Първото българско атракционно корабче "Ангел Кънчев" било построено преди 130 години

 Кратки сведения за корабите „Трявна“, „Ангел Кънчев“ 

и „Петко Р. Славейков“

Първото българско атракционно параходче у нас „Ангел Кънчев“, задвижвано с течно гориво, било построено през 1892 г. по повод първото Българско земеделско-промишлено изложение в Пловдив, което се провело през същата година. Името му не било избрано случайно от неговия създател Йосиф М. Симеонов - инженер-механик от Русе, следвал в Германия. В същата година се навършили 20 години от самоубийството на революционера Ангел Кънчев на русенското пристанище. „Параходът“ бил с дължина едва 10 м. и превозвал до 16 пътници в езерото на изложението. В деня на официалното му откриване местен вестник, поместил кратко описание на панаирното корабче: „То е около 10 метра дълго и за да се кара машината, не се горят въглища, а петрол. Седнеш вътре, драснеш кибрит, запалиш петрола и параходчето земе да вика: паф-пуф, паф-пуф! Искаш ли да спре, духни лампата и свършена работа. Този параход носи име Ангел Кънчев. То ще бъде по-весело, когато се увеличи езерото, но и сега ще обикаля свободно, защото главният диаметър е 120 м. Най-сетне има и една мъниека кокетна скеля, от която ще се качват пътниците”.

Сведенията за експлоатацията на корабчето „Ангел Кънчев”, публикувани в тогавашния периодичен печат, са много оскъдни, пише изследователят Иван Алексиев в едно свое проучване на тема - „Параход ли е параходчето „Ангел Кънчев“ от 1892 г.?“, посветено на 125-та годишнина на Пловдивското изложение. Все пак отбелязано е, споделя той, че на 20 август княз Фердинанд I прави с него една обиколка по езерото, а на 8 септември 1892 г. разходка с корабчето правят министър-председателят Стефан Стамболов и министър Димитър Греков. Последното сведение за експлоатацията му било публикувано на 23 октомври 1892 г. От него става ясно, че то било привързано към брега заради повреда. След това следите му изчезнали напълно…

ПАРАХОДЪТ „АНГЕЛ КЪНЧЕВ“

Десетки години по-късно, на 19 декември 1967 г., български екипаж, начело с капитан Георги Йовев и главен механик Костадин Петков, приел в Иличовск (днешна Украйна) парахода „Ангел Кънчев” с товароподемност 12 270 тона, дължина (макс.) - 140,80 метра; широчина (при мидела) - 17,80 метра; газене - 9,03 метра. Парна машина с мощност 3950 к.с. му давала възможност да развива (в края на експлоатацията му) скромната скорост от 8 възла. През периода 1967-1974 г. екипажът му бил 38 души. Параходът бил построен през далечната 1920 г. в Белфаст (Ирландия) с името „Алсион“. Според проучванията на изследователя Атанас Панайотов, през 1936 г. той бил продаден за 18 000 лири стерлинги на компанията Tower S.S. Co., Ltd и преименуван на „TOWER DALE“. Година по-късно бил препродаден на финландската компания J. A. Zachariassen & Co., Nystad и получил името „KRONOBORG“. През юни 1945 г. параходът бил конфискуван като военен трофей от Съветската армия и предаден на търговския флот на СССР, където плавал под името „Кронщад“.

Според публикация в „Морски вестник“, на 12 април 1974 г., след 54-годишна експлоатация, параходът „Ангел Кънчев” бил изведен от състава на Параходство „Български морски флот”. Флагът му бил спуснат под звуците на националния химн. Последният му капитан Георги Кулински предал флага на генералния директор на Параходство БМФ к.д.п. Атанас Йонков. Всички кораби в Пристанище Варна изпратили ветерана „в пенсия” с вой на сирени. „Ангел Кънчев“ бил закаран до Тюленово за нарязване за скрап, но по-късно бил обуксиран обратно до режището във Варненското езеро за донарязване. И до днес там почиват останките му…

По време на седемгодишната си служба под български флаг параходът превозил близо 750 00 тона товари по българо-съветската морска товарна линия – главно машини и оборудване за българската промишленост.

МОТОРЕН ВЛЕКАЧ „АНГЕЛ КЪНЧЕВ“

Историята пази спомена за още един кораб с името „Ангел Кънчев“, който плавал по река Дунав. Моторният влекач, построен в Русе, влязъл в експлоатация през 1956 г., заедно с еднотипния „Стефан Караджа“. Влекачите били с дължина 40.0 м, ширина 7.0 м, газене 1.7 м и мощност 600 к.с.

МОТОРЕН КОРАБ „ТРЯВНА“

Според исторически сведения от недалечното минало, цитирани на сайта на „Морски вестник“, на 22 януари 1970 г. с Указ №191 на Президиума на Народното събрание били преименувани 31 кораба от Параходство „Български морски флот” (БМФ) и Параходство „Български танкерен флот” (БТФ). Сред тях бил и корабът „Алсион”, който приел името „Ангел Кънчев”, както и „Аквамарин”, преименуван на „Трявна”. Така продължила тенденцията в именуването на българските кораби - да носят имена на български планини, реки и градове, на апостоли, войводи и народни будители. Същевременно, между екипажите на корабите и населението от различните български градове, едноименни или свързани по някакъв начин с името на съответния кораб, съществували тесни контакти.

Сухотоварният кораб „Аквамарин“, с товароподемност 1880 тона, дължина – 74.9 м., широчина – 10.9 м., бил построен в корабостроителницата „Astilleros De Olaveaga” в Билбао, Испания, през 1963 г. Първоначално името му било „Sletta”. „Аквамарин“ бил закупен в периода 1964-1966 г., а от 22 януари 1970 г., в продължение на шест години, плавал под името „Трявна“. Първият му капитан бил Янчо Перчемлиев, а главен механик – Григор Григоров. „Аквамарин” бил еднотипен със закупения през същата година моторен кораб „Аметист” (в Параходство БМФ – под името „Дряново”). И двата кораба разполагали с отделно хладилно товарно помещение (хамбар № 4), в което можели да пренасят до 70 куб. м. различни продукти.

Според някои сведения, през 1972 г. кораб „Дряново“ бил на ремонт в Риека, днешна Хърватия. По време на заварки в моторното отделение се взривили кислородните бутилки и вследствие на експлозията, загинали двама души „мотористът“ – българин и оксиженистът - хърватин. Имало и ранени. След като станало ясно, че последващ ремонт е невъзможен, корабът бил бракуван и продаден за скрап в Сплит. Документите му били дадени на м.к. "Трявна", който станал м.к. "Дряново". Така започнал вторият живот на кораба "Дряново" под български флаг, който де факто бил "Трявна".

Според други източници, м.к. „Трявна” бил изведен от експлоатация през 1976 г., когато бил предаден за скрап на режището в Шабла…

МОТОРЕН КОРАБ „ПЕТКО Р. СЛАВЕЙКОВ“

По сведения на Морски вестник, на 23 септември 1968 г. екипаж от Параходство „Български морски флот” приел новопостроения (и поръчан от ДТП „Тексим”) в корабостроителницата в Пула (бивша Югославия) 13 270-тонен кораб „Петко Р. Славейков” (еднотипен с получения три месеца по-рано моторен кораб „Иван Вазов”). Командването му било поверено на капитан Тончо Василковски и главния механик Бончо Бончев. На 1 ноември 1968 г. „Петко Р. Славейков” пристигнал във Варна. След приемането на товари от Варна и от румънското пристанище Констанца, корабът се отправил към остров Куба. „Петко Р. Славейков” бил изведен от състава на БМФ на 28 септември 2000 г. В историята му се споменава за един интересен случай, припомнят от „Морски вести“. На 5 декември 1995 г. българските моряци от моторен кораб „Петко Р. Славейков” с капитан Господин Господинов, спасили екипажа и пътниците на потъналия в Червено море екипаж на плаващия под сомалийски флаг кораб „Ras Aseir“ който превозвал 307 тона ориз, захар и цинк, както и 15 пътници – сомалийци (сред тях две жени и дете). Сред оцелелите са и 11-те члена на екипажа – четирима руснаци и 7 сомалийци. Всичките те били докарани до пристанището на Мукха (Северен Йемен). Натовареният с 12 000 тона урeя български кораб продължил рейса си към Сингапур.

 

 

Подготви

Галина Иванова със съдействието на инж. Георги Коларов

Част от карта на Пловдивското изложение от 1892 г.
с графично изображение на параходчето „Ангел Кънчев"

Корабът "Кронщад", който по-късно приема името "Ангел Кънчев"

Параходът "Ангел Кънчев"

Спускането на флага на парахода "Ангел Кънчев"
при "пенсионирането" му

Корабите "Ангел Кънчев" /в дясно/, и "Трявна" на режището в Шабла

Корабите "Трявна" /в ляво/ и "Ангел Кънчев" на режището в Шабла

Корабите "Трявна" /в ляво/ и "Ангел Кънчев" на режището в Шабла

Корабът "Трявна" на режището в Шабла

Останките на парахода "Ангел Кънчев" и днес почиват
във Варненското езеро

Моторен кораб "Петко Р. Славейков"

Моторен кораб "Петко Р. Славейков"

Моторен кораб "Петко Р. Славейков"
Снимка: Държавен архив - Варна

Моторният влекач "Ангел Кънчев", плавал по р. Дунав