Тревненски бУдил: Неизвестни икони на Захариевската фамилия от Варненския регион

Известно е, че в края на 18-ти и началото на 19-ти век тревненски дюлгери вече изпълняват строителни поръчки в Североизточна България. Поради липса на местни иконописци по тия места, дюлгерите започнали да водят със себе си свои съселяни резбари и зографи. Постепенно започва да се оформя и гурбетчийския принцип на работа. Със засиленото строителство на църковни храмове и увеличаване на поръчките за тяхното обзавеждане и украса, резбарите и най-вече зографите налагат и екипно-фамилния принцип.

Сведения за някои тревненски зографски родове, работили в Североизточна България съобщават Стоян Чилингиров - Бог Саваот 1917 г., Иван Енчев - Видю - 1918 г., протойерей Васил Димов - 1958 г, Асен Василиев - 1956, 1958 г. и др. За съжаление за повечето видени и регистрирани от тях подписани икони, до нас са достигнали само бегли описания, а в повечето случаи липсват и снимки. На територията на Варненско и Великопреславска Митрополия много задълбочени изследвания са извършени от Тамара Попова /от Варненския музей/. Тя е проучила и публикувала иконите, рисувани от най-значимите тревненски зографски фамилии, най-вече намиращи се във Варненския музей и в храмовете на Варненската духовна околия. През 70-те и 80-те години на миналия век основно проучване на храмовете и иконите в тях беше извършено и в Толбухинска /Добричка/ духовна околия от Вяра Панайотова и екип. Като участник в екипа, който проучи и подробно документира иконното богатство, първо в Южна, а по-късно и в Северна Добруджа, установих колко е важна работата на терен. Така специалистите имат възможност да видят и да оценят в цялост изпълнението на екипа иконописци и цветовото композиране на отделните икони и подреждането им в иконостаса. В резултат на тези теренни експедиции бяха спасени безценни икони, намиращи се в извънкултова употреба. По-късно те бяха съхранени, реставрирани и експонирани в музеите във Варна и Добрич. Смея да твърдя, че и в двата музея иконните колекции са на много високо ниво, като иконите са реставрирани и приведени в експозиционен вид.

В последните няколко години на територията на Варненско и Великопреславска Митрополия бяха извършени основни ремонти на храмове, финансирани по Европейски проекти. В много редки случаи към количествените сметки за извършване на чисто строителни дейности бяха предвидени и финансови средства за консервация и реставрация на икони, изработка на нови иконостаси, владишки тронове, проскинитарии и др. По-заможни църковни настоятелства финансираха реставрационни дейности със собствени средства. Появиха се и частни дарители.

Както споменахме в началото в Североизточна България са работели самостоятелно или в екипи предимно тревненски иконописци. По-заможните села около град Варна явно са могли да си позволят да поканят, а така също и да заплатят на иконографи, като Захария Цанюв, Кънчо Иванчов и Никола Генков. Нерядко те работели и в екип. Захария Цанюв води със себе си синовете си Кънчо и Стефан /Цаню/, а Кънчо Иванчов - сина си Иванчо Кънчов. Досега със сигурност бяхме установили, че Захария Цанюв и Иванчо Кънчов са автори на иконите в църквата „Св. Архангел Михаил“ в с. Българево /Добричко/ и на иконите в църквата „Св. Атанасий“ в с. Виница /сега квартал на Варна/ / сн.1/. Оказа се, че този екип е изписал и иконите в църквата „Св. Петка“ в с. Изгрев /сн. 2, 3, 4/ и иконите в църквата „Св. Николай“ в с. Николаевка Варненско /сн. 5/. За съжаление, шансът за задълбочено проучване на тяхното творчество, а и творчеството на други тревненски зографи /напр. Никола Генков/, непрекъснато намалява. Иконите, намиращи се в гореспоменатите селски църкви в момента се намират в изключително тежко състояние - деструктирали основи, проядена от инсекти дървесина, опадал грунд и загуба на живописен слой. Всичко това е в следствие на обезлюдяването на селата, не извършвани от години ремонти на църковните сгради, течащи покриви, липса на дограма. Поради неправилно отношение и разбиране, липса на охрана, много от храмовете били ограбени и част от иконите в тях вече липсват. Поради липса на фото документация, тези произведения на иконописта са безвъзвратно загубени за българската наука.

Както вече споменахме, през последните няколко години с помощта и благословията на Варненско и Великопреславската Митрополия и църковните настоятелства на храмовете в селата Виница, Изгрев, Николаевка, Червенци и Брестак, бяха консервирани и реставрирани 12 икони. Бяха вложени и немалко средства за това. Тези икони бих определил като върхови постижения на Тревненската иконописна школа. Те носят подписите и доказаното авторство на Захария Цанюв и Кънчо Иванчов. И тук възниква въпроса - къде е мястото на тези икони и редно ли е те да бъдат върнати в ново ремонтираните храмове, където има и ще има още дълго време остатъчна влага, довършителни строителни дейности, липса на охрана? От друга страна при реставрацията на тези икони бяха разрешени такива проблеми, които обикновено са обект на отделни дипломни работи в Художествената Академия. На всички посветени в тази материя е ясно, че връщането на иконите и поставянето им в такива екстремни условия биха компрометирали всяка професионална реставрация. Ако можем да потърсим паралел от медицинската практика ще се окаже, че е недопустимо пациент претърпял инфаркт или инсулт да бъде възстановен на работа, свързана с извършването на тежък физически труд при неподходящи климатични условия…

Имам възможността да представя един конкретен случай и вече успешно реализиран проект за консервация, реставрация и изготвяне на копие на иконата Св. Богородица Млекопитателница /сн. 6/. Проектът беше финансиран от частна фондация и благословен от тогавашния Русенски Митрополит Неофит и сегашен Български патриарх. Иконата се намираше на проскинитарий в църквата „Св. Димитър“ в с. Пепелина Русенско /община Червен/. На пръсти се броят българските икони с такава иконография. Една от причините за това е навярно притеснението и на поръчващите и на иконописците да изобразяват голата гръд на кърмещата Богородица. Иконата на св. Богородица Млекопитателница и иконите от царския иконостасен ред в храма, категорично могат да бъдат датирани от 70-те години на ХIХ век и определени като творби на Захариевската фамилия. Съществуват вече данни, че през този период в Русенската духовна околия е изпълнявал поръчки за изписване на икони Цаню Захариев.

По стилови белези и иконографски похвати иконите от храма в с. Пепелина имат аналози с икони от храмове в Русенско с установено авторство на Цаню Захариев. Иконата на Св. Богородица Млекопитателница в момента се намира в русенската Митрополитска църква. Тя е вградена в специално изграден проскинитарий, а точното нейно копие бе тържествено пренесено с литийно шествие в храма на село Пепелина.

В заключение трябва да отбележим, че в момента стотици икони се намират в знайни и незнайни църковни храмове. Те трябва да бъдат не само публикувани, а спасени чрез адекватни професионални действия - проучени, документирани и реставрирани. Само така те ще бъдат съхранени за идните поколения и ще бъде запазена паметта и на най-малкото населено място, в което все още се намират.

Константин Угринов

РИМ – Варна

Из „Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна“, т. 4, 2015 г.