Шуменският клон на фамилия Скорчеви

Град Трявна е разположен в северните склонове на Стара планина. По време на османското владичество местното население дава „харбалии" за охрана на проходите, поради което се ползва с известни привилегии. Вероятно тези привилегии се изразяват в по-големите възможности за местно самоуправление. Поради планинския терен на Трявна развитието на земеделието е по слабо. Нивите са малки и разпръснати из селското землище. Това е предпоставка за бързо развитие на занаятите. Както е известно художествените занаяти носят славата на Трявна и за няколко века са основен поминък на част от населението. Друга част от тревненци търсят препитание извън Трявна, в по-големи градове. Изселванията стават около 50-те години на XIX век.

За част от известната Тревненска фамилия Скорчеви градът, който им дава препитание, е Шумен. От своя страна те оставят дълбоки следи в стопанския и културния му живот.

Фамилия Скорчеви, е една от най-старите и многочислени фамилии в Тревненско. Името най-вероятно се свързва с пристигането в този край на преселници от Западна Македония и околностите на гр. Корча в Албания. Подложени на албански етнически натиск между XVII и XIX век, население от тези райони търси убежище далеч от родните си места. Част от тях идват и остават из Тревненските села, като слагат началото на редица нови местни фамилии. Заселници в една от близките до Трявна колиби постепенно възприемат прозвището "Скорчеви" („идващи от към Корча"). От фамилия Скорчеви се обособяват няколко родови клона: Драгалевски, Протопонински, Добрички, Суворовски, Търговищки, Тревненско-Габровски, Червеноводско-Русенски и Шуменски.

Шуменският клон се води от Димитър Петров Скорчев, роден с. Скорци, Тревненско през 1846 г. Син е на предполагаемия родоначалник на фамилията – Петър Скорчев и първи братовчед на видния революционер Ангел Кънчев. Първоначално Димитър учи в родното си село при местния свещеник. По-късно ходи в Тревненското школо при поп Кою Витанов. След смъртта на баща си се преселва в Шумен (1862 или 1864 г.), за да търси препитание. Постъпва на работа при Шуменския манифактурист Тони Иванов. В следващите години успява да привлече в Шумен и тримата си братя - Никола, Янко и Кънчо. Свързва живота си с Вичка Кърджиева, от известния шуменски род Кърджиеви. Баща й е първия френк-терзия в града”. По-късно Димитър Скорчев отваря собствен магазин и спечелва име на почтен и уважаван търговец. От дребен манифактурист на "Къллека”, той успява да се замогне, построява къща на днешната улица “Никола Михайлов", близо до площад "Оборище". Отначало прекупува и препродава земеделски продукти. Впоследствие започва да търгува с галантерийни изделия, които внася от Влашко и Русия. Вероятно към края на века е вече доста заможен и това му дава възможност да осигури на тримата си сина обучение в чужбина. Умира в град Шумен през 1921 г.

Най-големият от синовете на Димитър и Вичка Скорчеви – Тодор Димитров Скорчев е роден през 1880 г. в Шумен, където получава прогимназиалното си образование. Гимназия завършва във Варна. Там, под въздействието на Георги Бакалов става убеден социалист. След завършването си за кратко е в родния си град. Работи активно в читалище “Архангел Михаил" (дн. "Добри Войников"). Неговата работа е свързана основно с обогатяването на библиотечния фонд. По-късно, като студент по право в Женева, влиза във връзка с Георги Плеханов и се включва в дейността на марксическата група. През 1905 г. завършва правни науки в Брюксел и се завръща в Шумен, където работи като адвокат. На няколко пъти се стига до затваряне на адвокатското му бюро, заради връзките му със социалистите. От декември 1911 г. до 1915 г. е библиотекар в Шуменското читалище “Архангел Михаил". Повечето от книгите в библиотеката се доставят лично от него и по негова преценка. Загива на фронта по време на Първата световна война през 1916 г. За увековечаване паметта на Тодор Скорчев на 9.12.1932 г. е основан фонд "Паметник на д-р Тодор Скорчев". Фондът е основан от Павел Байнов, който внася 15 000 лева. Съгласно волята на дарителя, сумата трябва да се внесе в Българска земеделска банка и, когато нарасне на 30 000 от лихвите да се купуват ежегодно съчинения по философски и социални въпроси за библиотеката на читалището.

Д-р Петър Димитров Скорчев е вторият син в семейството. Роден е в Шумен на 26.04.1881 г. Прогимназиално образование завършва в Шумен през 1895 г., след което продължава във Варненската мъжка гимназия. В града, подобно на по-големия си брат, става

убеден социалист с помощта на Георги Бакалов. След завършване на гимназиалното си образование се завръща в Шумен и за кратко време сътрудничи на опозиционния вестник "Шуменски вести". Участва в дейността на местното читалище "Арх. Михаил" и помага на брат си Николай в устройване на читалищната библиотека. Член е на читалищното настоятелство от 1922 до 1925 г. През 1900 г. записва медицина във Виена. По време на следването си поддържа контакти с прогресивните среди в австрийската столица. Дипломира се през 1905 г. и от следващата година е участъков лекар в Каварна. През 1908 г. поема поста градски лекар в Шумен и остава на него до 1926 г. През този 18 годишен период той извършва лекарски прегледи и медицински манипулации в градската амбулатория, която тогава се помещава южно от централните градски хали (днес в района на ОББ). По-късно става районен инспектор по маларията в гр. Шумен. През цялото това време той се изявява като активен общественик, изнася беседи на здравни теми, разглежда редица социални въпроси и др. По време на Балканските и Първата световна война е дежурен лекар в състава на 7-ми Преславски пехотен полк, където с поверения му медицински състав оказват първа медицинска помощ на ранените в сраженията при Ески Полос, Петра и Чаталджа. Особено трудна и опасна е борбата му срещу холерната епидемия, появила се на чаталджанските позиции. През времето на Междусъюзническата война е на сръбския фронт при Гюешево. А през Първата световна война на Добруджанския фронт. През 1916 г. работи в бактериологичната лаборатория на румънския фронт. През 1917 г. е изпратен в Прилеп на Македонския фронт, където на бактериологичната лаборатория е поставена задача да се бори срещу маларията, върлуваща в района. От 1919 – 1926 г. е призован в Шумен да организира имунизацията на новоприети войници от Шуменския гарнизон. По това време в града и района изобилстват случаи на малария, предимно заради завърналите се от Македонския фронт войници. Д-р Скорчев разкрива противомаларична лаборатория в градската здравна служба. Извършва се огромна работа по изследване на кръвни проби за откриване на маларийни плазмодии.

През 20 години на ХХ в. е избран за председател на туристическото дружество в Шумен. Той е един от основателите на летовище "Висока поляна". През пролетта на 1921 г. е главен инициатор на летните ученически колонии на Шуменското плато в местността "Висока поляна". Тогава става и оборудването на кухня и трапезарии, на палатки сред гората и др. Дружеството има за цел физическо и духовно възпитание чрез движение сред природата. През следващите години, по негово настояване, се пристъпва и към построяване на леки паянтови постройки, които през летните месеци служат за отдих на шуменските граждани. От 1921 г. д-р Скорчев е назначен като фабричен лекар на Пивоварното дружество в гр. Шумен като по този начин на работниците се осигурява безплатна медицинска помощ.

През 1924 г. издава своя оригинален труд “Зараза и болест". Участва редовно в заседанията на Общинския съвет и поставя за решения въпроси по проблемите на здравното състояние на населението. След като преминава специализиран курс по практическа и производствена микробиология, през 1926 г. е назначен за директор на противобясната станция и на новооткритата бактериологична лаборатория във Варна. В своето 30-годишно директорско управление обслужва населението на Шуменски и Варненски окръг. Има безспорни заслуги за ликвидирането на болестта бяс в Североизточна България. С това полага началото на бактериологическите лабораторни изследвания в града. След 1944 г. станцията преминава в системата на ХЕИ и той завежда лабораторията по бактериология. До 1955 г. работи и върху наболелите проблеми на вирусните заболявания, на замърсяването на водите и др. Автор е на няколко значителни труда и множество статии по социални, медицински и историко-филологически въпроси. Някои от неговите трудове в областта на проблемите, които изследва са: "За бактериологическото изследване водата на Черно море в района на морските бани"; "Вируси и вирусни заболявания”; “Петнистият тиф и една опростена капкова аглутинация"; "Една модификация на Хемптовия метод за усилено имунизиране на опасно ухапаните". Носител е на наградата "Народен орден на труда – сребърен”.

Д-р П. Скорчев изучава староосмански и персийски език. Работи върху влиянието им върху българския език. Тези изследвания намират място в ред публикации отпечатани на страниците на в. “Шуменски вести". Не пропуска да отбележи и впечатленията си, че голям брой турски думи стават незаменима част в езиковия речник на Шуменеца. По-късно публикува проучванията си в задълбочени научни статии в списания "Език и литература", "Българска мисъл”, “Исторически преглед“ и др. Своя богат опит, натрупан в продължение на повече от половин век, колоритни епизоди от лекарската му практика, недостатъците в характера на своите съграждани, д-р Скорчев отразява във фейлетони или къси разкази с хумористичен оттенък, печатани в шуменски вестници. Д-р П. Скорчев умира във Варна през 1957 г. Днес Музеят на медицината във Варна съхранява изключително богат фонд, свързан с живота и дейността на д-р Петър Скорчев.

Николай Димитров Скорчев е роден в Шумен на 9.02.1883 г. Той е син на Димитър и Вичка Скорчеви и брат на Петър Скорчев. Прогимназия завършва в Шумен, а гимназия във Варна (1901 г.). Като гимназист се запознава с Георги Бакалов и Васил Коларов. След завършване на гимназиалното си образование се завръща в родния Шумен и постъпва на работа като деловодител в читалище “Арх. Михаил". По-късно поема и уреждането на читалищната библиотека. В спомените си той споделя, че по това време библиотеката разполага с около 3000-4000 тома книги, между които и доста ценни на руски и френски език. В продължение на две години от 1907–1909 г. Николай Скорчев извършва основно преустройство на библиотеката. Одобрява идеята за реорганизация на библиотечните фондове и за въвеждане на десетична класификация. Поради тази причина е командирован в Плевен, където библиотекар в читалище "Съгласие”, е Петър Ненков. Урежда азбучни и систематични каталози. По това време библиотеката към читалище ,,Арх. Михаил" става втората читалищна библиотека въвела десетичната класификация след Плевенската. На 4.09.1909 г. напуска работа и заминава за Грьонинген, където записва медицина като по-големия си брат Петър. Поради огромния му интерес към медицинската наука и показаните резултати, ръководството на университета решава да му предложи асистентско място. След избухването на Първата световна война се завръща в България. От 1921 г., когато отново е библиотекар в Шуменското читалище “Арх. Михаил", успява да приведе в ред библиотечното имущество. Усъвършенства каталога, изготвя фишове за по-значителни статии от печата и др. С помощта на няколко ученици поставя началото на предметния каталог. Привлича голям брой читатели, които подтиква да учат и да ползват при подготовката си руски език. За кратко време е учител в Първа шуменска прогимназия. През това време той полага големи усилия за увеличаване на книжния фонд, за ремонта на читалището и за превръщането му в истинско средище на културно-просветна дейност. От края на 1921 г. постъпва в хора на Софийската опера". Партиен функционер и обществен деец. Член е на БКП (1919 г.) През 1925 г. е обвинен в нелегална дейност и е осъден по ЗЗД. След амнистиране през 1926 г. Николай Скорчев излиза от затвора и се завръща в родния си град. Заради комунистическата си ориентация дълго време остава без работа. Заминава за София и постъпва на работа като метеорологически наблюдател на Витоша. Според един източник през 1940 г. Николай успява да постъпи на работа като деловодител в Министерството на железниците, където остава до 1946 г. След 1946 г. работи в издателството на БКП като деловодител, редактор и преводач. Умира на 22.01.1963 г. в София. Изнесените до тук сведения опровергават друг източник според който през 1936 г. Николай Скорчев изчезва безследно.

Интересна се оказва съдбата на брата на Димитър – Кънчо Скорчев. Роден е през 1856 г. и едва десет годишен остава сирак. Приютява се при по-големия си брат в Шумен. След самоубийството на братовчед му Ангел Кънчев, потресен от ранната му смърт, става член на Шуменския революционен комитет. При основаването на комитета лично е закълнат от Васил Левски". Сведенията кога Кънчо Скорчев преминава във Влашко са противоречиви. Според едни той се прехвърля през Дунава към 1871 г., а според други през 1875 г., когато става провалът на Шуменската чета. Във Влашко Кънчо Скорчев отсяда в дома на Димитър Горов, който е негов свако и приятел на Христо Ботев. Така с негова помощ, Кънчо се записва в Ботевата чета. В една своя статия Георги Джумалиев посочва, че в четата на Христо Ботев участват шуменци-емигранти. Вероятно Кънчо е наречен емигрант поради факта, че заминава за Гюргево след провала на Априлското въстание. След смъртта на войводата, четата се разделя на три. Кънчо попада в група от около 20 души, която на 21 май е обградена от турските войски в една кошара по склоновете на Врачанския балкан. В спомените си Йордан Йовков - Инджето разказва, че след престрелката един след друг били обезглавявани пленниците. Кънчо Скорчев се спасява по чудо след неочакваното идване на каймаканина. Съден е заедно с други Ботеви четници в Русе.

Според други сведения, защитника Илия Цанов, успява да убеди

съда, че Кънчо не е напълно нормален и така да го спаси от смъртно наказание. Осъден е на доживотно заточение и е изпратен в Диарбекир. Отначало е въдворен в затвора в Цариград, а след това в крепостта Сен Жан д'арк, откъдето е освободен на 19 март 1876 г. В крепостта бързо става известен с непримиримостта и бойния си дух, което го прави обединител на намиращите се там български заточеници. След Освобождението се заселва в Шумен и подпомогнат от брат си започва търговия на дребно. Позамогва се и наема хан извън града, благоустроява го и го превръща в сборно място за демократично настроените младежи. През 1895 г. Кънчо Скорчев получава следното удостоверение от своите приятели.

"Долуподписаните поборници, жители на гр. Шумен, чрез настоящето си свидетелствуваме, че поборникът Кънчо Петров Скорчев, родом от Трявна, а сега жител на гр. Шумен, през 1876 г. е бил в четата на покойния Христо Ботев и е участвал в сражението против турците до последното й разбиване и е награден за отлична храброст със солдатски сребърен кръст 4 степен гр. Шумен, 15 ноември 1894 г. Починал през февруари 1913 г. Завършил земния си път скромно, както бе и работил, живял но доволен, че е помогнал на отечеството си да се избави от вековното иго и при това редом с Христо Ботев. А това вероятно е било достатъчна награда за Ботевия четник Кънчо Скорчев". Сред шуменци Кънчо Скорчев оставя спомени със своето хъшовско кафене на Битпазар, което е сборище на поборници и опълченци.

В заключение мога да кажа, че фамилия Скорчеви, пази в себе си тревненската кръв, но се превръща в една от известните и уважавани фамилии в град Шумен. Макар и далеч от Трявна те запазват балканджийския си свободолюбив дух, твърдостта на характера и пословичните тревненски трудолюбие и талант. Шуменско наследство са революционният устрем и стремежът към себеотдаване, идващата от Възраждането жажда за просвета и култура. Те са търговци и лекари, те са читалищни и културни дейци, те са бунтари и новатори – всеки според времето, в което живее. Тяхната социална, гражданска и обществена позиция ги прави неразделна част и от Шуменската, и от Тревненската история.

 

Стела Димитрова

РИМ - Шумен

Тодор Скорчев

Д-р Петър Скорчев

Николай Скорчев

Кънчо Скорчев