За възникването на селището Трявна. Част III

 

Регистърът от 1579/80 година е последният от този вид, изготвен за Никополския санджак. Затова, ако искаме да проследим по-късното развитие на Трявна, трябва да се насочим към други източници. Такива са например, османските регистри, свързани с поголовния данък т.н. джизие дифтери. Понеже поголовният данък в ислямските страни се събира единствено от немюсюлмани, т.е. от евреи, християни, индуси и т.н., сведения за мюсюлманите в посочените дефтери липсват. В случая обаче това за нас не е важно, защото в Трявна, освен надзирателя на вакъфа не е имало други мюсюлмани. Тъй като Трявна е част от султански вакъф, тя имала специален статут и не е описана в обичайните санджакски джизие регистри, които за казата Търново по случайност ги има в изобилие. Финансовите чиновници са контролирали приходите от поголовния данък на всеки шест години. Чрез тази практика в архивите се е събрал много материал, който е запазен. Понеже всеки вакъф бил самостоятелен и имал собствена управа, независима от държавния апарат, днес може да се открие само малко част от тяхната документация. За щастие на историците, през XVII век е съществувала нарочна държавна служба, която е трябвало да балансира фискално последиците от високата инфлация от онова време. От този централен ресор са запазени няколко извънредни дефтера от 1607 и 1643/44 г., в които е посочена и Трявна. Първият регистър започва със следните думи:

„Копие от джизие регистъра на поданиците от вакъфа на мавзолеите на починалите султани Селим II и Мурад III – нека земята на гроба им благоухае – важащ за 1016 година (април 1607 – април 1608 г.)“.

От надслова става ясно, че вакъфът бил уголемен и включвал вече и тюрбето на Мурад III, което било завършено през 1599 г. от придворния архитект Давуд Ага. Султанът обаче бил починал четири години по-рано. В регистъра от 1607 г. Трявна е спомената на първо място. „Селото Трявна, принадлежащо към казата Търново“, наброявало по онова време 132 домакинства. Това е огромен напредък в сравнение с 1579 г.! Имена, като Недялко, син на Стоян, Стоян, син на Радослав, Петко, Драган, Марко и т.н. свидетелстват за това, че населението имало сериозно българско „съдържание“. След имената на не по-малко от 16 домакинства е отбелязано „новозаселен“; значи това са хора, които са се установили в селото през последните 6 години между предходното и настоящето регистриране на поголовния данък. Тук трябва да споменем, че джизието в османските земи не е било събирано строго по наредбите на ислямския закон. Принципно той предвиждал да се облагат с такъв данък възрастните мъже – независимо дали женени или не, а при османците джизието било събирано на домакинство. Едва след радикалната данъчна реформа от 1690/91 г., извършена от великия везир Кьопрюлюзаде Фазъл Ахмед паша, поголовният данък започнал да се събира според канона, което довело до промяната в цялата система на регистрирането и събирането на джизието.

Посоченият по-горе брой на регистрираните домакинства във всеки случай ясно показва, че село Трявна се е развило с темпо, което значително се е отличавало от общата тенденция.

В третия извор, с който разполагаме, е отбелязана друга степен в развитието на селището; това е регистърът М.М.282 от Османския архив в Истанбул. От титулната страница личи с какво си имаме работа:

„Нов регистър за добавен поголовен данък от немюсюлманите във вакъфите на величествените султани и достопочтените везири и други хора в санджак Никопол, Силистра, Виза, Видин и Кърк Килисе в земите на Румелия. Изготвен в съответствие с високоблагородната заповед от месец джемази юл ахир, в година 1052 (октомври 1642 г.), на Хаджи Али, баш дефтердаря“.

На стр. 8 от този извор е изброена цялата собственост на вакъфа на тюрбетата. От заглавието на раздела, както и от наслова на подробното описание на Трявна (стр. 96-99), следва, че междувременно вакъфът забогатял с три села и, че към него било включено трето тюрбе, това на султан Мехмед III (1595-1603 г.), което днес се намира в гробищния комплекс около Ая София. Това трябва да е станало по време на управлението на султан Ахмед I, малко след 1607 г. Както знаем от надписа, самото тюрбе е завършено през 1608 г. Според регистъра от 1642 г. Трявна имала внушителните 341 домакинства, чиито глави на семейства са изброени с лично и бащино име. Тук отново забелязваме силно нарастване на броя на домакинствата. Последните сигурни данни, с които разполагаме за тревненското население от епохата на Ранното ново време, произхождат от два недатирани фрагмента от джизие регистри, които се съхраняват в Софийската национална библиотека. Ако ги сравним с многобройните регистри от този тип в истанбулските архиви, се вижда, че тук си имаме работа с резултата от данъчната реформа 1690/91 г. За разлика от старата система, в новата са споменати всички селища, независимо дали са привилегировани или не. Освен това са споменати не само имената на немюсюлманските глави на семейства, но и на всички индивиди от мъжки пол над 13-14 години. Освен това, към всяко име е добавено и словесно описание на конкретния човек, от което става ясно, че типичните жители на Трявна по онова време не са се различавали съществено от днешните българи – северняци: „Селянин, среден на ръст, светлоок, с руса коса и дълъг мустак“.

В напълно запазения откъс за Трявна са отбелязани 445 имена. Вторият софийски фрагмент Вд 97/12, който съдържа по-голямата част от казата Търново, е съставен по същия начин, но е в лошо състояние. Фрагментът назовава 431 имена на жители на Трявна, т.е. има известно намаление на населението в сравнение с времето около 1691 г.

И така, сега ние разполагаме с поредица от общи данни, които до известна степен ни показват как новото селище се е развивало в течение на първите 140 години от съществуването си. В таблицата, в която тези числа са съпоставени (публикувана във вид на снимка към текста), има отделна колона, в която е посочен предполагаемият брой на цялото население.

Ако наблюдаваме главните линии на демографското развитие на Трявна, ще се установи, че селището е нараснало особено бързо между 1579 и 1642 г. Абсолютният годишен прираст на населението през това време възлизал на 3 %, което е много висока стойност. През XVI век населението в различните части на Европа нараствало годишно между 0.5 % и 1 %. По време на разтърсения от кризи, войни и болести XVII век, европейското население намаляло значително или най-малкото имало стагнация в прираста му. Като намалявали броя на децата си, хората се опитвали да запазят поне малко от своето благосъстояние. Османските регистри за България и Гърция, които успяхме да проучим, показват същата картина. Християнското и мюсюлманското население намаляло или било в застой от гледна точка на прираста, независимо от това дали в района имало войни или не. Ясно е, че в случая с Трявна имаме работа с други сили, защото населението продължило силно да нараства, независимо от всеобщия упадък. Привилегированият статут бил този, който защитавал селището от солидно увеличение на „извънредните данъци“. Това накарало много хора, които не можели да се справят икономически на други места, да се преселят в защитените дербентджийски села, чието население нараснало скокообразно. Че действително става дума за пренаселване, личи от непроменената численост на населението през втората половина на XVII век. Едва по-късно, през XVIII век, за който не разполагаме с надеждни данни, повечето дербентджийски села извършили прехода от предимно селскостопански ориентирани селища към градчета, които в основни линии съществували благодарение на занаятчийството и прединдустриалното производство и можели да изхранват едно по-голямо население. Редом с това, Трявна се развила и като един от центровете на художествените занаяти. Еснафите на строителите и дърводелците от това градче и от съседните селища, които били създадени в течение на времето, след възникването на Трявна, строели навсякъде из Средна Стара планина – големи, нови църкви, като резбари, вграждали в тях великолепни дървени иконостаси. Не по-малко от 100 иконописци и зографи живеели и работели в Трявна по онова време. Тези години били епохата на българското национално Възраждане, епохата на бурно икономическо и художествено развитие. След като през 1829 г. отпаднали последните ограничителни османски разпореждания за строежа на нови църкви, хората на изкуството в Трявна, намерили още едно поприще на изява. Духовният климат на онова време създавал освен това и гении, като книжовника, даскала и поета Петко Р. Славейков, който според преценката на Иван Вазов „от грубите скали на българския език изваял майсторски статуи с красиви линии и пръв от този първичен, необработен материал, оформил онези превъзходни звуци, онези достойни за любов песни, които омагьосаха нашата млада душа“.

Ние видяхме по какъв начин, основаното през 1565 г. село е станало град. Едно градче с много по-голямо значение от онова, което неговата големина би предполагала…

Проф. Махиел Кийл