Превзели турците твърдините и цялата българска земя, ала останали тук-там юначни хора, които не склонили глава и не се подчинили. Те напуснали родните си места и заживели в Балкана – горите и пещерите станали техен дом, приятел и закрилник…
От стари хора се знае, че някога в Тревненската планина
живеел хайдутин. Викали му Паро. Той нападал турците при Верейския друм и им
пакостял – някои от тях убивал, други ограбвал. Помагала му девойка от село
Генчовци. Мара месела хляб, носела му храна, била неговите очи и уши, а когато
подире му тръгвала потеря, от тайно място му давала знак и предупреждавала своя
любим за опасността.
Напразни били всички опити за залавяне на Паро и Мара и
така отишло много време. Най-сетне турците попаднали на следите им – намерили
пещерата, в която живеят, и завардили всички входове. Но като не смеели да
влязат, зачакали – надявали се да ги уморят от глад и жажда. Не знаели, че Паро
и Мара имат храна за цяла година и вода в изобилие…
Чакали турците дни, месеци. Разбрали, че така няма да им
надвият. Тогава измислили друго. На входа на пещерата запалили огън, а димът
отишъл навътре и се показал като комин през скрит отвор някъде встрани. Така
намерили тайния вход откъм другата пещера. Но не било само това. Димът
проникнал навсякъде, въздухът под земята намалял, не можело да се диша. Тогава
Паро решил да излезе, надявал се да пробие обсадата и да се спасят. Турците
това и чакали – нахвърлили се върху него, след неравната битка го убили. Такава
била участта и на Мара…
Разказват, че костите и на двамата останали вътре. А
народът ги обичал и жалел, затова нарекъл пещерите с имената им.
Живка Радева
Из „Тревненски предания и легенди“, 2002 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.