Бунтовникът в расо

Архимандрит Кесарий /Кънчо Цанев Кънчев – Даскалов (26 октомври 1833 г. – 27 май 1910 г.)/ е издънка на Даскаловата фамилия. Подтикван от вътрешен повик, поема нелекия някога път на духовническата служба, единствено, за да бъде полезен на своя народ.

Зографът Цаню Кънчев Даскалов, даровит иконописец с размирна душа, изоставя семейството си и се запилява из Западна България да рисува и води свой някакъв живот и не се завърнал.

Четиринадесетгодишният Кънчо, сирак при жив баща, не се съгласява да стане терзия, както иска майка му, а тръгва по друг, по-различен път. Път, който ще го доведе до просвета и знания, до идеите на националната ни революция.

Отива Кънчо в Батошевския манастир и докосвал се до просвета, после сам я раздава на другите. Преди да стане монах, учителства в Търновските села – Иванча, Долна Липница, Полски Сеновец, Климентиново.

Когато бил на 27 години приел предложението да стане монах, но при условие, че ще бъде изпратен да учи.

На 13 март 1860 г. Кънчо се простил завинаги със светското си име и приел духовното Кесарий.

Странна е ролята и съдбата на българските духовиници през вековете на робството. Именно робството ги изважда от редовете на омразните чернокапци и им отрежда достойно място в българската история. Когато на запад духовниците записват мрачни страници за себе си, българските монаси и свещеници с прогресивната си дейност в просветно-черковната борба, с участието си в националната революция, вписват светли страници за себе си. От това не прави изключение и тревенецът Кесарий.

Когато, вместо да го прати да учи, игуменът на Батошевския манастир се опитва да го превърне в ратай, Кесарий без да се двоуми, захвърля монашеската си капа и тръгва да дири друг път, който го отвежда през Кричимския манастир и околните села в Рилския манастир. Оттам, израснал в йерархията от певец, конопарх, дякон – до свещеник, през 1879 г. го изпращат като духовник в Копривщица, на коато бъдното е още неизвестно.

Тодор Каблешков е твърде млад и не е посветен в народните дела, но революционното семе е вече посято от Васил Левски. Създаден е таен революционен комитет и негов председател е духовникът – тревненец Кесарий. При него нощува и се укрива Левски, когато ходи в Копривщица. Сетне, след гибелта на Левски, други организират революционната борба, но предишният период на революционния комитет е наречен „Кесарево време“. Докато Кесарий е в града, той е сърцето на будните, млади копривщенци, които го обичат и дълбоко тачат, като свой другар и съмишленик. Кореспондира си с Тодор Каблешков. През август 1875 г., вероятно при подготовката на Старозагорското въстание, той 40 дни укрива Кочо Чистеменски, бъдещият герой на Априлското въстание.

Призван от задълженията си на духовник, от Копривщица той заминава за Цариград, вече като архимандрит, за да стане настоятел на българската фенерска църква.

Архимандрит Кесарий попада в Цариград по време, когато назряват исторически за българския народ събития – Априлското въстание и Освободителната война. Неговият пост му позволява достъп до затвори и болници. Укрива, помага със средства и урежда заминаването за Одеса на Иван Соколов от четата на Георги Бенковски, поръчителства за освобождаването на Георги М. Тилев от Панагюрище, събира сведения – къде и колко въстаници са докарани и организира помощи.

По време на Освободителната война, предупреден за готвения му арест, Архимандрит Кесарий, преоблечен като цивилен, напуска през ноември 1877 г. Цариград с парахода „Триест“ с още 28 българи. След безброй премеждия, на 1 януари 1878 г. Архимандрит Кесарий стъпва на родна земя – в Свищов и оттам в Търново… Идва свободата.

По личното настояване на Найден Геров, след Берлинския конгрес, Архимандрит Кесарий остава да работи в неосвободените български земи в Одринско и Лозенградско. Проблемите, стояли до вчера пред целия български народ, остават да стоят пред българите в Одринско и Лозенградско. Борба за българска църква и български училища, борба с интригите на гръцки духовници, с фанатичната ограниченост на турците, с експлоататорската и продажна същност на забогатяващите българи. Цели 16 години Архимандрит Кесарий търпи огорчения, несправедливости, но има любовта на българите, защото създава и запазва българските училища и църкви, защото преподава подозрителното „землеописание“, в което се разказва за Санстефанска България.

След интригите на вече променилото се в освободена България духовенство, с подкопано здраве, вече 61-годишен, Архимандрит Кесарий се завръща в свободна България и става игумен на Рилския манастир. В него той е от август 1894 г. до април 1899 г. /*Според някои източници, Кесарий е игумен на манастира от 1896 г./.

Но какви разочарования му донася свободното Отечество и някогашната крепост на българщината – Рилският манастир. С какво време, с какви нрави, с какви хора се сблъсква Архимандрит Кесарий! Та нима така си е представял той свободна България? Това за възрожденската му душевност е чуж ред и морал. Твърде стар е, за да се променя. Отвратен от алчното, пошло и развратено калугерско братство, потресен от непочтените домогвания и нарушения на високопоставени държавници, начело с Фердинад, той си дава оставката и напуска Рилския манастир.

Отива при поробените българи. Там, където е нужен, такъв какъвто е – с възрожденски морал, честен и чист. В Лозенградско остава до 11 ноември 1902 г. /*по сведения на Б. Даскалов, по това време той е бил „зам. Митрополит“ в Лозенград/.

Архимандрит Кесарий прекарва почти целия си живот сред поробеното българско население – живее с неговите тежнения, работи за него, вдъхва му сили и кураж. В България се връща на 69 години. Живее в Севлиево. Последните си дни доживява в родния си град Трявна, където умира на 77 години. Погребан е в двора на църквата „Свети Архангел Михаил“ /*Не случайно, тъй като според Б. Даскалов направил „завет“ към училището и църквата „Св. Архангел Михаил“. Освен това, в книгата си за историята на църквата „Св. Георги“, Вера Христова отбелязва, че Кесарий дарил и много свои богослужебни книги на храма/.

 

Иванка Бонева

 

* По сведения на Христо Н. Даскалов (1843-1917 г.), /Ръкопис "История на Трявна", чийто оригинал се съхранява във фонда на НБКМ - София, а негово дигитално копие пази и Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна/, Архимандрит Кесарий е внук /*праправнук/ на Хаджи Кънчо /Даскалов/ Стария /*1718-1791 г./. Синът му Хаджи Христо Даскалов /1750-1830 г./ построил Даскаловата къща в Трявна. А по-големият му брат – Цаню починал преди баща си /*през 1789 г./ и оставил двама синове – Кънчо и Христо, които били високи на ръст и затова им викали „Узун Кънчо“ и „Узун Христо“. По-старият, Кънчо, често употребявал „неупотребляваната“ в Трявна дума „тапа“, затова се сдобил и с второ прозвище – „тапа Кънчо“ или „Кънчо Тапанаря“. И той като дедите си се занимавал с „иконопиство“, на което научил и синя си Цоньо – бащата на бъдещия Архимандирт Кесарий. Освен с иконопис, Кънчо се занимавал и с търговия и бил „в доста завидно положение, но след смъртта на чичо му хаджи Христо /*1750-1830 г./ и след падането на х. Кънча м. (*Млади /1770-1860 г./), противниците на х. Кънча го наклеветили пред търновския воевода – Сюлеман паша, който пратил бумбашир в Трявна, грабнали Кънча, откарали го в Търново, а дукеня му разграбили. Така Узун Кънчо отпаднал от положението си, а син му Цоню /Цоньо/ малко се грижел за поправяне на баща си. Той оженен-йощ в 1830 г. бил отделен от баща си и се занимавал с иконопиство. Доколко е бил изкусен в това художество свидетелства една икона „Св. Николай“ в Стражица, писана от Цоня К. Даскалова в 1841 г.“. Цоню „малко“ се грижел за къщата и децата си. Заминал „по кяр“ в Западна България, без да „мисли“, че оставил млада жена с три „некадърни“ деца, без пари. Той не се завърнал от гурбета си, починал във Враня, без да остави „пукнат грош“ на децата си. Най-големият син на Цоньо бил бъдещият Архимандрит Кесарий /Кънчо Цанев Кънчев – Даскалов/, който бил кръстен на дядо си Кънчо. Освен него, Цоньо имал и още един син – Косю (Никола) и дъщеря Катина.
„Кънчо дошел на този свят в 1833 год. окт. 26. Голяма била радостта на родителите му, особено на дяда му Кънча, който не бил пропаднал йоще, тъй щото кръщението му било извършено на слава“…

 

Архимандрит Кесарий, служител в Българската
екзархия, игумен на Рилския манастир.
Член на революционния комитет в Копривщица,
укривател на Васил Левски, 1881 г., ЦДА 

Снимката, поставена на надгробния паметник
на Архимандрит Кесарий в Трявна,
правена през 1900 г., НБКМ - София
/В описанието към снимката от фонда на НБКМ,
грешно са посочени годините на раждане
и смърт, объркана е и фамилията му/

Гробът на Архимандрит Кесарий в двора на
 тревненската църква "Св. Архангел Михаил"