Тревненски бУдил: История на Тревненския самодеен театър /1960-2009 г./. Част I

Това писание няма претенцията за пълна историческа изчерпателност и последователност, защото се описва само от моя милост. Ако участваха институциите, заинтересовани лица, „стари" и млади самодейци, тогава неговата значимост би се наредила в историята на българския театър. Това не е пресилена оценка, защото в определени периоди Тревненският театър е стоял високо в социалния, културния и икономическия живот на тревненеца. Моите описания са скромни, но на тях може да се вярва, защото в по-голямата си част съм свидетел и пряк участник в театралния живот на малка Трявна. Все пак ще направя кратка предистория на театралното изкуство от неговото начеване до спомената 1960 година.

Христо Даскалов споменава, че първото представление в Трявна се състояло през 1872–73 г. и се е играла комедията „Чорбаджи Генко", написана от него. С приблизителна точност през тази година (2009-та) се навършват 137 години от това събитие. Малко са театрите в България, които биха могли да се похвалят с такава годишнина. Друг е въпросът, че Трявна не иска да отбележи вековната история на своя театър. Защо? Вероятно има обективни и субективни причини, но така или иначе вековен юбилей не е честван.

Как се е развивал театърът след Освобождението до четиридесетте-петдесетте години на ХХ век мога само да отбележа от спомените на по-стари самодейци. За жалост спомените им са от тридесетте години на ХХ век. Някои от тях дори смятат, че това е началото на Тревненския театър, което, разбира се, не е вярно. Под ръководството на директора си Никола Шиваров * трупата се самоиздържала. Един от режисьорите бил Михаил Попов от гр. Пловдив. Играни са пиесите: „ХОТЕЛ РАЙ" - Владимир Мусаков, „ИМАНЯРИ” – Емил Андреев, „ПЛЕННИКЪТ ОТ ТРИКЕРИ” - Константин Мутафов, „БОГ ДА ПРОСТИ ЛЕЛЯ МИ" - Никола Икономов, „БОРЯНА” – Йордан Йовков, „СКАКАЛЦИ” - Ст. Л. Костов, „ХЪШОВЕ" - Иван Вазов, „ДЪЩЕРИТЕ НА ЕФРЕМОВ" - Стефан Савов, и още много, много заглавия. Някои от пиесите са поставяни от Христо Стефанов от името на църковното братство с участието на поп Георги като суфльор и организатор.

Изнесена е и ПЪРВАТА ОПЕРЕТА от тревненски самодейци, поставена от режисьора Белогушев от град Русе. И така до 1944 г. След 9 септември 1944 г. нещата коренно се променят. На директорския пост се утвърждава Никола Шиваров. Има художествен съвет, художник, драматург; театърът става околийски. Много са имената, ще споменем малцина: Христо Стефанов, Милена Стефанова, Никола Шиваров, Пенчо Армянов, Дешка Шиварова, Цаньо Ангелов, Петър Панчугов, Мария Бонева, Георги Стефанов, Кънчо Методиев, Марин Цурев, Васил Радомиров, Петър Чобанов, Йонко Георгиев, Ана Георгиева, Надка Киселова, Мира Недялкова, Стефан Бонев и др. Театърът обикаля Габровския, Дряновския и Търновския район и играе при голям успех. Разбирай пълни салони. Директорът е издействал и се е плащало на самодейците в зависимост от ролята.

Първият кмет след 9 септември 1944 г. – бай Никола Бъчваров, е допринесъл много за развитието на театъра. Независимо че той е околийски, а околийският център тогава е Дряново, седалището му е в Трявна. До 1952–53 г., когато театърът заминава в Търново, е бил едно голямо културно средище, което тревненци уважават и почитат. Играят се пиесите „БАЛКАНСКИ АРИСТОКРАТИ” - Ладислав Бобич, „ДЯЛБА” – Илия Енчев, „КЛАРА” – М. Раймонд, „МАРТА” – Крум Кюлявков, „ЗЛАТО” – Георги Дръндаров, „ЛУДИ ПАРИ” – Николай Островски, „МОСКВА СЕ СТРОИ” – Павел Красев, „ЗАЩО МИСТЪР БИДЪЛ” – В. Любимова. Гастрольори: Ана Георгиева, Султана Куманова, Милена Стефанова, Стефан Гъдуларов, Константин Кисимов, Белогушев, Георги Фратев, Иван Димов. Оттук тръгнаха за София Виолета Николова, Златина Дончева; Христо Стефанов – за Велико Търново, и др.

Без да се омаловажават ентусиазмът и желанието на театралния колектив, читалище „Напредък” и неговото ръководство определено имат голям принос за популяризирането на състава. Но помощта, която държавата оказва, и най-вече тревненските предприятия и частници, е била изключително голяма. Не само загрижеността на директора, но обичта и грижите на обществеността е издигала и съхранила Тревненския читалищен театър. Помня, че през петдесетте години на миналия век Тревненският театър, както се спомена и на друго място беше околийски, но седалището му беше в Трявна. Парадокс, който пълнеше сърцата ни със злорадство, защото съперничеството между двата града е отколешно. И така до 1953 г., когато тревненския театър, който вече е полупрофесионален, полусамодеен, но като че ли по-скоро професионален, с разпореждане на партията, бе откомандирован във Великотърновския театър заедно с директора и част от актьорите, отишли по желание. По-късно се разбра, че директорът Никола Шиваров е бил главният виновник да „преселят“ театъра във Велико Търново. Старите самодейци не му простиха „предателството“. Голяма част от артистите останаха в Трявна и всъщност те са продължили театралното дело. Директорът Шиваров става директор на търновския театър.

Малък бях, но помня, че нашият салон преливаше от публика на всички представления. Не съм имал никаква връзка с театралите и съм гледал като изтърван с такъв трепет и любопитство, което ми е останало и досега. Няма възможност да се възпроизведе нищо освен снимките, но и те са един мил спомен от онова време. Нека да споменем няколко заглавия: „ПЛАТОН КРЕЧЕТ“, „МАЙКА НА СВОИТЕ ДЕЦА“, „МИРАНДОЛИНА“, „ДВА СЕ МЛАДИ ЗАЛИБИЛИ“ и др. Спомням си гастролите на Иван Димов, Ружа Делчева, Константин Кисимов, Христо Гъдуларов.

След сливането на двата театъра търновският театър играе при небивал успех. Никола Шиваров беше труден човек с още по-труден характер, но като организатор еша му нямаше. Винаги пълнеше салоните и преизпълняваше заложеното в годишния бюджет. Когато идваха на представления в Трявна, се чакаше на опашка за билети. С времето този ентусиазъм избледня, за да стигнем до наши дни, когато вече не съществува. Много време преди директорът Никола Шиваров да си отиде от този свят, разговарях с него и бяхме стигнали до споразумението да ми даде материали, каквито той имаше в изобилие, но така и не се осъществи тази среща. Връзката бе прекъсната и едва ли някога ще се възстанови. Колкото и да плюем по преднамерения материализъм, кой ще е онзи, дето ще пише история за едната чест и слава. Никой! Аз се впрегнах като наивник на зряла възраст, защото чувствам някакво морално задължение да оставя нещичко на онези след нас. И защото неангажираните с полезна дейност люде си представят, че театърът е ядене, пиене – въобще безполезна работа. Не ги интересува колко нощи, колко дни шепа хора полагат безкористен труд, за да им доставят естетическа наслада. Само, че естетиката е за хора естети, а не за мърлячи /думата е грозна, но е точна/, а за жалост те не са малко, да не кажа дори – много са.

През 1959 г. ме уволниха от казармата и още същата есен започнах да посещавам театралния колектив. Неговата база и ръководство бяха в текстилния комбинат „Ангел Кънчев", бившата фабрика „Св. Георги" (сега вече нищо не съществува от споменатото предприятие най-стара история, давало поминък на тревненци в продължение на десетки години). Ръководител на състава беше Мариана Иванова - сръбкиня, майка на двама небезизвестни синове - Миодраг Иванов (шоумен) и Людмил Иванов (бивш кмет и бивш председател на Общинския съвет в Трявна, в онези години на промяната - водач на профсъюза „Подкрепа"). Миряна Наумович, по мъж - Недялкова, била самодейка в Околийския театър, но не заминала за Търново. По-късно тя напусна България и се пресели в Сърбия, тъй като майка й бе там, активен борец против фашизма, и имаше нужда от грижи. След нейното напускане театралната трупа премина към тревненското читалище.

Първата пиеса, в която участвах, носеше заглавието „Съвест" - Емил Манов. Играех ролята на ученик в едно богаташко семейство, в което попада ранен партизанин. Прощъпалникът се оказа сполучлив, „влезе ми в гащите" този таралеж, че досега. Значи разказвам по спомени за периода 1959-1963 година, когато ръководител е Мира (Миряна) Недялкова.

Освен „Съвест" тя постави „Светът е малък" - Иван Радоев. Интересна пиеса с много участници, от които помня Генчо Бошнаков, Деньо Денчев, Илия Пеев, Митко Тотев, Ботьо Хаджиев, Петър Димов, Васил Кочев, Цанка Пенчева и др. „Филумена Мартуpано" - Едуардо де Филипе. Участници: Мира Недялкова (постановчик), Стефан Бонев, Ботьо Хаджиев, Петър Димов, Петър Рангелов и др. Искам да разкажа една пикантна случка. Бях в конфликт с режисьорката заради това, че участвах и в естрадния състав, и за да си „отмъстя”, заедно с моя колега и съученик Петър Димов на едно представление в с. Ганчовец се напихме като казаци. Аз въобще не можах да изляза на сцената, а адаша са го подпирали да не падне. Съкратили второ действие, не знаели как да завърши трето. Въобще резил. Че като ме поде партийният секретар на комбината, за малко да ме уволнят. Размина ми се, защото иначе съм имал примерно поведение.

„ПРИКАЗКА ЗА КАЛПАЦИТЕ" - Панчо Панчев. За тази пиеса нямам никаква информация, но знам, че се е играла, когато трупата е била все още към комбината.

През 1963 година с решение на Партията ме назначиха за ръководител на естрадно-сатиричния състав при завод „Ив. Йонков”. Същата година заминах да уча в учителски институт в гр. Плевен и се откъснах от Трявна. Там обаче продължих да се занимавам със самодейност. Започнах участие в читалищен естрадно-сатиричен състав със спектакъла „ДОН КИХОТ КАЙЛЪШКИ". Репетициите на спектакла бяха преустановени и се започна работа над „МИХАЛ МИШКОЕД“ – Сава Доброплодни с гост-режисьор Жени Филипова. Играех малко незначителна роля на слугата Петко, но имах възможност да се докосна до голямото изкуство на незабравимия Георги Парцалев при неговия гастрол в ролята на Михаил. Сатиричният театър, начело с Георги Калоянчев, Татяна Лолова, Xиндо Касимов, Сотир Майноловски, присъстваха на премиерата и няма да забравя първите думи и Калоянчев, когато стъпи на сцената за поздравление: „Като ви гледам вас, разбирам, че не сте за тука и че ний не сме за там!" Взрив от аплодисменти.

През това време, 1963-1966 г., ръководител на състава, този, който ме е замествал, е Петър Димов. Правили са скечове, сценки и са пътували по селата.

През 1966-1969 г. художествен ръководител е Юлиана Кожухарова. За този период няма нищо писано в архивите на читалището и музея.

През периода 1966-1969 г. бях възпитател в училището в Плачковци и поех отново естрадно-сатиричния състав. За неговата дейност отделям особено голямо място и нужното внимание.

В края на 1969 г. напуснах учителстването в Плачковци и започнах работа като редактор на многотиражката в МЗ „Ив. Йонков" – Трявна. През 1970 г. бях изпратен на курсове в режисьорската школа в гр. Пловдив. Завърших школата с отличие и придобих правоспособност да режисирам театрални и естрадни спектакли. Нещо полупрофесионално, нещо професионално, както се казва, ни риба-ни рак, но ни даваха големи привилегии със сравнително големи възнаграждения. Друг е въпросът, че предприятията не изпълняваха предписанията, а се ръководеха от собствената си икономическа политика, която в онова време беше бетонирана.

След като се завърнах, започнах работа като ръководител на театралния състав и на естрадния едновременно. Театралният състав беше към читалището, а естрадният - към завода. Съществуваше един скрит антагонизъм между двата състава, на който аз бях по средата. Талантливите актьори от естрадно-сатиричния състав, ръководен от мене, бяха изтегляни в театралния състав. Уродливата си форма този антагонизъм я показа, но за това ще разкажа по-късно. Започнах работа с театралния състав върху комедията „КАРНАВАЛ" – Иван Шопов. Направих разпределението на ролите, започнах репетициите, декорът беше дело на Веселин Ковачев /главен художник на Пловдивския театър и мой преподавател по сценография/. И тъкмо в онзи период, когато ще излизаме на сцена, пристига първият секретар на партията Кънчо Цанев и води споменавания нееднократно директор на Тревненския театър от недалечното минало Никола Шиваров. Секретарят на партията най-безцеремонно казва, че спираме тази пиеса и започваме друга под ръководството на Шиваров. Вероятно той е разказал на Шиваров кой съм и що съм, защото същият, без да ме познава решава, че аз ще играя главната роля в пиесата „РОЗИ ЗА Д-Р ШОМОВ“ – Др. Асенов. Аз със сринато самочувствие не отивам на репетиции. Партията ме търси, събират целия колектив и всички ме оплюват, с изключение на художника Р. Маринов. Крих се няколко седмици, но си дадох сметка, че може да стане по-лошо, а в същото време не исках да спъвам работата на естрадно-сатиричния състав, където бях решил да докажа кой съм. Пред всички секретарят К. Цанев заяви, че не го интересува естрадата, на първо място сега е театралният състав. Назначиха една учителка, казваше се Стоянка Сиракова, която на всяка репетиция присъстваше от начало до край и на другия ден докладваше в партията моето поведение. При тези екстремни обстоятелства пиесата излезе и беше посрещната нееднозначно. Постановката беше на Н. Шиваров. Сезонът е 1972-1973 г. Участници: Петър Рангелов, Благовеста Алексиева, Цветана Цветкова. Стефан Бонев, Кольо Скендеров, Виолета Тодорова, Марин Цурев, Боньо Кожухаров, Йордан Кожухаров, Цанка Кожухарова, Наталия Маринова, Тодор Маринов. По-късно Тодор Маринов напусна Трявна и бе заменен от Любомир Кънев (сега актьор в Русенския драматичен театър). Същата 1973 г., за гости от Чехословакия, Шиваров и партията ни възложиха да подготвим „БЛОКАДА" - Камен Зидаров. Играхме само едно представление за гостите. Участници: Митьо Бонев, Боньо Кожухаров, Кольо Скендеров, Цветана Цветкова, Стефан Бонев, Мариана Славчева, Благовеста Алексиева, Стоян Цонев, Донка Илиева, Петър Рангелов, Тотьо Колев, Елена Велчева, Мария Ганева.

С пиесата „РОЗИ ЗА Д-Р ШОМОВ” се явихме на Четвъртия републикански фестивал и не бяхме допуснати до финала. Партията беше готова да ме изяде, да ме обяви за саботьор. Но аз получих като изпълнител на главната роля златен медал.

През сезона 1973-1974 година започнахме работа с Иван Джамбазов, съпруг на нашата съгражданка Златина Дончева. Джамбазов беше актьор в Младежкия театър и негов партиен секретар. През всичките години на гост-постановчици аз изпълнявах длъжността на художествен ръководител и нямаше как иначе да бъде. Симбиозата даваше резултати, конфликтите – не. С Иван се работеше леко и творчески. Първата пиеса, която постави, беше нашумялата тогава „СЪДИИ НА САМИТЕ СЕБЕ СИ“ – Кольо Георгиев. По-късно покрай Иван се запознах и с автора, който се оказа една изключителна личност.

Участници: Стефан Бонев, Боньо Кожухаров, Виолета Тодорова, Петър Рангелов, Деньо Проданов, Цветана Ботева, Йонка Колева, Петър Енчев, Любомир Кънев, Елена Велчева, Петко Ганчев. Сценография – Емо Стоянов, Радослав Маринов, Стоян Цонев. По-късно в едно от представленията гастролира Гинка Станчева — заслужила или народна артистка тогава да беше.

Сезон 1974-1975 г. - „ХУБАВАТА МАРИЯ" - Дончо Цончев. Постановка - Иван Джамбазов. Премиера на 14 февруари 1975 г. Участници: Йонка Колева, Петър Енчев, Цветана Ботева, Любомир Кънев, Елена Велчева, Петър Рангелов, Ангел Гръблев, Йордан Недялков, Стефан Иванов, Кольо Скендеров, Боньо Кожухаров, Стефан Бонев, Виолета Тодорова, Марин Цурев, Митьо Бонев. С тази пиеса трябваше да участваме на един престижен фестивал в Благоевград. Представител от София щеше да гледа представлението с нашата титулярка Йонка Колева, а другото представление - пак с гастрол на Гинка Станчева. На първия гастрол Гинка отказа хонорара си, а сега поиска хонорар и за двете представления. Създаде се непоносима атмосфера, а го нямаше и Джамбазов, за да „укроти" конфликта. Не знам, може би публиката е разбрала онази неприязън, с която се играеше.

Сезон 1976-1977 г.: „СЪРЦЕТО ПОМНИ" - Александър Корнейчук. Постановка - Иван Джамбазов. Участници: Пенка Рашкова, Ирина Пенчева, Стефан Бонев, Кольо Скендеров, Митьо Бонев, Марин Цурев, Йонка Колева, Петър Енчев, Даниела Господинова, Марина Минева, Валентин Чифликов, Николай Стоянов, Боряна Нешева.

Сезон 1977-1978 г.: „ВИТРИНАТА" - Емил Манов. Постановка - Иван Джамбазов. Участници: Виолета Тодорова, Марин Цурев, Стефан Бонев, Кольо Скендеров, Митьо Бонев, Петър Енчев, Даниела Господинова, Йонка Колева, Цветана Ботева, Петър Рангелов, Мариана Желева.

1978-1979 г. „МАЙСТОРИ" - Рачо Стоянов. Постановка - Васил Червенков, директор на Драматичния театър в Габрово. Художник - Тодор Чобанов от Драматичния театър - Габрово (тревненец). Участници: Петър Димов, Митьо Бонев, Стефан Бонев, Марин Цурев, Пенка Рашкова, Петър Рангелов, Кирил Тодоров, Петър Енчев, Стефан Чалъков, Валентин Чифликов, Любен Филипов. Спектакълът завоюва златен медал на Петия републикански фестивал и лауреат на фестивала.

Моя милост и Стефан Бонев бяхме наградени със златни медали /индивидуални/. Имаше и други наградени, за които не си спомням.

Сезон 1979-1980 г.: „СЛУЖЕБЕН РОМАН" - Александър Рязанов и Брягински. Постановка - Васил Червенков. Участници: Иван Денев, Виолета Тодорова, Светла Чалъкова, Петър Рангелов, Мария Баракова, Мария Кънева.

Сезон 1980-1981 г.: „СЪРЦЕ". Режисьор - Петър Рангелов.

Сезон 1981-1982 г.: „СЕМЕЙНА ВЕЧЕР” – Кольо Георгиев. Постановка - Петър Рангелов. Участници: Валентина Рангелова, Стефан Чалъков, Боньо Кожухаров и др. Освен че поставях самостоятелно пиесата, Кольо Георгиев – авторът, ми се довери, като ми я даде почти в чернови вид. Имах неприятности с управляващите, защото тълкуваха отделни сцени според тяхното ограничено мислене. Повиках Кольо Георгиев да ме „спасява”. Пред началника думите му бяха следните: „По вашия край с дрехите ли се чукате?” Отговор не последва.

Сезон 1982-1983 г.: „ПОСЛЕДНАТА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ НА МИСТЪР ФОРБС" - Димитър Начев. Постановка – Иван Герасимов - актьор в Габровския драматичен театър. Участници – Петър Рангелов, Митьо Бонев, Добромир Денев, Стефан Бонев, Виолета Тодорова, Кольо Скендеров, Васил Урумов, Мариана Маркова, Иван Коджаманов, Георги Стефанов, Радка Минева.

Сезон 1983-1984 г.: „БОРИСЛАВ" - Иван Вазов. Постановка - Васил Червенков. Сценография – Тодор Чобанов. Участници: Петър Рангелов, Стефан Бонев, Иван Денев, Виолета Тодорова, Митьо Бонев, Кольо Скендеров, Валентина Рангелова, Георги Стефанов, Валентин Чифликов, Радослав Маринов, Любен Филипов, Мариана Иванова, Катя Грозева, Емилия Димова.

Сезон 1984-1985 г.: „ОЧИ В ОЧИ” и „ПИСМОТО" - Панчо Панчев. Постановка – Иван Герасимов. Сценография – Ардаш Тавукчиян. Участници: Стефан Чалъков, Добромир Денев, Валентина Рангелова, Петър Рангелов, Виолета Тодорова, Екатерина Йонкова.

Сезон 1985-1986 г.: „КОГАТО ГРЪМ УДАРИ” – Пейо Яворов. Постановка – Иван Герасимов. Художник – Ардаш Тавукчиян. Участници: Виолета Тодорова, Стефан Бонев, Георги Михайлов, Добромир Денев, Катя Николова.

Сезон 1986-1987 г.: „ЖЕЛЕЗНИЯТ СВЕТИЛНИК” - Димитър Талев. Постановка - Иван Герасимов. Сценография - Тодор Чобанов. Участници: Екатерина Йонкова, Петър Рангелов, Георги Стефанов, Стефан Бонев, Митьо Бонев, Виолета Тодорова, Емилия Димова, Пенчо Илиев, Добромир Денев, Валентин Чифликов, Цеца Любенова.

През 1988-1989 г. съставът се поема от Никола Узунов (актьор в Драматичния театър – Габрово, по-късно служител в общината, сектор „Култура“). „ОДИСЕЙ ПЪТУВА ЗА ИТАКА" – Константин Илиев. Постановка - Никола Узунов. Участници: Георги Николов (Цеперански), Виолета Тодорова, Митьо Бонев, Стефан Бонев, Емилия Димова, Пенчо Илиев.

Сезон 1987-1988 г.: „МИНИСТЪРЪТ" - Йордан Йовков, Постановка -Никола Узунов. Художник – Ардаш Тавукчиян. Участници: Митьо Бонев, Стефан Бонев, Огнян Чалъков, Катя Николова, Пенчо Илиев.

Сезон 1989–1990 г.: „ЕДНА КАЛОРИЯ НЕЖНОСТ” – Георги Данаилов. Постановка - Никола Узунов. Участници: Теменуга Кънчева, Христо Славов, Виолета Тодорова, Пенчо Илиев, Емилия Димова и др.

(Следва)

Петър Рангелов

Из сборника „Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна“, т. 2, 2009 г.

* Бел. Г. Иванова - Никола Шиваров е роден на 4 февруари 1913 г. в град Трявна. Оттам и започва и неговият театрален път. На 10 януари 1945 г. основава Околийски театър – Трявна. На сцената на тамошното читалище „Напредък“ правят постановки редица изявени режисьори като Хрисан Цанков, Цветана Иванова, Димитър Пешев и др. На гастрол идват едни от най-добрите актьори на онова време – Иван Димов, Константин Кисимов, Ружа Делчева.

Театралната дейност в околността процъфтява и на 14 юли 1952 г., по предложение на Окръжния комитет на Партията, полупрофесионалните театри на Велико Търново, Горна Оряховица и Трявна се сливат. Създава се Професионален Окръжен театър – Велико Търново, а за директор е назначен Никола Шиваров. На 30 юли 1955 г., пак под негово ръководство, театъра прераства в Държавен народен театър. Това е един от най-светлите периоди в историята на Търновския театър. Никола Шиваров прави нещо невиждано, което дори днес ни е трудно да си представим. През първите девет години от управлението му театърът реализира 68 постановки! През сезон 1954/55 г. се играят 331 представления. Пиеси като „Иван Шишман“, „Царска милост“ и „Дъщерята на Калояна“ се играят по 150-200 пъти.

Шиваров прави „театър на колела“. Реализират се непрестанни турнета в окръга и страната. Успява да привлече млади актьори, завършили академията в театъра. Създава се творческа атмосфера, по спомените на всички от онова време. Актьорите Константин Кисимов и Георги Стаматов идват на гастроли. Постановки правят проф. Боян Дановски и проф. Кръстьо Мирски. Търновският театър на Шиваров достига завиден връх.

Сезон след сезон, цели 15 години Никола Шиваров отдава енергията, волята, любовта и таланта си за създаването, укрепването и израстването на Великотърновския театър. Други 15 години от творческия си път той посвещава на театрите във Видин, Шумен, Сливен и Смолян. Така той остава неделима част от историята не само на Търновския, но и на целия български театър.