Двамата видни „Даскаловци“ – Никифор и Христо Даскалови

Днес продължавам темата за фамилия Даскалови с кратки биографични сведения за още двама видни тревненци. И този път те се базират на записките на Богомил Даскалов и неговото „Родословие на Даскаловци“ от 1937 г., част от фонда му, който се съхранява в Държавен архив – Габрово. А двамата достолепни негови предшественици, за които става дума в публикацията по-долу, са дядо му Никифор Даскалов и баща му Христо, когото често цитираме в групата. Именно на неговите записки се позовава и синът му Богомил при съставянето на краткия летопис за историята на рода Даскалови.

НИКИФОР ДАСКАЛОВ /1814-1851 г./, най-малкият син на Хаджи Христо Даскалов /1750-1830 г./ и Бона Априлова /1755 г. -/, сестра на Васил Априлов, бил кръстен на вуйчо си Никифор. Останал сирак на 15-16 години той бил „прибран“ при братята си /Георги /Генко/ и Евстатий/ в Русия да им помага в търговията. Никифор обаче нямал склонност към този занаят и милеел за родното си село. Братята му най-после склонили да изпълнят молбата му, дали му кон и той се завърнал в Трявна, където през 1839 г. се оженил за Мана Поп Димова /Икономова/. За кратко време си спечелил и уважението и почитта на тревненци, тъй като бил наследил благия и добър характер на баща си Христо. През 1845 г. Никифор Даскалов бил избран „единодушно“ от населението на Трявна и околните колиби за чорбаджия на цялата тревненска нахия. На следващата година, когато султан Абдул Меджид минал през Търново, облекли чорбаджи Никифор в „капут“ /джюбе - дълга горна дреха от сукно, обикновено подплатена с кожа/, подарена му от султана, както и на всички чорбаджии /народни представители/ за посрещането. След 3 години Никифор бил „изваден“ от чорбаджилъка, но след година пак възстановили правата му, защото бил обичан и от търновските първенци – турци и българи. „Чорбаджилъкът след 1834 г. се състоял не в църковното управление – епитропство, а в събирането на данъка“ – пише Б. Даскалов. Той се определял за цялата нахия от търновските първенци и „се пращал в Трявна“. Тревненските чорбаджии го разпределяли по махали, като всяка махала събирала „махлените“ – данъкоплатци, които разпределяли „припадающия“ им данък помежду си. Махлебашиите събирали данъка „направо“ от данъкоплатците и го внасяли на чорбаджията в Трявна, който от своя страна, внасял събрания от цялата нахия данък в Търново, където се отчитал.

И до днес, пише Б. Даскалов, се съхраняват тефтери на чорбаджи Никифор, от които могат да се „извлекат интересни данни за стопанското, фискално и економическо състояние на Трявна през първата половина на XIX в.“.

По сведения на Б. Даскалов, Петко Славейков писал за чорбаджи Никифор и неговото влияние в Търново и „заявил“, че той и поп Йовчо са можели да го „задържат“ цели 5-6 години за учител в Трявна, въпреки нежеланието и гоненията на търновския гръцки владика Неофит. В „Смесена китка“ /1852 г./, П. Славейков посветил стихотворна епитафия по повод смъртта на Никифор Даскалов.

По „престояване“ на чорбаджи Никифор били съградени църквите „Св. Георги“ в Трявна, както и храмовете в тревненските колиби Райковци, Фъревци и Енчовци.

Дядото на Богомил Даскалов – Никифор починал млад, на 10 юли  1851 г., от „синя пъпка“ и оставил две деца – Христо /бащата на Б. Даскалов/ и Бона.

ХРИСТО НИКИФОРОВ ДАСКАЛОВ е роден на 6 август 1843 г. Започнал да учи при Петко Славейков /през 1850 г./, а баща му починал година по-късно. Така Христо, едва 8-годишен, останал сирак. Майка му, Мана, се омъжила за Иванчо Тодоров, а малкият Христо останал да живее при дядо си Поп Димо Икономов. Учил в Трявна до 1856 г., след това заминал да учи в Габрово, при даскал Христодул Костович, и през 1858 г. получил диплома за „завършен курс“ на Габровското училище. Там живял при леля си Кина х. Ив. Манафова. До 21-годишната си възраст Христо Даскалов бил в Трявна „без работа“, отдал се на „лек живот“, понеже имал много наследени от баща си имоти. Лелите му обаче, потърсили наследството си от Хаджи Христо и той „разделил“ голяма част от полските имоти с лелите си, а за себе си запазил само къщата на дядо си, воденица и няколко места /градски и гори/.

През 1864 г. се оженил за Пена Белчева от Трявна, а през 1865 г. се пазарил за учител в Трявна, където учителствал до лятото на 1872 г. Бил учител на всички Славейкови деца, както и на министър Тодор Иванчов от Трявна /б.м. Ана, една от лелите на Христо Даскалов, се омъжила за тревненския чорбаджия Тодор Попиванов и имали 14 деца. Нейни потомци са Тодор Иванчов — министър, Димитър Марков — български дипломат в Цариград и основоположник на статистиката в България/. Четири месеца преди есента на 1872 г. Христо Н. Даскалов започнал да учителства в Лясковец. От 20 януари 1873 г. заминал за Враца, където бил учител до есента на 1879 г. Във Враца активно участвал в работата на читалището. По въстанието от 1876 г. бил заловен като комита и изпратен с група други въстаници във Видинския затвор, където лежал 3 месеца. От 1880 г. се преместил да учителства в Оряхово /на Дунава/ в продължение на 8 години, и в последствие още две. Завърнал се в Трявна като учител през 1882 г., бил директор на класното училище до 1899 г. Последната му година на учителстване 1899-1900 г. била в Търновската мъжка гимназия, след което се пенсионирал.

От 1849 г. до смъртта си, на 18 юли 1917 г. година, Христо Даскалов усърдно се занимавал със своето самообразование и с „голяма“ културно-просветна работа. Свидетелство за това са многобройните му записки по история, етнография, фолклор, учебно дело и др., които са запазени и до днес. Някои от неговите трудове били публикувани в различни сборници и списания, като „Български преглед“, „Училищен преглед“, а други статии, по „обществено-просветни“ въпроси, били отпечатани във вестниците на Славейков – „Гайда“, „Македония“, както и във в. „Зорница“, „Славянка“ и др.

Голяма част от библиотеката му била предадена на националната библиотека /„Св. Св. Кирил и Методий“/ в София, но негови писма и ръкописи били запазени и в семейните архиви.

Христо Н. Даскалов бил „викан за учение“ в Русия от братовчед си д-р Христо Кънчев Даскалов /1828-1866 г./, откривателят на Омуртаговия надпис в църквата „Св. 40 мъченици“ в Търново. Всичко било уредено, но „милостта на майка му и сълзите й го възпрепятствали“.

По сведения на Б. Даскалов, баща му написал собствената си биография, която щяла да бъде отпечатана в „близко бъдеще“.

Христо Н. Даскалов имал 9 деца, от които към годината на списване на въпросното „Родословие на Даскаловци“ /1937 г./ живи били само две от тях. Синът Богомил Даскалов /1876-1944 г./ - виден общественик, учител, учен, писател, поет, краевед, който се оженил за внучката на Уста Генчо Кънев – Минка /1898 г./ и имали три деца – Петър, Христо и Пенка. И сестра му Богдана /р. 1881 г./, омъжена за учителя Димитър Шиваров /1874 г./, също учителка по професия, която се „установила“ в Русе с мъжа си. Двамата имали три дъщери – Тодора, Надя и Пенка.

Сестрата на баща им Христо Н. Даскалов – Бона /1846-1907 г./ се омъжила за Илийчо Поп Николов, но „не живяла с него нито година“ и след смъртта му се омъжила за Петър Калинчев Цанев /1842-1917 г./, също от Трявна /собственик на Калинчевата къща, в чийто двор днес се намира и галерия „Гъбенски“/.

Подготви 

Галина Иванова

Една последна снимка на Христо Даскалов