Малко известни факти от историята на Даскаловата къща в Трявна

През 1803 г. заможният тревненски търговец Христо Даскалов с eдин от синовете си предприема продължително пътешествие до Ерусалим, както го е документирал летописецът поп Йовчо. Пак той съобщава: ”И дойде си х. Христо от Йерусалим в понеделник на „Света Троица”. Денят е 13 юни 1804 г.

Скоро след завръщането си от поклонение на Божи гроб и светите места, Христо Даскалов започва да строи къща за двама от синовете си – за

най–големия, хаджи Кънчо и най-малкия – Никифор. Самият той живеел в друг, много по-голям дом, намиращ се  в същия двор до реката, който е съборен преди Освобождението. След смъртта на х. Кънчо Даскалов, делът му наследяват неговите деца – д-р Христо Даскалов и сестрите му Бонка и Недка. По-късно е откупен от брат му Никифор Даскалов и наследен от единственият му син Христо Даскалов, а след смъртта му през 1917 г. – от сина му Богомил Даскалов.

В богатия архив на Б. Даскалов намираме  интересни и малко известни факти от историята на Даскаловата къща.

Появилата се през 1837 г. чумна епидемия, за която се споменава в много приписки и летописни бележки, принуждава голяма част от населението да напусне родните си места. По-имотните се пръскат из селата в Балкана. Между бегълците е и Търновския войвода /висш административен управител/, който идва със семейството си в Трявна. В летописа на поп Койчо Икономов, брат на летописеца поп Йовчо, намираме записано: ”1837 юнiя разбяга са Търново от чумата и войводата Дервиш бей и сина му Ваит бей с жените си сидяха на наше село в горната махала у Цанювата Генкува къща и сичките му деца и харема му в хаджи Христовата къща, и си отидоха през коледни пости на декемврия 18 на Търново. Тогази умряха многу хора и епископа Йосиф умря в Търновската митрополия”.

Известно е, че за разпространението на чумата е допринасяло и самото турско население, затова записаното от летописеца е твърде любопитно. За разлика от българите, които напускали селищата, в които живеят,  мюсюлманите възприемали епидемията като Божия даденост, от която не трябвало да бягат. Те вярвали, че покосените от смъртоносната зараза са „избрани от Аллах” и след смъртта си ще влязат в рая, наравно със загиналите на бойното поле. Така с фанатично хладнокръвие посрещали чумата, която ги съсипвала. Дервиш бей обаче пренебрегва каноните на мохамеданската религия и фанатизма на своите сънародници. По примера на българите той бяга от Търново, за да се спаси от „великия мор”. А тази епидемия, известна като” третото чумаво” взема изключително много жертви, като най-засегнати са били местата с мюсюлманско население.

Друго събитие, белязало историята на Даскаловата къща, е въстанието на Капитан дядо Никола. На 2 август 1856 г. в Трявна е донесена главата на войводата, убит в колиби Дончевци. От Шумен е изпратена войскова част от 48 човека за потушаване на въстанието, а Даскаловата къща превърната в казарма. Турските войници остават повече от месец на квартира, а на една от гредите на тежката дъбова порта дълги години е стоял надпис на турски: ”Втора рота от втора дружина”. Пробивите от стрелба с пушки по нея и триметровите дувари, прорязани с бойници за отбрана са били свидетелство за някогашните размирни времена.

Къщата е свързана и с редица  исторически личности. През 1871 г. тук идват Васил Левски и Ангел Кънчев, през същата година в нея гостува унгарският пътешественик и етнограф Феликс Каниц. През зимата на 1877 г. в една от стаите  е  разквартируван щаба  на руския генерал Святополк Мирски.

В началото на 20 в., когато Даскаловата къща добива известност, тя привлича вниманието на редица художници, архитекти, хора на изкуството, политици и др. Сред стотиците посетители, дошли да видят прочутите резбовани тавани е Иван Вазов. Малко преди смъртта си през 1921 г., поетът посещава Трявна, а стопанинът Богомил Даскалов с изключителна любезност посреща своя гост. За това посещение Даскалов пише: ”Седнах на балкона в очакване и развълнуван. Голямата ни врата се разтвори и стройната фигура на поета бавно и величествено пристъпи прага. Изкачи се по стълбите, посрещнах го и с няколко думи го поканих в приемната стая. Весел, шеготворец, енергичен бе тоя в напреднала възраст вече мъж. По тревненски обичай поднесе се на гостите сладко от малини, сливовица и плодове. Вазов през цялото време участваше в шегите, пускаше духовитости и със задоволство гледаше на ефекта им”. Поетът живо се интересува от миналото на градеца, от бита и традициите на тревненци, любува се на изящната дърворезба. Когато научава, че само главният майстор е получавал надница от 3 гроша, а всички останали работници - от 2 до 100 пари, духовито отбелязва: ”Затова е безценно старобългарското ни изкуство!”. Накрая Даскалов му поднася възпоменателната книга, в която гостът скромно се подписва: „Ив. Вазов – Сопотъ”. „По много неща Трявна ми напомня Сопот, споделя поетът, и съжалявам, че по-рано не съм могъл да дойда тук, особено лете”. На въпроса, защо слага на Сопот „ ер голям”, Вазов усмихнато отговаря:

”Ръка, свикнала 50 години да пише така.., пък и защо малкия Сопот да не носи един голям ер”.

И днес Даскаловата къща с прочутите тревненски слънца продължава да привлича вниманието и интереса на всички, които посещават Трявна, превърнала се в един от символите на града.

 

 

Лидия Горанова

Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство - Трявна