Трявна и Рилският манастир

Връзките на Трявна с манастирските обители през Възраждането са обусловени от нейното изключително място като културен и художествен център. Още през първата половина на XVIII в. в Трявна е имало Хилендарски и Рилски метох, където светогорци и рилци поддържали литургия на славянски език и обучавали деца. За контактите на Трявна със светогорските манастири се споменава и в летописа на известния книжовник поп Йовчо. През 1803 г. в Трявна идва светогорския таксидиот поп Леонтий „родом русин“. За авторитета на Трявна в Света гора говори и фактът, че същата година светогорската управа изпраща в Молдова като екзарх за възстановяване на манастира „Три светители“ (Стоян поп Йовчов) от Трявна. В Хилендарския манастир има книги от Трявна, между които един препис на Номоканона, направен през 1734 година от поп Димо от Трявна. От приписка върху едно тълковно евангелие в библиотеката на Хилендарския манастир се вижда, че то е купено „… из село Трявна… от иконома кир папа Николая в лето 1808“.

В манастирите по българските земи и до днес има много следи от художническата дейност на тревненци. По икони, стенописи, иконостаси, владишки тронове и други, са оставили незаличимия печат на своя стил едни от най-изтъкнатите представители на Тревненската художествена школа: в Мулдавския манастир – Кръстю Захариев и Петре Минюв, в Батошевския – Цаню Захариев, в Капиновския – папа Витан Млади, в Раковишкия и Килифаревския – Досю Коев, Кръстю Захариев, Йонко Поп Витанов, в Арбанашкия – Захариевци, в Преображенския – Витан Коюв и Петре Минюв, в Черепишкия – Йонко поп Витанов, в Троянския – Кою Цанюв, Досю Коюв и т.н.

Значително по-оскъдни са сведенията за връзките на Трявна с Рилския манастир. Известно е, че живописната украса там е работа на майстори от Самоковската и Банската школа. Трявна и особено Габрово участват повечето като ктитори. И все пак, не може да се каже, че Трявна и Рилският манастир не са имали контакт в художествено отношение. Рилският художник Гаврил Рилец, в периода между 1820 и 1832 г. рисува икони в Габрово, в Преображенския манастир и в някои търновски села и следователно има преки впечатления, а може би и взаимни влияния с творците на тревненската художествена школа. Трявна е свързала неразривно своето име с Рилския манастир и чрез известния духовник, просветител и революционен деец архимандрит Кесарий (* за неговия живот и дело ще ви разкажа в отделна публикация), който при първото си пребиваване там е бил „преподобний канонарх, свещенодякон и кандиложигател“, а после и игумен на манастира.

Книжовните връзки на Трявна с Рилския манастир се потвърждават от редица документи. След въвеждането на новата Хурмузиева система на църковно песнопение, рилските монаси се заели усърдно с нейното разпространение. В Тревненския музей има няколко псалтики, от около средата на XIX век, донесени именно от там. На псалтикиен сборник от 1850 г., който се намира в тревненската църква, са отбелязани имената на няколко рилци. Във фонда на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна има и няколко риломанастирски щампи.

Рилският манастир ни дава и други интересни сведения за Трявна. В голямото книжовно старопечатно богатство на библиотеката, в много от книгите, печатани в Белград, Цариград, Букурещ, Петроград, Виена, Русчук и другаде, има „разписание на родолюбивите спомоществуватели“. Само в осемнайсет от множеството книги, в чийто „разписания“ Трявна присъства, има 351 имена на тревненци. Тези книги са издадени в периода между 1833 и 1874 година. Някои от тях ги има и в тревненския музей. Списъците са изключително ценни в много отношения. Преди всичко те говорят за големия стремеж на тревненци към книжовност, към поддържане на една вече съществуваща просветна традиция, защото в 1854 г. Петко Славейков пише: „От 80 години насам същи тревненец рядко се намерва да не знае колко-годе да прочита и да записва“. Изследователят на художествения живот през Възраждането ще намери сведения за множество занаяти - те са споменати в повечето случаи като неразделна част от личните имена на смомоществователите. Така от Трявна са отбелязани: зограф, казас, куюмджи, дюлгер, гайтанджи, тюфекчи, кюркчи, мутаф, бабукчи, бояджии, терзи, учител и др. Внимателно вглеждане в броя на спомоществователите към отделните заглавия довежда до извода, че тревненци с най-голяма готовност са помагали за издаването на ония книги, които имат общокултурна, просветна, житейска и практическа насоченост. Така например, само за „Писменица“ на славянски език от Ив. Момчилов, излязла през 1847 г. има 61 спомоществователи от Трявна. По-голям е техният брой и за такива заглавия, като „Общое землеописание“ (1843 г.), „Месецослов“ (1840 г.), „Критически издиряния за историята българска“ от Ю. Венелин (1853 г.), „Игиономия, сиреч правило как да си вардим здравето“ (1846 г.) и мн. др. Разписванията на спомоществователите съдържат и имената на няколко монаси от Хилендарския метох в Трявна, непубликувани до сега в научната литература. В тях откриваме имената на ония родолюбци, които в момента не са били в Трявна и са се причислили към списъка на други селища, като са отбелязали родното си място. Така например, в Търново се е записал Иванчо Тодоров Тревнали и Цаню терзи от Трявна, от Котел – Георгий Кръстювич зограф, тревненец, в Букурещ Никола Цанков от Трявна, в Шумен - учител Христо Лазаров от Трявна, в Плаковския манастир – Димитър Серги, Костадин Витанов и много други.

Любопитен е и фактът на повтарящите се имена в отделните списъци, между които са най-изтъкнатите книжовници, художници и занаятчии на Трявна: Иванчо Стоев гайтанджи, поп Йовчо, Витан Коюв зограф и др.

По-нататъшни проучвания ще открият нови данни за трайните и логични връзки на Трявна с Рилския манастир – този голям духовен и книжовен център по българските земи през Възраждането.

 

 

Вера Христова

в. „Тревненски зов“, бр. 28/1981 г.   

 

* Снимки: Псалтири от библиотеката на летописеца поп Йовчо, част от документалната експозиция „Учебно дело“, подредена в музей „Старото школо“ в Трявна