Старопланинският град Плачковци. Част II

 

В Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война избиват 54 войници, на които е направен паметник през 1920 г. В Транспортната стачка през 1919 г. участват 30 железничари. Миньорите врангелисти са 22 през 1920 г. Те стигат до 80 %, за да останат накрая стотина миньори. По това време се отварят много кръчми.

Първата инсталация за електричество е от 1905 г. Мина „Принц Борис“ прави парна електроцентрала през 1910 г. Тя е модернизирана през 1921 г. Гръбчево се осветлява с динамо на вода. В началото са осветени само гарата с 20-30 къщи. ТЕЦ „Бедек“ – Трявна осигурява електроенергия от 1932 г. за Плачковци и мините, а през 1945-1955 г. за околните колиби и целия район.

Добив на кокс започва пробно в Плачковци от 1901 г. През 1920 г. са направени четири пещи в Плачковци и шест в Гръбчево (1923 г.).

Първата организация на Работническата партия е създадена през 1929 г. Голяма конспирация е разкрита в Плачковци и мините през 1942 г. Следват арести и процес. Има осъдени на доживотен затвор, а на смърт е осъден Кънчо Драгинов. Главни обвиняеми са братя Съби и Ради Ноеви. На 9 юни 1944 г. като ятачки са разстреляни, без съд и присъда, Рада Ноева – Трайкова и съпругите на братя Ноеви – Донка и Минка.

Свалянето на фашистката власт на 9 септември 1944 г. се посреща с голям ентусиазъм и отрицателно отношение към собствениците на мините. Те не правят нищо, затова намалява производството на въглища през 1945 г. В началото властта е в Отечественият фронт. Започва изкупуване на мини от французите и приключва с национализацията на 27 декември 1947 г.

След национализацията се създава ДМП „Балканбас“ – Сливен, към което са: ДМ „Бъдеще“ в Гръбчево, Държавни коксови пещи – Плачковци и ДМ „Кръстец“. Те работят много успешно до 1956 г. Поради изчерпване на въглищата в ДМ „Бъдеще“ през 1962 г. се закриват през 1963 г. мина „Бъдеще“ и Коксови пещи в Плачковци. В същата година е направен четириетажен жилищен блок за миньори с 23 апартамента и магазини. Създаденото миньорско селище Гръбчево не съществува продължително.
Цяло столетие мините създават поминък на голяма част от местните колиби, миньори от други райони, в това число и врангелисти след 1920 г.

... Колиби Плачковци бързо се развиват и нарастват. От 998 жители през 1946 г., през 1975 г. вече са 3 137. Плачковци става село през 1961 г., а град едва през 1969 г., когато продължава обезлюдяването на района.

Плачковци добива нов облик с мините, дървообработващия завод „1 май“, жп линията и гарата, завода за лети базалтови изделия. След 1957 г. се създават: мандра, плодосушилня, содолимонадена фабрика, обществено хранене, два хотел-ресторанта, фурна, кланица, млекарница, вараджийница, коларо-железарска работилница, превръщане хорището в игрище с плувен басейн и др.

Дървообработващият завод „1 май“ е създаден през 1948 г. от фабрика „Прогрес“ – Нейковци, Амбалажна „Балкан“ – Плачковци и Кооперация „Предела“ в началото с 22 работника, а впоследствие работи и за износ.

Научно-производственото предприятие „Петрургия“ за леене на базалт е създадено през 1965 г. на базата на закритите коксови пещи. Произвежда тръби за химическата и тежката промишленост. За 15 години създава леярна, техническа работилница, лаборатория. Получава 2 златни медала от панаира в Пловдив за тръбите. Базалт се добива от Бъзовец и Вонеща вода. Закрива се през 1981 г. с изчерпване на базалта.

Заводът за трикотаж „Аврам Стоянов“ в Трявна открива цех, както и Държавният инструментален завод „Болшевик“ в Габрово (Пилозъбен цех).

… Големи жп мостове са направени на Енчевска, Късовска и Радевска реки.

Общият културен подем след Освобождението е свързан с разработването на мините. В началото, на първо място е общинският център Енчевци, а преди и след 1916 г. - новият общински център Плачковци. Училището в Енчевци е от 1890 г. в своя сграда. Училището в Плачковци е начално средищно от 1916 г., а от 1921 г. е прогимназия в нова сграда (1925 г.) и основно от 1931 г., където учат ученици и от колибите.

Църквата в Енчевци е от 1846 г., а храмът „Св. Пророк Илия“ в Плачковци е от 1882 г. Той е средищен от 1916 г., а църковната сграда е построена през 1925 г.

Читалище „Пробуда“ е основано през 1924 г. Сдобива се с нова, голяма сграда през 1947 г. Развива самодейност с четиригласен хор и детски състав.

Голяма и забележителна е дейността на поп Кою Витанов (1821-1891 г.) от Трявна, на Симеон Ст. Караджов, известен като поп Шиньо (1835-1895 г.) от Шипка, на Николай Марангозов (1900-1967 г.) от Късовци – архитект и поет, на инж. Драгомир Филипов Маринов от Свищов – ръководител на мини „Бъдеще“ от 1914 до 1947 г. и директор от 1920 до 1923 г. Иван Вазов му гостува в Гръбчево през 1921 г. От Плачковци е и опълченецът Йовчо Колев (1855-19.. г.).

Това са най-важните моменти в развитието на Плачковци и превръщането му от колиби – за кратко в село и накрая в град – през 1969 г.

 

Подбрани откъси от встъпителната част на юбилейното издание на Кметство Плачковци - „50 години Плачковци – град“, 2019 г., чийто автор е Димо Тодоров

Снимките са от сайта: http://www.plachkovtsi.com

Из курорта Плачковци, 1938 г.

1940 г.

1969 г.

1979 г.

Плачковци - парка на гарата и изглед към овощните градини

Площад "Илинден" в Плачковци, 1966 г.

Посрещането на Иван Вазов в Плачковци, 1921 г.