Фазлъ Паша в Трявна *

Една от най-красивите тревненски къщи е тази на чорбаджи Христо Кънчев, която се издигала в непосредствена близост до някогашния гранд-хотел „Момчеви“, там, където днес е градинката пред Община Трявна. За съжаление, къщата била съборена през 1930 г., а нейното място заел домът на фамилия Шиварови, който после се превърнал в Партиен дом…

За съжаление, не са ясни причините за събарянето на къщата, може и да е била запустяла, изоставена и поради тази причина, местните управници да са решили да я съборят. Или пък новите собственици на имота. Жалко, наистина жалко, предвид уникалната и нетипична за нашия край архитектура… А, че чорбаджи Христо Кънчев е бил богат и личен човек е видно и от запазената рисунка на неговата къща, чийто автор е Богомил Даскалов. Твърде вероятно е, в неговия архив, в този на баща му, или в архивите на някои от видните краеведи на Трявна, да се открият сведения за историята на тази къща и нейния собственик. А това би било безценно… И е поредното предизвикателство към специалисти, изследователи, краеведи…

Днес ще Ви разкажа за единственото запазено историческо сведение, свързано с този личен дом и неговия собственик, датирано на 10 май 1876 г. 

 

 

Фазлъ Паша в Трявна *

Из записките на Цаню Захариев, според разказа на Хр. Кънчев**

 

Когато дошъл Фазлъ Паша съ топовете да събаря Трявна, посрещнали го всички тревненци вън от града с поповете на чело и учениците от училището. Много строг се показал на нашите тревненци, като им казал: „Всички сте комити!“. Повикал началника Иванчо Бакалов и му показал пълномощното от султана да го прочете. Дадена му била неограничена власт, да прави каквото поиска, без да дава никому сметка за това, което е извършил. Като му направили някои церемонии, влязъл в града и слязъл на приготвеното му място у Христа Кънчевъ. След малко влязъл стопанинът да го поздрави. Попитал го пашата: „Ти кой си?“. Той му направил комплимент по турски обичай и му казал: „Азъ съмъ хазайна“. Поканил го тогава пашата да седне и го разпитал за някои неща. Запитал го и за комитите. Той казал: „Азъ не съмъ виделъ комити: чухъ, че дошли някои чапкъни отъ вънъ, непознати на никого, забрали насила, когото намерили по улиците и те пакъ си избягали. Колкото отъ Трявна, не е имало такива хора“. Тогава пашата изважда портрета на Цаню Захариев и пита: „Тогова познавашъ ли?“. Той казал: „Не го познавамъ“. Пашата казал името му. Тогава Хр. Кънчевъ казал: „Има такъвъ човекъ въ Трявна, но той ходи съ тесни дрехи, а пъкъ този е съ широки, затуй не можахъ да го позная“. Подир малко донесли сладко, ракия сливовица, посръбнал пашата и поомекнал малко. Дошел Петър Генков /ефендито/, целунал коляното на пашата и се изправил пред него. Питал го, защо ходи; той захванал да разправя, кои са излезли от Трявна по име и пашата ги записва и казал, къде е било забито знамето. Питал го още какво знае; той казал, че само това знае и пашата му казал да си иде. Когато си излезъл Петър Ефендито, пашата се обърнал към Христо Кънчев и му казалъ: „Видишъ ли, Христо чорбаджи, каква е била работата, пъкъ ти казвашъ, че нямало таквизъ хора въ Трявна“. Той му отговорил, че на такива пиеници думите не могат да се вземат за истински. Пашата разбрал съ какавъ човек е имал работа, та се поуспокоил и ракията пак тръгнала.

В това време докарали двама Божанци: Ивана Карадимитров и кмета, които излезли с оръжие да слушат на баиря нашата битка, когато се бихме в Новата Махала и като били с оръжие, заптиите ги уловили и докарали в Трявна. Пашата дал заповед да ги обесят. Началникът на жандармерията се бил споразумял с тях да му дадат много пари, само да не ги обесят, та поискал писмена заповед от пашата /да не би като изтрезнее, да каже, че не е давал такава заповед/, но пашата се разсърдил и захванал да го бие с юмруци в главата и го блъснал из стълбата надолу. Тогава началникът отива в Търново да се оплаче. На сутринта донесли един турчин – пъдар убит. Пашата, като го видял, още повече се разсърдил и дал заповед още същия ден да съберат всичкия данък от Трявна. Събрали парите, той ги взел и заминал за Габрово, дето обесили божанците.

 

Христо Илийчев***

в. „Тревненско ехо“, бр. 23/24 октомврий 1929 г.

 

*10 май 1876 г.

**Виден тревненец, в къщата, на когото отседнал Фазлъ Паша

*** Внук на Цаню Захариев /1907-1978 г./

Художествена обработка на снимката - Светлин Стефанов