Часовниковата кула в Трявна

„1814 направи се тревненския сахат” – така е записал в своя летопис поп Йовчо от Трявна.

Легендата разказва, че за да се разреши построяването на часовниковата кула на мегдана, тревненки трябвало да се откажат да носят своя накит за глава сокай. Сокаят се предавал от свекърва на първата снаха. За следващите семейството на момчето поръчвало металните части от накита на куюмджия /златар/. Месалът /кърпата/ невестата трябвало сама да подготви. Като мома тя тайно от всички бродирала шевиците, украсяващи краищата на кърпата на сокая. Когато като невеста за първи път излезела от новия си дом за да отиде на църква, тогава за пръв път слагали сокая на главата й. Това някога било съпроводено със специален ритуал, забравен отдавна. Металните части на сокая – диадема, подбрадник, пелешки /висулки/ давали тежест на накита. Затова невестите ходели с високо вдигната глава - с горд и царствен вид. Тъй като тревненки трудно се отказали от този накит, първенците застанали на входа на църквата и удряли с бастуна си буката /дървената подложка, която държала кърпата на сокая издигната над главата/. Сокаят клюмвал и невестата трябвало да го свали от главата си. Така в началото на 19 век сокаите излезли от масова употреба.

През 1814 година кулата извисила снага изпод умелите ръце на майстори – строители, имената, на които не са известни. От земята до върха височината е стигнала 21.15 м. През 1815 г. бил сложен и механизма – първоначално без циферблат и стрелки. На камбаната на часовниковия механизъм са изписани имената на майсторите Къню и Геню Радославови от Габрово.

Кулата е от три части – квадратна основа от каменна зидария с височина 10.80 м.; средна осмоъгълна част, която неколкократно е променяла външния си вид. Първоначално била с дървена конструкция, която до 1908 г. била с естествен потъмнял цвят. В посочената година била баядисана в кафява боя, а през 1926 г. – в зелена. При реставрацията през 1966 г. тази част е добила днешния си вид. Третата част на кулата е ажурна, с островърх покрив с обща височина 6.4 метра.

От 1971 г. всяка вечер в 22 часа над притихналия град от часовниковата кула звучи нежната мелодия на „Неразделни” на Пенчо Славейков.

 

Даниела Тодорова – Дабкова

Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство - Трявна