Шарената чешма в Трявна, връстница на Паисиевата история

Тя била уникална със своята стенна живопис, изобразяваща облеклото, танците, музикалните инструменти, които вероятно са били типични за тази епоха и за тревненци. В Трявна са построени и други чешми, като - Димиевата чешма през 1850 г., Джуровата през 1851 г., Терзийската чешма през 1873 г., чешмата до Часовниковата кула, чието първо възобновяване е през 1851 г. Има сведения за съществуването на чешма от 1804 г., строена от рездюлгерския еснаф. Плоча с надписа й се съхранява в Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна. Отличителната украса за всички тях са розетите и двуглавите орли, както и надписите – послания на дарителя към тия, които пият вода от чешмата. Като най-стара, шарената чешма е била предмет на изследване от Б. Даскалов, Т. Златев, Ива Любенова, Вера Христова. През 1931 г. в сп. „Нива“, Б. Даскалов, виден тревненски учител, журналист и общественик, публикува описание и снимки на чешмата. По-късно патриархът на българската архитектура проф. Т. Златев, в книгата си „Българският град през епохата на Възраждането“, дава пълна характеристика на тази старина от гледна точка на архитектурната композиция и художествената украса. И. Любенова, видна изследователка, в своя труд „Чешмите в България от Възраждането“, също включва този паметник на културата, като използва графични материали от проф. Златев, част от които публикуваме към настоящия материал.

Шарената чешма, разрушена през 1941 г., при уличната регулация, е типичен пример за вградена чешма. Тя се е намирала в оградния зид под един покрив с голямата порта на дворището на Митю и Кою Кънчеви. Освен чучура на чешмата към улицата, такъв е имало и към двора. Лицето на чешмата било разчленено от една плитка ниша, оформена с островърха арка, стъпила на два плочести камъка, които играели роля на пети и отделяли долната каменна част от горната, измазана и варосана. Над арката имало измазан фриз, разделен на две полета едно от друго. Долното поле, широко 18 см., било оформено от четири разнообразни линии с трицветни ленти, боядисани с плътни тонове отгоре-надолу: жълто-оранжев, цинобър и светлорозов. Получените триъгълници от долната и горната права ограничителна линия, били боядисани в черно. Над това поле следвало второ, широко 30 см. Върху него на черен фон било нарисувано хоро. В свободното под фриза поле, непосредствено над каменната арка, от двете й страни, симетрично били изобразени два лъва, свързани с верига през вратовете – символ на робството. На същата височина, пак от страна на арката, се намирали два не много големи пезула. Над чучура, в долната част на нишата, образувана от каменната арка, била взидана плочка с надписа:

„Сия чешма направи

чорбаджи Димитър

да работи

за неговата душа

кой пие да рече

господ да го прости 1762 г.“

От етнографска гледна точка заслужава да се коментира по-обстойно изобразената стенна живопис. Композицията, направена от местен зограф, представлява хоро, на което са изобразени десет фигури на шест жени, трима мъже и едно дете. Четвъртата фигура от първата група, представлява мъж, свирещ на брашова цигулка, наричана от тревненци „ибришовка“. Този инструмент навлиза в техния бит вероятно преди 18 в. Брашовата цигулка, носеща името на гр. Брашов, Румъния, е пренесена от крайдунавските селища, с които Трявна е поддържала икономически връзки, както и от търговци и гурбетчии, пребивавали в Румъния по това време. Един от най-известните тревненски изпълнители на брашова цигулка е бил Стоян Кулата – ръководител на прочутия местен оркестър, творец и изпълнител на много песни. Последната фигура от втората група на хорото е също музикант, свирещ на тамбура.

Според описанието на Б. Даскалов, заловените на хорото играчи са облечени в носия, каквато в Тревненско се е носила през 17 и 18 в. - шалвари, фесчета на главите, чапрази и пр. Четири от играещите жени са облечени в сукманено облекло, а първите две от втората група, са с шалвари. Опасването на кръста с пояс при жените и мъжете има стар български произход. Това препасване е с двойно значение – функционално и декоративно. За мъжкия костюм от това време е характерна ризата, като основна дреха. Над нея се носи цветна дреха (кафтан), дълга под прасците, с тесен до китката ръкав. По същия начин изглеждат играчите от стенописа на чешмата. Интересен е фактът, че жените на хорото са изобразени с шапчици на главите, подобни на фесчета, което говори за изчистване формата на облеклото. Това означава, че текстилните заемки от турски произход са твърде незначителни. В рисунката липсват детайли на орнаменталната украса от това време. Така, че от това изображение не можем да добием точна представа за декорацията на костюма, а само за неговата обща линия и форма… По устни сведения на потомци, дарителят хаджи Димитър очевидно е бил не само богат човек – ходил на Божи гроб, но с буден дух, с усет за красивото и колоритен естетически вкус. Доказателство за това е пъстротата на цветовете, в които е украсена чешмата – жълто, оранжево, цинобър. Ярките тонове създават празнично настроение, което е в контраст с цветовата беднота на облеклото в годините на турското робство. Интересно е да се допусне, че шарената чешма със своя колорит показва един оптимистичен и дързък български дух, който компенсира тъмнотата на робството в светлината на топлите празнични цветове…

След събарянето на чешмата през 1941 г., тя изчезва и от очите, и от паметта на мнозина. Дълго време е споменавана рядко и почти изключително в контекста на интереса към архитектурното наследство на Трявна и България. В този смисъл си заслужава да бъде отбелязана инициативата на в. „Тревненски зов“ (бр. 17/29 април 1987 г.), когато се навършват 225 г. от построяването на чешмата. Тогавашният главен редактор Вера Христова помества описание на чешмата въз основа на изследванията и публикациите от горепосочените автори. Публикацията е озаглавена „Шарената чешма – дар е била, дар да бъде!“ и поставя въпроса за възстановяването на чешмата, което трябвало да бъде извършено заедно с реставрацията на къщата. „Обръщаме се към всички тревненци, където и да са, към всички, които милеят за Трявна: Да възстановим Шарената чешма с наши средства“ – се казва в статията. Вестникът не само призовава, но и слага началото – първата вноска от доброволни дарения е на всички журналисти в редакцията. Независимо, че през следващите месеци в Общината постъпват и други дарения, реставрацията на къщата и възстановяването на чешмата не започва. Така идеята на вестника остава без последствие, а един ценен образец на възрожденското ни изкуство потъва в забвение.

 

Румяна Желязкова

Из статията „Шарената чешма в Трявна като етнографски извор“

Публикацията за Шарената чешма в сп. "Нива", 1931 г.

Шарената чешма в Трявна, рисунка

Шарената чешма в Трявна, рисунка