За кърджалийското нападение в Трявна

Много български села и градове разсипали кърджалиите (1), подлагали на огън всичко по пътя си. За тях нямало нищо свято, нямали дори своя народност и вяра, единствената им цел била да грабят и убиват. Набезите им опустошили Тракия и Северна България, посегнали на Търново, Арбанаси, Габрово, Елена, тръгвали и към Алтън Трявна.

Нападението станало в празничен ден – неделя, на Местни заговезни, на мегдана, където според обичая тревненци излизали да се поздравят, да се повеселят, на църква да отидат, а младите се хващали на хорото. Шумен и весел бил празникът, но людете били неспокойни – носели се слухове, че наблизо има кърджалии. Лоши били времената…

Изведнъж музиката замлъкнала, хорото се разпуснало и сред смълчания народ се запровирал уморен, прашен конник. Всички му правели път и вървели след него, човекът бил смъкнат, блед, а конят му – вир-вода. Виждало се – нерадостни вести носи. Пристъпил конникът към тревненските първенци и извикал: „Кърджалии, братя! Спасявайте се! Много са и са близо – ееей та, към Васильовите ниви…“. В тишината се чул писък, после още един, и още… Настанала суматоха, майки викали децата си, младите посегнали към ножовете си, а над всеобщата суетня се чували бързите заповеди на чорбаджи Генко (2) – жените и децата да се скрият в Балкана /от колибите, а тревненци – „да се приберат в Горната махала“/, мъжете да извадят оръжие, кой каквото има – пушки, пищови, ножове, мостът да се събори /средният и горният мост/ (3), за да не минат разбойниците реката… Сред всеобщата паника и страх хората го слушали.

За кратко време мегданът опустял. Глух тътен се чувал около Трявна, примесен с пукот на пушки, с писъци на жени и деца. Кърджалиите вече навлизали в покрайнините на селото, стреляли по къщите, плячкосвали дворовете, тези, които им се опирали – застрелвали. Видял чорбаджи Генко, че ще бъдат обградени, затова дал нареждане да се укрепят в неговата къща. Заключили се, заели позиции по прозорците и тавана и започнали да стрелят. Повалили мнозина, но останалите се връщали. После настъпило затишие, разбойниците натрупали слама пред вратите и я запалили. Черен дим обгърнал къщата – трябвало да се изостави и тази позиция.

Чорбаджията дал нареждане на хората си да излязат през малката тайна врата и да го чакат при Калето. Сам той останал, но не му било нито до скъпите дрехи, нито до голямото богатство – за любимия си кон мислел. Не можел да го прекара през скритата врата към реката, затова решил да го изведе през голямата порта. Облякъл се Генко в костюм на албански големец (дрехи той имал всякакви), след това минал в оръжейната. Какво ли нямало там, само топ липсвал на чорбаджията. Въоръжил се Генко и тръгнал към конюшнята, за да изведе своя ат.

Дворът вече бил пълен с разбойници, които тършували, надничали във всеки прозорец, във всяка врата. Отначало не го забелязали, помислили го за един от тях, но когато приближил конюшнята и отворил вратата, конят изцвилил радостно, кучето се спуснало да го посрещне и се заумилквало около господаря си. Разбрал чорбаджи Генко, че верните животни, без да искат, ще го предадат. Извадил пищов и застрелял кучето си. Това стреснало разбойниците, някой го познал и произнесъл името му.

Нямал време да оседлае коня си, благоразумието надделяло и в суматохата незабелязано се промъкнал към реката. Поседнал горе при Калето и с мъка гледал черния дим, който се носел наоколо – Трявна била едно голямо пожарище, дори църквата горяла, опалена като пещ. Погледнал и към своята къща, в която кърджалиите грабели от голямото му богатство. Изведнъж забелязал, че прозорците на една от стаите светват, неколцина влизат и тършуват в сандъците му. Ето един от тях се навежда и… Замерил с пушката си чорбаджията, прицелил се и гръмнал, свещта угаснала…

Три седмици (4) останали кърджалиите в Трявна, отдали се на грабеж, убийства и безчестие, настанили се в най-богатите къщи и там събирали откраднатото, а то било много – сребро, мед, платове, добитък…

През това време чорбаджи Генко обходил балканските колиби и събрал бежанците в чета (5). Всяка нощ някой от тях се промъквал тайно в Трявна и проучвал положението – в кои къщи са отседнали разбойниците, къде са складирани ограбените ценности. Нападение не предприели, защото се страхували да не навредят на заложниците.

В края на третата седмица пожарите станали още повече, а съгледвачи им казали, че разбойниците ще напускат селото. Завардил чорбаджията пътищата, които извеждали от Трявна, и ето, че след дълго чакане кърджалиите се задали и спокойно наближили Костин вир (*в близост до колиби Димиев хан) (6). Начело бил водачът им, яздел чорбаджи-Генковият ат, след него се точел цял керван от конници и коне, натоварени с крадени вещи. Когато наближили на стотина крачки пред чорбаджията, конят като че подушил любимия си господар – разиграл се и изцвилил тъй силно, че гората се разлегнала. Разтупкало се сърцето на чорбаджи Генко, замерил той с шишането и право в сърцето на ездача и го повалил от пръв удар на земята. Разбрали кърджалиите, че наблизо има засада, уловили коня, отдръпнали се назад и се скрили в гората (7). Напразно стреляли и залягали юнаците, така и не могли да си върнат част от заграбеното, прибрали се в селото, а то било пепелище – повечето от къщите – опожарени, останалите – разграбени. И отново клетви и плачове се понесли към небето…

По-късно чорбаджи Генко разбрал, че Стойно Иванилецът, който предвождал хайдушка чета по тия места, успял да проследи и нападне кърджалиите под връх Бедек, там разгонил по-голямата част от тях, и си присвоил плячката им (8). Като трофей от боя Иванилецът взел коня на чорбаджията, както и един товар коприна, също негови. Напразно си искал чорбаджи Генко коня, хайдутинът отказвал. Тогава се обърнал към габровските чорбаджии и ги помолил да се застъпят. Габровци му отвърнали със следните думи: „Ловът е на този, който го убие“. Като видял Генко, че с добро не ще постигне нищо, изпратил нов хабер, ултиматум – да му се върне коня и коприната, иначе ще изгори цяло Габрово. Габровските първенци знаели, че чорбаджията не се шегува, затова му върнали коня, а вместо коприната му изпратили три кесии с пари…

А тревненци се прибрали и каквито били сговорни и предприемчиви, за късо време възстановили опожарените си домове и върнали старата си слава (9).

 

Живка Радева

Из „Тревненски предания и легенди“

(1) А за по-любознателните от вас са и следните по-подробни сведения от книжката на Богомил Даскалов, озаглавена „Кърджалии (даалии) в Трявна“ (1938 г.), част от поредицата „Трявна в миналото“:

„Кърджалиите (от турски - полски грабители) се появяват пръв път около Хасково в 1792 г., предприемат своите опустошителни набези из Тракия: скоро армията им достига 25 000 человека – сбирщина от турци, албанци, цигани, па даже и българи, без разлика на народност и вяра, свързани под девиза „грабеж“. Кърджалиите скоро се разпростират в Македония, Северна България, а даже и в Румъния. Разбойничеството и грабежите са извършвани безнаказано; турската власт като безсилна, не е вземала мерки да защити мирното население, а силният Пазвантоглу е покровителствал тия разбойнишки отряди, които са много допринасяли за заякчаване неговото сепаративно властване. Едва ли има град или по-голямо село, да не е нападано и разорявано от кърджалийски-даалийски орди…

Село Трявна не е останало незасегнато от даалиите (вероятно от турската дума „даг“ – планина) – кърджалии. Според писмени паметници и преданията, даалии са нападали Трявна на 3-4 пъти, включително и нападението на кърсердарите в началото на XIX столетие.

Първо нападение

У чорбаджи Генковите наследници имаше един молитвеник – ръкописен, без „юсове“, а вместо тях писано „ъ“. Между много фамилни записвания: кой кога се е родил, женил или умрел, има записано и следното:
„Да се знае когату бастисаха Даалиите Трявна. Сине (1787) м-цъ Иуниа, ден (27)“.

За това първо бастисване на Трявна не се среща нищо писано в Летописа на поп Йовча, който за 1787 пише само:

„1787 обявися война съ немица“.

Понеже историята посочва появяването на кърджалиите 1792 г. – пет години по-късно, то как ще си обясним това нападение на Трявна? За второто нападение на даалиите в 1798 г., за което в Летописа на поп Йовча се казва по-обширно, в молитвеника не е записано нищо, макар да следват записвания на събития дори до 1829 г. – смъртта на чорбаджи Генко.

Чорбаджи Генко, който участвал в отбраната на Трявна в 1798 г., като главна ръководна личност, защо не е записал това събитие? Може би то е било хроникирано другаде и загубено, останало неизвестно. Посочената дата 27 юний, никак не съответства на датата 20 февруарий 1798 – второ нашествие на даалиите, за което пише поп Йовчо.

За това първо нападение имаме всички основания да приемем, че е извършено от разбойническа банда, за която по предания се назовавала „арнаути“, каквито нападения са ставали преди 1792 г. в Рилския монастир, наричани също „арнаути“.

По бележките и разказите на покойния Хр. Н. Даскалов, тая разбойническа банда е била доведена от някакъв забягнал Тревненец, народен изверг, който за да отмъсти на Тревненските чорбаджии за лични свои сметки, убедил тия разбойници арнаути, които действително дошли в Трявна, бастисали конака, привикали чорбаджиите и след като разбрали, че водачът им е клеветник, обесили го на конашките порти и си забегнали.

Второ нападение

„Даалии са нападнали Трявна втори път на 20 февруарий 1798 г., за което имаме свидетелствуване в летописа на поп Йовча…“. По-нататък в книжката на Б. Даскалов четем, че сведения за даалийското нападение от 1798 г. има отбелязано следното и в един требник при църквата „Св. Арх. Михаил“: „да си знае страстний петок (1798), когато даалиите бастисаха Трявна“. Разминаването на фактите около датата на нападението в летописа на поп Йовчо и записаното във въпросния требник, Б. Даскалов аргументира с факта, че по това време летописецът на Трявна е бил на 11-12 години и записванията направил по-късно въз основа на спомени и данни на по-възрастни свои съвременници. В тефтера на неговия баща е записано следното: „въ лето от Христа 1797 февруария: дойдоха харсазити изгуриха село Трявна и много хора избиха и церквата гуриха и много плениха и стояха 2: недели весело. и пудир  гудина, та пак минаха патом“. Според Б. Даскалов, това сведение /за второто даалийско нашествие/ „ни измества“ година назад във времето, т.е. на 20 февруарий, но не 1798, а 1797 г. Пак по сведения от требника от църквата „Св. Арх. Михаил“ на „страстний петок“, но през 1798 г., даалиите „бастисали Трявна“ – „пътьом“, т.е. за трети път. Това нападение обаче, не е причинило никакви щети на Трявна, която вече била ограбена и опожарена година по-рано… В подкрепа на тези сведения е и следното предание, разказано ни от Б. Даскалов, а именно: „През страстната седмица, когато богомолците от цялата балканска околност били събрани в Трявна на праздниците в единствената в тоя край църква „Св. Архангел“, даалиите поискали да нападнат Трявна, но били изплашени от многобройните свещи, запалени и носени от богомолците по гробищата, задоволили се само да изпратят по някой изтрел към селото и отминали. Съображенията им са били вероятно, че Трявна в 1798 г. не е представлявала вече незасегнато място, понеже една година по-рано е била разорена – 1797 г.“.

(2) Тревненските първенци – чорбаджии наблюдавали веселящия се народ от високия чардак, гдето сега се издига градския часовник…  Освен чорбаджи Генко, присъствали и други чорбаджии: дядо Петър със сина си, Христо х. Кънчев, Стоян Балабана, иконом поп Никола (баща на поп Йовчо), Синесий – Старозагорския таксидиотин, брат на поп Никола – гостенин на Трявна… Чорбаджи Генко и Стоян Балабана слезли „между народа“, събрали някои по-млади мъже и давали бързи нареждания и заповеди.

(3) Мъже с брадви се опитвали да разрушат дървения мост в Горната махала и след като не успяват да го разрушат, “за защита“ натрупали дърва, пънове и камъни, като барикада… „Оттук чорбаджи Генко с няколко въоръжени мъже ще охранява горната махала, а Стоян Балабана с други бойци ще запази улицата към „Косювска махала“ и „Брега“…“. Даалиите обаче, успели да преминат реката между двата моста и проникнали в Косювската махала, като по този начин прекъснали връзката между „заставите“ на Балабана и чорбаджи Генко. „Последният, виждайки че ще бъде заграден и ударен в тил, дава нареждане да се остави защитата на моста и да се укрепи в собствената си къща“.

(4) Според книжката на Б. Даскалов – даалиите останали в Трявна две седмици.

(5) След като избягал от Трявна, чорбаджи Генко отишъл в колиби Иринеци, където имал имоти и укрепена кула за военни цели. Обходил балканските колиби, където се изпокрили бежанците от Трявна, сформирал четата си и установил щаба й в к. Ковачевци и връх Килимявката. Стоян Балабана със своята чета се присъединил към чорбаджи Генко, влезли и във връзка със Стойно Иванилеца от габровските колиби Иванилите, който имал хайдушка чета.

(6) Чорбаджи Генко и Стойно Иванилеца завардили пътищата за Кръстец и Столът при „Костин вир“ (вероятно дн. Черпи вир), а Стоян Балабана останал да пази до Раданския дол. Двете пусии били отдалечени една от друга на около 1500 м., а баирът който ги отделял по онова време бил покрит с гъста гора.

(7) „Напразно се открива стрелба от момчетата на чорбаджи Генко, даалиите не се обадили. След няколко минути затишие чорбаджията потърсил другаря си Иванилеца, но него го нямало! Той с своята чета изчезнал из планината… Праща съгледатели на всички страни и след един час време научава, че даалиите се промъкнали по Бангейския дол към к. Бангейци, Маренци за вр. Бедек. Скоро след това се срещат с хората на Стоян Балабана, които съобщили нерадостната вест, че като разбрали опразването на Трявна, много от тревненците напуснали позицията и отишли в Трявна да видят какво е останало от имотите им. Чорбаджи Генко разбрал на що се дължи неуспеха му, примирил се с положението си и се прибрал в Трявна, която представлявала пепелище…“

(8) След 1-2 дни се разбрало, че Иванилецът с момчетата си, още щом видял даалиите, се измъкнал и проследил, като ги догонил и нападнал в Балкана под Бедек, гдето сполучил да пръсне по-голямата част, и да залови част от плячката им…

(9) Чорбаджи Генко организирал и „фортификационни работи“ от цялото население за защита от бъдещи нападения на разбойници. На хълма „Калето“, където имало порутена военна крепост, били предприети ред укрепителни работи – ровове, бойници, дебела каменна ограда, подземен кладенец за вода и др. Всяко чорбаджийско семейство си „определило апартамент“ за обитаване в случай на размирни времена. Калето било съборено през 1836 г., а материалът – пренесен в Трявна за изграждане на школото.

***

В книгата си Б. Даскалов описва и следната история, разказана му от дядо Дончо Самарджията през 1933 г., който умира пет години по-късно на 95 години. Някога неговият дядо му разказвал една история от времето на второто даалийско нашествие, опожарило и опустошило Трявна. Имало тогава една мома на име Кубра, която била настигната от двама даалийци, докато се опитвала да избяга подир своите близки. Те искали да я вземат, за да се „гаврят с нея, както с гевендиите си“. Момата се развикала и започнала да се бори с тях, но напразно. Скоро дотичал „любовника й“ с брадва и повалил единия от похитителите на земята. Кубра избягала, но любимият й бил заловен и убит на място. Тогава тя облякла мъжки дрехи и заедно с другите мъже, обикаляла балкана, за да преследва даалийците…

…………….

В следваща публикация ще Ви разкажа и историята за „спасяването“ на Трявна от кърсердарите