Тревненски бУдил: Архитектурният и градоустройствен облик на Трявна през XIX век. Част III

На същата улица /*ул. П. Р. Славейков/ лежат и две други забележителни къщи: Славейковата и Даскаловата. Превърнати понастоящем в музеи, така че дават представа на масовия посетител и за цялостното вътрешно съдържание на съответните сгради за броя, вида и разположението на традиционните помещения в жилището, за техните взаимни връзки, за художественото третиране на интериора, за самата уредба на дома те поставят въпроса за мястото и значението на тревненската къща изобщо в рамките на архитектурната ни история. А това от своя страна налага преди да бъдат разгледани споменатите две къщи като нейни представители от по-следващите етапи на Възраждането, да се посочи първо някой от най-ранните примери в това отношение.

За такава се счита Попангеловата къща, датирана от края на XVIII или самото начало на XIX век. Макар да лежи на уличната линия, къщата е ориентирана фактически все още към двора. Тук гледа двустранно отвореният й чардак в горния, жилищен етаж, както и работилницата в приземието. Приземието съдържа още мазе /към улицата/, а жилището обхваща две основни помещения – „в’къщи“ и „соба“ – и едно спомагателно – килер. Вътрешните връзки между отделните пространства на жилището, включително и чардака, както и самите те по вид и функция са били навярно отдавна установени, като традиционни, защото ги срещаме вече напълно избистрени не само в този ранен пример, но и при по-късните къщи. От чардака, достъпен по открита външна стълба, се влиза във всекидневното помещение „в’къщи“, в което се намира голямото ъглово полукръгло огнище. „Собата“ в случая едновременно спалня и гостна, няма директна връзка с чардака. В нея се влиза през „в’къщи“, откъдето през огнището се пали и нейната зидана печка. Килерът се ползва направо откъм чардака.

Външният образ на къщата е скромен и сравнително затворен към улицата – но тук двете жилищни помещения гледат само с по един и то неголям прозорец. Този образ, наред с конструкцията й от каменните външни стени на приземието и дървен гараж на етажа от дъбови талпи, „натакани“ между вертикални колони говорят явно за ранния период на изграждането й.

Съвсем друг образ има Славейковата къща, строена около 1830 г., въпреки че в плановото решение на горния си, изцяло жилищен етаж почти не се отличава от Попангеловата. И тук виждаме традиционните по брой, вид и предназначение помещения, свързани със също така обичайните връзки. Чардакът е все още двустранно отворен към двора, като само дълбочината му е увеличена. Откритата външна стълба, която и в този случай прави достъпно жилището откъм двора, е изнесена фактически пред основното пространство на чардака. Основните елементи на интериора – като голямото, ъглово поставено огнище, долапите в собата и обикалящите околовръст полици са също в рамките на традицията. С това обаче приликите, в основни линии, се изчерпват. Долният, приземен етаж е подчертано ориентиран към улицата. Разположена на главната търговска улица, къщата има характерния за сградите от този по-късен период дюкян, директно свързан с уличното пространство. Макар, че в случая той не е бил използван по предназначението си, а като домашна библиотека, предвид по-специалните професионални занимания на собственика. С три големи прозореца гледа към улицата и разположената до дюкяна „долна“ соба. Като нов елемент в разпределението на приземието се е появило входно-разпределителното помещение „пруст“, което осигурява значително по-сложните вътрешни връзки, наложени от наличието на дюкяна и необходимия му контакт с живота на семейството. Прустът осъществява връзка, както с двете долни жилищни помещения „в’къщи“ и „соба“, така и посредством врата, извеждаща близо до началото на стълбата за горния етаж към основното жилище горе.

Горният етаж е също подчертано ориентиран към улицата. Това, че основният подход към него остава да се реализира през двора в открития към него чардак, осигурява всъщност само по-голямото спокойствие и сигурност на жилището. Връзката на жилището с улицата е съзнателно търсена и осъществена най-последователно и за двете му основни помещения чрез редицата им прозорци, всеки от които гледа в определена посока на уличното пространство. Затова спомага еркерното изнасяне на собата пред „къщи“, в резултат на което тя е получила възможност за характерното ъглово скосяване, и през разположения в него прозорец си осигурява погледа далеч в дълбочина на уличната перспектива. Същият поглед за помещението „къщи“ е осигурен от малкото наблюдателно прозорче, отворено в страничната фасада, но максимално изтеглено до самия външен ръб на сградата. Подобен поглед за обратната посока на улицата е създаден за „собата“ посредством страничен прозорец, също изтеглен в самия външен ъгъл на къщата.

Многобройните отвори, еркерите, ъгловите скосявания, малките и големите странични наблюдателни прозорци, изнесени до самия уличен ръб на постройките, са елементи и похвати, осигуряващи всестранната връзка на сградата с уличното пространство. Успоредно с това тези архитектурни елементи и строително-композиционни похвати, наред с общото извисяване на обемите във височина и установяването на новата конструктивна паянтова система на белите, измазани стенни полета, обрамчени с тъмни дървени профили, са основните черти за създаването на оня нов външен образ на тревненската къща от средния период на Възраждането, който е масовият и типичният при оформянето на старите улични ансамбли.

Ето защо значението на Славейковата къща не се изчерпва само с обстоятелството, че тя е пряко свързана с имената на своите бележити някогашни обитатели. Тя е типичен, цялостен пример за масовото жилище на средния, по своите икономически възможности, тревненски гражданин от основния строителен период на възрожденския град, от 30-те до 50-те години на XIX век.

Преди да се спрем на един пример от последния, късен етап на епохата, ще споменем накратко и две други известни къщи, заемащи по-особено място в общото развитие на местния архитектурен тип от това време. Това са Даскаловата къща и родната къща на Ангел Кънчев.

Макар и строена в по-ранния етап, през първото десетилетие на 19 в., Даскаловата къща е била създадена за стопанин, който е имал значително по-големи материални възможности и по-високи естетически изисквания. А това се е отразило както върху обработката на архитектурния детайл и оформянето на интериора, така и върху съдържанието на къщата и нейната планова схема. Къщата е издължена по форма за разлика от традиционната, която е близка до квадрата, в резултат на „огледалното“ долепване на две пълноценно развити жилища в горния етаж, всяко от които освен „къща“ и „соба“ има и по една „гостна“ стая. Лицето на сградата се оформя от дългия общ чардак, открит към големия представителен преден двор, обграден с висока каменна ограда и достъпен през тежка, внушителна порта. Подобна ориентация на къщата изцяло към двора, при което тя не търси никаква пряка връзка с улицата, е свързана явно с ранния етап на изграждането й.

Това, което грабва и покорява посетителя в тази къща не са само нейните размери и големият брой на помещенията, нито сложната композиционна схема, която безспорно бележи едно изпреварило времето си пространствено решение. Нейната неповторима индивидуална стойност и силата на въздействието й се крият в изключително високата естетическа стойност, във финеса на обработката и в общото богатство на интериорното й оформление. То се натрупва в съзнанието като несравнимо сборно впечатление, като се започне от най-дребните метални обковки и се премине през всички дървени елементи – врата, долапи и пр., за да се достигне до върхът, който бележат великолепните резбени тавани на двете гостни стаи.

Родната къща на Ангел Кънчев, забележителна, както и Славейковата, не само във връзка с името на доблестния син на града, израснал в нея, е интересна и със своите архитектурно-историческа качества. Подобно на Даскаловата, и тя съдържа в горния си етаж помещения, отговарящи на две отделни жилища, обединени в единна планова и обемно-пространствена композиция от дългия общ открит чардак. Външният образ на тази сграда, издържан изцяло в старинния дървен градеж, я причислява към строените през по-ранния период и донякъде я отделя от всички останали в града.

Като пример от късния, зрял етап от Възраждането може да бъде посочена Райковата къща, строена в средата на XIX век. Със своето богато вътрешно съдържание, определено от многобройните и разнообразни по вид, големина и предназначение помещения, тя се явява една от най-развитите форми на нашето възрожденско жилище въобще. С почти изчезнал чардак, превърнат в затворен, централен салон /“хает“/, тя осигурява сложни вътрешни връзки между отделните помещения и говори за нарасналите жилищни потребности на своите обитатели. В приземието не липсва и традиционния дюкян, свързан пряко с вътрешността на дома, но в случая решението в това отношение е много по-завършено и прецизирано. Стълбата е оформена долу като специално затворено помещение – стълбище, а горе тя извежда странично и почти скрито в хаета, без да нарушава цялостното му пространство. Главната ходова линия води към най-представителното помещение в етажа – голямата квадратна гостна стая, чието място в общото планово решение съвсем не е случайно. Тя заема този външен ъгъл, който й осигурява погледа към движението на улицата, идваща откъм площада. Със своите групирани в тройки прозорци, противопоставени на останалите двойки, тя подчертава и в главната фасада, заедно с разположения под нея широко отворен дюкян, че това е именно пунктът, концентрирал в себе си най-същественото и представително съдържание на сградата. Лицевата фасада на къщата, изградена в традиционния за града дух, със спокойните си лежащи пропорции, със силния конзолен ред, който носи целия еркерно изграден горен етаж и изнесените по-напред ъглови стаи, свидетелства за овладяната до съвършенство свободна и жива пространствена композиция, в която дори явно самостоятелно достигнатата идея за симетрия не е сковаваща и шаблонна.

Всичко в тази сграда, от общото впечатление на спокойна и индивидуализирана представителност, до дребния архитектурен детайл, съхранил в себе си достигнатото от дълголетното му развитие, свидетелства за високото ниво на творческите възможности у тревненските майстори от върха на възрожденската строителна епоха.

Всички разгледани по-горе къщи са музеи или в близко време ще станат такива, защото тяхната обща културно-историческа стойност е в действителност такава, че те следва да бъдат достъпни за всеки, който се интересува от нашето културно минало. А като се прибави и значението на автентично съхранената градоустройствена структура на старото селище, става ясно, че запазеното понастоящем от възрожденска Трявна е един документално истински и неподправен, жив и естествено сътворен „музей на открито“!, с който не може да се сравнява нито едно изкуствено създадено творение, целящо „да пресъздаде“ или „да преразкаже“ дадена епоха.

Ето защо Трявна, каквато я намираме днес, е съкровищница, която съхранява един от най-богатите и най-интересните в архитектурно-художествено отношение материални и духовни ценности от епохата на Възраждането и изобщо от нашата културна история.

Арх. Елена Конярска

Из сборника „Трявна“, 1982 г.