Тревненски бУдил: Архитектурният и градоустройствен облик на Трявна през XIX век. Част I

Градовете, възникнали през годините на османското владичество и оформили се сравнително по-независимо от прекия поглед на поробителя в планинските райони на страната, осигуряват условия освен за по-несмущаван икономически живот на българското население, но и за едно значително духовно обществено развитие. Не случайно в тях процъфтяват специфични занаятчийски дейности, свързани със забележителните изяви на майстори-строители, резбари, художници. Дело на тези творци е богатата по своето художествено съдържание архитектура на по-голямата част от планинските селища през Възраждането, благодарение на която някои от тях представляват ненадминати върхове не само в архитектурното, но и в цялостното наше художествено наследство.

Един от тези върхове, и то сред най-комплексно развитие, безспорно е Трявна. Подобно на повечето старопланински градове, селището свързва най-ранното си минало с преданията и легендите за бежанци-българи от полето, за търновски боляри, намерили подслон тук, в малко селище, възникнало около старата, датираща „още от времето на Асеновци“ /според някои предания/ църква „Св. Архангел Михаил“. Църквата и свързаният с нея пазарен площад /“мегданя“/ представлявали общественото ядро, което служело векове наред като единствен сборен пункт и обединяващо звено на цялото, разпръснато из околните планински дебри, колибарско население. Този обществен център, както и транзитният път, на който лежи Трявна, водещ за съответния проход през Балкана, са основните моменти, които са я издигнали всред останалите колибарски селища в областта, превръщайки я в централно „село“. Получило отрано, наред със задълженията си по охрана на пътя, известни привилегии селището нараствало от притока на нови преселници от близки и по-далечни краища на българските земи, както и в резултат на естественото си развитие. Неговите две първоначални основни махали се обединявали от традиционния обществен център, споменатият вече социално-икономически градообразуващ фактор, намерил своето логично място при пресичането на двата главни природни градообразуващи фактора – пътя и реката. Тук, в средата на XVIII в., имало изграден и „чардак над водата“, на който според установения обичай седели селските първенци, за да наблюдават оживлението на мегданя по време на „сбора“ и в други празнични дни. В такъв празничен ден през 1798 г. Трявна била нападната, ограбена и опожарена от кърджалии и даалии. Според местния летописец поп Йовчо оцелели едва една четвърт от къщите, а старата църква била „опалена като пещ“.

Така в началото на XIX в. Трявна започнала почти наново своето изграждане, което продължило до втората половина на столетието. От този период датира и завършеният архитектурно-пространствен образ на възрожденска Трявна, оформена вече не като село, а като процъфтяващ занаятчийско-търговски град. Това е градът на майсторите казаси и табаци, копринари, тъкачи, мутафчии, куюмджии и розопроизводители и най-вече – на прочутите из цялата страна майстори-дюлгери, марангози и зографи.

Трявна не е била само възстановена, издигната отново от развалините, а пресътворена наново, и то като възрожденски град, според духовните потребности и естетическите виждания на новото време. Типичните изменения в това отношение характеризират както отделната къща, така и селището като цяло. Скритата в миналото от чужди погледи, затворена в собствения си двор къща /или поне ориентирана само към него/, започва да се стреми към улицата. Към нея гледат и широко отворените сергии на занаятчийските работилници. Самото жилище се обогатява с нови по предназначение помещения, някои от които имат подчертано представителен характер и оформление.

Селищният център се развива и обогатява с нови обществени сгради. Всред тях, във връзка с общо повишеното национално самосъзнание и борбите за духовна независимост, се налагат с новия си архитектурен образ училищната сграда, наред с все по-смело извисяващите се новоизградени църкви. Тези черти заедно с още някои индивидуални особености разкриват възрожденска Трявна. Наследила от старото селище главните елементи на плановата си структура като основни махали и улици, мястото на традиционния обществен център, тя представя нов архитектурно-пространствен образ – одухотворен и жизнерадостен, илюстриращ високите художествено-творчески постижения на своите талантливи създатели.

Старателно ясна графична представа за възрожденска Трявна и по-точно за Трявна от края на XIX в., която стои най-близо по време на възрожденската епоха, дава първият общ кадастрален план на селището, изработен през 1903 г.

Градът е бил развит издължено по долината на реката, ограден, както и днес, от стръмните странични зелени склонове. В миналото той е заемал само по-ниските и сравнително равни части, разположени в близост до водното течение, така че при старите улици не е имало твърде силни наклони.

Основен композиционен гръбнак на селищната територия била „главната улица“, която съвпадала с транзитния път, идващ от Дряново и Търново и извеждащ на югозапад към Балкана. Тя преминавала през цялата тогавашна дължина на града, като свързвала трите му главни махали – „Горната“, „Средната“ и значително по-късно оформената, към средата на 19 в. „Нова“ – „Долна махала“. За естествена граница между тези махали служела реката с нейните мостове, тъй като, въпреки че следват една обща посока, продиктувана от теренните форми, в централната част на града главната улица и реката извиват независимо една от друга и двукратно се пресичат. От изток, със Средната махала се свързвала страничната, относително самостоятелно развита покрай малко едноимено дере, също стара „Качаунска махала“. Тя е изолирана от останалото селище поради специфични теренни дадености като високият южен хълм я отделя напълно от Горната махала.

Главният обществен център, оформен около пазарния площад и свързан с най-стария от мостовете, изпъква ясно в общия пространствен образ на селището. В него той е подчертан от часовниковата кула – известния „тревненски сахат“, станал символ на града и неговите еснафи. Значението на този площад като главен, обединяващ и традиционен обществен център за целия град се подчертава както в резултат на групирането на най-значителните възрожденски обществени сгради около него, като църквата, училището и множество дюкяни, но и от разполагането на подобни сгради от следосвобожденския период в непосредствена негова близост, какъвто е случаят с двете по-късни училища.

В плана на стария град личи ясно споменатата тенденция сградите да излизат на самите улични линии. В резултат на това те оформят и очертават улиците, най-вече главната. Когато имотите били твърде тесни, няколко съседни сгради са били застроявани сключено, като образуват било цялостен обем, обединен под общ покрив, било поредица постройки с различни по височина покриви. Такива сключено застроени фронтове с различна височина се срещат из цялата главна улица и на други места в града, свързани обикновено с уличните и предмостови уширения, при някои кръстовища, в рамката на пазарния площад и пр.

Изграждането на сградите върху уличните линии е продиктувано от характера на самата икономическа дейност през разглеждания период в града и най-вече от стремежа да се търси непосредствен контакт с купувача, затова в повечето случаи дюкяните – работилници са включени в приземните етажи на къщите. Тази особеност, наред с обстоятелството, че в повечето случаи имотите са издължени и обърнати с тясната си страна към улицата, са именно причините за силното уплътняване на застройката по уличния контур. Това води до създаването на уплътнени улични силуети, което е един от признаците за по-висока степен на архитектурно-градоустройственото развитие на Трявна всред останалите селища от същото време. Като се прибави и характерът на типичната жизнерадостна тревненска къща, става ясно какво отражение дава всичко това върху оформянето на цялостния вътрешен пространствен облик на града. Ориентирането на съществените и представителни жилищни помещения в горните етажи на сградите с многобройните им прозорци и еркери, и широко отворените дюкяни в приземието към уличното пространство, създава неговия оживен и приветлив характер, който наред с архитектурните качества на самите постройки и високохудожествените композиционни похвати, приложени от тревненските майстори при изграждането на това пространство, превръщат града в хранилище на един от най-богатите улични ансамбли от този период в нашата страна.

Ето защо, макар и дълго водена в официалните регистри и в речта на хората от това време като „село“, Трявна от епохата на Възраждането е фактически не само в икономическо отношение, но и по дух и в архитектурно-художествен облик истински град, и то не само с градско оформени, включени в архитектурни рамки улични и площадни пространства, не само град за живеене и работа, но и за задоволяване на високите естетически потребности на нейното духовно издигнато население.

Това е град на художници – хора на изкуството по душа и призвание, които не строят само „къщи“ и „дюкяни“, а дават израз на чувството си за красота и изящество, за хармония на общата градоустройствена композиция, градена с наслагване на по-новото като принос към създаденото вече от предишните творци. Строили и на други места като ненадминати специалисти, но съобразявайки се с тамошните местни вкусове и традиции, тревненци създават тук, в своя собствен град, своята истинска творческа философия – осъществявайки я на дело, дават свободен и пълен израз на колективното си схващане за хармония и красота на едно селище като цяло, на това неповторимо явление „възрожденска Трявна“ – което ние, за жалост, никога няма да почувстваме напълно в резултат на по-късното, шаблонно-типизирано съвременно строителство.

Но дори в днешния си вид /80-те години на миналия век/, Трявна остава неповторима всред всички останали наши селища. Има все още кътове в нея, които до голяма степен са запазили характера и обаянието на стария град – кътове, в които съвремието с неговата своеобразна твърдост и унификация не е посмяло грубо да настъпи /Макар и това да е налице на отделни места/. Тази именно старинна субстанция е, която може, и има като безпрекословно задължение, да съхрани и да предаде на бъдещето нашето сегашно поколение.

(Следва)

Арх. Елена Конярска

Из сборника „Трявна“, 1982 г.