Старопланинският град Плачковци. Част I

 

Планинският район е обитаван от древността. Римляните прокарват Верейския път за легионите си през този дял на Стара планина. Търново е столица на Втората българска държава. Тогава възникват нови селища от колибарски тип в района. Според предание, когато нахлуват турските орди и обсаждат престолния град, отбраната му поема патриарх Евтимий. След завладяването на Царев град Търново Патриарх Евтимий е заточен в Бачковския манастир. Българи го съпровождат до околностите на сегашния град Плачковци. Изпращат го със сълзи на очи. Затова възникналото впоследствие селище наричат Плачковци.

Новото селище, възникнало по-късно в района, се развива интензивно от началото на XX век, като единствено става град в непосредствена близост до Трявна.

През дългите години на робството животът на колибарите по северните склонове на Стара планина протичал монотонно, трудно, бавно и еднообразно. На много колибари правело впечатление, че лъскавите черни камъни горят в огъня. Това ги учудвало, но не знаели защо. Едва в средата на XIX век европейски пътешественици и изследователи откриват, че това са най-ценните каменни въглища. Те доказали, че въглищата са черни, висококалорични и се коксуват както английските от Кардиф.

Тези въглища се ползват вече 350 години в металургията в Англия за леене на метали. Или турското присъствие, както някои туркофили определят робството, забавя нашето развитие с три века. Откриването на въглищата възбужда интереса на чуждите дружества и банки – главно на франко-белгийските и австро-унгарските. Това е в периода от 1850 г. до 1900 г. От проучванията става известно, че залежите на ценните каменни въглища са в Стара планина в район Сливен и Твърдица до Плачковци на запад. По-късно находищата стават известни като Балканбас.

Районът на Плачковци, който е от Белновръх и Мъхченица до и отвъд билото на Стара планина и от Кръстец до връх Бедек, на запад, е обширен, но труден за добива и извозването на въглищата. Чуждите изследователи първи правят проучване и първи започват добив, като ползват местното население.

Турските власти проявяват интерес само да снабдяват дунавския си и австрийския флот с гориво (въглища). Корабоплаването по р. Дунав е открито след 1813 г. Изкопаните каменни въглища били пренасяни на гръб до стоварището в Торената ливада при колиби, по-късно жп спирка Божковци. Оттам с волски и биволски впрягове въглищата били прекарвани за 3 дена до Свищов на р. Дунав. Затова още в началото, за да се улесни превоза на въглищата, австрийските дружества предложили да се направят пътища и жп линия до Трявна.

У нас интересът към каменните въглища е слаб дори и след Освобождението. Добивът е примитивен – с чукове, шила, лопати и изнасяне на гръб от галериите. В Плачковския район отношението към въглищата се променя след 1853 г. и особено след Освобождението, когато се отдават периметри за издирване находища на въглища в срок от 2 години с определена такса. Интересът на населението бил голям. Масово били наемани периметри, което продължило и след 1920 година. Така са открити и уточнени повечето находища.

Следващият етап са концесиите и откриването на мини. Те са с по-голяма такса, но и с големи права и възможности. До Освобождението успех има само Стефан Карагьозов от Търново. След Освобождението пръв е Васил Карагьозов, също от Търново. Той започва добив на въглища през 1887 г. като привлича сродника си Иван Калпазанов, фабрикант от Габрово. Мината е на Мъхченица, при изворите на Янтра и става известна като мина „Калпазан“. Тя е най-стабилната българска мина, защото се ползва и финансира от габровските фабриканти.

Въгледобивът от 1911 г. е увеличен. През 1936 г. стават концесионери с мина „Бъдеще“, Плачковци. Мина „Калпазан“ е закрита през 1945 г., поради изчерпване на въглищата. Никола х. Славчев от Павликени започва добив на въглища от 1891 г. в колиби Мръзеци. Включва се през 1900 г. в мина „Лев“ на Пивоварна фабрика – Търново, която е на Кръстец. Създава КД „Никола х. Славчев“. През 1919 г. става АД „Лев“ на гара Кръстец. Франко-белгийско дружество открива мина „Царица Елеонора“ през 1899 г. Мината работи и през 1911-1913 година. Стефан Симеонов, банкер от Русе, открива мина „Ронежа“ през 1900 г., но я продава на другата година. Същата година е открита мина „Ботев“ в Кръстец, която следващата година е откупена от мина „Принц Борис“. Захарната фабрика в Горна Оряховица открива мина „Борущица“ на гара Кръстец. Мината работи през 1914 – 1929 г., ръководена от инж. Сает. Сава Азманов от Стара Загора открива мина „Извор“ в Мъглижката река през 1910 г. Тя е откупена през 1935 г. от мина „Лев“. От тях по-големи са само мините „Калпазан“ и на Никола х. Славчев. Те имат по-голям добив, но не издържат докрай на конкуренцията. Такъв е българският принос в разработването на каменните въглища в района.

Едва с включването на европейски – главно франко-белгийски и австро-унгарски дружества, капитали и банки, след 1890 г. се създават основните минни дружества и тогава започва истински, мащабен, съвременен добив на въглища и кокс. Франко-белгийско дружество изпраща инж. Огюст дьо Сер – 1891-1896 г., а след него инж. Естивал (дядо Есто) 1897-1916 г., да продължат проучванията, като Българското акционерно минно дружество (БАМД) открива мина „Бъдеще“. Създава се първото миньорско селище Гръбчево в непосредствена близост до Плачковци.

Все по същото време сродни френски дружества изпращат инж. Виктор Мюлер. Той доказва два типа въглища: амелии и каролини, като ги нарича на имената на дъщерите си.

Дружеството открива мина „Принц Борис“ в началото на колиби Стоевци (Райнеж) и накрая в Гръбчево. С поставянето на жп линията въгледобивът се развива бързо, увеличава се и се подобрява механизацията. Така е до национализацията през декември 1947 г. и след това, до изчерпване на въглищата през 1963 година. Разработването на мините след 1901 г. увеличава ролята, значението и по-бързото развитие на средищното селище Плачковци.

За мините е необходим много дървен крепителен материал (таванки, подпори и др.), както и траверси за жп линия. Затова Горското стопанство в Трявна се мести в Кръстец и накрая в Плачковци. Там построява административна сграда, като кооперация „Предела“ е създадена да осигурява дървения материал и да подготвя необходимите таванки, подпори, траверси и др. Освен първите, нови пробни коксови пещи са направени в Плачковци и с промивачка в Гръбчево. Те са усъвършенствани за получаване на деривати – нафталин, катран и много други, които се използват за нуждите на металолеещите предприятия и занаятчии в страната.

Въгледобивът продължава цяло столетие от 1853 г. до 1963 г. До 1901 г. е пробен и примитивен. Истинският, съвременен, мащабен добив е до изчерпване на въглищата през 1963 г. След национализацията през декември 1947 г. се създава ДМП „Балканбас“. Към него са мините от Сливен до Плачковци. С изчерпването на въглищата в района на Плачковци е закрито производството само в мини „Бъдеще“.

Заедно с въгледобива се развиват всички отрасли в централното селище. Откъснато преди, от глуха провинция жп линията го свързва с цяла България.

Плачковци става община през 1916 г., когато приема колибите на Енчевска и Късовска общини.

Колиби Плачковци става община, когато ги има мини „Бъдеще“ и „Принц Борис“, миньорското селище Гръбчево с дековилка до Плачковци, Презбалканската жп линия и голяма жп гара Плачковци. Продължават да се наемат периметри и концесии. Произведен е първият кокс не само в Плачковци, но и в страната. Колиби Плачковци са достоен приемник и продължител на Енчевци, като административен център.

От незначителни колиби с 2-3 хана при възникването му през 1880 г. е вече със 155 жители. Плачковци се развива устремно с мините, городобива и дървопреработването без да увеличава значително населението си. Притокът е от миньори, керванджии, железничари, чиновници и преселници от съседните колиби. Така Плачковци, когато стана общински център през 1916 г., е важно средище, сборище, административен и търговски център с жп гара, дековилка, стоварище и др.

 

(Следва)

 

Из встъпителната част на юбилейното издание на Кметство Плачковци - „50 години Плачковци – град“, 2019 г., чийто автор е Димо Тодоров

Снимки: http://www.plachkovtsi.com

ЖП гара Плачковци 1911 г.

Изглед от Плачковци, 1925 г.

Кметство Плачковци, 1925 г.

Стария жп мост. На снимката се вижда и облеклото на тогавашните жители на Плачковци Снимката е от около 1925 г.

Строителството на моста в центъра на Плачковци