Поп Стоян Дечов

Според сведенията в книгата на Вера Христова „История на църквата Св. Георги в Трявна“ (2009 г.) е роден през 1790 г. Оженил се на 19 години и макар, че твърде млад поел грижите на семейството, изглежда е останал буен и непокорен и на доста почтена възраст. Не само бил грамотен, но бил и учител, имал библиотека, та давал и на други да прочитат. Това, че бил заможен – имал ниви и гори в околностите на Трявна, гюлова градина и казан за добив на гюлово масло – не било пречка за го „аргасват“ (аргос – гр., отнемане на свещенически права) често заради своеволията му, отбелязани в сборничето му с медицински рецепти, богослужебни правила, летописни бележки и други, не без чувство за хумор и самоирония: „1858 г. чорбаджи беше тотор поп иванов държа ма запрян един ден за 1780 гроша заплатени и ищеха да ги дам ющи веднъж. Хлопа му даскъта“. Или: „1859 г. аргася мя поп белчу защото ни четох верую в церков“. Повече прилича да е истина, отколкото анекдот, разказаното от Колю Рачев Цанков, записано от известния краевед Кънчо Пенчев. Същите сведения открих и в архива на резбаря Цаньо Антонов, записани от него: Тъй като обичал да си попийва, дори когато служи в церква, привикан бил от архиерейския наместник за обяснение и мъмрене няколко пъти. Но все не отивал. Когато най-после застанал пред светиня му, вместо да наведе виновно глава, поп Стоян дръзко запитал: „Защо съм ви притрябвал?“ На опита на архиерейския наместник да го смъмри: „Ти пак си му дръпнал!“, поп Стоян остроумно отговорил: „Пияница напится спат и изтрезнят, а дурак никогда!“.  

Поп Стоян Дечов бил свещеник в църквата „Св. Георги“ според стария регистър през 1879 и 1880 г., но е възможно да е бил и от самото начало свещеник в църквата, тъй като е ръкоположен през 1841 г. В сборника си поп Стоян Дечов е вписал освен списъка на свещениците в Трявна и списък на търновските владици от 1680 до 1858 г., както и някои интересни сведения за Трявна и личности в Трявна. Така например, той е отбелязал кога е строен Долният Мост – 1863 г. (каменният мост при църква „Св. Георги“), излизането на 50 души завераджии през 1862 г. (Хаджиставревата буна) и подобно на поп Йовчо е отбелязъл и някои събития от световен характер: рождената дана на кралица Виктория, идването на власт на султан Абдул Азис, посещението на руския посланик Василий Тодорович Корчевников и др. Особен интерес представляват многобройните рецепти на поп Стоян Дечов в този сборник – „за пъп куга са развий“, „за вета кашлица“, „за краста“, „ако някой усети болести в сърцето си“. През 1848 г. точно навреме е отбелязъл: „да са знай куга работи холерата и как трябва да се цери“, където между другото е казано и какво и как трябва да се яде и пие: „вино по малко и хубаво, който ни е научен, никак да не пий“.

Името на поп Стоян Дечов е споменато в един много интересен документ в кондиката на църквата „Св. Арх. Михаил“. Ето текста:

„1861 февруария 17 Трявна

Копие на джура дилинеделкув на свидетелството що беше дал на поп Стояна и на Ивана Цанюв и на Петка Тотюв от Долната махала и което беше дал

Туй содержава копието

1853 март 8 Свидетелство

Сас туй писму явявам ас що си удрям праста на името си от долу за уверение и гу давам на поп Стояна Дечова син и на Ивана цанюва шюря си и на Петка Тотюва какво им оставям тапията си от къщата моя що имам в Долната махала бедел /(тур.) откуп, равностойност, замяна/ задето са уборчлиха на тревненското училище за моя си борч що гу има да давам две хиляди и осемстотин и сидемдисе и пет гроша и недай боже аку се случи умирани помежду да имат воля тези тримата да ми продадат къщата колкото улови и да наплатят на училището и косура ако андардисат /(тур.) – спестявам/ пари да ги дадат на децата мои и за уверение давам този запис пред тези верни свидетели уверявам горнюту писму ази Джура дилинеделкув Долна махала. Свидетели на туй свидетелство що са писани в негу

Цаню  Пенчо  Никола  дяду ниделку  иванчо теодор

Томчу  Геню   Райку    баща му          Казасув“.

Следва кратка записка от Петър Цаню Джамджия, че е приел това писмо и ще бъде изпълнена волята на Джура Дилинеделкув залага къщата си в Долна махала, дава я откуп, замяна, като равностойност на борча си към тревненското училище. Не се разбира откъде идва този борч, но става ясно, че Джура е човек честен и справедлив и за издължаването си към училището е потърсил също такива честни и справедливи хора, между които на първо място е турил поп Стояна Дечува син. Интересното е, че в писмото Джура е споменал първо не себе си, а тримата, на които оставя тапията на къщата си „задето са уборчлиха на тревненското училище“ и тогава отбелязва собствения си борч. Личните интереси и нужди са оставени на последен план: след като наплатят на училището всички дългове и спестят някоя пара, тогава да ги дадат на децата му. Че поп Стоян Дечов е заслужавал това доверие, няма съмнение. Подписите на тревненски първенци, между които и на Петко Р. Славейков, доказват, че той се е ползвал с авторитет и уважение, и пълно доверие.

Поп Стоян Дечов е истинска възрожденка личност, увековечена два пъти. Един път от собствения му сборник и втори път от именития Феликс Каниц, който описва подробно срещата си със свещеника в книгата си „Дунавска България и Балканът“ и я илюстрирал с гравюра „Дестинация на розово масло в Трявна“.

 

Вера Христова

 

* По сведения на резбаря Цаньо Антонов, записани от същия източник – Колю Рачев – ковач от Трявна, поп Стоян имал двама сина и три дъщери. След като овдовял, той се пропил. Поп Стоян Дечов се занимавал с гюлово масло и имал гюлова градина – Попниколовското селище (Гюла) – новия квартал срещу Бонев хан, през линията била Попстояновата станция /къщица/ в гората /срещу Колю Захариевата мелница/. Поп Стоян отглеждал и пауни. По повод комичната случка с архиерейския наместник, за която разказва Вера Христова в книгата си, само ще допълня историята от записките на Ц. Антонов, а именно, че след срещата си с духовното лице и емблематичната реплика на руски за „дурака“, поп Стоян се чукнал по главата и си отишъл. Това не минало без последствия, той бил осъден и пратен в манастир, където го карали да храни кокошките и да чисти житото, и не му давали да служи в църквата. От сведенията не става ясно за кой точно манастир иде реч, тъй като са изброени „Търновски /Дряновски/, Соколоски“…