Тревненски бУдил: Кратки сведения за произхода на колибарските селища в Белица. Част I

Под названието „Белица“ до 6 юли 1967 г. се водеше местността, която обхваща горното течение на р. Белица с най-висок връх Белновръх /864 м./. Началото на Белица, като селище се поставя в навечерието на Освобождението ни от турско робство. Най-много за това спомага откриването на началното училище през 1859 г. в къщата на урушкия жител Цаньо Глутника. Спомага също и построената през 1863-1875 г. църква „Преображение Господне“ и пренасянето на седалището на общината през 1891 г. от к. Мечевци, където тя се „настанява“ в една от стаите на училището – частна сграда, закупена на 20 октомври 1866 г. от собственика Златьо Костадинов от к. Димиевци, по застъпването на няколко селяни.

Окончателно Белица – центъра се оформя като селище след Първата световна война, т.е. около 20-30-те години на 20 век. Това селище до 6 юли 1967 г. се числи към колиби Уруци, към което се водят и к. Чифлика и Царето. Едва на 6 юли 1967 г., с Указ №504, Президиумът на Народното събрание ознаменува това ново селище под името „Белица“, като към него влизат колибарските селища: Царето, Чифлика, Уруци, Михаилчета и Мечевци /Долни и Горни/, както и Белица – центъра.

Местността Белица е била населена от най-стари времена. Първите жители били траките от племето уздицензи, а според акад. Владимир Георгиев – артакии. При нашествието на славяните местността /областта/ Белица е била населена от славянското племе Севери. Името Белица произлиза от прабългарската дума Белчуг, което значи пръстен, брънка, халка. Окончанието „ца“ тази дума приема след IX или X век, а може би и XII, когато славянските имена на Балканския полуостров обикновено окончавали на „ца“. Останки от траките по нашите места има и до днес. Това са тракийските могили на к. Ошани, Аладжов хан и други. От римско време са руините в м. „Манастирището“ срещу днешното село Стражата. А от времето на Второто българско царство са селищата, оцелели и до днес: Власатили, Олани, Царето – източно и западно, Стражата, Кулов хан или Куклевци, а днес – Мечевци. Старото население на някои от тези селища има стар и неясен произход. Например, к. Власатили – от „власос“ /планинци от гръцки/; Олани – от „алани“ /скитско племе, заселено от Асеневци, за да пазят прохода към Белновръх/; Царето – от близки хора на царския дворец в столицата Търновград; Куловци или Куртовци – селище при кулата, която охранявала моста на р. Белица на пътя от Търновград през Белновръх за Ст. Загора; Стражата – от стражарницата, която охранявала въпросния царски път.

По време на Второто българско царство, земята в Белица и изобщо в целия басейн на р. Белица от устието при Търновград, та чак до извора на билото на Стара планина, била лично владение на българските царе, а след падането на Търновград в 1393 г., станала лично султанско владение. После била обърната на вакъф, на старата майка султанка Мара /Тамара/ от Мехмед хан /1412-1421 г./, наместник на великия пророк господар на земите и раите, който заповядва на Стамбулската императорска архива - да уреди вакъф в името на старата майка - султанка с точно определяне на границите на всяко село, като означи точно и данъците, които трябва да плаща годишно. Земите, които са дадени на старата майка – султанка, били частни имоти на цар Иван Александър. В полза на това разбиране иде и турският шерият, според който, султаните задържат лично за себе си царските имоти от превзетата държава. Те обаче, или техните потомци, могат да ги завещават, като вакъфи на свои близки и сродници. Така султан Мехмед I /1412-1421 г./, внук на султан Мурад I и син на Баязид, завещал на старата майка-султанка /Валиде султан/ всички имоти по поречието на р. Белица от Търново до билото на Балкана /“История на Търновската предбалканска котловина“ - Никола Станев, стр. 20, 1942 г., издание В. Търново/.

Старата майка – султанка е Мара – сестра на Иван Шишман и дъщеря на цар Иван Александър, която той дава за жена на султан Мурад I в 1371 г. Това се потвърждава и от документите, които съм събирал лично по таваните на стари къщи из района на община Белица, от които е видно, че тези документи са издадени от „счетоводството“ на вакъфните имоти в Търново. Ето и някои от тях:

Крепостен акт /тапия/

Окръг и околия Търново, касаба Трявна – с. Белица: нива от вакъфния имот на Станьо и Христо синове на Кольо на местността „Иванчов рът“ – махала Армянковци, 25 декември 1873 г.

***

Крепостен акт /тапия/

Окръг и околия Търново, сборна селска община Трявна – с. Белица, махала Дъскари – Дончо, син на Недялко владее половин дял от овощна градина на вакъфния имот на местността „Хармана“. Издаден от Цариград по доклад от Търново – 13 септември 1877 г.

***

Крепостен акт /тапия/

Околия Търново, сборна селска община Трявна – с. Белица, махала Армянковци: нива на Станьо и Христо, синове на Кольо, от вакъфния имот на местността „Сеенски чукар“ – издадена от Цариград, от счетоводството на вакъфните имоти, по донесение от Търново – 25 декември 1873 г.

От горните документи е видно, че наистина през XVII-XVIII век земите по горното поречие на р. Белица, т.е. в местността Белица, са били държавни – султански /лично владение на султана или завещани от него на негови близки и роднини/.

(Следва)

Из статия на краеведа Петър Богданов, публикувана в краеведческия сборник по повод 1300-та годишнина на България, 1981 г.