Шест години без непрежалимата Вера Христова

Днес се навършват 6 години от смъртта на непрежалимата Вера Христова. Един от малкото, редки хора, които имах честта да познавам и като високо ерудиран събеседник, и като близък приятел, с когото можеш да споделиш всичко – от тривиалните теми и битовизми до най-фините емоции и трептения на екзистенса… Познанията й, обичта и преклонението й към родното, към Тревненското, високите й морални и етични норми, одухотворените и мъдри слова, безкомпромисни към лъжата и неправдата, винаги са ни били ориентир за Човечност. Все по-рядка в обезумелите ни, тесни хоризонти. Вера знаеше как да ни предизвика, провокира и запали. Но знаеше и как да смути и засрами заспалата ни съвест, особено в гранични времена и ситуации, когато не злобата и отчуждението, не противостоенето, а човеколюбието и съпричастността, правдата и родолюбието, са панацея за бъдещност…

Знам колко огорчена, тъжна и самотна щеше да съпреживява днешното, ако не си беше отишла от този свят. Усещам мислите и думите, които би ни казала в налудното ни, разпиляно време… И до някъде, колкото и да ни липсва, съм спокойна, че не доживя този залутан, студен и безкрайно отчужден и злобен свят, който неизбежно и безмилостно помита устои и ценности…

В нейна памет, споделям откъс от един публицистичен текст, писан преди 15 години по повод на едни парламентарни избори. Да, знам, че в групата и блога, политиката е тема табу, но тази й публицистика е повече от това. Тя е призив и повик за Човечност и Толерантност, за устои и пътеки, неведоми за мнозина…

Светла й памет във вечността!   

 * * *

Вий пък сте много хубави!

Топката беше от парцали, къде по ония времена купешка топка. Правехме си ги сами. Парцали поне имаше. Натъпквахме един по-голям парцал с по-дребни, хубаво го притъпквахме, силно го притягахме и най-отгоре го зашивахме с голяма игла губерка. Топката трябваше да бъде достатъчно голяма и умерено тежка, защото иначе няма да отиде там, където я запращаш. Играехме “народна топка” – любимата игра на махленските деца. Който е играл знае, че тук майсторлъкът не е да налетиш на топката, както е при футбола, а да се пазиш от нея, но още по-голям мурафет беше да я уловиш с ръце, когато няма как да й избягаш. А ако те улучи топка, овъргаляна в локва, трудно ще се задържиш прав.

Не случайно си спомням това, което стана веднъж както играехме на народна топка. Беше след дъжд, топката беше кална и тежка, на всичко отгоре спорехме беше ли докоснала някого, след което той трябваше да напусне играта, или не. В спора се намесиха всички играчи и от двете страни. Сбиването беше неизбежно. Отъркаляхме се в калта и по едно време някой извика: “Я се вижте на какво приличате, бе!”. Че приличахме на прасета, това е ясно, но подигравчията изглежда не се сещаше да погледне и себе си и другарите си, та някой тъкмо на място го сряза: “Вий пък сте много хубави!”

Ей за това се сещах много пъти като слушах споровете, къде вяли, къде разгорещени, между двете главни групи “играчи” в играта, наречена избори. Пък и много преди това. Макар че тая игра върви, както се казва “от памтивека” и топката често лети към отсрещния играч кална и тежка, сега нещата загрубяха. И двете страни смятат себе си ако не ангелски невинни, то поне по-безгрешни от другата. И на обвиненията на едната страна, тутакси отсрещната, каквото и да казва, то се свежда до: ”Вий пък сте много хубави!” […]

Странно е как понякога големите банки, големите политици, та и цели държави заемат позата на хлапета, които заканително си показват юмручетата едно на друго, или се правят на наивни и хитруват на световната сцена с надеждата никой да не е видял как уж скришом сърбат от паницата, разсипват брашното и разливат водата, та не може по никой начин да се омеси хляба, за който всички смятат, че трябва да е на общата ни европейска трапеза. Е, това вече е много трудно да се скрие. Показват го огромните бунтове и шествия в Европа и по целия свят. Какво е това? Какво всъщност се случва? Сблъсък на капитала и труда?! Не знам какво би ни отговорил Карл Маркс и то едва ли ще ни успокои, но ми се струва, че ще ни стане по-ясна простата му същност, видима с просто око: Натрупванията на все по-голямо богатство у малко хора срещу все по-голяма бедност на останалите, довежда до необходимостта от разреждане на електричеството. Но как ще стане това след като несправедливостта е вече световна политика. След като се унижават цели народи, след като от първите места в икономиката и културата на Европа допуснахме да сме изтикани в периферията… […]

“Вий пък сте много хубави!”. Нима не е ясно, че хората не искат да слушат кой е по-виновен, а кой може да направи нещо за тях, кой може да им даде възможност да работят за себе си. Нали това беше целта. Опитът ни показва по един категоричен начин, че на другия ден след изборите трябва да превключим от емоционална на прагматична скорост. В изборна ситуация се казват и непремерени думи. А не може без толерантност да обединяваме усилията. Толкова ли е трудна тая толерантност? Истински съм изненадана, че на 30 април тая година /бел. Г. Иванова – 2011 г./ безшумно и незабележимо в нашата базилика “Св. София” е отбелязано едно толкова знаменателно събитие – на същата дата тук, но в 313 година, един император - Гай Галерий, трак по произход, издава документ, “открил пътя на християнската европейска цивилизация”. По името Сердика, документът е наречен Сердикийски едикт и е първият документ, който прогласява толерантност към различните от официалната религия вероизповедания. След две години този документ е бил потвърден от самия Константин Велики. Документ за толерантност от преди близо 1700 години!!!

Винаги съм мислила, че тревненци по интелигентност и естетически вкус стоят по-горе от средното ниво. И затова вярвам, че ще намерят сили – тези които управляват да се допитват до гражданите и от друга страна – гражданите да търсят управлението, за да бъдат полезни на своя град. Народната топка, все още кална и тежка е там, на игрището, и ни кара да се погледнем  и да разберем, че сме длъжни заедно, с чисти ръце да работим. Заради чистото име на Трявна.

 

Вера Христова

в. „Тревненска седмица“, бр. 41/08.11.2011 г.

Вера Христова пред Държавен архив – Габрово, 2014 г.,
където се съхранява и нейния богат архив

Честити 88 години на скулптора и дарителя Златко Паунов

Днес, преди 88 години в София се ражда скулпторът с тревненски корен Златко Паунов, който е сред най-големите дарители на Трявна. Майка му е родом от Милевци, а баща му от родопските села. Златко Паунов завършва „Скулптура“ в НХА в София и още в началото на своята кариера заминава за Италия, по-късно живее и твори във Франция, по-късно се мести в Ню Йорк, САЩ. След упорит труд и усилия, успява да отвори свое ателие в Манхатън, а сред почитателите му са звезди, като Миг Джагър, Робърт де Ниро и др. Интересът му към източната религия и изкуство датира от ученическите му години. Затова и не случайно, започва работа като реставратор в Тибетския музей в Ню Йорк. На по-късен етап купува малка стара църква в Статън Айлънд, реставрира я и я превръща в художествено училище. Пътува много и обикаля петте континента на света. В Тибет и Непал разкрива временни ателиета, където обучава местни ученици. Изучава в детайли културата и философията на Индия, Тибет и Непал, в чийто корени намира много паралели с нашата старобългарска култура. Събира богата колекция предмети от Азия и Африка, изобразяващи сакралното и духовното.

Скулптурите в Съединените щати са собственост на много фондации и колекции из цяла Америка – Сан Франциско, Флорида, Ню Йорк и др. Едно от най-забележителните му постижения е статуята на Махатма Ганди, която и до днес се издига на пристанищния кей.

При посещението си в България през 1992 г. Златко Паунов е силно впечатлен от възрожденския дух и културата на Трявна и тревненци, откъдето е коренът на неговата майка. Това го мотивира да дари на Трявна почти всичко, което притежава. Голяма част от богатата си колекция дарява на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство, а книгите от личната му библиотека са разпределени, според спецификата, между Националната гимназия за приложни изкуства „Тревненска школа” и библиотеката при читалище „Пенчо Славейков”. Колекцията на Златко Паунов е експонирана през 2004 г. в реставрираната сграда на старата баня в града и поставя началото на Музея за азиатско и африканско изкуство. Колекцията е допълнена през 2017 г., когато Златко Паунов прави пореден благотворителен жест към тревненци.

През 2019 г., заради изключителния му принос към Трявна, той е удостоен със званието "Почетен гражданин на Трявна".

Понастоящем живее и твори в Трявна.

Здрав и честит да е, и все така вдъхновен и одухотворен!

На многая лета!

По публикация от СМРЗИ - Трявна

150 години от рождението на Богомил Даскалов. Националният музей на образованието съхранява детското му костюмче, дарено от руски войник по време на Освобождението

Днес се навършват 150 години от рождението на учителя краевед Богомил Христов Даскалов /1876-1944/. Той се ражда във Враца, където през периода 1873-1879 г., учителства баща му. Няма да припомням отделни моменти от неговата биография, нито огромните му заслуги за опазване и популяризиране на богатото културно-историческо минало на Трявна и Тревненското, за които неведнъж е ставало дума в групата и блога. Признателни сме му во веки! Вместо това ще ви разкажа за един ценен експонат, част от експозицията на Националния музей на образованието в Габрово. Става въпрос за детско костюмче, подарено от руски войник на 2-годишния Богомил Даскалов, който по време на Освобождението от турско /1878 г./, живее във Враца, където преподава баща му Христо Н. Даскалов. Когато руските войници влизат в освободения град, той ги поздравил на чист руски език, разказва Мариана Димитрова за „Артседмица“. С него бил и 2-годишният му син Богомил - по-късно виден книжовник и общественик.

Години наред костюмчето е съхранявано във фамилната Даскалова къща в Трявна /до отчуждаването й за музей през 1960 г./, а след това - в София, в дома на Цветана Алексиева Златева, по мъж – Иванчева /1923-2008/. Тя е внучка на Мина и Богомил Даскалови по линия на дъщеря им Пенка. От малка остава без баща и грижите за нея поема дядо й Богомил. „Тя го обожаваше, а и той нея“ – споделя днес дъщеря й Мина Василева, на която дължа ценните сведения за потомците тревненска фамилия.

По повод предстоящите чествания на 200-годишнината от рождението на Васил Априлов, през 1989 г., майка й Цветана Иванчева дарява костюмчето на Националния музей на образованието. Жестът не е никак случаен, тъй като дядо й Богомил завършва първоначалното си образование в Трявна и се дипломира в Априловската гимназия в Габрово. Цветана също е нейн възпитаник. Освен това, Даскалови се родеят с Априлови, тъй като сестрата на Васил Априлов – Бона, е омъжена за Хаджи Христо Даскалов, прадядото на Богомил Даскалов, който строи емблематичната Даскалова къща.

„Костюмчето беше много повредено, дори липсваха части от него. Тогава открихме в София превъзходни реставратори - руснакът Владимир Малецки и съпругата му Мария. Те са реставрирали и Самарското знаме", спомня си Мария Димитрова, която по онова време е специалист в музея в Габрово. Големите професионалисти с отговорност и любов се заемат с възстановяването на дрешката. Взели едно влакно от нея и го занесли във фабрика за конци в Пловдив. Там след много опити изработили ибришим с желания цвят. След това внимателно започнали да реставрират детското костюмче. "Когато отидох в София да го взема, останах изумена - дрешката беше като нова", спомня си Мария Димитрова.

* * *

Дълбок поклон пред паметта и делото на Богомил Даскалов, пред огромния му принос за опазване и популяризиране на Трявна и Тревненското!

 

Подготви

Галина Иванова

Богомил Христов Даскалов
Източник: ОДА - Габрово

Цветана Алексиева Иванчева -
внучка на Минка и Богомил Даскалови,
която дарява детското костюмче
на дядо си на НМО - Габрово.
Източник: Мина Василева

Детско костюмче на
2-годишния Богомил Даскалов
Източник: НМО - Габрово

Източник: НМО - Габрово

Източник: НМО - Габрово

Ценен извор за миналото на Трявна

Един от ценните документи в архива ми за миналото на Трявна, са сведенията от Никола Ив. Чушков за облика на видните тревненци до Освобождението. Дългият списък с имена, разпределени по махали, според местоживеенето, към повечето от които, е посочено и занятието им, често ми служи за ориентир в проучванията. Отбелязала съм в скоби някои неточности и пояснения, но като цяло, документът съдържа доста ценна информация за предците ни и е ориентир за изследователите в различни посоки на техните дирения. Затова реших да го направя публично достояние с уточнението, че „списъкът“ е част от документалния архив на Никола Ив. Чушков, който се съхранява в ОДА – Габрово.

В допълнение, припомням и кратки сведения от книгата на Иван Богданов „Трявна през възраждането“ /1977 г./, за да добием по-пълна представа за облика на селището от онова време…

„Според Тодор Шишков възрожденска Трявна се дели на седем квартала, на седем махали: Шаховска, Косевска, Киселкова, Качаунска, Средна, Джуров дол и Пладнешка. Изглежда около средата на 19 в. това деление е изоставено и спонтанно е въведено разделянето й на четири махали и или квартали: Горна или Шаховска – от горния (гърбавия) мост на югозапад; Средна – между двата каменни моста (в тази част са разположени повечето от занаятчийските работилници, черквата „Св. Архангел“ и културните учреждения – училището и читалището); Долна – от долния мост на север, и Качаунска (Качаунски дол, Качаунско или Качавунско дере) – на изток. Според някои Качаунската махала (тур. Качаунмахалеси) е най-старото заселище на Трявна. Там обитават тревненските терзии и папукчии. Но не Качаунската махала, а Горната, по протежение на днешната ул. „П. Р. Славейков“, и площадът между градския часовник, черквата „Св. Архангел“ и училището се утвърждават като съкровен израз на възрожденска Трявна“.

Първият уредник на Тревненския музей Кънчо Пенчев, допълва списъка на споменатите по-горе седем махали с още една  – Гусовска.

 

* * *

Обликът на видните тревненци до Освобождението *

 

Трявна, която преди първата Освободителна война носеше общоприетото название „село Трявна“ е селище в низините между местностите: Елова могила, Дългата поляна, Габрачка, Качаунски дол, Калето и Блъснатото, оттам на югоизток и Светушката, Чернева поляна и Лясков дял откъм северозапад. През средата му змиеобразно лъкатуши малката река, наричана от населението „Селска река“, каквото име е носила още преди Освобождението ни. Същото наименование е носила и носи още административната община „Селска река“ – колибите, намиращи се по течението на реката до Балкана.

Климатът на това селище е определено мек с редовни 4-годишни времена, без особено силни ветрове. Почвата е повечето черноземна, а някъде по баирищата - глинеста и към низините – песъчлива. В града и околните му колиби растат ябълки, круши и сливи, наричани „маджарки“, защото най-напред са дошли от Маджарско.

Реката „Селска река“, чрез своите три добре построени от тревненски добри майстори зидари мостове, разделя градеца /селото/ на три части: Горна, Средна и Долня махали /* Долната махала започва от Средния мост/, плюс Качаунската махла, която е продължение на юг от Средната махала по направление към дола, наречен „Качаунски дол“. А тази част, която отива зад първия завой след „Долния мост“ към к. Стояновци, се казва „циганска“ махала.

Освен тия махали има и второстепенни такива и носят имената: „Киселска махала“ и „Косювска махала“. „Киселската махала“ започва от къщата на поп Йовча и води към „Чучура“, между „Калето“ и „Блъснатото“, а „Косювската махала“ – от къщата на дяда Томча и води към „Брега“ срещу средния мост.

Името Трявна произлиза от думата „трева“ и първите хора, които от близки и по-далечни места са я заселили, изпърво се наричали „тревисто място“ и по-после навикнали от „тревисто“ да го наричат „Трявна“.

До времето на първата освободителна война – 1877-1878 г. жителите на Трявна са броели около 2500 хора, заедно с тия от „Тепавиците“, находящи се на югозапад от горния край на града.

Преди 1876 г., когато в някои други пунктове на страната ни, която страдаше от гнета на турските поробители, тук-таме раята на Султана започна да се надига и търсеше свободата си. Тревненци също почнаха да се подготвят. Него време и Трявна беше народила разпалени младежи, които копнееха да се наредят редом с младежите от другите патриотични пунктове на страната ни, за да извоюват свободата на народа. Петко Рачев Славейков, Пандурски, Мустаков, Златю Пенев Ошанеца и др. подобни тям, бяха рожби на Трявна, които бяха готови, един с перото и други с организационния си дух, да се борят и сторят нещо за свободата на народа. Това по своя ред на всички не са отдава, особено на тия, които подготвяха възстанието, защото Левски, който подбуди това общо възстание през 1876 г., не можа да намери у тревненската младеж съгласие и нуждното себеотрицание, за да се подкрепи запаленото възстание в Трявна. За слабата подготовка и несполучливия край на това тревненско възстание, жителя на гр. Трявна – Цаню Захариев, сина на зографина дядо Захария, е печатал специална книжка, от която се разбира, защо надеждите за тревненското възстание, излязоха ялови.

До освобождението – 1878 г. – Трявна имаше следния облик на хората от селото.

I. На Тепавиците, намиращи се на около един километър нагоре по реката от горния край на Горнята махала, бяха:

1. Архимандрит Константин /Кою/ Витанов, видния член на зографската фамилия на „Витановците“ […]

2. Дядо Илия и син му Минчо Илиев

3. Дядо Тодор.

II. Горнята махала:

1. Белчо абаджията – абаджия

2. Дончо Къртипъня

3. Таню Тотев

4. Рачо Бояджията

5. Дядо Койчо

6. Тотю Ганев

7. Боню Балабана

8. Райко Гущера

9. Цаню Петров

10. Цаню Костадинов

11. Петко Косатя

12. Христо Досев – търговец

13. Дядо Колю Тотев – майстора

14. Илия Аврамов – бабукчия /обущар/

15. Колю Тод. Косатя – търговец

16. Иван Тод. Косатя – търговец

17. Тодор Косатя – търговец

18. Цаню Ковача – ковач

19. Кина Ц. Ковачева – учителка

20. Цаню Гугуто – иминджия /еминджии - хора, които изработват или продават обуща/

21. Димитър Пумпала – каруцар

22. Дядо Димию Халача – халач /предач/

23. Димию Петров – хайдутин

24. Белчо Димиев – иминджия

25. Поп Георги Радков

26. Христо Никифоров /Даскалов/ – учител

27. Кънчо Генков – чорбаджия, казас

28. Стефан К. Генков – чиновник, казас

29. Захария Кънчев – учител

30. Стефан Г. Попов – чиновник

31. Иван Кънев – бояджия

32. Димию Петров – хайдутин /* вече споменат под №23/

33. Тодор Михалев – зографин

34. Тотю Дим. Стойчев – иминджия

35. Тотю Х. Икономов – търговец

36. Петко Славейков и син Пенчо – учител и писател

37. Белчо Халачина – халач

38. Никола Слетичкото (не се разчита) - иминджия

39. Никола Мошито – кръчмар

40. Цаню Съсела – мутафчия

41. Петко Отвъденеца – мутафчия /* Мутафчийството е занаят, при който се изработват изделия от козинява прежда/

42. Венко Калчев – зограф

43. Иван Калчев – зограф

44. Даскал Генко – учител

45. Денчо Рачев – бояджия

46. Дядо Генчо – зограф

47. Петър Генчев – зограф

48. Стефан Генчев – обущар

49. Тотю Калчев

50. Том. Хр. Балабана

51. Стефан Хр. Балабана

52. Томчо Балабана – куция търговец

53. Петър Балабана – хайдутин

54. Златю Витанов – кожар

55. Цаню Шишков – кираджия с кон /* Човек, който в миналото е превозвал товари или хора със своя каруца/

56. Косю Петков – кожухар

57. Дядо Михал – зограф

58. Георги Михалев – зограф

59. Стоян Божков – обущар

60. Досю Стоянов – иминджия

61. Поп Димитър – зограф

62. Ною Пенчев – куюмджия /златар/

63. Дядо Захария и син Цаню – зографи

64. Иван Цонев – казасин

65. Хаджи поп Димо

66. Хаджи Никола Поп Димов – казасин и певец

67. Михал Хаджи Икономов – шивач

68. Поп Димо Младия

69. Алекса Ангелов и Боню Ангелов – братя търговци

70. Ангел Алексиев – търговец

71. Цаню Райков – търговия с казаски стоки и синове: Никола Ц. Райков – търговец; Кънчо Ц. Райков - фелдшер

72. Братята Кънчо, Никифор и Христо Томчеви – кожухари

III. Косювска махала:

1. Дядо Генко Василев – зограф

2. Васил Генков – зограф

3. Тодор Генков – зограф

4. Павли Фурнаджията

5. Дядо Пръвчо – дръндар / човек, чийто занаят е да разчепква памук, козина или вълна със специален уред при изработката на плъсти – „дрънд“/

6. Иванчо Кънчев – зограф

7. Иван Генков – зограф

8. Дядо Генко Калугера – казас

9. Христо Досев Калугера – казас

10. Георги Калугера – зидар /дюлгерин/

11. Досю Делша (не се разчита) – зидар

12. Цаню Калугера – зидар

13. Дядо Дочо и син му Бончо – зидари

14. Досю Генков Калугера – зидар

15. Цаню Брънека – горски

IV. Средня махала:

1. Станчо Тъпанаря – казас

2. Поп Никола

3. Дядо Ботю – казас

4. Дядо Иван Тепавичаря – тепавичар, черковен слуга

5. Дядо Генчо Тюфекчията – пушкар

6. Дядо Богдан

7. Дядо Марко К. Витанов – зограф

8. Хаджи Иванчо Тодоров – търговец

9. Тодор Хаджи Иванов и брат… - без занаят

10. Никола Райков – казас

11. Иванча Райков – казас и син Райко

12. Димитър Тарлито – търговец

13. Г. Хр. Балабанов – търговец

14. Йонко Белберя – бръснар

15. Баба Николца Келенката /или Келешката/– вдовица

16. Дядо Генко Алексов – казас

17. Дядо Иванчо М. Чушков – търговец

18. Иван Милчев – зидар

19. Баба Неновица – вдовица

20. Бакличката – вдовица

21. Поп Алекса и синове Тодор и Петър – търговци

22. Георги Тодоров Поп Иванчев – търговец

23. Тотю Ц. Стойчев – обущар

24. Илия Раевски – зидар

25. Христо Кънчев Йончев – търговец

26. Ганчо Пуцарата

27. Момчо Туцито – казас

28. Цоню Валито – кавалджия, цигулар

29. Цонювица Иванчовата – вдовица

30. Цоню Кулов – кавалджия, цигулар

31. Тотю и Боню П. Стайнови – казаси

32. Цаню П. Белчев /Цаню Духовников/ - кръчмар

33. Баба Тота и Андрея Бабин Йонковчин – мутафчия и Цаню Бабин Йонковчин - търговец

34. Недю Казасина

35. Колча Кожухаря и син му Бонча – кожухари

36. Цаню Кожухаря /Глухия/

37. Никола Сливчето – кръчмар

38. Рачо Цанев – казас

39. Дядо Стоил – казас

40. Даскал Иван Богданов Попов

41. Петко Кулов и брат му Кою – цигулари

42. Витан (не се разчита прякора)

43. Георги Сърнето – зограф

44. Витан Денев – зидар

IV и V – Качаунски дол и Киселска махала:

/Бел. Г. Иванова – вероятно първи в комбинирания списък на двете махали са жителите на т.н. „Качаунски дол“, предвид къщите на някои известни личности, чието местонахождение е известно/

1. Витан Сърнето – зограф

2. Георги Сърнето – зограф /* вече споменат под №43 в „Средната махала“/

3. Витан Денев – зидар /* вече споменат под №44 в „Средната махала“/

4. Атанас Калайджията

5. Тахо Вараджията

6. Никола Тахов – варджия

7. Никола Буюклията – казас

8. Кънчо К. Шиваров

9. Дончо Зелемкин – раб.

10. Мария и Гуна Зелемкини

11. Цаню Сливков – казас

12. Димию Пата – казас

13. Никола Ц. Илков – казас

14. Белчо Касъра - кираджия

15. Поп Койчо

16. Пенчо Армянов – касапин

17. Стойно Хайдутина

18. Аврамови

19. Андрея Рачевчин – казас

20. Тотю Кучюрита (не се разчита) – казас

21. Райко, Нено, Пенчо Пенчеви – обущари

22. Манол Чочито – казас

23. Тотю Грънчаря

24. Дядо Недялко – грънчар

25. Ненко Бързака – казас

26. Петър Джамбаза – казас

27. Георги К. Шиваров – казас

28. Никола Д. Шиваров – казас

29. Кънчо Ц. Илков – казас

30. Тодор Василев – казас

31. Васил Тодоров – иминджия

32. Иван Маринчин – казас

33. Грозю Илиев – каруцар

34. Боню Илиев и син Илия – търговци

35. Братята, наречени „Пашите“ – цигулари, ковачи и др.

VII. Долня махала:

1. Дядо Панайот – раб.

2. Райко Йонков – търговец

3. Иванчо Стоев – гайтанджия и при него Атанас Одавника

4. Цаню Найденов – мутафчия

5. Койчо Грънчаря и при него Георги Грънчеря

6. Уста Генчо /Стария/ – майстор – строител

7. Христо Халачина

8. Георги Кадревчито – Коченя – мутафчия

9. Генчо Генков /циг./ - тюфекчия

10. Стойно на Коля Донюва – ханджия и синовете му Никола, Йонко, Цаню

11. Дядо Димию – дръндар

12. Никола Бончев

13. Колю Кичкши (не се разчита)

14. Дядо Тахо и дядо Панайот – казас

15. Райко Йонков – търговец

16. Георги Дамянов – търговец

17. Симеон Тахов – казас

18. Митю Тахов

19. Дядо Момчил – абаджия

20. Кою Симеонов – бозаджия

21. Иван Фърталоча – казас

22. Митю Донин – казас

23. Димо Донин – казас

24. Митю Момчилов – абаджия

25. Цаню Белберя – бръснар

26. Димитър Тарлито – фурнаджия

27. Цаню Бучката – кираджия

28. Дядо Петър Чалъка – кираджия

29. Цаню П. Чалъка – ковач

30. Недю Найденов – мутафчия

31. Стойно Владичката – воденичар

32. Стоян П. Минев – воденичар

33. Митю Стоянов – мутафчия

34. Поп Стоян

35. Никола П. Стоянов – черковен певец

36. Петко Маргазата – иминджия

37. Цаню Маргазата – иминджия

38. Никола Цанев – белберин

39. Поп Стоян /* вече споменат под №34/

40. Деню Минчев – казас

41. Михаил Минчев – казас

42. Иван Загайцата – иминджия

43. Дядо Златю Пенев Ошанеца – търговец

/Бел. Г. Иванова - става въпрос за Златю Димитров /а не Пенев/ Ошанеца – брат на уста Пеню Ошанеца /р. 1806 г.// 

44. Дядо Михаил – казас

45. Рачо Циганчето – ковач

46. Иван Фърталоча – казас /* вече споменат под № 21/

47. Кънчо Тахов – казас

48. Костадин Бабукчията

49. Костадин Самарджията

50. Бончо Радославов – казас

51. Петър Чалъка – кираджия /* вече споменат под № 28/

52. Стоян Бабукчията

53. Петър Кръстинин – казас

54. Никола Кръстинин – казас

55. Георги на Цаня Божкова – иминджия

56. Кънчо Василчин – казас

57. Недю Ангелов – иминджия

58. Петко Илков – казас

59. Митю Василчин – казас

60. Иван Василчин – казас

61. Михал Ненов – иминджия

62. Иван Поляка – иминджия

63. Тихол Поляка – иминджия

64. Тодор Коча – иминджия

65. Димитър Поляка – каруцар

66. Димитър Дойковица – майстор – резбар

Циганска махала

(Украйна)

1. Генчо Пробуя – последен бедняк

2. Цурю Дамянов – без занятие

3. Ненко Воденичаря

4. Никола Цаня Божкова – иминджия

5. Друмов – цигулар

6. Кончито – цигулар

7. Йорго – цигулар

8. Георги – цигулар

 

 

Никола Ив. Чушков

Трявна, март 1948 г.

 

* Оригиналното заглавие на статията е „Облика на видните хора на Трявна до времето на „първата освободителна“ – 1877-1878 война“

* Снимка на Трявна от 1904 г.