите. Ето ярко-огненото мушкато, лалета, зюмбюлите, обичките, зокумите. Ето чудни кремави рози пред прозорците. Виждате ли пред прозореца чемшира, ружите? Чувствате ли миризма на босилека и на здравеца? Всички тия цветя са красели българската къща. Повечето от тях са червени, алени, пембени. Българинът е обичал най-много червения цвят -киноварното червено, пурпура, кармина, сатурново червената – всички оттенъци на червения цвят. Защото тоя цвят е най-хубавият, той е рожба на слънцето, олицетворение на здраве, на младост, на хубост, на темперамент, на плът и кръв.

 

Никола Мавродинов

Из сп. „Изкуство и критика“, бр. 6/1940 г.

Каменната къща на семейство Русович в с. Арбанаси.
Източник: photoarchives.archives.bg

Чамуровата къща в Арбанаси.
Източник: в. "Борба"

Попангеловата къща в Трявна.
Източник: www.tryavna-museum.eu

Резбован таван в къщата на Кандиларов в с. Арбанаси, 1966 г.
Източник: ДА - В. Търново

Резбеният таван на уста Димитър Ошанеца
в Даскаловата къща в Трявна.
Източник: "Резбата в Тревненската къща" /1956 г./,
Цаньо Антонов

Резбовани тавани, дело на тревненските резбари.
Източник: "Резбата в Тревненската къща" /1956 г./, Цаньо Антонов

Резбена украса, дело на тревненски майстори.
Източник: "Резбата в Тревненската къща" /1956 г./, Цаньо Антонов

Резбена украса от Даскаловата къща в Трявна.
Източник: "Резбата в Тревненската къща" /1956 г./, Цаньо Антонов

Интериор от къщата на поп Алекси в Трявна, строена 1846 г.
Източник: "Резбата в Тревненската къща" /1956 г./,
Цаньо Антонов

Долапът в приемната стая в Костанцалиевата къща-музей в Арбанаси.
Източник: ЦДА

Врати и детайли от врати от къщата на Иван Карадимитров
от с. Боженци /Габровско/, работени от местни майстори около 1850-1860 г.
Източник: "Резбата в Тревненската къща" /1956 г./, Цаньо Антонов

Стая за родилка в Констанцалиевата къща в Арбанаси, 1961 г.
Източник: ЦДА

Даскаловата къща в Трявна.
Снимка: Петър Иванов

Резбовани подпори от стрехата на
Даскаловата къща в Трявна.
Източник: "Резбата в Тревненската къща" /1956 г./,
Цаньо Антонов

Чардакът на Старото школо в Трявна.
Източник: "Опознай България"