Старите каменни чешми на Трявна

„От извора вода се пие на колене” - гласи една народна мъдрост, изразяваща преклонението на народа пред живителната сила на водата и страхопочитанието към нея като природна сила. Чешмата е била значимо място в селището, където е протичала част от обществения живот. Затова майсторите не просто са зидали чешмите, а са творили с мисълта за дълговечност. Оставените надписи са увековечили имената на дарителите и пазят спомена за безвъзвратно отминали времена. „Тази чешма направи чорбаджи Димитър да работи за негова душа. Който пие да рече Господ да го прости 1762” – гласи надписът на съвременничката на Паисиевата история и най-старата чешма, останала в спомените на тревненци – Шарената чешма. Вградена в уличния зид на двора на чорбаджи Димитър (Йончевата къща, която се намираше на ул. „Симеон Цонев”), чешмата е била с два чучура – към улицата и към двора. Била е чудесно стенописвана: два лъва, вързани с верига през вратовете, „пазели” водоизточника, а над тях се виело кръшно хоро, водено от цигулар. Предполага се, че украсата е дело на тревненски зограф. През 1941 г., при регулация на уличната линия, чешмата е била съборена, но Богомил Даскалов успява да документира този интересен паметник още през 20-те години, скици от който публикува сп. „Нива” през 1931 г. и запазва плочата с надписа. Стенописите по това време вече са избледнели.

Единственото засега свидетелство за съществуването на резбаро-дюлгерски еснаф в Трявна в началото на 19 век, е надписът от друга чешма, достигнал до нас, пак благодарение на Богомил Даскалов: „Сия чешма направи уста Ненко еснаф рез-дюлгерски. Кой пие да рече Бог да прости. На сине от Христа 1804”. Не е известно, къде се е намирала тази чешма и как е изглеждала тя.

В средата на 19 в. тревненци подновяват чешмата на площада до часовниковата кула: „В лето 1851 октомври от селска община се подновявам тека и всички жадни напоявам. Пътници минете и споменете” - гласи поетичния надпис. Чешмата многократно е менила своето място – от свободно стояща почти в средата на площада, до чешма, свързана с часовниковата кула. В сегашния си вид тя е от 1937 г. Съществува мнение, че тя, както и старата чешма на ул. „Ангел Кънчев”, са строени от майстори-арнаути, което не е потвърдено от исторически документи. Първоначално чешмата е била украсена с малка шестлистна розета, а през май 1891 г., както свидетелства надписът, украсата била допълнена с двуглав орел - често срещан орнамент върху възрожденските чешми. Според народното поверие върху чешмата трябва да се изписват годините на подновяване и предходни промени, за да не пресъхне изворът.

Почти еднотипна с чешмата до часовниковата кула при подновяването ѝ от 1851 г. е чешмата на ул. „Ангел Кънчев” с надпис „Сия чешма согради Никола Чушкоолу в лето 1851 мцъ иул 24”. Украсата ѝ е съвсем семпла – малка шестлистна розета над надписа.

С нетрадиционна за времето си украса от пирамидално наредени тръби е била чешмата в Качаунската махала, строена според надписа „В лето 1873. Махленците и с помощта на терзиите се направих. Тека. Пий и помни”. Днес е запазено само каменното тяло на чешмата, но тя отдавна е престанала да дарява хората с живителна вода.

За добрите умения на тревненските каменоделци свидетелства запазеното и днес каменно тяло на Демиевата чешма, на която е изписана годината 1901. Чешмата е без надпис, или поне такъв не е запазен. Само в горната част върху оронения от годините камък личат следи от букви – вероятно е пишело „Трявна”. Едно орле, изваяно върху каменно блокче, „пази” вече от десетилетия пресъхналия водоизточник.

За едно от многобройните дарения за Трявна от бащата на проф. Пенчо Райков – Никола Райков, свидетелства надписът върху каменната плоча на чешмата, вградена в оградния зид на училище „Петко Р. Славейков”. „Тая чешма направих за спомен аз Никола Райков роден в 1807 г. Трявна 1903 г.” И макар договорът с майстора  Недялко Ганчев да не е предвиждал допълнителна украса, той е изваял от камъка с типичния за него почерк от дърворезбата букет рози.

Днес повечето от тези чешми са престанали да бъдат извори на живот, но продължават да са свидетелства на историята – за местните традиции, богата душевност и златните ръце на майсторите тревненци. Затова, ако не могат да се върнат към живот чешмите в Качаунската махала и Демиевата чешма, длъжни сме да съхраним останалото от тях. Никой няма да оправдае нашата безотговорност.

 

Даниела Тодорова - Дабкова

Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна

 

* Снимките на чешмата пред сградата на СУ „П. Р. Славейков“ и на надписът на чешмата на уста Ненко от рез-дюлгерския еснаф /1804 г./, ни бяха предоставени от д-р Ирина Димитрова /СМРЗИ - Трявна/

Шрената чешма в Трявна, снимка - сп. "Нива"

Шрената чешма в Трявна, рисунка, детайл

Шарената чешма в Трявна, рисунка, детайл

Шарената чешма била вградена в уличния зид на Йончевата къща,
съборена преди няколко години

Каменната плоча с надписа на уста Ненко от рез-дюлгерския еснаф, 1804 г.

Чешмата до Часовниковата кула в Трявна

Чешмата до Часовниковата кула в Трявна
Снимка - Димитър Сотиров

Чешмата на ул. "Ангел Кънчев" в Трявна

Чешмата в Качавунската махала
Снимка - Димитър Сотиров

Демиевата чешма в Трявна 

Дядо Никола Райков до чешмата пред Славейковото училще в
Трявна, за чиято направа дарил средства.
Майсторът на градежа бил Недялко Ганчев от с. Генчовци