За възникването на селището Трявна. Част II

 

Би могло, разбира се, някой да предположи, че заповедта на Високата порта да се изгради село на име Трявна на това място не е била изпълнена и, че селището, всъщност е възникнало по-късно. Поради тази причина, е задължително да се проследи историята на селището и в други източници. Пред нас стоят няколко типа извори, като най-важните от тях, се съхраняват в Турския държавен архив, в „Османския архив“ на Министерския съвет в Истанбул, а само два по-късни документа се намират в Софийската сбирка. Към първата категория източници, които заслужават нашето внимание, спадат данъчните регистри и регистрите за преброяването на населението от XV и XVI век. Те съдържат точни данни за всички съществуващи селища, броя на подлежащите на облагане с данък домакинства, броя на неженените възрастни мъже и броя на вдовиците. Освен това в тези регистри се прави и точен преглед на всички данъци, които е трябвало да се плащат, както и употребата на тези данъчни постъпления. Подобни счетоводни книги първоначално се създават винаги в два варианта: една подробна версия с имената на всички лица, селата едно след друго, изброени и подредени по провинции, и една кратка, която съдържа само имената на селищата, броя на домакинствата и общата сума на данъците. Обикновено новите регистри били правени на всеки двадесет или тридесет години, когато се сменял султанът, или ако било необходимо. Тези особено важни източници са запазени в различна степен, много от тях са в Истанбул, някои в Анкара, а немалко, най-вече стари откъси  и фрагменти има и в София. За нашата област, Никополския санджак, са запазени регистрите от 1470 и 1485 г., както и подбрани описи от 1516, 1550 и 1579/80 г. В първите споменати четири дефтера не е отбелязано село на име Тиравна/Трявна. Понеже регистрите от 1516 и 1550 г. са изцяло запазени и данните за всички категории данъци са съхранени (вкл. и тези за вакъфските села), става ясно, че това село не е съществувало през посочените години. Първото сведение за съществуването на Трявна, като село намираме в регистъра KuK 559, който се съхранява в Отдела за стари документи в архива на кадастърната служба в Анкара. Става въпрос за том III на подробния опис на Никополския санджак. Там Трявна се споменава, като собственост на вакъфа за тюрбето на султан Селим II (1566-1574 г.). Постройката е дело на известния османски архитект Синан и се намира в двора на джамията Ая София (днес музей) в Истанбул. Тюрбето (малък мавзолей, характерен главно за османската архитектура) е завършено през 1577 г. и едно от най-големите и скъпоструващите в Истанбул. През 1577 или малко по-късно бил създаден вакъф, подобаващ на богатото тюрбе, за да бъдат гарантирани приходите за неговата издръжка и заплатите на служителите. Данъчните приходи на поне 15 села в Никополския санджак били отделени от тамошните султански земи и били „завинаги свързани“ с новосъздадения вакъф. Трявна се споменава на 14-то, на лист 11v от регистъра. Описанието на селото започва със следното въведение:

„Село Тиравна в околността на село Килифар(ево), не (споменато) в предходния регистър, принадлежащо към каза Търново, част от споменатия вакъф.

Споменатото село е записано в новия дефтер, както следва: управителят на вакъфа (мютевелията) обясни, че е изгодно за дарението да обнови статута на жителите на споменатото село, които на едно място, наречено Маглис, са пазили пътя между Казанлък и Търново, Никопол и Влашките земи, и които били освободени и от „извънредните данъци и обичайните такси“, както и от задължението да дават момчета за еничарския корпус. Ето защо ти заповядвам, щом като това височайше писмо пристигне, да впишеш споменатото село в новия дефтер като дербентджийско и освободено от „извънредните данъци и такси“ и от задължението да се дава момчета за еничарския корпус. Това да стане, след като (жителите) дадат 12 акчета данъци за Високата порта (испенче), както и изцяло да изплатят данъците за пшеница и други данъци и след като те изпълняват порядъчно и сигурно задълженията си като дербентджии и не правят грешки“.

След тази важна бележка, която доказва, че Трявна действително вече съществувала като село преди 1579 г., но не и по времето на предходния регистър (1550 г.), следва списък с имената на възрастните мъже: общо 40 глави на семейства и 33 неженени и цялостна данъчна тежест от:

-      Данъци за Високата порта (испенче) за 73 възрастни мъже – 876 акчета;

-      Парична стойност (бедел) на десятъка от пшеница и ечемик, сметната по 60 акчета, за 25 цели бащини – 1500 акчета;

-      Данък за гроздова шира, донесена в селото от друго място – 15 акчета;

-      Данък за овце (1 акче за 2 овци) – 60 акчета;

-      Право за ползване на селските пасбища от пастири от други села – 30 акчета;

-      Такса за охрана на нивите – 10 акчета;

-      Данък за свине (горнина, един предосмански данък) – 15 акчета;

-      Годежен данък – 32 акчета;

-      Такса за документ, наречен many, при прехвърляне на поземлена собственост от един на друг човек – 15 акчета.

В края на изброяването има малка бележка, че освен това се очакват още 200 акчета приходи на година. Те идвали от равностойността на изгубена собственост, която не е изисквана обратно от законния собственик, също така от равностойността на избягал добитък, както и от джизието и испенчетото от непостоянно живеещи и техните деца, ако се заселят в селото. Следователно се разчитало на допълнителен прираст. Истанбулския вакъф получавал годишно общо 3 483 акчета от Трявна, което прави по 87 акчета на домакинство – сума, оставаща валидна до съставянето на следващия регистър. Тези 87 акчета на домакинство са много малко в сравнение с обичайните данъци в тогавашна България, които обикновено възлизали на 100-130 акчета. Към тях трябва да се добавят, като правило, още 60 акчета данък джизие, който обаче в случая с Трявна, се съдържал в посочените 87 акчета. Ако разделим споменатите 650 акчета поголовен данък от Трявна на 40 домакинства, резултатът е 16.25 акчета на домакинство, т.е. една четвърт от обичайната сума. Освен това Трявна е плащала само половината от фиксирания данък испенче, а именно 12, вместо 25 акчета. От това става ясно, че Трявна е била облагана само с леки данъци, особено като имаме предвид, че „извънредните вземания“ (особено през XVII век) са представлявали сериозни задължения. По разбираеми причини не бил особено популярен и „кръвният данък“: събирането на християнски деца за корпуса на еничарите. Това рекрутиране обаче било изоставено в средата на XVII век, затова пък „извънредните такси“ ставали все по-потискащи. Всичко това обяснява в общи линии, защо хората се заселвали върху земи, които били слабо плодородни, в местности, където няма просторни ниви за обработване. Липсата на по-значителни селскостопански възможности в комбинация с привилегирования статут често пъти водела до постепенното превръщане на дербентджийските села в занаятчийски центрове, които приемали градски облик. Той личал в богатите, големи къщи, в улиците пълни с магазини и работилници, във високата часовникова кула и голямата църква в центъра на селището. Понеже вакъфите били създавани „за вечни времена“, било важно от самото начало да се гарантира сигурен доход и за в бъдеще. Техните създатели се опитвали да постигнат това, като се стремели да направят заселването на вакъфските села възможно най-привлекателно.

 

(Следва)

 

Проф. Махиел Кийл