Туристическите ресурси на ПП „Българка“ като предпоставка за формиране и развитие на Регионален туристически продукт. Част I

Какво всъщност е туризмът? Природата ни е подарила пейзажите, които са култивирани от местното население и туризмът продава тези картини. Чрез туризма ние попадаме в един паралелен на всекидневието ни свят и правим нещо различно от това да ставаме рано и да ходим на работа. Благодарение на туризма ние преживяваме нови неща, има добавена стойност за нас. Ние почиваме през три-четири седмици в годината, а през останалото време трябва да работим. Това е една фабрика за щастие, в която преживяваме и откриваме нещо ново и различно.

Природата е ресурс, тя е нещо, което сме получили наготово, но не може да експлоатираме до безкрай. Злоупотребата с природни ресурси, замърсяването, социалното напрежение и икономическата нестабилност са само някои отрицателни последствия, до които туризмът може да доведе. Масовият туризъм все повече предизвиква щети и често бива фатален за дадена туристическа дестинация. Как може да се постигне балансът между туризма и опазването на природата? Намирането на баланса е изключително трудно постижимо, защото туризмът изяжда все повече и повече от пейзажа. Къде е границата? Много малко хора са способни да я поставят. Те гледат на пейзажа като на стока. Те подхождат с материалното, а не с разумното съзнание. Искам да уточня - аз не казвам, че туризмът е нещо лошо. Напротив, той е важен стълб в икономиката на много държави. Важно е, обаче как се прави туризъм. Той може да се случва и по един разумен, последователен и устойчив начин, с отговорност. Налице е един нов тип туризъм и това не е мода, това е еволюция в мисленето. Алтернативните видове туризъм, като екотуризма, туризма с цел посещение на културни обекти, опазване на природата, образователна цел или посещение на събития, са само някои от възможностите, които една дестинация, може да включи в своя туристически план. Тези туристически продукти дават на туриста нов тип преживяване, като същевременно създават устойчива икономическа основа и възможности за опазване на природните и културни ресурси. Според текущите тенденции, алтернативният туризъм печели все по-голяма популярност.

Туризмът е силно конкурентен отрасъл. Днешните туристи могат да избират между десетки хиляди дестинации и продукти. За съжаление, повечето райони в България не съумяват да създадат качествени туристически продукти. Значителният потенциал на голяма част от територията на страната остава неизползван или слабо използван и бизнесът, и населението не могат да се възползват от предимствата на туризма. За успешното разработване на един туристически продукт или за подобряване на съществуващия, трябва, като всеки един производител, да познаваме производството на този продукт поне така добре или дори по-добре от своите конкуренти. Разработването на туристически продукт не е лесна работа, особено в днешно време. При разработването на туристическия продукт трябва да се анализира как работи системата на туризма в дадената дестинация. Разнообразието от нови туристически продукти, които могат да се разработят на базата на съществуващите туристически ресурси, е огромно. За това обаче са необходими знания, кои компоненти да се комбинират, кои пазари да се изберат, и какви резултати да се прогнозират, преди да бъде взето решение.

Имайки предвид разнообразните природни и антропогенни ресурси, районът на природен парк „Българка“ е подходящ за практикуване на различни видове туризъм - от масови (традиционни форми на туризъм) до специализиран туризъм и разполага с благоприятни условия за развитието на един по-пълноценен, „хибриден” и диверсифициран туристически продукт. Многобройните върхове, пещери и водопади, китните балкански села, богатото биоразнообразие и културно-историческото наследство привличат със своята неповторима красота и са предпоставка за развитието на различни видове специализиран туризъм - културно-познавателен, религиозен, хоби, пешеходен, велосипеден, конен туризъм, алпинизъм, пара и делтапланеризъм.

Три национални и 11 природни парка са най-обширните територии, в които се опазват уникални части от българското природно и културно наследство. Докато в националните паркове Рила, Пирин и Централен Балкан опазването е много строго, то в природните паркове стремежът е да се съчетаят по най-полезен и природосъобразен начин опазването на биоразнообразието и екосистемите с развитие на поминък, туризъм и ползване на природните ресурси.

Природен парк „Българка“, най-младият от единадесетте природни парка в България, е обявен със заповед № РД-775 от 09.08.2002 г. на МОСВ с цел опазване, възстановяване и поддържане на буковите екосистеми и ландшафти, флора, фауна и културно- историческото богатство на района. Дирекцията на парка е създадена на 01.05.2003 г. Природен парк „Българка“ е включен в Натура 2000, в съответствие с Директива 92/43/ЕЕС за Местообитанията, с решение на Министерския съвет №122 от 02.03. 2007 г., обнародвано в ДВ бр.21 от 09.03.2007г. 

Режим на дейности

1.   Забранява се пашата на добитък от всякакъв вид и през всяко

Време.

2.   Забранява се палене на огън извън определените за тази цел

Места.

3. Забранява се преследване, ловене и убиване на всякакви животни.

4. Забранява се ловуване и гърмене с огнестрелно оръжие и други средства.

5. Забранява се сечене, чупене, изкореняване, обелване на цели дървета или части от тях, дълбаене на надписи, боядисване, заковаване на гвоздеи и действия, които водят до повреждане или унищожаване на растителността.

6. Забранява се всякаква сеч освен санитарни, предварително съгласувани с администрацията на парка.

7. Забранява се замърсяването на водите, изворите, реките и изкуствените басейни.

8. Забранява се повреждане или разрушаване чрез къртене, копаене, подписване и драскане по скалите, събиране, копаене и вадене на пясък, глина и почвена покривка в границите на парка.

9. Забранява се повреждане на съществуващите пътища или отваряне на нови, преминаване с каквито и да е средства по алеите за пешеходци.

10. Забранява се строеж на сгради извън местата, определени за тази цел и плана за благоустройството на парка.

11. Забранява се повреждане по какъвто и да е начин на съществуващите държавни и обществени постройки.

12. Забранява се повреждане и заличаване на служебните надписи, табели, пътеводителни знаци и други съоръжения, както и поставянето на нови без разрешение на администрацията на парка.

13. Разрешава се намаляване на вредния дивеч, когато се размножи със застрашителни размери по предварително изработен и одобрен план, провеждане на мероприятия за борба с насекоми вредители.

14. Разрешава се събиране на растения и ловене на животни и птици в ограничени размери за научни цели.

15. Разрешава се строене на хотели и ресторанти, хижи, необходими за развитието на стопанския туризъм у нас, след съгласуване с Министерството на архитектурата и благоустройството.

Природен парк „Българка“ е разположен на обща площ от 21772,2 ха и заема северните склонове на централния Старопланински масив. Територията му обхваща билната част на Шипченска и Тревненска планина. В парка са землищата на 9 населени места, разположени в границите на общините Габрово и Трявна. Включва територии с различна собственост - частна, общинска, манастирска и държавна. По площ заема пето място сред природните паркове в страната.

Релефът е предимно планински и полупланински. Същинска планинска верига и билни заравнености, речни долини и хълмове, са само част от многообразния парков релеф. Върховете с най- висока надморска височина са вр. Караджова кула - 1511м.н.в. и вр. Бедек -1488 м.н.в. Средната надморска височина на природен парк „Българка“ е 940 м., а денивелацията – 1120 м.

Климатът е важен елемент на природните ресурси. Той оказва силно влияние върху останалите елементи на природната среда - води, почви, растителен и животински свят. Има голямо значение за развитие на туризма. Климатът принадлежи към умерената континентална климатична подобласт на Европейската континентална климатична област с характерните особености на планинския климат - умерено топло лято, сравнително дълга зима със стабилна снежна покривка и къси, но ясно обособени преходни сезони пролет и есен с традиционни къснопролетни и ранноесенни слани. Измеренията на климата се обуславят до голяма степен от планината, от обраслите с гори големи планински повърхности и от начупения релеф. Горите влияят върху намаляването на температурите през лятото и запазване на по-високи температурни стойности през зимата.

Хидроложката мрежа в района на парка е част от водосбора на р. Янтра и на някои нейни притоци. Изворите на тази втора по големина река в Северна България се намират под вр. Атово падало (1494 м.н.в.). Тя започва като пълноводен дол и приема множество също пълноводни долове и малки рекички - Бяла река, Сивек, р. Паничарка. В източната част е водосбора на река Тревненска (Дряновска). Той се образува от три пълноводни потока - Стоевска, Радевска и Нейковска реки, които се събират в гр. Плачковци. Друго по-голямо водно течение е Станчевханската река. 

Биоразнообразието е особено богато при флората и паркът обхваща изцяло два и частично един трети растителен пояс. Многообразният релеф и почвено- климатичните условия обуславят, както голямото разнообразие на дървесни, така и на храстови и тревисти видове. Горската територия на ПП „Българка“ възлиза на 17460,62 ха или 80,20% от цялата му площ. До момента на територията на парка са установени над 1600 растителни вида. От дървесните видове най-голям процент се пада на бука (fagetasylvatice) - 65%. Срещат се и различни видове дъб - цер (querceta cerris), зимен (querceta petrea), летен дъб (iquerceta roboris) и благун (querceta frainetti), габър (carpineta betuli), бяла акация (robinia pseudoacacia), планинския явор (acer pseudoplatanus) - рядък вид и др. Видове, успешно адаптирани към местния климат - източен чинар (platamis orientalis), магнолия (magnolia), албиция (albizia), див рожков (ceratonia siliqua) - рядък вид, гледичия (gledischia triacantos), конски кестен (aesculeta hippocastani) защитен вид, черен глог (crataegi melanocarpae) - защитен вид, гинко (ginkgo biloba), тис (taxus baccata) - от този вид на територията на парка се намира естествено тисово находище, възлизащо на 0,6 ха. До сега са установени над 40 вида тревисти растения, които фигурират в Червената книга на България.

Характерно за биоразнообразието на парка е богатството на ендемити. Северните склонове са характерно местообитание на балканския ендемит - родопски силивряк, който е с четворен статут на защита. Той се среща на територията на България само в Стара планина и Родопите, както и в нашата южна съседка Гърция. Изкоренено, това цвете може да преживее години и след това отново да бъде засадено. 

Освен известните съобщества от бук с лавровишня, които се срещат само в Стара планина и едно малко находище в съседна Сърбия, тук могат да се видят и други ценни съобщества като бук с лазаркиня, бук с воден габър, бук с боровинка, бук с дървовидна леска, бук-джел-мъх и др. Нещо, което не се среща никъде другаде по света, е триетажно съобщество от 140 годишна букова гора, с подлес от тис, а под него се разстила лавровишнята. Открито е и естествено находище на джел. Досега се смяташе, че най-северното находище на това малко дръвче с вечнозелени, бодливи листенца и червени плодчета се намира в Средна гора и то не се среща в Стара планина. В Червената книга на България фигурират - тис, джел (растителен вид, установен за сега в Стара планина само в ПП „Българка“) и планински явор (жешля), който е и балкански ендимит. Територията на парка е изключително богата на лечебни и етерично-маслени растителни видове. Близо 70% от официално признатите в България лечебни растения се срещат на територията в различна плътност. Билките заедно с горските плодове и гъбите представляват част от използваните природни ресурси.

Контрол върху екологосъобразното използване на горите се осъществява от Държавно лесничейство, гр. Плачковци. Системно се следи за опазване на горите, в определени случаи се извършва изкуствено подпомагане на възобновителните процеси чрез залесяване на фиданки. Имайки предвид средообразуващата, водозадържаща и вододайна функция на гората, проблемът за запазване на въпросните гори придобива важно значение.

Фауната е взаимносвързана с определени екологични предпоставки, осигурявани от растителността, климата, водите, антропогенното въздействие. При зоогеографското райониране територията на природен парк „Българка“ попада в зоната на европейската фауна, Старопланински район. Богатото релефно и растително многообразие осигурява добри местообитания на стотици видове животни. Над 100 вида са птичите обитатели на парка. През 2006 г. е проведено теренно проучване на прилепната фауна на територията на парка. Установени са 15 вида прилепи (chiroptera), приблизително 40 % от видовете прилепи, установени до момента на територията на страната. Прилепите са силно чувствителни към негативния антропогенен натиск, нещо което е причина за високият им консервационен статус както на европейско, така и на национално ниво. Всички видове, установени до момента в страната са под закрилата на множество закони, международни споразумения и конвенции.

Паркът е дом и на много представители на безгръбначната фауна. Систематизирането на разнообразието при безгръбначни - членестоноги все още не е извършено. Особено атрактивни са различните видове пеперуди, които са естествено допълнение към колорита на горските поляни. Досега са установени 23 вида пеперуди (erebia).

Уникалните екосистеми включващи застрашени от изчезване и рядко срещани представители на флората и фауната могат да бъдат включени в т.нар. опознавателен туризъм - непосредствено наблюдение на животни и растения в естествената им среда.

 

(Следва)

Вяра Белева

Из сборника „Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна“, т. 4, 2015 г.