Зографът Захарий Стари

Дълги години прочутият като име Захарий остава легенда като автор. В Трявна битието на зографа е потвърдено от един художествено изработен сахан, открит във фамилната къща на Захариевци от Ц. Петров. Върху него е изчукано името и годината – 1803-та. Същият Захарий е вписан като длъжник и в тефтера на Бончо Димитров през 1813 г. При своите проучвания в Странджа проф. Асен Василиев поставя въпроса дали Захарий Зограф от Самоков не се подписва, ме е от Македонски Самоков, за да се разграничи от някакъв друг Захарий Зограф от Малък Самоков в Странджа. По-късно проучвания върху иконите в Странджанския край прави К. Паскалева. Тя публикува една икона на Св. Богородица с пророци /1785 г./, която носи подписа на зографа Захарий. Това е творбата, която изиграва ключова роля за идентифицирането на Захарий, на неговите художествени особености и най-вече на неговото творчество. Тази малка, но извънредно претрупана като композиция икона има само един аналог в нашата възрожденска иконопис, а именно най-старата авторска творба на тревненския иконописец Кръстю Захариев. Това е неговата Св. Богородица с пророци /1803 г./, която се съхранява в Църковния музей в София и е публикувана от А. Божков. Двете икони до такава степен си приличат, че най-вероятно се касае за използване на общ извод. Имайки предвид твърде специфичния художествен почерк на Захарий, К. Паскалева определя като ранни негови творби запазените икони в апостолския фриз от старата църква „Св. Пантелеймон“ /1754 г./ в странджанското село Бордилово. Проучвайки ранните тревненски иконостаси, Иванка Гергова поставя в една група иконостасите в Бордилово, старият иконостас на Чипровския манастир и старият иконостас в параклиса „Св. Теодосий Търновски“ в Килифаревския манастир. Живописните изображения много си приличат, стилът и много от мотивите в дърворезбата са идентични. Чипровският и килифаревските иконостаси са работени в края на XVIII в. В Килифаревския манастир се пазят две стари икони с датировка 1788 и 1790 г. Най-вероятно това са годините, в които са изписани и интересуващите ни икони. При своите проучвания в българските манастири още в началото на XX в. Богдан Филов посочва, че в манастира е работил Захари Зограф. По-късно А. Василиев отхвърля тази теза, считайки че става дума за Захари Самоковчанина. Килифаревският манастир е така да се каже „запазена марка“ на тревненските зографи. Върху килифаревските икони стоят имената на едни от най-добрите тревненски иконописци – Кръстю Захариев, Йоаникий папа Витанов, Досю Коюв. Тезата, че трите иконостаса са работени от един и същи автор, се подкрепя и от факта, че няколко години по-късно в Килифаревският манастир, в района на Чипровци и Бордилово, са работили синовете на Захарий – Кръстю, Цаню и Иван. Докато трите иконостаса поддържат връзка помежду си най-вече чрез апостолските фризове, то сюжетните икони от празничния ред на килифаревския иконостас поддържат връзка с една уникална колекция двустранни икони от църквата „Св. Георги“ в с. Голямо Белово, Пазарджишко. Колекцията е открита и подробно разгледана от Т. Матакиева за симпозиума „Тревненска художествена школа“ през 1980 г. Тези икони се намират в НИМ – София и са публикувани от същата авторка през 1994 г. Някои от тях като Рождество Богородично, Сретение Господне и Преполовение на Петдесятница са до такава степен идентични с тези от Килифаревския манастир, че е твърде вероятно използването на едни и същи копирки. В Църковния музей се съхранява един интересен диптих, който носи почерка на същия майстор, датиран през 1770 г. Той е публикуван от В. Пандурски и произхожда от Преображенския манастир. Захарий Стари оставя някои свои творби и в Къпиновския манастир – иконата Св. Димитър със житийни сцени и част от апостолски фриз. В Градската художествена галерия в Пловдив, се съхраняват няколко тревненски икони от края на 1786 г., които носят много от характеристичните особености на Захарий Стари и неговото ателие. Те са от църквата в с. Тича, която е строена в средата на XVIII в. При поредното обновяване на църквата през 1820 г. иконите са изписани от Кръстю Захариев, един неслучаен факт /тези икони се съхраняват в ХГ – Сливен/. Към изброените до тук творби бих добавила и няколко малки празнични икони от РИМ – В. Търново, както и тези от една частна колекция.

Стиловите особености на стария Захарий го отделят от стила на официалното изкуство, създавано в по-големите градски центрове, но разкриват таланта на голям майстор с отлични познания в иконографската област, автор със своя специфика. В него се усеща напреднала стилизация, обобщаващи обеми, прави, графично теглени линии и ярък колорит. Особено характерно е изображението на лицето. Той извежда чертите му със силен кестеняв контур, който почти се изгубва в плътната сянка на воала. Лицето има свеж, розов цвят. Очите са бадемови, топло кафяви, клепачите плътни, веждите дебели. Много личен характер влага живописецът в изписването на носа. Той започва като широка линия от основата на веждите и завършва с неправилно разширение, което обаче не дразни, а напротив, придава физиономичност на образите. Ръцете, очертани с дебел контур, са със здрава, розова плът. Учудва умението на зографа да характеризира с пестеливи средства всеки един от образите, макар да използва един тип лице. Той влага специфичност в прическата и брадата, като спазва иконографията и възрастта. Този похват се забелязва и при по-късните захариевци, но най-вече при Кръстю Захариев. В тези повтарящи се образи не се усеща сухота, те са просто изчистени и декоративни, обобщени като символи. В сюжетните икони наблюдаваме едно умело равновесие в композицията. Колоритът е ярък и жизнерадостен, съчетават се керемидена и винена с ярко синя, бяла, охра в няколко степени. Декоративните петна са положени с чувство за ритъм, контрастите са също умело използвани. Регистърът на сюжетите, които той изписва, е доста пъстър. Всичко това говори за отлично познаване на богословските източници и следване на по-стари иконографски образци. И отново стигаме до въпроса за генезиса на неговото изкуство, откъде пренася той художествените принципи, които завещава на синовете си. Свързвайки неговите най-ранни творби в Странджа с фамилното предание, че Захарий е дошъл от Самоков, можем да потърсим неговото родно място в Странджа, а именно в Малък Самоков. Според Патриарх Калист, автор на житието на Григорий Синаит и Теодосий Търновски, там се намирала планината Парория, в която Синаит основава прочутия си манастир, разпространител на исихазма и мистицизма. Странджа има не само непристъпни гори и е далеч от хората, но имала и многобройни манастири, по които наподобява Света гора. Над петнадесет са тези манастири според В. Киселков. Само в Малък Самоков и околностите му са били пет. Много са историческите превратности, които унищожават това духовно огнище – нападенията на разбойници и турски наемници, османската вълна, нахлула най-рано в този край, кърджалийските нападения, походът на Дибич, Одринският мир от 1829-1830 г., трагичният Берлински мирен договор, според който освободените земи се връщат на Турция, Преображенското въстание от 1903 г., удавено в кръв. Всичко това е свързано с масово разрушаване на култови сгради и изселвания. Църквите в Бордилово и Малко Търново са възстановени върху основите на по-стари, строени през 1754 г. В РИМ – Добрич се съхраняват царски вери от край на XVIII в., които носят стилистичните особености на живописта и дърворезбата на изброените до тук творби. Подобни двери преди много години съм виждала в Къпиновския манастир, но сега следите им се губят.

Разбира се, всичко това, свързано с произхода на тази фамилия, е хипотеза, за която все още няма достатъчно исторически податки. Казаното до тук не изяснява всичко около личността и творчеството на този безспорно талантлив майстор. Кога той се преселва от Странджа в Трявна, владее ли изкуството на дърворезбата – са въпроси, на които засега не можем да отворим. Старият Захарий живее дълъг и динамичен живот. Като имаме предвид най-ранните негови творби /1754 г./ и последният документ, в който срещаме името му /1813 г./, говорим за поне осемдесетгодишен живот. Творбите му се намират в най-различни географски области, в които името му се ползва с авторитет. Имайки предвид голямото количество унищожени икони от XVIII в. и немалкото негови запазени творби, трябва да признаем, че той е твърде продуктивен живописец. Със сигурност не работи сам, има помощници, но кои са те – също е неизвестно. Можем със сигурност само да кажем, че в края на XVIII в. негов помощник е най-големият му син, защото стилът и живописният подход на Кръстю Захариев в неговите ранни творби много се приближава до този на Захарий Стари. С обучението на тримата си талантливи синове той поставя началото на един от най-силните периоди в историята на тревненската живопис.

 

Люба Цанева

Из „Зографи от Трявна“, 2013 г.

 

* Специални благодарности на г-жа Люба Цанева за снимките на иконите /по атрибуция/ на Захарий Стари

Икона на Захарий Стари /по атрибуция/ от вътрешния параклис
на Килифаревския манастир

Икона на Захарий Стари /по атрибуция/
от манастира Седемте престола

Икона на Захарий Стари /по атрибуция/,
ХГ - Сливен

Икона на Захарий Стари /по атрибуция/,
ХГ-Пловдив