Дюлгерският занаят в спомените на майстор Станю Метев от Кисийците

Навръх Стефановден през 1860 г., в тревненското село Кисийците се ражда майсторът – дюлгерин Станю Метев Пенчев. Още същия ден кръстили бебето и понеже кръстникът му бил Станю, не го именували Стефан. Баща му Метю Пенчев Пометков бил дюлгерин, майстор. При него Станю изучил занаята. Баща му работил мостове и къщи в с. Върбица, къщи в с. Тушовица /по време на въстанието в Дряновския манастир от 1876 г./, джамията и къщи „на турци“ в с. Бяла река /с. Нова бяла река/, джамията в с. Вардун, дюкяни и къщи в с. Мокрен. След Освобождението, някъде около 1882 г., строи къщи в Сунгурла̀ре. Майстор Метю гради къщи и дюкяни в Елхово, Г. Оряховица, Ст. Загора. Водил работници, които после станали майстори, като брат му - Петър Пенчев Пометков, Деньо Иванов Касяра /?/ от с. Кисийците, Иван Бойчев от Войнежа, Цаню Бельов от с. Сухата река, синът му Станю Метев, Георги Колев от Димановци. Майстор Метю не знаел да пише и си служел с „рабош“ /парче дъска, разцепена, върху която бележели надниците и парите/.

Станю станал майстор през 1886 г., когато бил в Шумен на работа при дядо Маню Драгошинов от с. Веленци и уста Никола Иванов от с. Джуровци /Престой/. Майсторите му казали, че може да работи сам, да не е „под рука“. През 1887 г. е градил моста в с. Струпец, работил е по реконструкцията и възобновяването на църквата в селото, която била изгоряла, строил и къщи. Построил три къщи и в с. Карсънлии /Панаретовци/. От 1895 до 1936 г. работил в с. Драганово, Горнооряховско и околните села. Строил къщи и в Царски извор, Стражица, Сушица, Върбица, Долна и Горна Оряховица.

Когато работил по направата на къщата на поп Михаил в някогашното горнооряховско село Обчилари /Стрелец/, свещеникът раздал кърпи от такията /дар/ на всички работници, надписани с конци. По това време майстор Станю бил на друга постройка. Тогава именно била открадната кърпата на калфата Ниделчо Ковачев от Русиновци. Момчето много плакало. Когато майстор Станю се върнал и разбрал за случая, наредил на помощниците си да не излизат от одаята, в която спели и започнали претърсването. Тогава дядо Миню Колев – Кюсето от Матешовци казал, че му се ходи по „голяма нужда“. Дядо Станю пратил с него майстор Бойчо Манев от Свирците. Дядо Миню се опитал да изхвърли кърпата, която била опасана на кръста му, но майсторът го видял. Когато двамата се върнали в одаята и дядо Станю научил каква е работата, платил на дядо Миню, каквото му дължал и го изпъдил с думите: „На колко си години? Не те ли е срам!“…

Интересно звучат и спомените на майстор С. Метев за строителните ритуали и обичаи от онова време. Така например, когато се чатиса къщата /когато се наковат мартаците/, тогава се прави кръст от дърво, който се заковава, на най-високата част на къщата, обърнат на изток. Най-напред стопанина дарява майстора с риза, пешкир и др., а след това дава по една кърпа и на неговите калфи. Комшиите на новодомците също носят дарове за майстора. По думите на майстор Станю, в Котленско заедно с даровете, селяните носят и по една пита, кана с вино. На този ден, вай-веселият за майстора, стопанина не готви, прехраната на дюлгерската тайфа се осигурява от селото. През есента, от 8 до 12 къщи, се събират ризи и пешкири /50-60 бр./, сбира се дюлгерската тайфа и на по-първите работници се даряват по-хубавите пешкири, за майстора остават ризата и доновете…

Благодарение на записките на резбаря Цаньо Антонов, който през 1944 г. записва спомените на майстор Станю, до нас са достигнали и още интересни сведения и факти за дюлгерските ритуали, като например наричанията по време на т.н. „Обявяване“ /на строежа на нов дом/:

„Благодаря ти се, майсторе, а Вие комшии, които сте тук, слушайте:

Излезе едно цвете гюл-трендафил от нашия господар - стопанин /името му/ и си накити къщата от правата страна /от изток/, който дар струва /примерно 50 наполеона, като цената се увеличава нарочно/ и възрадва майстори, калфи развесели. Колкото струва този дом, Бог да му принесе от Луното хиляда. Да му помогне Господ да отиде на Ерусалим – Божи гроб и да пише там баща и майка, и всички роднини. Да се върне насам жив и здрав, да предава на синове и унуци каквото е видял. Да го посрещнат неговите верни комшии със златни каруци. Да му помогне Бог в неговия дом имот и берекет, колкото е на полето тревата, и в морето пясъка /изрича се и за присъстващите/. Да се наследява в своя дом…“.

На мястото, където ще се строи къщата се „свети вода“ от свещеника, повикан специално за случая. Тогава се закопават и темелите – основите на къщата. Когато се поставял основният камък, на мястото се слагала малка „трапеза“ – пита хляб и ядки. Ядели майсторите и благославяли, а чорбаджията хвърлял бакшиш. Обикновено майсторът слагал един кюшелия камък и казвал: „Чорбаджи този камък мърда, трябва да се закъми /заклини/“. Чорбаджията пита каква „кама“ трябва и подава на майстора едно „камъче“, а той на свой ред му казва, че за да се заклини камъка, трябва „златна, сребърна или никелова кама“. Тогава стопанинът дава пари. Майстор Станю е получавал „ками“ по 2 златни наполеона от даскал Нидялко Маринков, на когото градил къща в с. Драганово през 1896 г.

Що се отнася до „размерването“ на къщата, майсторът си спомня, че за целта използвали дървен аршин, канап и дървени колчета. Той питал чорбаджията колко педи да е дължината и широчината на къщата, след което отмервал желаните размери с канапа, отбелязвал с гвоздейче /на канапа/ мястото, а после поставял и дървените колчета. След това питал чорбаджията за разпределението на мазата /обикновено цялата къща била на маза/. Едва тогава майсторът почвал изкопа, слагал основният камък, а когато дойдело време да се „почва“ етажа/етажите на къщата, той отново питал чорбаджията за разпределението на стаите. Обикновено гостната била голяма. Турците пък искали стая за мусафира – малка стая, достатъчна да събере 3-4 души да се „конущисват“. В турските къщи имало и едно малко „преградие“ от дърво /ниша/, наречено „мусандра“, където се криела кадъната, когато мъжът й я предупредял, че води гости. А на другия край на юклука /долап за дрехи/ бил умивалника.

Предварителните планове на къщата се работели от майсторите, обикновено на самото място, в присъствието на чорбаджията. Чертаели ги на обикновена хартия, според желанията на чорбаджията и неговите нужди. Правени били и планове на хартия -на долапи, врати, прозорци, пак на място и според волята на стопанина. В частните къщи било приспособявано и малко скривалище в зида.

Що се отнася до плащането за дюлгерския труд по градежа, майстор Станю разказва, че се оставяла известна сума за следващото лято, като „договорни пари“. Като начинаещ дюлгерин той получавал по 2 гроша, калфите – по 4, а баща му Метю, който бил майстор - дюлгерин – 5 гроша.

Майсторът пазарял пред чорбаджията „вьондюлука“, напр. 4 гроша. Работниците обаче знаели, че надницата им при майстора е 2 гроша, значи имали 2 гроша „възземка“, обяснява дядо Станю, които били и печалбата за майстора. Той давал „„възземка“ + 4 гроша на работници, които са по-работливи, по-схватливи в занаята“. Майсторът си правел сметка, че „възземката“ трябва да е по-голяма от „въздавката“.

Всеки помощник си бележел надницата на рабоша, като едната му част оставала в работника, който си я държал при чувалчето с багажа, а другата била в майстора. На рабоша се бележела също и „въздавката“, както и колко надници по колко гроша давали цялата сума.

Майстор Станю си набирал помощници „по познанство“ и най-вече по събори, пазари. Имал дългогодишни работници, като Пенчо Манев от Свирците и брат му Бойчо, които били с него по строежите в продължение на 14 години.

Дядо Станю се женил два пъти. Първата му жена Хуба, починала твърде скоро. Втората - Яна Джурова била родом от Дупините. Двамата имали пет деца – Митю Станев /дюлгерин/, Радой, също дюлгерин, починал 20-годишен, близначките Хуба и Куна, а най-малкото им дете се удавило в дола в Плачковци, на 7-годишна възраст, през 1913 г. 

 

Подготви

Галина Иванова

* Снимките са илюстративни