Хаджи Кънчо Хаджи Христов /Даскалов/

Хаджи Кънчо е първий син на Тревненский чорбаджия Хаджи Христо* от Тетевенската влака, от Даскалите. По пресметание Хаджи Кънчо е роден около 1784 г., защото според казванието на сестра му Кина, „баща й водил на хаджилък батя й, когато бил на двайсет години ирген“, а според надписа на Иерусалима /Бел. Хр. Д. – Иерусалима, казват в Трявна на тая мушама, исписана с много святии, чудеса, събития от Христовий живот и забележителни места в Палестина. Всякой хажия трябвало да си купи такава мушема/, който съществува и до днес, Х. Христо бил на Божи-гроб в 1804 г. След завръщането си от Божи гроб, Х. Кънчо го оженили за Х. Василювата дъщеря Мария от Габрово. Стриката на Х. Кънчо – Генко, малкия, прекарвал, се занимавал с търговия, особено с коприна, с която търгувал в Россия. Вижда се по негово подбуждение Х. Христо е изпращал сина си в Россия да се учи. Х. Кънчо е знаел добре Гръцкий и Руский язици, както да ги говори, така и писменно. По характера си Х. Кънчо никак не приличал на баща си: баща му бил кротък и смирен, никак не се държал на голямо, с всекиго разговарял, макар и да бил първий чорбаджия в Трявна, а синът бил горд и упорит, той не приемал с когото и да е да говори и даже често си пъти се спречквал с баща си по причина на кротостта му. Х. Кънчо йоще от малък, като се върнал от Божи-гроб, захванал да зема участие в чорбаджийските разправии и чрез влиянието на баща си, той стигнал такъв нофуз /* влияние, авторитет/ в Търново, щото скоро заминал не само баща си, но и чорбаджи Генка. От разказите на сестра му Кина /Петковица Х. Манафовата/, Х. Кънчо гледал съвсем противоположно на нещата и на политиката, не само както гледал баща му, но и както въобще гледал тогава целий народ.

В 1829 г., когато Русите завладяли Сев. България и стигнали до Едрене /Одрин/, една част от руската войска минала през Трявна. Чорбаджи Генко, Х. Христо и др. искали да се съединят с Руссите, да съберат колибарите и да минат с руссите балкана. Само Х. Кънчо се възпротивил на това. Ето, как казваше леля, че казал в събранието у тях:

-Тате, послушай ме! Ний ще сме си българи, до като са турците тука, отидат ли си Турците и нас ни няма, - ще станем Русси. Какво ще направим, да минат нашите колибарковци отвът /Бел. Хр. Д. – Отвът, Румания се разбира Тракия/. Ще изгорят някое друго село, ще си награбят плячка, пък после? Руссите ще си отидат, както си отидоха и в Батин кавчаса /Бел. Хр. Д. – войната между Россия и Турция /1806-1812 г.//, пък ний… Хайде като Сливненците върви по Руските пустии, дето и за гроба място не можеш да имаш – и то на чокоите!

Но тези му взглядове ни най-малко не му препятствали да се събира с Генерала, да разговаря с него „по Руски“ и да се разпорежда да им се набавя нужната храна. Скоро станало мир в Едрине. Руссите си отишли и думите на Х. Кънча се сбъднали.

След Шуменската кавга /Бел. Хр. Д. – Руско-турската война в 1828-1829 г./ Х. Кънчо достигнал до върха на силата и нофуза си. Помощта, която указал на Али паша, да превари Руссите в Едрине, която възвисила Али паша на чин везир и Едирне-валеси, възвисила и Х. Кънча. Х. Кънчо, чрез приятеля си Али – паша, комуто ходил на гости в Едрине, сполучил да се издаде ферман, да не слизат беглишките овце до Елова могила /Бел. Хр. Д. – Върх на И(зток) от Трявна/, както напред, но да пасат на Бедек и Българка. От тогива той захванал да ходи облечен, както не е ходил нито един чорбаджия преди него. Той се обличал в червени шалваре с жълти месюви и чехли, широко джубе и висок дели-башийски калпак с зелено сукно отгоре; дрехи, каквито имали право да носят само Турците. Но тази му слава не отишла за дълго: гордостта му направила, щото турците – беювите от Търново захванали да му завиждат и да го гонят, изменил се и воеводата, който го поддържал и дошел нов, Сюлеман паша: тогава повдигнали против Х. Кънча от Трявна джонбур (гонение). Главний гонител на Х. Кънча бил Боню Бератлията. Цели две години Х. Кънчо се държал против противниците, но най-после му наддилели: и не само го испъдили от чорбаджилъка, но му и запретили да се връща вече в Трявна. Заповядали му да живее в Търново. Докачен в гордостта си, Х. Кънчо не можал да преживее падението си, той заболел от гръдна болест, но неприятелите му пак го не оставяли на покой, те не му позволявали да си отиде в Трявна, макар и всякой да виждал, че няма да стори пари, да оздравя. Само чрез лъжа и измама, като казали на Сюлеман паша, че той е вече умрял, сполучили да го откарат в Трявна, дето след три дни и починал (1833 г.).

 

Из ръкописа "История на Трявна" на Христо Н. Даскалов (1843-1917 г.), чийто оригинал се съхранява във фонда на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, а негово дигитално копие пази и Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна

 

 

* Хаджи Христо Х. Кънчев Даскалов /1750-1830 г./ построил Даскаловата къща в Трявна. Заедно със съпругата му Бона Евстатиева Априлова /1755-…/, която е сестра на Васил Априлов, имали шест дъщери – Ана, Анастасия, Ивана, Кина, Пена и Съба и четирима синове – Кънчо /за когото става дума в публикацията/, Евстатий, Геньо и Никифор /бащата на Христо Н. Даскалов/.

Хаджи Кънчо Х. Христов се оженил за Мария /Х. Василювата дъщеря от Габрово/. Техен син е д-р Христо Даскалов /1827-1861 г./, откривателят на Омуртаговия надпис от 825 г. и колоната на „Иван Асен II“ (1230 г.) в църквата „Св. четиридесет мъченици“ във В. Търново. Хаджи Кънчо Х. Христов и съпругата му имали и две дъщери – Бона и Неда.