Тревненски бУдил: Пещери „Пропастите“ край Генчевци

Над колиби Генчовци, Тревненска община, на 4-5 км. северозападно от града, се намират известните от незапомнени времена дупки в земята /понори/, наречени „Пропастите“. Никой обаче, не се е заинтересувал да ги проучи, изследва, даже посети, дору до 1920 г., освен овчарчетата от околните колиби. В края на март 1920 г. се основа туристическа чета от учениците на Тревненската прогимназия „П. Р. Славейков“, която чета се наименова „Пенчо Славейков“. През светлата седмица се уреди първия излет до пещерата „Змеюва дупка“. Седемнадесет невръстни юнаци, екипирани с ранички и геги, с изблик на жинзерадостност, проявена в нескончаеми смехове, песни, гълчава, се отправиха към Змеювата пещеря, но още на сред пътя единодушно отмениха решението си и обект на екскурзията стана „Пропастите“. Никой не беше ходил там и нямаше водач, но това не смути младите туристи. На излизане от колибите Генчовци един мъжки глас повика, като че ли от небето: „Къде отивате млади момчета?“. Всички обърнаха глави към мястото от гдето идеше гласът. Един колибарин се беше покачил на едно дърво и присаждаше. Отговорихме му. Той се показа доволен и разположен, спре работата си и от тая трибуна почна да разказма преданието за тези дупки и пещери. С какъв интерес всеки от туристите слушаше тази беседа, не може да се изкаже… /*Преданието за пещерите Марина и Парова дупка Ви разказах наскоро, затова няма да го преповтарям и в тази публикация/.

Тази легенда разказах на г. Х. Шкорпил, с когото през август с.г. ходихме в пещерите. Ученият археолог, след като изслуша разказа ми, се усмихна и каза:

-Ето това е един много интересен пример, с който да се потвърди, че народната етимология у българина е основа на неговия битов мироглед. Ще проверите дали през първите студени есенни дни не излизат от „Паровата дупка“ пари, от което е взела името си и да прилича на кумин, за да е наречена „Куминчето“. Есенно време в тия пещери е обикновено топло, което народа нарича още „маряна“; пещерята „Мирина“ е винаги все доста топла до късна есен, затова етимологически е преминало понятието „маряна“ в „марина“. Пещери с името „Марина“ има и на други места в България. Етимологическата близост на име „Мара“ /с ударение на първата сричка/ с „Мара“ /с ударение на втората сричка/, което значи неизвестно – несметно богатство е внесено в легендата за съкровищата в земята.

Тълкуванието, което Х. Шкорпил даде на легендата, ме много поизненада, от колкото когато пръв път чух да я разказа Генчовецът.

След като изслушахме легендата за „Пропастите“, отправихме се по указаната посока. Децата – туристи се втурнаха бегом към очертаваното било на хълма. От върха се откриваше за окото красива гледка: билото на хълма на едно пространство от стотица хектара беше като потънало. Младите туристи се плъзнаха по разните канари с несдържан ентусиазъм, всякой говореше, всякой се възхищаваше. Пропастите представляват поразително точни, обърнати с върха надолу конуси, при диаметър от 4-10 метра и дълбочина от 1-4 метра. В дъното се забелязват отвори, през които водата от дъждовете прониква в земята. Най-голямата пропаст това е „Куминчето“ или „Парова дупка“, която се открива под една варовикова скала 8-10 метра висока. Някои от учениците бяха вече навлезли в „Куминчето“, но се върнаха понеже вътре било тъмно и след като отидоха и донесоха от Генчевци 3-4 великденски свещи и всички дружно навлязохме в зеющата черна пропаст. В същата дупка се отичаше водата на малка долчинка, която през лятото пресъхва. С навлизането в пещерата се почувства хлад. Отначало входът е доста широк, но след 10-12 метра се снишава и стеснява, като прави един доста неудобен завой, от гдето наново пак се разширява. Тук, като че ли пещерата се свършва само в основата на дъното зее нов тесен отвор отвесен, като кладенец. След като опитахме каква дълбочина има тоя отвор, около 2 метра, решихме да се спуснем в него; това е и най-неудобното място за посетителите и необходимо е туристическото дружество да постави тук стълба. През един тесен коридор, който прави няколко извивки, на протяжение около 50 метра, веднага се открива грамадна зала със свод, който се губи в мрачината; при всичкото желание да видим свода не ни се удаде поради слабото осветление, обаче от ехото се разбира, че височината ще е към 20 метра. Веднага учениците туристи кръстиха тази зала „Черквата“. На пода събраната вода образуваше вир – езеро с дълбочина 50 см. В дясно от залата се издига като балкон скала, подпряна на красиви сталактитни образувания, които получиха своето име „Лалетата“. В ляво се беше съборила скала от страничните стени, която наподобява тялото на слон, сталактитната кора на тая скала наподобява кожата на слона. Понеже липсваха всякакви белези и надписи по стените, това ми даде право да помисля, че тук не е бил прониквал човешки крак преди нас. От „Черквата“ се откриваха в дясно и ляво странични ходове – галерии, за да не се погубим дадох нареждане да се оставят знаци тебешир по стените и да не се отклоняваме частично.

В дясно малко по-високо се открива галерия, която посетихме. Тук един от учениците изрови от глинестата утайка нещо и ми го подаде да го видя. Това беше кучешки зъб на пещерна мечка, но интересното беше, че тоя зъб беше шлифован от дълго триене върху камък… може би това е било оръжие на някои пещерни жители. Зъбът, съхранявам в сбирката си и е на разположение на компетентните лица. Тая галерия, колкото навлизаме по-навътре, толкова се повече стеснява, но интересното в нея са многобройните красиви вази наредени по дъното. Забраних повреждането на тантелените варовикови образувания по краищата на тия бобовидни вази, които са пълни с кристална като сълза вода. Дълго се любувах на тоя подземен естествен художник, който е надминал с красотата ония шевици, които са бродирани по пазвите на дамска риза…

За голямо съжаление при последните посещения на тая галерия на вазите, тантелите бяха оронени от пакостна ръка на варвари посетители.

Продължихме по течението на водицата, която приема от дясно друго поточе и се превръща на истинска подземна рекичка. Пътуването тук е твърде удобно, понеже пещерата е доволно широка. На 150-200 м. от „Черквата“ се явява ново стесняване. По наклонения свод на пещерата се виждат „занавесни“ сталактити, които напомнят краищата на платна. В дясно някои открили „гиранче“ в скалата, това е било място във варовиковата стена, гдето е имало камък от кремъчно образувание. На много места по варовиковите стени се виждат горни камъни, които за първо време могат да се считат за кам. въглищни ядки.

Достигнахме до една теснина на дъното, на която се е завирила вода и тиня, и за да се навлезе по-навътре необходимо е, да се гази, или да се ходи по стените, кето може да се отдаде на хора, снабдени с ботуши или с акробатни похвати. Впоследствие някои решителни младежи минали тоя труден проход и казват не стигнали край. Върнахме се до „Черквата“ и навлязохме в дясното разклонение, от което също така протичаше вода. И из тази галерия намерихме много интересни гледки.

Три-четири часа ненаситно прекарахме в това подземно художническо ателие, в което при пълна тишина се чуват ударите на ваятеля – природа, не с чук, а с водни капки. Догарящите свещи ни заставиха да излезем на белия свят. На зелената морава пред пещерата налягахме да се отморим от подземното пътешествие; топлите лъчи на залязващото слънце ни ободриха и дадоха сили за завръщането ни в Трявна.

Виденото в пещерата се разгласи в Трявна, държа се една малка беседа пред заинтересованата интелигенция и неверниците – Томовци устроиха излет до Пропастите навръх Томина неделя, като се екипираха с компас, метрова рулетка, фотография с магнезий, карбитни лампи и пр. Това второ посещение на пещерата създаде убеждение, че в Тревненско има места, които биха създали интерес и на учени и на любители, достатъчно е да станат известни тия природни богатства на малката Трявна.

Все в 1920 г. – август, пещерата беше посетена от председателя на Варненското археологическо дружество – покойния сега Х. Шкорпил, който остана доволен от виденото. През септември 1923 г. от Прага дойде проф. Ед. Книрж, който ходи в пещерата да проучи фауната и откри същите „калоптери“, каквито в пещерата „Змеюва дупка“. Не малко туристи – единично или групово са идвали в тая пещера. Като направим едно сравнение с известната пещера „Леденицата“ при гр. Вратца, „Пропастите“ я надминават във всяко отношение. Ако и да не може да се сравни „Пропастите“ с „Мамонтовата пещера“ в Ангелските планини на С. Америка, все пак, след като се достатъчно проучи и стане известна на обществото, ще привлича маса посетители.

Богомил Даскалов

в. „Тревненско ехо“ – бр. 12, 16 и 18 от 1929 г. г.

*Тези пещери не са отворени за посещения, подобно на останалите в Тревненско! Те са проучени и изследвани от специалисти, но влизането в тях е забранено, тъй като са опасни за хора без опит и подходяща екипировка!