За топонимията в Тревненско. Част I

 

Във физико-географско отношение Тревненско спада към Предбалкана на Средна Стара планина. Главният отводнителен източник на района е Тревненската река. Най-високите върхове са: Бедек /1488 м./, Българка /1445 м./, Големия вис /1255 м./, Карабогдан /1230 м./, Мъхченица /1157 м./, Голям Кръстец /1007 м./. Районът е със силно набразден релеф и голямо разнообразие на земни форми, което обяснява наличието на много рекички, като Шурканка /Мръзешка река/, Криводялка /приток на Беличенската река/, Станчевханска, Осенарска, Късовска и др.

Историко-поселищните отношения в Тревненско са засегнати отчасти в статии, в популярни издания и в периодичния печат. Предполага се, че Трявна съществува като селище от XII век /*статията е публикувана през 1982 г./. По време на османското владичество то е махала към Килифаревската нахия, а по-късно се отделя в самостоятелна нахия. През различни периоди в Тревненско се заселват родове от близки и далечни краища. При завладяването на Търново и Килифарево от турците, оттам се преселват няколко семейства. В края на XVII в. идват Кроснюви от с. Дрипча, Одринско и родът на Рачо Чехларя от Якоруда. Придвижванията се извършват по родове, а не компактно, и в най-различни периоди от време. Успоредно съществува и вътрешно движение на населението в района от колибарските селища към Трявна или от едни колиби към други.

Тези историко-географски бележки могат да служат най-общо като фон за класификацията на топонимите. Материалът, който е подложен на анализ, е събиран в район с граници: от изток вододела между Тревненска река и р. Янтра – по линията на селата Бърдари-Николаево-Томчевци и Куманите; на запад – административната граница между Габровски и Търновски окръг; на север – границата с Дряновски район – селата Бочуковци-Куманите-Стойчевци-Големи Станчевци и Владовци и на юг – главното било на Стара планина. В изследвания топонимичен район влизат два града и 73 колибарски селища. В продължение на три години са записани около 2000 местностни названия, като селищните наименования са събирани от почти целия Тревненски край, а водните и на местностите са проучени само от горепосочените 75 селища. От семантично гледище топонимите могат да се разделят на три основни групи: хидроними /водни названия/, ороними /местни названия/, ойконими /селищни названия/.

I.             Водните названия принадлежат на долове, дерета, извори, вирове, чучури, реки и др. Те се делят на няколко големи подгрупи.

1.   Физико-географски водни названия, като: Азмакя /с. Новаковци и Рашевите/, Извора /с. Големи Станчевци/, Изворчето /с. Койчевци/, Кладенеца /с. Милевци/, Локвата /с. Пещерите /Генчовци//, Локвичката /с. Енчевци/, Чучурчето /с. Могилите/, Чучура /гр. Трявна и селата – Велчевци, Веленци, Попрайковци, Стражата/, Реката /с. Бърдени/, До вира /кв. Горни Цоневци – гр. Плачковци/, Гьола /местност Куртовци – с. Ошаните/.

2.   Водни названия според белезите или свойствата на водата и водните източници: Тесни дол /с. Радино/, Дълбок дол /с. Стайновци/, Суходол /гр. Плачковци/, Студения кладенец /с. Ралевци, Власатили/, Въртопа /с. Стойчевци/, Студеното кладенче /с. Войниците/, Белите извори /над с. Стоевци/.

3.   Водни названия, свързани с растения: Под буката /извор над рудник „Св. Иван“ на някогашната мина „Принц Борис“/, Горана /с. Стойновци/.

4.   Водни названия във връзка с животни и обиталищата им: Щърковата чешма /с. Фъревци/, Мечевски дол /Беличанско/, Свинарски дол /с. Ябълковци/.

5.   Водни названия, съпоставени с други обекти: Стойчевската горна чешма и Стойчевската долна чешма /с. Стойчевци/, Горния кладенец /с. Стайновци/, Горната локва /с. Веленци/, Долната река /с. Белица/.

6.   Названия, произхождащи от други местностни названия: Стояновското дере /кв. Стояновци/, Малчовското дере /с. Малчевци/, Ошанското дере /с. Ошани/, Рачовския дол /с. Рачовци/, Качавунския дол, кладенец и чешма /гр. Трявна/.

7.   Водни названия, които имат връзка с исторически събития: Юнашкия кладенец /с. Станчев хан/, Хайдушка долчина /кв. Стояновци/, Хайдушкото кладенче /с. Белица/, Даалиска долчина /с. Нейковци/, Хайдушкото кладенче /с. Пещерите /Генчовци/, Бахреците, към връх Мъхченица и местност Пряслапа/.

8.   Посесивни водни названия: Димиовата чешма /гр. Трявна/, Бабин Райкин кладенец /с. Гайдари/, Монюва чучур /с. Радино/, Кайова дол /с. Глутниците/, Цвейов дол /с. Узуните/, Дядовото Тодорово кладенче /с. Скорците/, Дядовата Костадинова чешма /с. Черновръх/.

Б. Названията на местностите представляват основната част на събрания топонимичен материал. В семантично-структурно отношение на първо място са названията, за които се предполага, че са с най-старинен произход:

1. Алжелия – местност край с. Бижевци. Според В. Миков местностни названия с корена arg се срещат често в тракийската опомастика. Румънският учен В. Парван в студията си върху дакийските реки посочва често срещани местностни названия като дакийския град Argidava и лично име Arges. За днешната река Аржидава се предполага, че е наричана в миналото Като се има предвид съвпадението на корена на Аржелия с корена на горепосочените местностни названия, може да се приеме, че названието на тази местност е от тракийски произход.

2. Батолов чардак – местност в землището на с. Престой. Според Константин Багрянородни, един от печенежките князе към 889 г. се казвал Bata, неговият син Batul /900-920 г./. В България се срещат доста названия с корена бат, като м. Батен до гр. Перущица, с. Батуля, Софийско и др. Ив. Дуриданов приема, че названието батън е от тюркски произход: вatin, разновидност на едно вatin за означаване на блатиста почва, мочурляк. М. Москов е на мнение, че думата ботуня има значение на бяла, мазна, тръста почва, на която растенията виреят буйно. Н. Ковачев определя значението на думата батън като дълбоко врязване на речното корито.

В конкретния случай названието Батолов чардак е по-вероятно да произлиза от вatul  и да означава лично име от куманско-печенежки произход, защото в Тревненско и в някои села, които сега в административно отношение се числят към Дряновско, но в миналото са били тревненски, се среща м. Куманското /с. Бучуковци/, Куманец /кладенец с. Куманите/.

3. Качаунската /Качавунската/ махала – квартал в града и е разположена по протежето на Качаунското дере /дол/. Съществува и Качавунски кладенец, имало е колиби Качауните над с. Рашевите, както и Качаунска чешма. Предполага се, че жителите на гр. Трявна се криели там по време на опасност /от турската дума качкъ – беглец/. Но тюркската съставка – чау, - чав насочва към предположение за евентуално езическо светилище. Като се има предвид, че християнските светилища често са възниквали на мястото на езическите, и че над Качаунската махала е имало светилище, може да се предположи, че думата Качаунска е от тюркски произход.

 

(Следва)

 

Катя Николова