„Балкан Хайдуту“ – Чорбаджи Генко спасява Трявна и от набезите на кърсердарите

 „Известно е от историята, че самото население е потърсило начин и средства да се охрани от золумаджиите кърджалии“ – пише Богомил Даскалов в книгата си „Кърджалии (даалии) в Трявна“ (1938 г). Не само „раята“, но и турското мирно население подпомагало тая организирана защита. В Добруджа, Тракия и Македония били сформирани „сборни отряди“ за преследване на кърджалиите. Командирът на македонските „волентири“ бил Дядо Никола от Поибрене, както и овчарят Дели Миндйо.

През 1802 г. кърджалиите минали Дунава и нападнали за втори път Крайова, което „хвърлило в страх“ румънската столица Букурещ. Летописецът на Трявна поп Йовчо не пропуснал да отбележи и това събитие:

„И тази есен преминаха дахалиите Дунава и се уплашиха Букурешките болгари и терговци и прочии вси. Тогава се случи и наш отец дойде въ Букурещ, и виде смущението убояса и стори да на доведе за Трявна 1802 защо тогази обладаваше Терново русчуклийския ага трестеникли-оглу смаилъ-аа, който беши страшен всем противним“.

Тръстениклията, когото според Б. Даскалов, поп Йовчо погрешно именова Смаил-аа, участвал в отбраната на населението, като подхомагал организирането на въоръжени отряди от местни българи и турци. Впоследствие те се превърнали в лична армия на Тръстениклиогу Байрактар, „българският елемент се изтиквал“, докато самите отряди се опитвали да нападнат Цариград под воеводството на Байрактар Мустафа.

„Населението е било съгласно да плаща на наемни контра шайки, които да преследват кърджалиите – тия отряди именно са кърсердарите, които са бродели Търновско и не малко золуми са причинявали на християнското население с пословичното „диш хак“ – (данък за гдето са си изтрили зъбите при яденето). Тия албански по-вечето орди са се пръстнали по селата в Търновско, заставяли са населението да ги храни, пои и да дава квартири“ – пише още Б. Даскалов.

А когато кърджалии-даалии се „позагубили“ и не се вестявали, търновските бейове искали да разпуснат тази войска. Килифарският бей Шукри, който бил заклет враг на тревненския чорбаджия Генко и голям приятел на началника на кърсердарите, „подсторил“ последните да дойдат в Трявна: „В тая алтън Трявна, гдето хората нито данък плащат, нито нещо добро на Царщината дават, са всички тревненци хайдути! Ето и кърсердарите до ден днешен в Трявна стояли ли са? Залък хляб от тревненец дадено ли им е? Идете, и ако на оня „Балкан Хайдуту – Чорбаджи Генко му дойдете дохак, ще ви кажа аферим!“

Чорбаджи Генко обаче, научил от приятели за кроежите и заканите на Шукри бей и намеренията на кърсердарите и понеже се ползвал с подкрепата на турската власт, лесно „наредил“ план за разправата си с тях. Събрал той в конака тревненските чорбаджии и ги запознал с предстоящите събития. Взели решение как ще се действа, ако кърсердарите дойдат в Трявна.

По съвет на по-старите чорбаджии решили, ако това се случи, да „се заяви“ на кърсердарите, че Трявна е дала пет кесии пари (2500 гроша) на килифарския бей Шукри – „за дан към кърсердарската охрана“, и че щом тия пари не са получени от кърсердарските началници, значи са били задържани и „обсебени“ от килифарския бей. Тревненските чорбаджии намерили и няколко разписки за „дадени частно пари“ на килифарския бей срещу търговски сделки.

Чорбаджи Генко бил известен няколко часа по-рано за идването на кърсердарите. Неговите момчета, водени от някой си Маню, били скрити в Калето, готови да изпълнят заповедите на чорбаджията.

„След обед в един летен ден в Трявна влизат стотина конника, които биват отведени на бивак в оградите под хълма „Михаилчевото“, които от тогава са получили име и до сега „Турските огради“. Началниците на кърсердарите били разквартирувани в частни къщи в Трявна“ – пише Б. Даскалов.

На следващия ден в конака се събрали всички чорбаджии и кърсердарските началници. Тревненци заявили, че данъка към кърсердарската охрана е бил събран от населението и предаден на килифарския бей, тъй като според тогавашното административно деление Трявна се водела, като: „Килифар-махлеси-Трявна“. Чорбаджиите показали и разписките от Шукри бей.

Кърсердарските началници останали с впечатлението, че Шукри бей е злоупотребил с въпросните суми и, за да проверят това си съмнение, изпратили заповед до него – да дойде лично в Трявна и да даде обяснения по въпроса. Килифарският бей обаче не се отзовал на тази покана, а вместо това наредил да пратят един чиновник, който отговарял за събирането на данъците от тревненци.

Кърсердарите останали в Трявна три дни в очакване на Шукри бей. След като той не се явил, те решили, че тревненци са прави и отпътували през Балкана. Турският данъчен началник обаче, повикал чорбаджиите и ги заставил да платят „някакви данъци“. Чорбаджи Генко, верен на буйния си нрав, се възпротивил на този произвол.

„Тревненци са освободени от всякакви данъци – заявил той. – даже наложения данък „хлябнина“, е отменен със султанско ираде. Няма право царщината да събира от нас данък“.

Турският чиновник нагрубил чорбаджи Генко и заповядал на заптиетата да го арестуват и вържат. „Озверен“ от тази кръвна обида, извадил пищова си и застрелял на място турския чиновник.

Този инцидент „хвърлил в тревога“ тревненци. Полицията от Търново се опитала да залови чорбаджията, но той бил „вече в неизвестност из балканските колиби“. След известно време се „обадил“ от Южна България. По силата на османския закон по онова време, престъпното деяние губи давност след 6 месеца. Затова и след изтичането на този срок чорбаджи Генко се появил отново в Трявна. А убитият турски финансов чиновник бил пренесен и погребан в Дряново, понеже в Трявна „турски гроб се не закопава“.

 

Подготви

Галина Иванова

Тревненският конак