Кратки сведения за произхода на колибарските селища в Белица. Част II

Името Белица е дадено първоначално на реката, която в горното си течение, като започнем от извора /брънката, началото/ има форма на халка, пръстен, гривна.

И наистина, който е пътувал по стария път от В. Търново през с. Килифарево, Чучура и Белновръх за Стара Загора, сам се е уверил, че щом стигне Белновръх, река Белица /в горното си течение/ има форма на халка, пръстен. Това са венец от хребети и рътлини с доминиращ връх Белновръх, около който събира водите си р. Белица, и който се включва в ждрелото под сегашното с. Белица, в м. „Дръндарските воденици“.

Тази халка или пръстен, който образува реката и венеца от хребети, добре се забелязва и от пътниците, които пътуват с автобус от Трявна за Белица и Вонеща вода.

Всички останали селища в Белица /днешното кметство Белица, както и всички селища по горното течение на р. Белица и нейните притоци/ са основани в края на 17 и през 18-ти век. Тези нови поселници са дошли от двете страни на Балкана – Стара планина, бягайки от турските зверства. Тук, в пазвите на хайдушкия Балкан, намират спасение жителите на равна Тракия и хълмиста Мизия. Така възникнали родовите колибарски селища на Белица, които в повечето случаи носят имената на своите първи заселници, на техния занаят, или на някои други отличителни белези на селището или на неговия основател.

Първите поселници заварили земите по горното течение на р. Белица пусти, безлюдни. И завладели най-хубавите земи – гори, поляни, пасища. Следващите заселници, наричани „пришълци“, завземали това, което било останало незавладяно. Точната година, когато се е заселил първият жител на селището, никой не може да каже. Може да се определи само приблизително, по родословието. За някои селища се знае откъде идва първият им жител – основателят на селището. Така например, първите жители на колиби Глутници и Уруци били кумец и кръстник, дошли от с. Гъбрене, Габровско. Първият жител на к. Дръндари идва от с. Бънзарите, Казанлъшко. Основателят на к. Дъскари е от троянските села и идва тук като овчар. Първите заселници на Райнушковци са два рода, единият, от които започва от дядо Райно от Търново. Първият жител на к. Иван Димов идва, като овчар от к. Димиевци. Колиби Маневци се образува от три рода, като този, който дава и името на селото – Маньо, идва от к. Престой /Джуровци/. Основателят на к. Чифлика идва от Ветрен, Казанлъшко. Колиби Малчевци също е основано от два рода, от които единият е от к. Павлевци. От с. Брънзарите идва и основателят на к. Армянковци. Първият жител на к. Раевци е от к. Рашевци. От с. Крива круша, Новозагорско, са първите жители на колиби Димовци и Стръмци. От пловдивските села пък е основателят на к. Фъревци. От с. Ловни дол, Севлиевско са първите жители на колиби Гърневци, Йовчевци и Белчевци. От с. Мартен, Русенско, идват основателите на Сеймени, Цеперани и Самсиите. Първите заселници на колибарските селища в Белица и по поречието на горното течение на р. Белица, идват като скотовъдци със своите овце, говеда и биволи. След заселването си те започват да се занимават и със земеделие, а след това и с овощарство. Понеже земята била пуста, обрасла с вековни гори, те били принудени да изсичат и коренят горите и да ги обръщат на пасища и ниви, което ставало много трудно и бавно и продължило много време.

По време на турското робство изселванията от Беличенско били предимно в Северна България /Мизия и Добруджа/. След Освобождението започва изселване и в Южна България – Тракия и то предимно в гр. Стара Загора. Масови изселвания от Белица има и преди Балканската война /с. Янково, Шуменско, където беличани се занимават със земеделие и в Стара Загора, където работят градинарство/. Причините са чисто икономически. Населението бързо се увеличава. Обикновено явление е всяко семейство да има от 5 до 16 деца. Много рядко се срещало семейство с под 5 деца. Този бърз прираст от една страна и гладния Балкан от друга, който ражда всичко друго, но е и жито, става причина за постоянното изселване. Изселвания има и след образуването на ТКЗС в Белица /след 8 януари 1959 г./ - в Трявна, Ст. Загора, Казанлък, Бургас и Русе, където работят в промишлените предприятия. Най-компактно е изселването в Стара Загора, където почти целият квартал „Градинарски“, още преди Втората световна война, е бил населен с беличани. След 8 януари 1959 г. в същия град се образува още един квартал от изселници от Белица, наречен „Чадър могила“ /до бившата фабрика „Наталия“/.

Днес /към 1981 г./ границите на Белица в административно отношение, не се покриват с тези в географско. Почти пълно покритие е имало само през годините от 19 май 1934 г. до 1936 г., макар че и тогава няма пълно покритие, тъй като селищата в км. Престой, който обхващат поречието на р. Криводялка – ляв приток на р. Белица, не влизат в административните граници на община Белица, а са към община Трявна. Докато след 19 май 1934 г. в административните предели на община Белица влизат 69 населени места, без тези на км. Престой с 6553 жители, то днес /към 1981 г./ км. Белица обхваща само 10 населени места с 430 жители.

 

Из статия на краеведа Петър Богданов, публикувана в краеведческия сборник по повод 1300-та годишнина на България, 1981 г.

200 годишна къща в Горни Гърневци, снимка - Жоро Хаджиев

с. Глутниците, снимка - Галина Иванова 

с. Глутниците, снимка - Галина Иванова

с. Глутниците, снимка - Галина Иванова

с. Глутниците, снимка - Галина Иванова

с. Глутниците, снимка - Галина Иванова

Долни Гърневци, снимка - Жоро Хаджиев

Дъскарите, снимка - Жоро Хаджиев 

Дъскарите, снимка - Жоро Хаджиев

Дъскарите, снимка - Жоро Хаджиев 

Йовчевци, снимка - Жоро Хаджиев

Къща в Горни Гърневци, снимка - Жоро Хаджиев

Къща в Горни Гърневци, снимка Жоро Хаджиев

Райнушковци, снимка - Жоро Хаджиев

Самсиите, снимка - Жоро Хаджиев 

Самсиите, снимка - Жоро Хаджиев 

Сеймените, снимка - Жоро Хаджиев

Сеймените, снимка - Жоро Хаджиев 

Сеймените, снимка - Жоро Хаджиев