Старата общинска кондика – извор за историята на Трявна през втората половина на 19 в.

Във фонда на Специализирания музей се съхранява старата общинска кондика, а съдържащата се в нея информация дава представа за устройството, функциите и дейността на тази важна обществена институция в Трявна преди Освобождението. Представлява ръкописна книга с  твърди корици, с размери 21 / 33 см. Съдържа 93 листа, от които  изписаните са  24. Дълги години се е намирала в дома на Добри Попзлатев, касиер на общината. В музея е предадена на 29. 01. 1959 г.от неговата сестра Мара Попзлатева.

Началото на кондиката е поставено през 1826 г., свидетелство за което е надписът на корицата, но събитията и фактите в нея са от по – късен период. Най – ранният текст е от 2. 04. 1936 г. и представлява приписка за дарение. Следващите записвания обхващат периода 1868 – 1877 г., като на места хронологията е нарушена. В по – голямата си част  кондиката е водена от Иванчо Попниколов, писар в общината.

Сведенията в нея  са от различно естество, но на първо място интерес представляват изборите за общинско ръководство.  От протоколите се вижда, че през 1874 г. тревненската община се е ръководила от иконом поп Димо, а от 1875 г. до 1876 г. – от поп Алекса. През 1874 г. в състава на общинското ръководство влизат: Георги Тодоров – подпредседател, Иванчо Попниколов – касиер, Никола Хаджиикономов – писар и членове от трите тревненски махали: Кънчо Томчев, Цаню Духовников, Иванчо Стоев и Златю Димитров. Четат се още имената на Кънчо Кесаров, Тотю Хаджиикономов и Хаджи Иванчо Тодоров, избрани за настоятели на училището. Това са хора влиятелни, ползващи се с авторитет в селището, играли ръководна роля в неговото управление – учители, търговци, свещеници, видни занаятчии.

Кондиката дава възможност да се научат имената и на други длъжностни лица. През 1870 г. дългът на тревненската община бил събиран от Тихол Бончев. От април 1875 г. до декември 1877 г. общински писар е бил Иванчо Попниколов, избран на мястото на Никола Хаджиикономов. През 1875 г. за църковно – училищен касиер, да събира и разпределя училищните пари и записи, е определен Христо Досев. Същият е преизбран  през 1876 г. с годишно възнаграждение от 300 гроша. Отразени са още избори на епитропи на църквата „ Св. Архангел Михаил”: Кънчо Томчев и Никола Кънчев /1875/,  Алекса Ангелов и Христо Балабанов /1876/, Христо Пенчев Казасов и Никола Кънчев /1877/.                                                                                                                                           През 1875 г. е протоколиран избор за представители в Епархийския смесен съвет на Търновската митрополия. От трите тревненски махали са определени Георги Тодоров, Димитър Витанов и Кънчо Генков.

Приходите на общината се формират  главно от църковните и училищни имоти, от църковните каси, от позволителни за венчавки, свидетелства за кръщение, продажби на къщи и имоти, наеми, дарения, както и от таксите на лица, чиито спорове се разглеждат в общината. Значителни са били приходите от училищните дюкяни, отдавани  под наем по време на традиционния тревненски сбор, който започвал на големия християнски празник Архангеловден. През 1875 г. от тези наеми в общинската каса постъпват 3899 гроша. Източник на доходи са били и магазините в Браила, завещани на училището от богатите  търговци -братята Георги и Евстати Даскалови. През 1874 г. общината изпраща там свои пълномощници – Кънчо Кесаров и Иван Николов, за  да прегледат училищните сметки, а училищното настоятелство взема решение да се пренесат от Браила костите на починалия Георги Даскалов в знак на признателност към благодетеля. Дарения в полза на общината са правени и от други лица. През 1871 г. в кондиката е отразено дарение от църквите в Райковци, Станчев хан и църква „Св. Георги” в Трявна в полза на Екзархийския събор в Цариград.

Приоритет на общината били проблемите, свързани с развитието на просветното дело. Като обществена институция тя осигурявала средствата за поддържане на училищата, сключвала договорите с учителите, определяла възнагражденията им. Тя избирала и училищното настоятелство. С протокол от 16. 03. 1875 г. за училищни настоятели били определени Кънчо Кесаров, Христо Кънчев, Цаню Белчев и Иванчо Тотев. По – късно на мястото на починалия К. Кесаров бил избран Георги Тодоров. Сред задълженията на училищните настоятели, посочени в кондиката , били  „ да настояват и преглеждат добре училището и променуват учители като стане нужда”. Те са регламентирани  в Устава на училищното настоятелство от 1872 г. Назначаването на учителите ставало с контракти, с които се определял срока, за който общината ги наема, както и заплата, която ще им се изплаща. С настъпилия подем в развитието на учебното дело през 70 – те години все по – взискателен става подборът на учителите.  През 1875 г. за главен учител с годишна заплата от 8000 гроша е назначен Димитър Попкоюв Витанов – завършил физико – математически науки в Петербург.  С преводите, които прави   на  „Физическа география” от М. Ф. Мари / 1873/ и „Небесни светила” на О. М. Митчел / 1875/, той  поставя началото на естествено – научната литература в България. Неговият брат Марко Попвитанов, който пръв въвежда звучната метода в тревненското училище, става учител в подготвителния клас с възнаграждение от 3000 гроша, а Иван Богданов Попов – във взаимното училище със заплата от 3500 гроша. Наред с грижите за мъжкото училище, тревненската община се стреми да издигне нивото и на девическото образование. За главна учителка в девическото училище през 1875 г. тя назначава Тонка Димитрова, а за нейна заместничка Кина Цанева Ковачева, завършила на общинска издръжка Габровското девическо училище.

По време на Освободителната война с въпроса за отваряне на училища в Трявна се занимава комисия, създадена със заповед на ген. Домонтович, губернатор на Търновски окръг. На общо заседание от 11. 09. 1877 г., в присъствието на „старейшините”, между които е и прочутия строител Уста Генчо Кънев, под председателството на  началника на Тревненска нахия Петко Р. Славейков е избрана шестчленна комисия, в която влизат по двама представители от всяка махала. Това са: Тотю Икономов, Никола Райков, Георги Тодоров, хаджи Иван Тодоров,Тихол Бончев и Петър Кръстников. Целта на комисията е да се грижи за „нареждане на училищата, за техния надзор и за оценяване на учителите”. С протокол от 16. 09. 1877 г. тя се произнася за броя и вида на училищата в градеца Трявна, а именно: да има едно главно училище с трима учители, по две приготвителни и взаимни мъжки и женски училища. Посочени са имената на учителите и техните възнаграждения за учебната 1877 – 1878 г.

                       За главното училище:

                       Мирчо Атанасов / за 16 месеца/ - 7 500 гр.

                       Димитър Начов                               4 000 гр

                       Генко Кръстев                                 2 500 гр.

                       За приготвителните:

                       Атанас Иванов                                2 800 гр.

                       За взаимните:

                       Иван Богданов                                 1750 гр.

                       Тотю Димов                                     1 000 гр.

                       За женските училища:

                       Кина Петрова                                   1 500 гр.

                       Радка Демирева                               1 500 гр.

                       Пенка Демирева                                 500 гр.

                       Анна Иванчова                                   500 гр.

     В общинската кондика намират място и някои културни прояви на тревненци. Едно от тях е представянето на пиесата „ Многострадална Геновева” през 1875 г. от театрална трупа, ръководена от учителя Димитър Витанов. В нея вземат участие представители на младата местна интелигенция- иконописци, учители и др., между които са и  бъдещи участници в Априлското въстание – Симеон Цонев – Моната, Васил Михалев, Кънчо Захариев, Петър Кънчев. Част от приходите, реализирани от петте представления, били изразходвани за закупуване на учебни пособия / микроскоп, лупа, географски атлас и глобус/, както и за „ такъми за актьорите”.

      Извлечените от кондиката данни дават представа и за други функции на общината. Отразени са покупко – продажби на имоти, уреждане на завещания, дарения, наемни отношения. През 1836 г. „ по божията любов и душеспасително желание” тревненката  Мария Белчева „обещава”  на  църквата цялото си имущество. В кондиката  е описано дареното от нея в пари, съдове и накити на стойност  1820 гроша. Интерес представлява завещанието на богатия тревненски търговец  Иванчо Райков. То носи дата  14 .04. 1876  и е озаглавено „ Завет душевний”. В него заможният тревненец подробно е описал цялото си имущество – къщи, бахчии, ливади, кории, покъщнина и пари, което оставя на своите наследници. Иванчо Райков е  имал четири деца : син – Райко, починал едва 18 – годишен и три дъщери: Ирина, омъжена за Петко Р. Славейков, Радка – за Тотю Икономов и Йонка – за Димитър Тарлев. През 1876 г., когато прави завещанието, дъщеря му Йонка също е покойница, но дял от наследството получават  внуците му Иван и Христо, както и техният баща Димитър Тарлев. „ Гореречените ми наследници, пише в края на дните си Иванчо Райков, ще са длъжни да последват според това ми душевно завещание, без да пристъпят една точка от него, наредено от мен в здрав ум, съвършенна памят и в пълно телесно здраве, в присъствието и съгласието им, и длъжни са да го овардят свято и не нарушимо…”

Обичайна практика била издаването на актове за опекунство и настойничество. През 1876 г. тревненския кожухар Пенчо Армянов ” засвидетелствува пред почтената община селска” задълженията си да научи на занаят Тахо Христов, 9 – годишно момче, да го храни и облича в продължение на 3 години като свое дете. В кондиката са отразени и други случаи, в които общината се произнася за опекунство над малолетни деца, чиито родители са починали.

От компетенция на общината били и въпросите, свързани с различни спогодби по време на осиновяване, годеж и бракосъчетание. Те заемат значително място и веднъж вписани в кондиката, придобиват силата на закон. Така например Петър Ганюв от Койчевци приема за храненица доведената си дъщеря с условие” да и изплаща хак по 20 гроша и да направи всичките и дрехи по оженването и”.Тодор Славчев от Сарлъ бей, обещава пред съвета, че ще има грижата да отгледа, изучи и настани като всеки баща завареното си дете. Подобен е случаят с Йордан Дяков от русенското село Бръшлян, който като „същий баща” склонява да се грижи за децата, доведени от съпругата му.

Със сгодяването и бракосъчетанието са свързани редица въпроси, най – вече тези, които засягат материалните взаимоотношения, които се уреждат с посредничеството на общината. Отразени са случаи, когато „ в знак на съпружество”, мъжът „ харизва” на бъдещата си жена ниви, лозя, животни и пари. При разтрогването на годежи, в кондиката са описани условията, които най – вече годеницата поставя пред своя годеник, по чиято вина се прекратява годежа. А желанието на потърпевшата е парично удовлетворение за честта и.

Общината се намесва също при решаването на различни спорове и жалби. В един такъв спор, възникнал между миряни и свещеници през 1875 г., се нарежда на фъревския поп Иван „ да се оттегли от тревненските Поп Гергюви махали Дамяновци и Йовчовци”, да си направи сметка на доходите, които е взел от тези махали, защото „ще се дирят от него…” През същата година членовете на Ученическото дружество в Трявна, създадено през 1871 г., отправят жалба срещу касиера Койчо Гергюв, който без тяхно знание  подарява целият капитал на дружеството на ц.” Св. Георги”. Според Устава, утвърден от общината, сумите   били предназначени за обогатяване знанията на тревненските ученици чрез сказки, четене на книги, както и за подпомагане на по – бедните от тях.

В кондиката са дадени  любопитни факти за известния резбар и църковен деец Архимандрит  Кою Витанов. По повод писмена жалба на група тревненци, Доростоло – Червенският митрополит изпраща свой представител в Трявна, за да проучи деянията му. От протокола на извънредното  заседание на нахийския смесен съвет, проведено на  3. 12. 1875 г.се вижда, че срещу поп Кою Витанов са отправени обвинения както за непристойното му поведение в църквата, така и за неговото „волнодумство”, понеже казал, че ” ръкавите на свещениците затова са широки, за да могат в тях по – лесно да се крият дяволите”. И още, че ако умре детето на даскал Кънчо, ще се увери, че” Господ е джанабет и съвсем се е забравил”. Протоколът е подписан от представителя на Епархийския съвет в Търново, Протонотарий поп Димитър.

Въпреки че обхваща кратък период от време, старата общинска кондика е сред ценните извори за историята на Трявна през втората половина на 19 в. Освен събития от обществения, културен и просветен живот на селището, тя дава представа за нравите на тревненци, за възгледите им по различни въпроси.  Представлява интерес и в обществено – правно отношение.

 

Лидия Горанова

Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство