Интересни сведения за построяването на Детския санаториум в Трявна

На 25 октомври 1930 г. в италианския град Асизи, Българският цар Борис III се венчава за италианската принцеса Джована Елисавета Антания Романа Мария Савойска, дъщеря на италианския крал Виктор-Емануил. Тя получила дар от 5 милиона лева, отпуснати от Народното събрание. Царицата пожелала с тези пари да се построи санаториум за деца.

На 14 юни 1938 г., с малка свита и без официално предупреждение, в Трявна пристигнали царските особи. В горещия юнски ден, точно след Тревненския панаир, височайшите гости били посрещнати на площад "Капитан дядо Никола". След кратки поздравления, се отправили към дома на Богомил Даскалов, да разгледат забележителните резбовани тавани. Близо тридесет години по-рано, през 1909 г., цар Фердинанд, царица Елеонора, престолонаследникът Борис, министър Такев, г. Никифоров и ген. Савов посетили Даскаловата къща. Фердинанд пожелал да купи тавана на майстор Димитър Ошанеца, но Богомил Даскалов не дал съгласието си и благодарение на неговата предвидливост, днес ние днес се радваме на този шедьовър.

Привечер в онзи юнски ден на 1938 т. царят, царицата и д-р Пухлев, проф. Петър Даскалов се отправили на обиколка из околностите, за да определят мястото на строежа. По това време Трявна имала славата на известен курорт. Ежегодно тук идвал на почивка д-р Теодоси Витанов, виден общественик и редактор на сп. "Здравна просвета". Много българи и чужденци отнасяли своите добри впечатления от малкия планински град. Привличала ги разкошната зеленина, кристално чистият въздух и романтиката на Възраждането.

Мястото, което избрали било едно от най-слънчевите в околността. От ранна утрин до късен следобед слънцето огрявало този склон. По-късно мястото било одобрено и от главния архитект на строежа.

Първоначално бил прокаран километър и половина павиран с гранит път. Посадени били и дървета по цялата му дължина. Залесена била 300 дка борова гора, прокарани 450 м. алеи, била направена и малка зеленчукова градина за нуждите на санаториума. Специално за него бил построен и водопроводът от Пейчева ливада. В строежа на пътя участвали много евреи.

Според дядо Христо Георгиев от с. Милевци и П. Павлов - гл. готвач на санаториума, участник в лепеното на фаянса, цялата сграда била построена на ръка, без ползването на техника, за пет години. Дядо Христо участвал в измазването на параклиса като получил тогавашни 230 лева надница. Поради злополука на строежа, той преустановил работа и получил 5000 лева обезщетение.

Предвиждало се в санаториума да се лекуват 300-400 болни деца. В онова време нуждата от такъв санаториум била голяма. На всеки половин час умирал човек, болен от туберкулоза. 200 000 туберкулозно болни по онова време се лекували само в шест санаториума, което било крайно недостатъчно.

Тревненската общественост посрещнала с ентусиазъм това начинание. Дълго време на стихвали разговорите и споровете около бъдещия строеж. Тревненци били убедени, че наличието на Детски санаториум ще направи града още по-известен.

И наистина, след започването на строежа, в Трявна постъпват и искания за отделяне на места за почивни станции.

Проектът на санаториума бил възложен на арх. Йордан Севов *, ръководител на строежа бил инж. Цанко Козовски, посредник – полк. Антон Разсуканов /интендант в двореца/ , строителен техник - Пържев.

За да изработи проекта на санаториума, арх. Севов бил изпратен в Италия и Швейцария, за да се запознае с вътрешната уредба на такъв тип болнични заведения. Комплексът включвал една основна сграда за настаняване на децата, вила за управителя на болницата,  малък ансамбъл от извита арка, наподобяваща мостовете на възрожденските майстори с красива къща от тревненски тип, параклис и стопански сгради. Целият комплекс се вписвал великолепно в околността. Хармония, съразмерност и артистичност лъхали от него. Всяко нещо имало предназначение с максимална функционалност. Санаториумът бил на пет етажа, като най-долу се намирало пералното помещение, оборудвано от фирма "Ферум", което било на различно ниво спрямо кухнята, парното помещение, различните работилници, изпарвачно /помещение за стерилизация/, баня за персонала, моргата, която чрез тунел излизала извън сградата.

На следващия етаж били разположени кабинетите на главния и дежурния лекар, лаборатория, регистратура, бронхологичен кабинет, рентгенов кабинет, физиотерапевтичен, библиотека, читалня и първо отделение, предназначено за най-малките пациенти. Всичко било съобразено с възрастта на пациентите - легла, мивки, вани и др. Към всички тези помещения водила голяма зала, облицована с карарски мрамор – в светло бежово с черно. Мраморната зала, от която по дълъг коридор се отивало до залата за кино и театър, била осветена с голям френски прозорец, с изглед към градината. В залата се извивало красиво мраморно стълбище за горните етажи. За улесняване достъпа до тях били предвидени и асансьори: големи - за товари, малки - за няколко лица, и съвсем малки - за храната и приборите, които били монтирани в офисите на съответните отделения, Асансьорната техника била на фирмата "Шиндлер", телефонната и електрическа инсталация и часовници - на "Сименс". На всеки етаж имало баня, облицовани с плочки на фирмата "Роко". Според оперативна бележка №1189, въпросната фирма получила 66014 лева, според курса на лева през 1943 г. Фирмата "Кроф" обзавела кухнята с парни казани от алпака /2 х 150 л., 2 х 100 л., 1 х 40 л., 1 х 30 л., 2 х 20 л./, миксер с 32 операции, прибори – вилици, лъжици, ножове, изработени от алпака с инициалите на двореца. Порцеланът и полилеите били италиански.

Погледната отдалече сградата на санаториума представлява голям правоъгълник, като от северната й страна е изнесената напред сграда, която се вписва в централната и условно я дели на две. Тя е триетажна. Най-отдолу били споменатите кабинети на дежурния и главен лекар, над тях - добре оборудвана операционна. Над нея била столовата трето отделение. Тя представлява голяма мансарда с начупени ъгли и малки ниши. Спалните на децата са с южно изложение – големи, светли, чисти помещения. Всяка стая имало прозорец откъм двете страни, така че човек имал поглед и в съседните стаи. Цялата южна стена на стаята представлявала прозорец-врата. Това били три или четири еднокрили прозорци, като всеки прозорец се състоял от два хоризонтални кемфера, като долните две крила се повдигат вертикално. Така повдигнати прозорците превръщали стаите в ложи. Пред спалните се простирала голяма широка тераса, водеща да солариума.

Изработването на врати, прозорци от дъб и чам, както и гаражните  врати, било възложено на Дечо Георгиев Илиев - столар от София. Според извлечения от 28.1.1942 г. до интенданта на двореца, се определяла сума от почти един милион лева за тази работа.

Във връзка със строителството на Детския санаториум, в Трявна пристигнала и първата линейка, марка "Феномен". А към нея били изпратени и 350 л. бензин на стойност 3 185 лв.

Комплексът бил завършен за пет години и бил готов през есента на 1943 г. До официалното му откриване част от тревненските деца били преглеждани профилактично, а нуждаещите се - лекувани там. Официалното откриване, на което присъствали царица Йоанна, принц Кирил, принцеса Евдокия, регентите Божилов и Филов, се състояло на 8 март 1944 г. Тържеството било много кратко, заради траура на царицата.

Първият управител на санаториума бил д-р Шопов, след него за кратко време - д-р Радан Раданов, д-р Иван Въгленов, д-р Т. Томов.

От 9 септември 1944 г. Царският детски санаториум „Цар Борис ІІІ“ бил трансформиран в Държавен санаториум за болни деца с активна туберкулоза на белите дробове. От 6 февруари 1949 г. санаториумът променил своя профил на Детско-юношески - за болни с активна туберкулоза на белите дробове и хирургически център за белодробни операции за деца и юноши – момчета от 5 до 14 години и момичета от 5 до 18 години. От 1959 г., за кратко време, било разкрито отделение за костно-ставна туберкулоза за деца от предучилищна възраст, след това /1973 г./ заведението се трансформирало в Детско-юношеска пневмофтизиатрична болница, а от 1984 г. - Детска болница за белодробни заболявания.

 

Емилия Серафимова

 

Из „Краеведчески сборник“ на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство - Трявна, 1989 г.

 

* Арх. Йордан Севов е роден през 1891 г. година в град Ески Джумая (Търговище). Основно си образование завършва в родния си град. След което постъпва във Военното на Негово Величество училище, в 32-ри „Царски” випуск, към който е зачислен и престолонаследникът Княз Борис Търновски. После Й. Севов завършва архитектура в Дрезден  На два пъти прекъсва следването си, за да участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. През 1920 г. се завръща в България, но за кратко. През 1925 г. заминава за Турция, където участва в проектирането и строителството на улици, частни и обществени сгради. Арх. Севов е асистент на германския професор Херман Янсен при изработването на градоустройствените планове на новата турска столица Анкара. По това време се запознава с президента на Република Турция Мустафа Кемал Ататюрк, който му възлага строителството на чифлика „Мармара“ и на резиденция в близост до столицата. Й. Севов се завръща у нас в началото на 30-те години на миналия век и се установява в София. Разговор, проведен между него и Цар Борис III, предотвратява убийството на царя при атентата от 16 април 1925 г. в църквата „Света Неделя“.

В края на 1938 г. Севов е част от най-близкото обкръжение на Цар Борис III. Година по-късно става негов съветник и изпълнява важни държавни дипломатически мисии, но никога не получава заплата за това. Влиянието му било толкова голямо, че се намесва и при съставянето на няколко български правителства. Дори Министерският съвет прекъсва заседанията си, когато съветникът внезапно влиза, за да присъства на тях. Където и да се появява, всички знаели, че става нещо важно за България. През 1942 г. Севов посещава квартирата на Хитлер в качеството си на адютант на министъра на войната.

След смъртта на Цар Борис III, напуска София и се завръща в Търговище. Участва в строителството на Двореца в Кричим, Царската хижа „Ястребец“, постройки в Царска Бистрица и др. Проектира Преванториума за гръдоболни деца в Трявна в съвременен български национален стил, като надхвърля най-модерните за онова време германски и швейцарски медицински изисквания с всички болнични помещения, обърнати и остъклени изцяло на юг, с обширни тераси и солариуми, позволяващи да се правят слънчеви бани и аеротерапия. Участва и в благоустрояването на Търговище. Строи сградите на Дизеловата електроцентрала, на Популярна банка, I-ва гимназия „Св. Седмочисленици“.

Отказва да напусне България, въпреки възможността да го направи. През 1944 г. е арестуван и изправен пред т.н. „Народен съд“ в София. През февруари 1945 г. е изпълнена смъртната му присъда.

 

** По сведения от Държавен архив – Габрово, от 1952 г. в Санаториума е разкрит тубдиспансер, който обслужва населението на Трявна и района. По това време той е един от водещите детски санаториуми в страната за туберкулоза с капацитет 330 легла, а от 1966 г. – 305. Лечебното заведение разполага с добре оборудвани кабинети за комплексно диагностично и терапевтично обработване на болните и с високо квалифициран здравен персонал. От 1966 г. Санаториумът отново променя профила си на Детско-юношеска тубболница за болни от белодробна туберкулоза и оперативен център за белодробни операции и тубкабинет, който обслужва населението на Трявна и района. Разкрито е и училище за болни деца от I до VIII клас.

До 1 януари 1952 г. лечебното заведение е на централно подчинение на МНЗСГ. От 1952 г. до 1959 г. се ръководи от Отдел „Народно здраве” – Търново, а от 1959 г. до 1973 г. - от отдел „Народно здраве„ при Окръжен народен съвет - Габрово. Със заповед на МНЗ от 1 януари 1974 г. в Тубболницата са заделени 100 легла за болни с хронически неспецифични белодробни заболявания и тя придобива смесен профил – Детско-юношеска тубболница за болни от туберкулоза и хронични неспецифични белодробни заболявания. През 1984 г. Санаториумът е преименуван на Детска болница за белодробни заболявания, през 1991 г. - Детска болница за белодробни заболявания „Царица Йоанна”, 1994 г. – Детска болница за белодробни заболявания, 1995 г. - Държавна белодробна болница – Трявна.

Първият управител на Санаториума, от откриването му до април 1948 г., е д-р Асен Шопов. От месец април 1948 г. до 6 февруари 1949 г. временен управител е д-р Раданов - професор при ЦПФ при МА – София. От 6 февруари 1949 г. до 1973 г. управител – главен лекар на Тубболницата е д-р Иван Александров Въгленов. Щатът на Болницата за 1973 г. е 196 души, от които - 15 лекари, 52 души среден медицински персонал и 129 друг персонал. Към октомври 1973 г. главен лекар е д-р Въгленов, а след това д-р Т. Томов.

Днес Санаториумът носи името Детска специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация на белодробни болести "Царица Йоанна" и единствената болница в страната, предназначена за дълготрайно лечение на деца с хронични белодробни заболявания и туберкулоза. Управител на лечебното заведение е д-р Г. Илиев.

 

*** Към илюстративния материал са използвани снимки от Царски кинопреглед № 147, Пловдив, Трявна, 1944 г. - https://www.youtube.com/watch?v=IOGFl33SHcg, както и архивни снимки от посрещането на Царица Йоанна и височайшите гости по повод откриването на Детският санаториум, дарени от Живко Кожухаров на Музея в Трявна

Архивна снимка от строителството на Детския санаториум в Трявна

Архивна снимка от строителството на Детския санаториум в Трявна

Архивна снимка с изглед на Детския преванториум в Трявна, 1944 г.

Детският санаториум в Трявна, 1944 г.
Кадър от Царски кинопреглед № 147, Пловдив, Трявна, 1944 г.

Архивна снимка

Детският санаториум в Трявна, 1944 г.
Кадър от Царски кинопреглед № 147, Пловдив, Трявна, 1944 г.

Детският санаториум в Трявна, 1944 г.
Кадър от Царски кинопреглед № 147, Пловдив, Трявна, 1944 г.

Детска специализирана болница за продължително лечение и
рехабилитация на белодробни болести "Царица Йоанна" - Трявна

"Санаториумът" днес

Мраморната зала в Детската специализирана
белодробна болница в Трявна

През 1984 г. параклисът към Царския санаториум,
който никога не бил използван като такъв, е превърнат
в Музей "Тревненска иконописна школа"

Фронтова фотография на арх. Йордан Севов,
като подпоручик,
Южния фронт в Албания, 15 февруари 1918 г.

Посрещането на Царица Йоанна и височайшите гости при
официалното откриване на Детския санаториум
на 8 март 1944 г. в Трявна
Снимка: Живко Кожухаров

Кадър от посрещането на Царица Йоанна в Трявна през 1944 г.
Снимка: Живко Кожухаров

Кадър от посрещането на височайшите гости
на Възрожденския площад в Трявна, 1944 г.
Снимка: Живко Кожухаров

Царица Йоанна на Възрожденския площад
в Трявна, 8 март 1944 г.
Снимка: Живко Кожухаров

Царица Йоанна при официалното откриване на
Детския санаториум, който по онова време носи
името на нейния покоен съпруг - Цар Борис III
Снимка: Живко Кожухаров