Територията на ПП „Българка“ е с изключителни възможности и в областта на рекреационния туризъм. Умерения планински климат, чистият въздух и множеството извори и реки привличат много почиващи и туристи още в годините след войните. Болните от нервно-психическа преумора, белодробни и хронични заболявания получават подобрение. Климатичните особености на региона са причина гр. Трявна да бъде избран от Н. В. цар Борис III и царица Йоана, която през 1938 г. дарява своята зестра, за построяването на Детски санаториум за белодробни заболявания, открит 1944 г. По- късно са открити оздравителни училища в гр. Плачковци и с. Радунци. Не случайно през 1963 г. гр. Трявна и гр. Плачковци са обявени за планински курорти. В гр. Трявна е построено и първото в страната ни SOS - Детско селище през 1993 г.
Почивка „на село“ всъщност се оказва едно от най-
предпочитаните туристически предложения. Проведените проучвания показват, че
по-голяма част от чуждестранните туристи предпочитат страната ни най-вече
заради запазената природа и богатото културно- историческо наследство.
Обикновено почивката им в българското село се съчетава с пешеходни или конни
преходи, и познавателни турове до местни природни и културни забележителности.
Много приятен и подходящ терен за конен туризъм и езда, които за момента не са
достатъчно развити в района на парка. Началото е поставено със създаването на
малка конна база и манеж в местността Узана. Предлага се обучение по езда и
различни по трудност и времетраене конни маршрути.
През цялата дължина на парка по билните части, преминава
част от международната пешеходна магистрала Е 3 „Ком - Емине” (м.Узана -
вр.Шипка - х.Бузлуджа - х.Българка - х.Грамадлива). От този маршрут се
отклоняват множество маршрути на север и юг, което дава възможност за
разнообразни преходи. В района на парка се намират и много пешеходни маршрути
достигащи до различни природни и исторически местности - гр. Трявна - х.
„Бузлуджа“, с. Радевци - ГД „Българка”, гара Кръстец - х.Бузлуджа и др.
За да бъде гостуването сигурно и приятно Дирекцията на ПП
„Българка“ изгражда също образователни и опознавателни маршрути, екопътеки и
необходимата за тях обслужваща инфраструктура. Изградени са кътове за отдих по
маршрутите, с места за палене на огън. Поставени са указателни и информационни
табла на ПП „Българка”, табели, план-схеми на маршрутите.
Екопътека „Узана”
Маршрутът е достъпен и лесен, особено подходящ за деца,
по-екстремните участъци са обезопасени с дървени стълби и парапети. Поставени
са табелки с най-често срещаните дървесните видове, изградени са спортни
съоръжения. На малка полянка, заобиколена от гора и скални образувания е
Горското училище, истинска класна стая на открито, където най- малките
получават своите първи уроци за природата и защо са нужни Защитените територии.
Екопътека „Бъзовец”
Екопътеката започва от спирка „Бъзовец”, недалеч от гара
Кръстец и върви по билото на Стара планина. Тук се намира параклиса „Св. София,
Вяра, Надежда и Любов”. От спирката пътеката се изкачва стръмно в северна
посока по реброто на едноименния вр.Бъзовец (897 м. н.в.), от чието плоско чело
се откриват прекрасни гледки във всички посоки. По-нататък пътеката се спуска
към Панорамната тераса. На половината от маршрута е направен заслон за отдих и
редица пейки и масички.
Екопътека „Кръстец”
Пътеката тръгва от гара Кръстец. Оттук е минавал пътя, по
който са пренесени мощите на Св. Иван Рилски до Търново. На мястото, където са
нощували на вр. Кръстец се намира възстановения параклис „Св. Иван Рилски“.
Екопътека „Узана - вр. Шипка - Соколски манастир“
Пътеката започва от информационния център на Узана, минава
през географския център на България, включва се в международния маршрут Е3 „Ком-Емине“
и го следва до вр. Шипка. Тази разходка из дебрите на природен парк „Българка“
завършва при Соколския манастир. Едно от най-важните предимства на маршрута е в
това, че е лесен и достъпен и за хора с увреждания.
Образователен маршрут „Първи стъпки за начинаещи Bълшебници”
Тръгва към вр. Исполин и дава възможност за запознаване с
лечебните растения в района и основните дървесни видове. От върха се открива
панорамна гледка на юг към блестящите води на язовир „Копринка” и Долината на
тракийските царе. На връщане може да се отиде до кулата за наблюдение на птици
в местността Марков стол. В края на маршрута се намира изкуствената катерачна
стена. За да се избегнат инциденти ръкохватките са свалени и стената се
използва само в присъствието на планински спасител.
Съчетанието между изключително подходящия терен и природно
разнообразие дават възможности за осъществяване както на дълги и сравнително
леки преходи чрез използването на богатата мрежа от коларски пътища и пътеки с
малка денивилация, така и на екстремно колоездене и колоориентиране. Могат да
се съчетават представените по-горе пешеходни маршрути с веломаршрутите за
любителите на дългите преходи, а за екстремно колоездене са подходящи райони
като х. Българка-с.Гръбчево, АЕК „Етъра“- Соколски манастир - вр. Столетов и
др. Около гара Кръстец има маркирани велосипедни маршрути.
За туристите има наистина много възможности. Широки
планински била и стръмни върхове, картини променящи се 4 пъти годишно, пещери и
водопади, китни балкански села, богатото биоразнообразие и
културно-историческото наследство са предпоставка за развитието на различни
видове туризъм на територията на ПП „Българка“ - културно-познавателен, хоби,
пешеходен, велосипеден, религиозен, рекреационен, селски, конен, алпинизъм,
фототуризъм, както и пара, и делтапланеризъм.
Като изходни пунктове към природен парк „Българка“ са градовете
Габрово, Трявна и Плачковци, както и изключително достъпните с изградена
транспортна инфраструктура местност Узана, Шипченски проход, Бузлуджа и
Кръстец, които на териториите и околностите си разполагат с множество
туристически хижи и комплекси, с достатъчно леглови фонд и възможности за храна
и нощувки.
Местността Узана се намира в подножието на вр. Исполин
(1524м.н.в.) на 22 км от гр. Габрово. Разположена на площ около 185ха, тя е
известна като най-голямата билна поляна в Централна Стара планина. Надморската
и височина варира от 1220 м до 1350 м, като най- високата точка е връх Марков
стол (1352 м.н.в.). Тук е стартовата точка на много планински маршрути. Узана е
в средата на туристическия маршрут „Ком - Емине“. Тук се намира географският
център на България. През 1991 г. редакторът на в-к „Поглед“ - Евгени Станчев
лансира идеята за намирането на географски център на България. Откликват учени
от БАН начело с проф. д-р Младен Младеновски. Оказва се, че географското сърце
на страната ни се намира на 42*45' 58“ северна ширина и 25*14'18“ източна
дължина - и това е точно местността Узана. На мястото е поставен знак с формата
на стилизирана пирамида с отвес, оцветена в цветовете на националното знаме.
Знакът е дело на габровския скулптор Петър Хаджиганев. През 1991 г. е открит
официално от тогавашния президент д-р Желю Желев. В местността Узана има общо
13 хотела и хижи.
Ски зоната на Бузлуджа се намира точно под емблематичният
паметник на Бузлуджа. Чисто нов влек обслужва пистата, а оръдия за изкуствен
сняг гарантират снежната покривка, когато е необходимо. Като цяло този ски
център е идеален за начинаещи.
Град Плачковци е разположен в северните подстъпи на
Тревненския дял на Стара планина на 510 м.н.в., на 7 км. от гр. Трявна.
Плачковци дължи развитието си на черните каменни въглища, които лесно се
коксуват и са единствени в страната. В района са построени няколко мини в
периода 1860 г.-1936 г. За извозването на каменните въглища през 1901 г. е
построена теснолинейка от Гръбчево до гр. Трявна. Именно тази теснолинейка е
използвал Иван Вазов през 1921 г. при гостуването си на минния инженер - Буров.
Последното лято от своя живот поетът прекарва сред красивата природа на този
край. Възхищението си от нея той изразява в последните си писма до Евгения
Марс. С разкриването на мините се налага прокарването и на ж.п. линия. След
откриването на Презбалканската ж.п. линия през 1913 г. нараства броят на
летовниците. В района са построени няколко почивни станции и хижи, които и днес
предлагат добри условия за индивидуален и обществен отдих.
Село Кръстец е сред най-малките села в страната по брой
жители. Гара Кръстец е най-високо разположената гара от ж.п. линия номер 4 -
Русе-Подкова. Недалеч от гарата е и един от участъците в българската
железопътна мрежа с най-голям наклон. Много хора смятат гледките от влаковете,
преминаващи през района, за едни от най-живописните и пленяващи в страната.
хижа „Кръстец” е единствената в района, включена в структурите на БТС.
Разположена е в регион, осигуяващ изключителни възможности за екопреходи, за
пешеходен, коло и ски туризъм, за посещение на пещери, исторически и природни
забележителности. По предварителна заявка се осигурява и квалифициран планински
водач за разработени познавателни маршрути в района - „Тревненска стара
планина“, „Непознатата гора”, „Средновековни крепости”, „Предания и легенди”,
„Светът на пещерите”. Предпочитани близки обекти са заслон „Царския кладенец” с
вода и огнище, параклис „Св. Иван Рилски” с панорамна площадка, местността
„Конарското”, бившата каменовъглена мина „Лев” с паметната плоча на Иван Вазов.
По-отдалечените маршрути са до средновековните преградни крепости „Царска
могила” и „Калоянка”, ЗМ „Тисово находище” и „Студен кладенец”, природните
забележителности „Големия бук” и „Виканата скала”, връх Българка – 1445 м.н.в.,
пещера „Килиите“.
Не липсват и луксозни хотели, предлагащи по-големи удобства
за по-претенциозните туристи. Все повече стопани ремонтират къщите си и ги
предлагат за селски туризъм. През последните години се полагат усилия за
създаване на благоприятен бизнес климат и насърчаване на нови инвестиции в
региона. Увеличава се общият брой на функциониращите средства за подслон в
региона. Броят на реализираните нощувки нараства, като преобладаващ е броят на
нощувките от българи. Най-важната причина за посещение на парка остава
„посещението на планината“, нуждата от чистота, тишина, дива природа и
наблюдение на животни и растения. хижите продължават да се използват предимно
като място за подслон. Сред посетителите като туристи на природен парк
„Българка“ 80 % идват тук за повече от два дни, в 70 % от случаите те нощуват в
хижи. Две трети от посещенията се осъществяват през топлите месеци от юни до
септември.
Имайки предвид направените характеристики, стигаме до
следните изводи:
-
Централно географско положение, улесняващо
транспортните връзки
Една от добрите предпоставки за развитие на различни видове
туризъм в природен парк „Българка“ е добре развитата пътна мрежа. Тук минава
пътят “Русе - Стара Загора” (Е 772), който обслужва връзките в посока север-юг.
С автомобилен или автобусен транспорт може да се стигне до множество пунктове,
начална точка на туристически, вело и екомаршрути. През парка преминава и
презбалканската жп линия, най-пряката ж.п. връзка от Северна към Южна България.
От жп спирките също тръгват туристически, вело и екомаршрути.
-
Разнообразни природни ресурси и уникални
екосистеми
Територията на ПП „Българка“ обединява 3 физикогеографски пояса,
едно рядко срещащо се явление. Тук се намират 4 защитени територии и 4 природни
забележителности и местността Узана, където се намира географският център.
- Богато и съхранено културно-историческо наследство
- Незамърсена околна среда, поддържане и опазване на
природните ресурси
- Сравнително добре изградена туристическа
инфраструктура
Чрез проекти се изграждат съоръжения в помощ на посетителите,
поставят се табели, обезопасяват се опасни участъци. Изградени са
образователни, опознавателни маршрути и екопътеки, с табели и табла, които
дават информация за видовия състав, биологичното разнообразие и
културно-историческото наследство на защитената зона.
Въпреки добрите намерения да се развият алтернативи на
традиционните туристически продукти, развитието на такъв вид туризъм е все още
ограничено. Алтернативните форми на туризъм се развиват поради желанието за
връщане назад към природата, поради факта, че дават възможност на много хора
без да изразходват големи средства, да се докоснат до природата в нейния
първичен вид или пък в селска среда да открият непознати занаяти, интересни
атракции, гастрономия, нови форми на култура. От своя страна алтернативните
форми на туризъм позволяват да се опазва биоразнообразието, насърчават
развитието на дребния и среден бизнес, поощряват отговорното поведение на
туристите сред природата, пропагандират опазването на природната среда.
Различните по характер природни и културно-исторически ресурси позволяват
съставянето на различни маршрути, които могат да се обособят в отделни
туристически продукти в зависимост от интересите на посетителите. Създаването
на диферсифициран туристически продукт, разнообразяването на атракциите,
комбинираното предлагане на туристически услуги ще повиши туристопотока и ще
позволи да се преодолее установения модел на крайноседмичен туризъм.
Взаимоотношенията в природата са толкова крехки и уязвими, а човекът толкова
лесно нанася трудно поправими щети, че наистина много знания и всеотдайност са
нужни, за да се опазва тънката нишка между ползването на природните дадености и
тяхното разрушаване.
Вяра Белева
 |
| Екопътеката от Етъра към вр. Шипка |
 |
| Връх Исполин |
 |
| Връх Шипка |
 |
| Географския център на България |
 |
| Детски санаториум за белодробни заболявания в Трявна |
 |
| Екопътека "Узана" |
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.