Архитектурният и градоустройствен облик на Трявна през XIX век. Част II

За да конкретизираме казаното до тук /* в първата част на статията/, ще се спрем накратко върху три от старинните градоустройствени ансамбли и върху няколко от най-забележителните със своите индивидуални архитектурно-исторически качества къщи от цялостното архитектурно наследство на града.

Ансамбълът, който създава първия, най-силен контакт с атмосферата на възрожденския град е площадът с часовниковата кула. Извисявайки се до стария каменен мост и фокусирайки в себе си както погледите, така и движението по всички вливащи се в площада улици, тя доминира над неговото спокойно, почти правоъгълно пространство, като обединява и свързва цялата му архитектурна композиция. С нейното издигане през 1813-1814 г. започва да се обновява и фактически да се преобразява старият, пострадал през кърджалийското време, традиционен обществен център. През 1819 г., т.е., още преди официалното разрешение за строеж на християнски храмове, населението възобновява и разширява тайно от властта изгорената старинна църква, поради което тя бива нарочно значително вкопана в земята и обиколена с висок каменен зид. Затова и досега тя е сравнително скрита отвън и участва скромно в оформянето на площада, най-вече с малката си дървена камбанарийка, която се издига над масивния широкопол плочест покрив, прихлупил сградата. В замяна на това обаче вътрешността на църквата действа тържествено и силно. През 40-те години на миналия век, във връзка с всеобщото развитие на учебното дело у нас, всички по-будни селища започват благородна надпревара в строежа на нови училищни сгради. Това са внушителни за времето си постройки, с предварително заложените в тях задачи да удовлетворяват нарастващите изисквания на новата, усъвършенствана учебна система, както и да утвърждават самочувствието на самите граждани-строители. Не закъснява в това отношение и Трявна. В 1836 г. в закътания от движението северен ъгъл на площада започва да се изгражда най-значителната негова обществена сграда – училището. Със своята характерна планова схема, развита около затворен вътрешен двор, и с големия си салон за театрални представления и други обществени прояви в крилото към реката, тази постройка е една от забележителните за епохата, дори ако се има предвид само съдържанието й. А към него се прибавят още твърде сполучливо избраното й ситуационно-градоустройствено положение, при което учебните стаи имат най-благоприятно южно и източно изложение, а самата сграда посреща погледа по двете входящи посоки на главната улица в площада, както и индивидуалният й, изразителен външен образ. В него, сред общия сравнително спокоен ритъм на отворите в приземието и етажа, рязко се отделя тъмният отвор на прохода, обхванат от масивна каменна арка. Това е един елемент, нехарактерен за останалата архитектура в града, който подчертава общественото съдържание на сградата и осъществява връзката между външното площадно пространство и затворения й вътрешен двор.

Така часовниковата кула, която е безспорният художествен център на цялата пространствена композиция, и църквата с нейната стройна камбанарийка, маркират единия диагонал на площада, набелязвайки пътя на основното транзитно движение през него. Към тях, от север, присъединява своето силно въздействие ъглово възприеманият внушителен обем на училището. Западната архитектурна рамка откъм реката се оформя и затваря от по-дребните обеми на кафенето, фурната и сградата, долепена до кулата. А останалите две страни на площада /югоизточната от които не е запазена изцяло в автентичния си вид/ са довършвали общото впечатление с редицата си плътно застроени дюкяни, включени в двуетажни или едноетажни сгради /Дюкяни и в източната част от приземния етаж на училището/. Дори по-далечните задънки, които се възприемат по напречната източна улица, Райковата къща – на север, и къщата на поп Йовчо – на юг, макар и да не лежат пряко на площада, осъществяват визуален контакт с него, като допринасят и те посвоему за неговия затворен, уютен характер.

Този площад със своята топлота и спокойствие, с приятната си архитектура и значителните обществени сгради – паметници на съответната историческа епоха, със забележителния по своето благоприятно местоположение и сполучливи пропорции вертикален акцент – часовниковата кула – е един от най-развитите и същевременно единственият дотолкова цялостно запазен възрожденски площад у нас. Общото впечатление от него е за особен „градски уют“, за предразполагане към живо, гражданско, човешко общуване, с каквито малко съвременни градски пространства могат да се похвалят. А като прибавим мислено и оживлението, царяло на същия този площад не само в дните на годишния сбор, но и на ежеседмичните пазари, което го е изпълвало с хора, стоки, разговори и глъч, можем да разберем защо той се е запазил в спомените и съзнанието на всички свои съвременници като нещо неделимо от името на самия град.

Вторият пункт, който остава като траен спомен, свързан със старата Трявна, е мостът край кулата. Всяка крачка от изкачването на този стръмен каменен мост открива нови, по-ниско лежащи ивици от насрещната улична картина, докато тя застане изцяло завършена пред погледа на спрелия върху най-високата му точка наблюдател. Отляво и отдясно се издигат, извисени над останалите, двете големи средни плочи от каменния парапет на моста. С омекотени от времето, просто, но хубаво скулптирани форми, те образуват своеобразната рамка, в която началото на старата „Главна улица“ – едно малко триъгълно площадно уширение – се възприема като изцяло оформено, вътрешно помещение на сграда. Това впечатление се дължи на единното архитектурно-пространствено въздействие на сравнително високата, сключено застроена и оптически „затворена“ в ъглите архитектурна стена, която го обгражда, въпреки че тя е съставена от различни по броя на етажите си и по индивидуалното си външно членение стари сгради. Дори включването на една напълно чужда по своя характер съвременна къща, но подравнена по височина със съседната стара, не е успяло да наруши чувствително това общо, благоприятно впечатление. Обхванало централната картина, окото неусетно се плъзга встрани, сумирайки в общото възприятие цялото богатство и на околната природна среда, заедно с всички странични картини и изгледи, които се откриват в различните зрителни посоки от дадения наблюдателен пункт. Това са дълбоките планове на живописното речно корито, надвисналите над него прозорци и балкони на къщите, както и новият, обратен изглед към кулата, извисена сега над долепените пред нея сгради край реката.

Твърде интересни, свързани със същия старинен мост, са и изгледите, възприемани от самото корито на реката, или от страничните точки на насрещния бряг, между които главно място заемат пак тези, включващи кулата и свързаната с нея група къщи – един градоустройствен ансамбъл, който се явява всеки път различен и по новому хубав в различните перспективни засичания.

С навлизането си в разгледаното по-горе малко триъгълно площадно уширение зад моста посетителят се намира вече в началото на главната улица в старата „Горна махала“ /сегашната ул. „П.Р. Славейков“/. Това е най-значителният по своя обхват старинен архитектурно-градоустройствен ансамбъл в града. Емоционално-психологическото, естетическото и историко-познавателното значение на тази улица понастоящем е двояко: от една страна, благодарение на значителния брой обекти – паметници на културата, сравнително голямата си дължина и обстоятелството, че в нея има почти цялостно съхранени участъци от миналото, тя може да покаже днес най-пълно онези особености в архитектурния облик и психологическото въздействие на старата тревненска улица, които определят нейното индивидуално обаяние и безспорна научна-историческа стойност. От друга страна – в резултат било на проникването все пак в определени нейни пунктове на по-ново, нехарактерно строителство, било на разрушаването с времето на някои стари обеми, чиито места в общата поредица са останали празни, сега в някои части тя се отличава от автентичното си състояние. И ние можем само да си го представяме мислено, съдейки по съществуващото нейно най-старо геодезическо заснемане /в план/ и по стари снимки и скици, запазени все още по домовете на някои тревненци или из албумите на художници, специалисти и любители.

От двете страни се редели, застроени гъсто или дори прилепени една до друга, красивите бялоизмазани къщи с тъмни дървени профили. Многобройните дюкяни-работилници с широко отворените си витрини – сергии създавали неговата оживеност и приветливост. Самите жилищни сгради, надвиснали над дюкяните, обръщат също към улицата приветливо и съпричастно към човека, който се движи по нея, многобройните си прозорци и еркери.

Еркерите на тревненската улица!...

От архитектурно-историческа гледна точка те са една твърде индивидуална и ценна особеност за града – най-вече що се касае до специфично оформените „скосявания“ на ъглите на самите еркери и въобще на сградите с разположените в тях прозорци. Това е чисто тревненски принос в нашата архитектурно-градоустройствена историческа наука. Те крият неотразимо очарование, жив контакт между къщата и неизвестния уличен минувач, бил той съгражданин или чужденец, човек от епохата на Възраждането или съвременник. Тази чудна мека извивка, която олекотява обема на сградите, която обръща с мило любопитство „погледа“ на всяка къща към улицата и живота, протичащ по нея, която рисува с лекота предните и далечни планове в уличната перспектива, изнасяйки сякаш всяка следваща сграда с един или няколко такива висящи еркери пред предидущата е неповторимата, единствено „тревненска“ улична картина.

Но разглежданата улица е ценна не само със своите общоемоционални и композиционно-пространствени достойнства. Забележителни с индивидуалните си архитектурно-художествени качества са ред отделни нейни къщи. Такава е например, Калчевата, с тройния си пространствен ритъм, илюстриращ по най-убедителен и синтезиран начин казаното по-горе по отношение на цялата улица. Такава е голямата, представителна Калинчова къща, която маркира и обогатява със своето присъствие едно малко уширение и разклонение на улицата, оформено само по себе си живописно и интересно.

Интересна и удачно решена от основните й чупки, е и къщата на Дядо Добри. Решението както на разпределението й, така и на раздвижената, живописна, и същевременно чудесно балансирана, главна фасада към улицата говорят за чувството и ръката на голям майстор. В сравнително малкия обем на къщата е трябвало да бъдат съчетани функции и пространства с различен характер, на различни височини, с относително сложни вътрешни връзки. И всичко това, което остава донякъде скрито за погледа на неспециалиста по отношение на вътрешното разпределение, е явно за всеки, който спре с по-голямо внимание погледа си върху лицето на къщата. Никакъв шаблон, нищо случайно няма в тази фасада – композирана от толкова разнообразни елементи, но така органично свързани и взаимно допълващи се в създаването на единното общо впечатление.

 

(Следва)

 

Арх. Елена Конярска

Из сборника „Трявна“, 1982 г.

Възрожденският площад в Трявна с паметника на Капитан дядо Никола

Кивгиреният мост в Трявна, дело на Архитектон Димитър Сергюв

Калинчева къща в Трявна, ок. 1930 г.

Калчевата къща в Трявна, рисунка - Богомил Даскалов

Къщата на Дядо Добри в Трявна

Взаимното училище в Трявна, открито през 1839 г.