Тревненски бУдил: Преди близо 160 години потомък на виден тревненски род, основава първото българско акционерно дружество в Османската империя

„Провидение“ е и първият опит за създаване на българско морско параходство в Черно и Средиземно море

Преди време публикувах сведения из родовата хроника на Папазкия род от колиби Димиевци, събирани в продължение на петнадесет години от един от потомците на видната тревненска фамилия – Кирил А. Попов. А, че била видна става ясно от родовите връзки с известните фамилии Витановата и Захариевата, както и с вероятните роднински връзки с дюлгеро-резбарския род Божкови /Божколерите/ от к. Армянковци, от който произхожда строителя - резбар Станю Нейков Марангозина /р. ок. 1770 г./ – вуйчо и учител на Уста Колю Фичето… В тази хроника стана дума и за един от потомците на този стар тревненски род – синът на поп Атанас поп Димиев, най-малкия син на поп Димия, на име Петър. Той е третата рожба на поп Атанас и е роден на 18 февруари 1832 г. в разградското с. Благоево. След смъртта на баща си, през 1846 г., Петър заминал на „Джумая Панаир“ в Търговище, където се „представил“ за слуга на пловдивския търговец Димитър Златиев Фисчията и след развалянето на панаира, заминал с господаря си за Пловдив. След година време отишъл в Цариград, където започнал работа при руския търговец Александър Иванович. През 1858 г. „влязъл“ като съдружник в търговската фирма на брат си Георги в Цариград, със седалище в Разград, в която съдружник бил и другият брат Иван. Петър станал техен търговски представител в Цариград. Същевременно изпълнявал и „търговски поръчения“ на своя работодател в Русия. През 1860 г. се завърнал в Разград и се включил в акцията по построяването на новата църква. Поради неграмотността на „майстора-архитект“, изпълнителният запис бил подписан от Петър А. Попов. Завърнал се отново в Цариград, през 1862 г. Петър основал „Българско търговско параплувно дружество „Провидение”, в което участвал с капитал от 2000 турски лири и работил активно до 1870 г. След това заминал за Русе и се оженил за „госпожица Милева“ – балдъза на Евстатий Цанков от Русе. Двамата имали две деца – Евстатий, който по-късно заминал за Русия, където завършил инженерство и Еленка, починала в Русе през 1943 г. След женитбата си Петър се завърнал отново в Цариград, където се занимавал с ликвидацията на параходното дружество и търговия. По всяка вероятност, пише още К. Попов, имал доста неприятности, тъй като магазинът му бил подпален, а той бил наклеветен пред турските власти, че подпомагал революционната дейност на българските емигранти. Това го принудило да търси убежище в Русия. След Освобождението от турско робство, се установил във Варна, където на 23 октомври 1878 г. бил назначен за временен председател на градската управа, а на 15 февруари 1879 г. - за чиновник за „особени поръчения“ при Варненският губернатор. След смъртта на първата си съпруга, се оженил повторно за Константина, от която имал три дъщери – Райка, Олга и Надежда и двама сина – Владимир и Александър.

Петър А. Попов бил първият следосвобожденски кмет на Варна. От 15 януари 1879 г. бил чиновник за особени поръчки при варненския губернатор, през 1888 г. - помощник-кмет на града. Починал на 19 април 1894 г. и бил изпратен с почести от признателни варненци.

За интересен момент от неговата житейска биография, разказва педагогът проф. д-р Пламен Радев, преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски“. Според неговите проучвания, Петър А. Попов бил един от видните български масони на 19 в. Посветен в масонството на 12/24 март 1864 г. в Цариград - ложа „Italia“ или, както самият Попов бележи в дневника си - „приет в обществото“. Петър А. Попов се запознал с българите – свободни зидари в османската столица. Той се виждал и с Иван Ведър, за чийто тревненски корен вече стана дума в предишни публикации, който бил посветен три месеца преди него в английската ложа „Ориентал“. Запазените документи, пише още проф. Радев, подсказват, че двамата поддържали отношения и извън ложите, но сведенията за това са твърде ограничени. На 22 март 1866 г., две години след приемането му в ложа „Италия“, Петър Попов бил повишен в трета степен и получава Diploma di maestri. С този акт недвусмислено се доказва, че свободните зидари вярвали на своя „брат Петро“ и в потвърждение на своето доверие му дали предсрочно най-високата символична степен…

Припомням ви неговата биография, тъй като, както вече стана ясно, Петър Попов бил главния инициатор за създаването на Българско търговско параплувно дружество „Провидение”, учредено в Цариград навръх Никулден през 1862 г. Всъщност, това е първото българско акционерно дружество в рамките на Османската империя и първият опит за създаване на българско морско параходство в Черно и Средиземно море. Затова ще се спра накратко на някои интересни моменти от неговата кратка история, публикувани в юбилейното издание за Българското морско търговско корабоплаване /м. декември 2012-януари 2013 г./ на „Navibulgar news“ - издание на Параходство „Български морски флот“ АД.

Сред основателите на „Провидение“, освен Петър А. Попов, който бил и управител на дружеството и участвал в него с капитал от 2000 турски лири, били още търговците Илия В. Дюкмеджиев от Шумен и братята Янко и Петър Карадончови от Меджидие, днес в Румъния. Учредяването на „Провидение“ било обявено във в. „България“, а публикацията срещнала широк отзвук в българския периодичен печат по онова време. Това било и първото акционерно дружество, организирано от българи в рамките на Османската империя. Целта на инициаторите била със свой кораб да организират транспорта на продукцията на български производители, както в рамките на империята, така и до западноевропейските пазари. И не само това, от една страна учредителите на дружеството искали да подпомогнат производителите с по-евтин транспорт, а от друга – родното образование. Идеята им била 10 % от реализираната печалба да се отделя за българските училища. Издадени били 1250 акции по 10 турски лири всяка, като основателите закупили 120 от тях, а останалите предоставили на свои съотечественици. Акцията е най-ранната запазена до днес българска ценна книга.

През юли 1863 г. единият от основателите на параплувното дружество – Илия Дюкмеджиев бил изпратен в Лондон и Глазгоу, където купил новопостроения параход „Eugenie” и поръчал преустройството му, което се състояло в изграждането на допълнителни пътнически кабини. Стойността на парахода, който бил преименуван на „Азис”, била 11 000 английски лири, а преустройството и останалите административни разходи възлизали на 1447 английски лири. Максималната дължина на кораба била 189 фута (51,52 м), широчината – 24,50 фута (7,47 м), височината на борда – 12 фута (3,66 м). Товаровместимостта на „Азис” била 380 БРТ. Екипажът се състоял от 17 души.

На 2 декември 1863 г., под командването на английския капитан Едуард Уилям Стокър (Edward William Stoker) от Глазгоу, параходът „Азис” – първият и единствен морски плавателен съд, закупен от Българското параходно дружество „Провидение”, отплавал за Цариград. Параходът бил еднопалубен, с железен корпус, оборудван с надстройка на кърмата. Притежавал двуцилиндрова инвертна парна машина „Felser & Co” с номинална мощност от 80 к.с., задвижваща един гребен винт. Преди да пристигне в Цариград, „Азис” посетил пристанищата във Венеция и Триест, където разтоварил и приел на борда си различни товари. Това донесло и първите приходи на дружеството.

Първият български параход „Азис“ бил посрещнат тържествено в Цариград на 8 февруари 1864 г. За периода февруари 1864 г. –януари 1865 г. той извършил 18 рейса. Най-често посещаваните пристанища били Варна, Бургас, Браила, Галац, Триест, Самсун и Александрия. Иван Богоров /в. „Съветник“/, Петко Славейков /в. „Гайда“/ и Георги Раковски /в. „Бъдущност“/ пишат възторжени статии в българските вестници и възхваляват предприемчивите водачи на дружеството, което според Богоров - „направи от българе морски хора“ /Бел. Г. Иванова - Само първата публикация е подписана от Богоров, втората и третата са анонимни, но се приписват на Славейков и Раковски в качеството им на редактори на „Гайда“ и „Бъдущност“/. Под турски флаг „Азис“ слага началото на българското параходно мореплаване. На два пъти извършва рейсове по поръчка на турското правителство. Независимо от по-ниските такси, големите български търговци пренебрегват „Азис“ и превозват товарите си с чуждестранни параходи. А при закупуването на парахода била платена само част от неговата стойност. В края на 1864 г. наближавал първият падеж на втората вноска. Въпреки добрите приходи от експлоатацията му, те не покривали изцяло разходите на дружеството. Управителният съвет на „Провидение” се обърнал за финансова помощ към видни и състоятелни български търговци, но преговорите с тях не дали резултат. Лондонският банкер Етиен Питципиос и гръцкият му партньор Андреас Сингрос с хитрост успели да се доберат до акта за собственост на „Азис” и след неизплатената вноска присвоили с документна измама парахода. На 14 април 1865 г. била обявена и несъстоятелността на „Провидение“… Без достатъчна подкрепа от тогавашните състоятелни българи дружеството станало жертва на финансовите машинации на чуждестранните си партньори и прекратило съществуването си. То обаче останало в историята, като първия опит за създаване на българско морско параходство в Черно и в Средиземно море. Най-дейният сред основателите му – Петър А. Попов, водил дълги години съдебна борба за връщането на парахода, уви безуспешно…

Междувременно, на 13 октомври 1889 г. Петър Попов изпратил до председателя на Народното събрание Панайот Славков писмо с предложение българският парламент да обсъди предложение за създаване на „мореплавателно предприятие” от два парахода, необходими на българските търговци да изнасят стоките си за Цариград. Писмото съдържало конкретни изчисления за стойността на параходите, техните характеристики и разписанието, по което трябвало да се движат между българските пристанища и Цариград. Три години по-късно, на 14 декември 1892 г., бил положен първият „камък” в основите на българския морски търговски флот след Освобождението. Третата редовна сесия на VІ-то обикновено Народно събрание, с Протокол № 34, приела Закон за съставяне на „Българско търговско параходно дружество по Черно море” със седалище във Варна. На 15 декември 1892 г. държавният глава княз Фердинанд І издал Указ № 257, с който утвърдил приетия от Народното събрание закон и той влязъл в сила. Законът бил публикуван в „Държавен вестник”, бр. 18 от 25 януари 1893 г.

Петър Попов починал на 19 април 1894 г. във Варна и не доживял пристигането на първия български морски търговски кораб „Борис“, закупен от БТПД, който бил тържествено посрещнат във Варненския залив на 2 юли 1894 г. Цената му била 514 000 златни лева (21 000 английски лири). Параходът бил товаро-пътнически с товароподемност от 894 тона, като пътническите места в І класа били 30, във ІІ класа – 20. Парна машина с мощност 990 к.с. му давала възможност да развива експлоатационна скорост от 12 възла. Най-голямата му дължина била 67,10 метра, широчината – 9,75 метра, височината на борда – 5,36 метра. На 21 септември 1894 г. във Варна тържествено бил осветен и вторият товаро-пътнически кораб на БТПД – „България”. Цената му била 568 000 златни лева (23 000 английски лири). Притежавал товароподемност 1270 т, 20 пътнически места в І класа, 24 – ІІ класа, и между 30 и 40 – ІІІ класа. Максималната му дължина била 73,3 метра, широчината – 10,21 метра, височината на борда – 5,43 метра. Парна машина с мощност 1167 к.с. му давала възможност да развива експлоатационна скорост от 12 възла.

Подготви

Галина Иванова