Топонимията в Тревненско. Част III

 III.         Най-голямата група местностни названия са посесивните, които се свързват най-често със собственост върху даден имот. Те имат следните подгрупи:

1.   С топонимична наставка -ец, -ица: Димие (о)вец /с. Войниците/, Балишница /гр. Трявна/.

2.   От прилагателни имена със суфикс – ов, -ев, -шк, -ов, -ск, -евск, -ин: Думелковото /с. добревци/, Рачовското /гр. Трявна/, Геневското /гр. Трявна/, Неновския баир /с. Неновци/.

3.   С определяемо културно-исторически термин: Илков гроб /с. Ралевци/, Марков ток /над г. Кръстец/.

4.   Наименования от лични имена: Костадина /кв. Стояновци/.

Втората голяма група местностни названия са селищните. В Тревненско с термина „колиби“ се означават малки селища, а понятието махала се употребява сравнително по-рядко, като: Цура махала, Дишколска махала. Поселищните топоними се разделят на няколко подгрупи:

1.   Селищни названия от физико-географски термини: Побък /Байчевци/, Клъшка река, Урвата.

2.   Наименования, свързани с исторически лица и събития: Царето /Велково/, Самата къща, Кръстец.

3.   Наименования, свързани с лица: Колю Ганев, Иван Димов, Маневци, Русковци, Драгановци, Христовци, Неновци, Велчевци.

4.   Селищни названия, означаващи етническия състав на населението: Армянковци, Циганите, Уруците.

5.   Съществува и група селищни названия от неизвестен произход: Паликари, Кисийците, Ошаните, Носеите, Цепераните и др.

Най-общо във фонетично отношение местните названия съвпадат с говорните диалекти и особености с малки изключения. Ятовата гласна се запазва под ударение – Дядовото Петково, Трявна, Голямото нивище и др. Наблюдава се редукция на ударените гласни е, а, о, в, и, у, ъ, например: е, в, и – Свирцити, Мугилкити, Бахчиикити; а, в, ъ – Чушмътъ; и, в, у – Чифликя; о, в, у – уградката.

Съгласната в някои местностни названия се смекчава в последната сричка – Азмакя, Габракя, Папуря. Ударението на топонимите почти съвпада с ударението на нарицателните, личните и прилагателни имена. Изключенията са съвсем малко – Царскъта воденица, Папуренцата /от папур/.

В топонимичния материал преобладават сравнително нови названия, създадени в последните 300 години. Доказателство са посесивните и местните названия във връзка с физикогеографските условия. Селищните названия с малки изключения са също сравнително нови, като например Куманите, Оланите и др.

Традицията на новите названия започва от XII век. Тогава се наслагват повече български, а по-късно и турски названия, като например – царевото, Царския път, Болярската кория, по-късно – Юнашкия кладенец, Марина дупка, Марков ток и др.

Старите пластове започват от куманско-печенежки останки, които всъщност и се откриват чрез наивитета при тълкуването. Славянски названия са: Кръстец, Руеницата, Роойницата /с. Рашевите, Престой/, Дупините /Николаево/, Слатината /с. Куманите/.

Вероятно от латински произход са Олани /Olens = благоухаещ, вонящ/, Турлата /с. Власатили/ от turis и др.

От тракийски произход са названията на местностите Аржелия и Ардевото /с. Бижевци/, вероятно и Брежниците, Перново и Писторово /с. Престой/, Нистора и паровото /Беличанско/, Гигела /с. Войниците/ и др. Местни названия от тракийски произход може да има и между топонимите с неизвестен произход.

Топонимията на Тревненско има много общи черти с топонимията на Габровско, но се отличава със своя собствен оригинален облик. Настоящото съобщение прави първи опит за систематизирането на топонимите в Тревненския край.

 

Катя Николова