Туристическите ресурси на ПП „Българка“ като предпоставка за формиране и развитие на Регионален туристически продукт. Част II

В територията на природен парк „Българка“ попадат 11 пещери - Кокалановата, Българка /13м/, Зазиданата /52м/, Чучура /95м/, Килиите /87м/, Водната дупка /50м/, Мечата дупка /79м/, Ледницата /54м/, Костницата, Узана /30м/, Курвина могила /83м/. В пещера „Килиите“ пещерняците от „Академик“-ВТУ откриват кост от неизвестно праисторическо животно, която силно впечатлява учените от Природонаучния музей в София. Оказва се, че тя е част от преходен вид между древния зубър и питомните животни.

Границите на Парка включват защитените местности: Соколски манастир, Мъхченица-Йововци, Виканата скала, Студен кладенец и природните забележителности:    Мъхнатите скали, Столища, естественото тисово находище в местността Извора, до гара Кръстец и Големият бук, в местността Мъглижка поляна, на 1100 м.н.в. Вековното буково дърво е с диаметър 3,70 м, височина 32 м и на възраст над 500 години.

Стратегическото положение на Габровско-Тревненския регион - древен търговски и военен кръстопът, характера на живописния балкански релеф и отворения към новото характер на балканджиите е предопределил поминъка им за векове напред и твърдата им ориентация към търговията, скотовъдството и занаятчийството. А знае се, че там където кипи търговия и транспорт се развива и духовен живот. Двата балкански града - Трявна и Габрово дължат славата си на своите занаятчии. Сложни дърворезби или съдове, къщи или мостове, китеници или черги, иконопис или глинени грънци, каквото и да са правили старите майстори уж са го правили с ръцете си, а са влагали цялата си душа и любов към красивото и изящното. Тези занаяти се усъвършенстват до такава степен, че се превръщат в изкуство, затова и далеч извън пределите на региона са известни достиженията на тревненските и габровски майстори. През 18-19 в. Трявна е безспорният културен и стопански център на района. Развитието на занаятите води не само до стопански възход, но и до създаване на най-старата художествена школа в България - Тревненската. Тревненските строители, резбари и зографи са създали шедьоври на самобитното изкуство, които и до днес будят възхита и преклонение пред самородния талант на знайни и незнайни майстори. За опазване на неоценимото наследство от общо 141 паметници на културата, 6 от тях с национално значение, старинната част на града е обявена за архитектурен и исторически резерват през 1979 г. Сред символите на Трявна, кивгиреният мост от 1844-1845 г. и часовниковата кула от 1814 г., се нарежда и Даскаловата къща, чийто великолепни резбовани тавани пазят спомена за първия български художествен конкурс.

За съхраняване и възраждане на самобитните местни занаяти край двата бряга на река Сивек е създаден единствения в Югоизточна Европа действащ музей на открито, АЕК „Етър“, едно от най-посещаваните места у нас. Някои го наричат атракция, други - истинска приказка. На 23 април 1963 г., с решение на ОК на БКП и ИК на ОНС - Габрово започва изграждането на етнографски парк-музей край с. Етъра. Комплексът е открит на 7.09.1964 г. и носи старото име на р. Янтра. През 1967 г. е обявен за народен парк. През същата година започва изграждането на занаятчийската чаршия. През 1971 г. със заповед на Министерството на културата музеят е обявен за паметник на културата, категория - национална. В АЕК „Етъра“ се намира единствената в България сбирка на народна техника на вода. Тя съдържа 10 обекта и е една от богатите и добре организирани технически сбирки сред европейските музеи на открито. Това е причината, водното колело да се превърне в емблема на Етъра. Най- важната особеност на сбирката е, че всички обекти са в действие, така както в миналото, благодарение на заварената на място вадищна система, оформена на две нива.

Занаятчийска чаршия представя 16 образци на балканската архитектура, копия на съществували сгради в Габрово и региона и са построени през 1967-1973 г. В Етъра, както в миналото, занаятчията произвежда и сам продава изделията си. Така посетителите могат да наблюдават старинната технология, оригиналните инструменти, да разговарят с майсторите. През годините на своето съществуване Етърът успява да запази най-ценното богатство - майсторите на народни занаяти. Сменят се поколенията, но усталъкът в занаятите се предава и нишката на приемствеността не се прекъсва. Популярни са инициативите за откриване на историческото, етнографско, културно, архитектурно наследство, фолклор, обичаи, както и демонстрации на занаяти - точене на грънчарско колело, боядисване с растителни багрила, плетене с беленица, плетене на гайтан, плетене на въжета и др. На Цветница, Гергьовден, Еньовден или Есенния панаир на занаятите старите български обичаи оживяват.

Историческите паметници и места на Шипка, Бузлуджа и с. Шейново са обединени през 1964 г. в Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“. Като географско понятие Шипка е връх в Стара Планина с надморска височина 1523 м, от който се виждат като на длан Северна и Южна България. В исторически план това е границата, която бележи началото на новата история на България. В нравствен аспект - израз на признателността пред саможертвата в името на свободата на България. Малко са музеите в света, разположени на самия театър на военните действия. Национален парк-музей „Шипченска епопея“ е един от тях. Отбраната на Шипченския проход е една от най-героичните и решаващи битки по време на Руско- турската Освободителна война 1877-1878 г. Боевете, които се водят на най-високите точки на Шипченския проход, върховете Св. Никола, Орлово гнездо и Шипка, между защитниците на прохода и турската армия влизат в българската история под името Шипченска епопея.

Паметникът на връх Бузлуджа, открит през 1981 г., е най-големият идеологически паметник в България. Днес /*2015 г./ това творение на соцреализма, построено на един от най-живописните върхове на Стара планина, тъне в забрава. Разграбен и изписан целият с графити и антикомунистически послания, паметникът е символ на една безвъзвратно отминала епоха в по-новата ни история, която идните поколения не трябва да забравят.

Достъпът до Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ е изключително подходящ за автотуристи. Природните забележителности и историческите събития в района се преплитат, за да се превърнат в едно от най-силно заредените места у нас, една от най-големите туристически забележителности.

Соколският манастир е обявен като историческа местност със заповед №357/11.03.1973г. на КОПС. Прекатегоризиран е в защитена местност със същото име със заповед №РД - 1322 от 27.12.2002 г. на МОСВ, с цел опазване на характерни букови гори в района на Соколския манастир. Обхваща площ от 75,5 ха манастирски гори и земи от горския фонд. Самият манастир е разположен върху отвесна скала в склоновете на Стара планина, в местността Соколова пещера, по горното течение на р. Янтра на 4 км от Етъра. Местоположението му, както и неговият създател и първи игумен, Архимандрит Йосиф Соколски, дават името на манастира. 

Манастирът е основан през 1832 г. - 1833 г. Необичайното разположение на манастира, простиращ се на две различни нива, видимо разделени едно от друго, го прави един от интересните български манастири. Това е единственият манастир, срещу входа на който вместо църква е построена чешма. През 1868 г. дряновския майстор Уста Кольо Фичето издига в двора на манастира известната Соколска осемструйна чешма. Тя има внушителни размери - 5,40 м височина заедно с кръста и диаметър на покрива - 3,60 м. Пластичните каменни соколи, изваяни в осемте ъгъла на чешмата са символи на обесените от турците две години по-рано осем българи от четата на капитан дядо Никола.

На територията на парка, освен Соколски манастир, се намират църква „Св. Пророк Илия“ (1867 г.) - с. Станчев хан, църква „Св. Пророк Илия“ (1883 г.) - гр. Плачковци, църква „Св. Димитър“ (1882 г.) - с. Нейковци, църква „Св. Димитър“ (1865 г.) - с. Етъра и параклисите „Св. София, Вяра, Надежда и Любов“ - сп. Бъзовец, построен 2001 г. - 2002 г. в памет на всички починали туристи- планинари и жители на сп. Бъзовец и околните селища и по случай 100 г. от основаването на ТД „Сърнена гора“, гр. Стара Загора и „Св. Иван Рилски“ - вр. Кръстец, изграден и украсен в чест на Св. Иван Рилски Чудотворец от туристи и приятели на туристическото дружество „Академик-ВТУ“, с председател Евгени Коев, по благословията на Великотърновския митрополит Григорий и при наместничеството на свещеник Димитър от гр. Плачковци 2001 г. Двата параклиса са свързани с Второто българско царство и рода на Асеневци и разположени на атрактивни места. Те създават чудесна възможност за поклоннически и религиозен туризъм. Мотивите могат да са разнообразни. По-голямата част от туристите са подтикнати от чисто религиозни подбуди. Но тези обекти са и своеобразни културни центрове с интересна архитектура, иконопис, дърворезба и други произведения на изкуството. Освен това

много от тях са свързани с различни исторически събития, съхраняват разнообразни исторически и културни реликви - оригинални ръкописи, документи и други.

 

(Следва)

Вяра Белева

Из сборника „Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна“, т. 4, 2015 г.

АЕК "Етър" - архивна снимка

Вековният бук по пътя за хижа Българка

Панорамната тераса на "Виканата скала"

Изглед от Мъхнатите скали

Национален парк-музей "Шипка-Бузлуджа"

Параклис "Св. Иван Рилски" - вр. Кръстец

Параклис "Св. София, Вяра, Надежда и Любов" в с. Бъзовец

Соколската осемструйна чешма

Соколският манастир край Габрово

Строежът на паметника на вр. Бузлуджа

Църква "Св. Димитър" - с. Етъра

Църква "Св. Пророк Илия“ в Плачковци

Църква "Св. Димитър" в с. Нейковци

Църква "Св. Прор. Илия" в Станчов хан