Уста Иван Лафчията от Новаковци

За градежите на уста Иван Лафчията, родом от тревненските колиби Новаковци не се знае почти нищо. В сборника „Тревненска художествена школа“ е упоменато, че е работил в Ескиджумайско /дн. Търговищко/ и Шуменско. Постройките обаче, са неуточнени. В един стар брой на „Общински вестник Трявна“ от 6 ноември 1938 г., посветен на Деня на българското занаятчийство – Димитровден /8 ноември/, откриваме и неговото име с уточнението, че „много нещо не е известно“. Споменават се обаче имената не неговите ученици, сред които е и Драгошин Николов /Колев/ Марангозов /Драгошинов/ /1838-1917 г./, родом от к. Новаковци, син на резбаря Никола Марангозов /Драгошинов/ и зет на уста Иван Лафчията.

Сред останалите ученици на майстора са „дядо Маню“ /* вероятно Манев/ и „дядо Джура Иванов“ от колиби Веленци, „Митю Царя“ от к. Новаковци и Васил Добревски от к. Добревци. Негови ученици са и братята – дюлгери Петър /р. 1830 г./ и Колю Тотеви от Трявна. По-големият брат Петър добил известност, като голям майстор „да скрои план“ и добре се справял с най-трудните „технически архитектонични задачи“. Той бил известен и с това, че можел да измества цели сгради от едно място на друго, т.н. „манджилък“.

Ученик на уста Иван Лафчията е и бащата на революционера Ангел Кънчев – Кънчо Ангелов /р. ок 1820 г./, родом от Околиите /* според краеведа Петър Михайлов, Кънчо Ангелов поп Николов е роден през 1828 г. в Трявна/.

За съжаление, липсват каквито и да било сведения за градежите на споменатите по-горе майстори. А тревненските дюлгери били първите, поне според публикацията във вестника, които се опитали да застрояват цели блокови сгради, а не само единични изолирани обекти, като например къщите при моста в Трявна /вероятно средният мост/…

Според генеалогичните проучвания на краеведа Петър Михайлов, Иван Минев Лафчиев, както са трите имена на уста Иван Лафчията, е роден през 1810 г. в колиби Новаковци. Той е най-големият син на Миньо Кънев Лафчиев /р. 1776 г./, който има още трима сина - Къньо /1806 г./, Станьо /1817 г./ и Кольо /1819 г./.

Уста Иван взема за съпруга Цана Цанева Атанасова /1813-1898 г./ от Боженци. Двамата имат три дъщери – Пена /1837-1926 г./, омъжена за Драгошин Марангозов; Вела /1842-1935 г./ и Цана /1852-1932 г./, омъжена за Генчо Ганчев Кънев от к. Генчовци, племенник на уста Генчо Кънев Големия, който по сведения на резбаря Цаньо Антонов, се занимавал с търговия и земеделие.  

 

Подготви

Галина Иванова

Зетят на уста Иван Лафчията -
Драгошин Н. Драгошинов със семейството си