За възникването на селището Трявна. Част I

 

В три поредни публикации ще Ви запозная с изследването на проф. Махиел Кийл за възникването на селището Трявна през 1565 г., публикувано в книгата му „Хора и селища в България през османския период“ (2005 г.). Проф. Кийл е роден във Вормервеер, Холандия. Завършва история, история на изкуството и османо-турски език и литература в Амстердамския университет. В периода 1969-1990 г. многократно посещава балканските страни, като стипендиант на Холандската организация за напредък на научните изследвания със седалище в Хага, документирайки и изследвайки османската архитектура и изкуство. От 1993 г. е професор по ислямска архитектура към Департамента за ориенталски изследвания на университета в Утрехт (Холандия), гост-професор в Харвардския университет, университета в Дюръм (Великобритания), Московския държавен университет и др. През 2003 г. е назначен за директор на Холандския историко-археологически институт в Истанбул. Автор и съставител на многобройни трудове, сред които 11 книги и повече от 180 статии в научни списания и енциклопедии, посветени на историята на Балканския полуостров през османската епоха. 

 

„Легендата твърди, че след трагичните събития от 1393 (обсадата на Търново и превземането му от османците) и 1394 г. много българи, горящи от свободолюбие, се оттеглили в Трявна и нейните околности, и завещали на синовете си да не се подчиняват на врага. По време на робството жителите на този град се наслаждавали на религиозна свобода и други привилегии“ – пише Атанас Божков в книгата си „Тревненска живописна школа“. На друго място в произведението си той споменава, че жителите на Трявна въобще не плащали данъци на турците. По време на Второто българско царство братята царе Петър и Асен построили църква, посветена на Архангел Михаил, с което отпразнували освобождението на България от византийско робство. Те издигнали църквата на сочните ливади (т.е. Трявна)където българските благородници имали обичая да се заседяват. Според друга легенда, ктитор на църквата в Дряновския и Присовския манастир (също в околността на Търново) бил цар Калоян. 200 години по-късно, след турските погроми, свободолюбивото потомство на тези хора се заселило на брега на рекичката и създало града. Източникът на тези красиви легенди са историческите записки на Христо Даскалов, един от заможните хора в Трявна от края на XIX век. Твърди се, че ръкописът на този текст е запазен в историческия архив на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ в София под името „Историята на Трявна“.

Най-старото сравнително достоверно сведение за ранната история на селището беше доскоро летописецът Поп Йовчо, написан в средата на XIX век. Той се занимава главно със събития от XVIII и първата половина на XIX век. Със скромни, съвсем достоверно изглеждащи слова Поп Йовчо описва произхода на своето семейство и започва своя летопис със следните думи:

„Тъй като досега никой нищо не е написал за нашите корени и откъде е дошъл нашият род, решихме се и ние да напишем за нашия род каквото бяхме слушали от нашите отци и от други стари человеци от нашето племе, откъде и как сме се поселили тука.

Мелхиседек бил търновски митрополит в 1680 г.

В лето от воплощения спасителя нашего Исуса Христа 1680.

По време на двадесетото лето от царуването на Ибрахим Първи в Константиновия град, син на Мехмед Четвърти человек някакъв именуем Димо от Адрианополска област, от село Дрича, родом българин, дошъл от търновските села да купува говеда. И като обхождал село Трявна, и като било това селото свободно и на тихо място, и защото нямало данък, но пазело стража дванадесет харбалии (копиеносци) – големият път, и други данък не давали и тихо живеели, защото друг род, или друговерци в това село не е имало, както и до днес (но само християно-българи). И тъкмо заради това този Димо реши да се засели на това място“.

От тези почти легендарни спомени можем да направим извода, че през втората половина на XVII век Трявна вече е основана. Едно по-старо свидетелство за съществуването на селището е една недатирана приписка в религиозно-дидактическо произведение, известно като „Тревненски дамаскин“. Бележката, която следва да се датира към първите три десетилетия на XVIII век, гласи, че споменатата книга била написана от учителя (даскал) Стоян от село Трявна. Там се споменава между другото и Йоан, братът на даскала. Двамата са ни познати от записките на Поп Йовчо. Даскал Стоян Кроснев, вероятно е живял между 1688 и 1771 г. и е най-старият известен книжовник на Трявна. По палеографски и езикови признаци ръкописът „Тревненски дамаскин“ трябва да се датира към края на XVII или началото на XVIII век, и следователно може да се приеме за най-старото и сигурно доказателство за съществуването на селището.

По време на една по-продължителна изследователска работа в истанбулските архиви, попаднах на преписа на писмо от османската централна администрация от 1565 г. за създаването на селище в Стара планина, каза Търново. То трябвало да получи привилегирован статут на село, пазещо планински проход (Derbend). Причината за решението да бъде основано новото село ще е обяснена с известни подробности. Мястото, на което би трябвало да бъде изградено селището, се наричало „Тиравна“. Оттук следва, че това е най-старото сигурно споменаване на Трявна, така да се каже „актът“ за раждането на Трявна. Дербентджийската система обаче не била ограничена само върху Стара планина, а се прилагала и по цялата територия на Османската империя.

Документът от 1565 г. произхожда от преписните книги на държавния съвет и неговите решения (Mühimme defterleri), в които в леко сбита форма е съхранена кореспонденцията на провинциалните власти с централно управление в Истанбул. Този вид източници е запазен за времето между 1552-1905 г. с изключение на някои малки пропуски. Нашият документ от 1565 г. описва подробно процедурата по основаването на Трявна. Текстът е писан бързо, забелязват се грешки в конструкцията и пропускане на думи и букви…

„(Беловата на този документ) е написана. Дадена на лице на име Джафер на седмия ден на благословения месец рамазан в годината 972 (8 април 1565 г.). Заповед на кадията на Търново:

В едно писмо ни информираш, че планинският път, който води надолу през селата Килифар(ево) и Дряново в казата Търново през селата Кечи Дере (днес Енина) и Химитлер (днес Иван Вазово) в казата Казанлък не се използва по подобаващ начин. Понеже (дербентджийското село) Яйлак (Арнауд Кьой – Арбанаси) било далече и в участъка нямало друго село, пътят станал опасен и страховит и се превърнал в сборен пункт на разбойници, който никой не можел да прекоси. Поради тази ситуация пътниците са принудени да използват обиколни пътища през отдалечени селища и да понасят много несгоди. Тъй като посоченият път не бил сигурен, той бил използван от измамници за прекарване на краден добитък от единия до другия склон на планината. По средата на планината обаче, на едно място, наречено Тиравна, имало пространство, което било годно за изграждане на село. А именно по следния начин: като се издаде ферман да бъде (там) изградено село, което като другите дербентджийски села да е освободено от данъци, това би било успокоение за пътниците, поданиците и за останалите мюсюлмани. Понеже ти (ни) информира, че всички спахии, поданици, мюсюлмани и християни, те били осведомили, повелявам така: ти трябва да провериш дали въпросното място (действително) е опасно и страховито и дали там има достатъчно свободно пространство да се издигне село, което да е от полза и за закрила на пътуващите. За тази цел, като обещаеш освобождаване от данъци за три години, трябва да събереш такива хора, които да принадлежат към нерегистрираните, без постоянен адрес (Haymane) и такива, които не са на никой спахия и за които не съществува правен спор, и (с тях) да изградиш село. След три години, когато селото се засели и стане заможно, запиши колко домакинства и постоянни жители има и колко голяма е тяхната селскостопанска продукция. На основание на тези данни, внеси молба за регистрация на дербентджийско село, свободно от всички извънредни данъци и обичайни такси. Така да знаеш!“.

 

(Следва)

                                             Проф. Махиел Кийл